МОТИВИ към присъда № 81, постановена на 14.12.2015г. по НЧХД № 887/2015г. на Търговищки районен съд.
Подсъдимият Е.Г.Д. с ЕГН ********** е предаден на съд
с обвинение, както следва:
По чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК – за това, че на 28.05.2015г. в гр.Търговище, в съдебно
заседание по НАХД № 437/2015г. по описа на ТРС публично казал думи, унизителни
за честта и достойнството на Р.Я.Г. в негово присъствие, в качеството му на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
По чл.148, ал.2, във вр. с
чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК
– за това, че на 28.05.2015г. в гр.Търговище в съдебно заседание по НАХД №
437/2015г. по описа на ТРС публично разгласил позорно обстоятелство за Р.Я.Г. в
качеството му длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му.
В съдебно
заседание частното обвинение срещу подс.Д. се
поддържа като безспорно доказано. Повереникът на
частния тъжител пледира за налагане на справедливо наказание и уважаване на
предявените граждански искове.
Подс.Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и не дава обяснения.
Защитникът на подс.Д. намира, че вменените на подсъдимия деяния са несъставомерни, че обвинението е недоказано и в двата му
пункта както от обективна, така и от субективна страна. Пледира за оправдателна
присъда, за отхвърляне на гражданските искове и присъждане на направените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
Към м.февруари 2015г. частният тъжител
Р.Я.Г. изпълнявал длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция /по настоящем -
Областен отдел/ „Автомобила администрация“ - гр.Търговище. На 05.02.2015г. тъжителят заедно със
св.А.Х. – негов колега, осъществявали съвместно дежурство
в гр.Търговище. В изпълнение на служебните си задължения същите спрели за
проверка автомобил, който бил управляван от подс.Д..
Проверката приключила с АУАН, съставен от тъжителя Р.Г. на подс.Д.,
въз основа на който и.д. Директор на РД
„АА“- гр.Търговище издал Наказателно постановление № 44- 0000035/ 27.02.2015г.,
с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр наложил на
подсъдимия глоба в размер на 200лв.
Подсъдимият обжалвал наказателното постановление пред РС - Търговище,
където по жалбата му било образувано НАХД № 437/2015г. по описа на РС -Търговище.
Открито съдебно заседание по делото било насрочено за 28.05.2015г. от 10.00часа. В съдебната зала по
време на заседанието освен съдията и секретаря, като страна /жалбоподател/
присъствал и подс.Д.. Като свидетел по делото бил
разпитан тъжителят, който като актосъставител
свидетелствал за обстоятелствата във връзка с извършената на 05.02.2015г. проверка
на подсъдимия и констатираното административно нарушение. След приключване на разпита
на тъжителя Р.Г., докато последният все още присъствал в залата, подсъдимият Д. изрекъл следните думи: „Ясно беше, че си чакаха двадесетте лева и като видяха, че няма да
стане, написаха акта, просто си чакаха парите“.
Въпросните думи, които били вписани и в
съдебния протокол от проведеното на 28.05.2015г. съдебно заседание по
НАХД № 437/2015г. на ТРС засегнали и
разстроили тъжителя.
Съдът установи изложената
фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал
– показанията на св. А.Х. и писмените
доказателства по делото, включително материалите, съдържащи се в приложеното НАХД № 437/15г. по
описа на ТРС. Събраните доказателства не съдържат
противоречия относно релевантните за делото обстоятелства и в съвкупността си
по несъмнен начин доказват описаната фактическа обстановка.
Спорно е дали при така установената фактическа обстановка подсъдимият е
осъществил вменените му престъпления.
Според частното обвинение подс. Д. е
осъществил престъпния състав на
чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
като на 28.05.2015г. в гр.Търговище, в съдебно заседание по НАХД № 437/2015г.
по описа на ТРС публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р.Я.Г.
в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му.
За да се установи дали подс.Д.
е осъществил посоченото деяние на първо място следва да се установи дали са
налице обективните признаци на това престъпление.
По делото е безспорно установено, че в съдебното заседание по НАХД №
437/2015г. на ТРС, проведено на 28.05.2015г. подсъдимият е изрекъл думите: „Ясно беше, че си чакаха двадесетте лева и
като видяха, че няма да стане, написаха акта, просто си чакаха парите“. Въпросното изречение е вписано в съдебния
протокол, който е подписан от съдията и
съдебния секретар по делото. Съдържанието на протокола не е оспорвано по реда
на чл.312 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН.
От цитирания текст е видно, че подсъдимият
не е назовал изрично и поименно лицата, които „си чакали двадесетте лева“.
Употребил е множествено число /„чакаха“,
„видяха“, „написаха“/ сочещо, че с изказването си подс.Д.
е визирал повече от едно лице. Въпросните лица обаче са конкретизирани чрез
твърдението на подсъдимия, че след като видели, че няма стане, написали акта. От показанията на св.Х.
се установи, че в проверката извършена на жалбоподателя на 05.02.2015г. са
участвали той и тъжителя, което сочи, че
само те двамата са имали възможност и правомощия да му съставят акт за нарушение.
/Видно от материалите по НАХД № 437/15г. на ТРС, АУАН № 189756 е съставен
именно от тъжителя/. Следователно е безспорно, че думите на подсъдимия са се
отнасяли до двамата служители на РД „АА“ – Търговище, които са му извършили
проверката, в това число и до тъжителя. Обстоятелството, че св.Х. не е подал тъжба до
съда за нанесена му на него обида, не изключва престъплението, извършено спрямо
тъжителя.
Съдът намери за безспорно установено, че процесните
думи са били изречени от подсъдимия публично – в открито, публично съдебно
заседание, като са били възприети от повече от две лица /В
т.см. и реш. № 102/24.02.76г.
по н.д. №59/76г. I
н.о.ВС/ Възприети са били най- малко от съдебния секретар, съдията по делото, а
също и от тъжителя.
Последното се установява от показанията на св.Х., който посочи, че разбрал за думите
на подсъдимия от тъжителя - след като излезли от съда след делото. Последното е
показателно, че при изричането им тъжителят се е намирал в съдебната зала и е
чул казаното от подс.Д..
В противен случай не би могъл да разкаже на св.Х. за думите му, веднага след напускането на съда след делото.
За да е осъществено престъплението обида следва подсъдимият да е казал /в
случая/ нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя. Без значение е
дали казаното отговаря на действителността.
Обидата по смисъла на НК, съдебната теория и практика представлява
умишлено засягане на самооценката и самочувствието на личността. От обективна
страна е необходимо казаното унизително за честта и достойнството на
пострадалия, да се възприема от гледна точка на обществения морал като
неприемливо, а не само от засегнатия с оглед неговата субективна преценка за
това. Т.е. следва деецът да е казал
унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни съждения за
качествата на жертвата /в т.см. „Престъпления против личността“ Ал.Ст../ В
случая подсъдимият не е използвал ругателни или нецензурни изрази, но
употребеният израз включва съждения,
очертаващи крайно негативно и отрицателно професионалните качества на тъжителя
от гледна точка на обществения морал.
Очертава го като лице, поставящо
изпълнението на служебните си задължения в зависимост от неследващи му се,
неправомерни финансови облаги, което безспорно според обществената оценка е недопустимо,
нетърпимо и неприемливо поведение. Думите на подс.Д. не
биха могли да се тълкуват в някакъв друг, различен от този смисъл или в друг контекст.
От писмо вх.рег.№ 12740/03.12.2015г. на Началника на ОО „АА“ -Търговище се
установява, че към момента на проверката /05.02.2015/ и по време на съдебното
заседание по НАХД № 437/2015г. на ТРС
/28.05.2015г/ тъжителят е изпълнявал длъжността „инспектор“ в РД /впоследствие
„ОО“/ „Автомобила администрация“ – гр.Търговище. Предвид това и с оглед възложените
му служебни задължения /видно от длъжностната му характеристика/, към момента
на деянието същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.
По делото е установено, че подс.Д. изрекъл думите: „Ясно беше, че си чакаха двадесетте лева и
като видяха, че няма да стане, написаха акта, просто си чакаха парите“ по
повод на извършената му проверка, в която тъжителят е участвал в качеството си
на инспектор от РД „АА“, осъществявайки контролните си функции, включващи се в
службата му. С оглед това, съдът прие, че подс.Д. е
изрекъл цитираните думи по повод изпълнението на службата на тъжителя. Доколкото
думите са били казани не по време на самата проверка, а по - късно - по време
на съдебното заседание по НАХД № 437/2015г., не са били изречени „при изпълнение“
службата на тъжителя.
От
субективна страна съдът прие, че подсъдимият е действал виновно с
евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и
обективните елементи на престъплението, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици – накърняване честта и
достойнството на пострадалия и се е отнасял безразлично към обстоятелството, че
тъжителят ще чуе и възприеме обидните думи. Предвид изложеното, съдът прие, че по описания
начин от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и
т.3 във вр. чл.146, ал.1 от НК. Поради това го призна
за виновен в това, че на 28.05.2015г. в
гр.Търговище, в съдебно заседание по НАХД № 437/2015г. по описа на ТРС публично
казал думи, унизителни за честта и достойнството на Р.Я.Г. в негово присъствие,
в качеството му на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му. По изложените по- горе съображения намери за
недоказано подсъдимият да е извършил престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. чл.146, ал.1 от НК при изпълнение службата на тъжителя,
поради което го призна за невинен и го оправда по тази част на обвинението.
Според частното обвинение чрез изричането на
думите:„ Ясно беше, че си чакаха
двадесетте лева и като видяха, че няма да стане, написаха акта, просто си
чакаха парите“ подсъдимият е осъществил и престъпление по чл.148, ал.2
във вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК - на 28.05.2015г. в гр.Търговище съдебно
заседание по НАХД № 437/2015г. по описа на ТРС публично разгласил позорно
обстоятелство за Р.Я.Г. в качеството му
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
Както
бе посочено, по делото е безспорно установено, че подсъдимият е изрекъл въпросните думи в
съдебното заседание по НАХД № 437/2015г. на ТРС на 28.05.2015г. Следователно е безспорно, че същите са били
разгласени, тъй като са били възприети от присъстващите в съдебната зала лица. Разгласяването
е било публично, тъй като думите са били възприети най- малко от три лица
/съдията, секретаря, тъжителя/. Въпреки, че с изказването си подс.Д. не е назовал конкретни имена на лица, по изложените по-горе съображения, съдът прие
за безспорно доказано, че думите му са визирали
и тъжителя в качеството му на длъжностно лице – инспектор от РД „АА“ –Търговище
и са били изречени по повод изпълнението на службата му.
Независимо от горното, съдът намери, че
обвинението по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1,
т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК е недоказано,
като счете, че процесните думи не могат да
осъществят изпълнителното деяние на престъплението клевета. За да е осъществено
това престъпление е нужно разгласените думи да визират обстоятелство, което е
неистинско и позорно за тъжителя. Съдът
намира, че процесният израз на подс.Д.
отразява субективното му мнение и оценка
на поведението на тъжителя по време на проверката, извършена на 05.02.2015г. По време на съдебното заседание по НАХД №
437/2015г. подс.Д. е изразил личното си мнение за
поведението на проверяващите го лица, основано на вътрешни преживявания и лични
възприятия. Съдът намира, че посредством думите „Ясно беше, че си чакаха двадесетте лева и като видяха, че няма да
стане, написаха акта, просто си чакаха парите“ не може да се осъществи от обективна страна престъплението клевета,
защото с тях подсъдимият е дал оценка на поведението на контролните органи,
която е резултат от мисловни процеси и анализ на факти, които той е направил
във връзка с извършената му проверка. Съгласно константната съдебна практика
начинът на мислене не може да се криминализира, тъй
като резултатите от него не са еднозначни. Именно защото визираните думи представляват
израз на субективна психическа дейност на подсъдимия не би могла да се установи
и тяхната „истинност“, респ. “неистинност“. Както е посочено и в решение №
272/28.08.2015г. по н.д. № 596/2015г. – III н.о. на ВКС „За разлика от фактите и обстоятелствата,
които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на
фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно
те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението клевета и не са елемент от неговия състав“.
При така направените изводи, съдът намери,
че подс.Д. не е осъществил от обективна, а и от
субективна страна престъплението по чл.148, ал.2 във вр.
с чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Поради това счете, че така
повдигнатото му обвинение е недоказано и на основание чл.304 от НПК призна подс.Д. за невинен в
това – на 28.05.2015г. в гр. Търговище в съдебно заседание по НАХД № 437/2015г.
по описа на ТРС публично да е разгласил позорно обстоятелство за Р.Я.Г. в
качеството му длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му и го оправда по обвинението по чл.148, ал.2 във
вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.
с чл.147, ал.1 от НК.
За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3
във вр. чл.146, ал.1 от НК, за което подс.Д. бе признат за виновен, законът предвижда наказание глоба от 3000 до
10000лв. и обществено порицание. Видно от справката за съдимост на подсъдимия,
същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК. От деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Предвид горното, на основание чл.78а от НК, съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на
1000лв. Определяйки размера на административното наказание съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. На тази база
наложи на подсъдимия глоба в минималния размер предвиден в закона, като прие,
че същият е достатъчен за постиганите целите на индивидуалната и генералната
превенция.
В резултат от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. чл.146, ал.1 от НК извършено от подсъдимия са били
уронени честта и достойнството на тъжителя в качеството му длъжностно лице. Обидните
думи са били отправени на публично място, били са възприети от присъстващите в
съдебната зала лица. Били са вписани и в съдебния протокол от проведеното заседание
и по този начин несъмнено са станали
достояние и други лица при обжалването на решението, постановено по НАХД №
437/2015г. пред АС -Търговище. Тъжителят е бил силно засегнат от думите на
подсъдимия, за което свидетелства и св.Х..
Последният обясни, че той бил разстроен,
тъй като до този момент не бил имал проблеми от подобен характер. От изложеното
следва, че подсъдимият е причинил на тъжителя неимуществени вреди, които са в
пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с виновното му и противоправно поведение. Следователно същият следва да
заплати на тъжителя справедливо обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. Съобразявайки изложените обстоятелства и установената съдебна практика,
съдът намира, че сумата от 250лв. се явява справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, които подсъдимият е причинил на тъжителя. Поради това
съдът уважи предявеният във връзка с това деяние граждански иск в пълен размер.
Обезщетението бе присъдено ведно със законната лихва от деня на увреждането -28.05.2015г.
до окончателното и изплащане.
Съдът
отхвърли като неоснователен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански
иск за сумата от 250лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението
по чл.148, ал.2 във вр.
с чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
28.05.2015г., тъй като това обвинение в хода на процеса не бе доказано.
Съгласно Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, подс.Г. бе осъден да
заплати по сметка на ТРС сумата от 50лв.
- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: