РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Костинброд, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СветоС. Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Гергинова
като разгледа докладваното от СветоС. Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200281 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
Обжалван е електронен фиш серия К№7020557 издаден на 27.01.23 г.
от ОДМВР- С. за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с което на С. Р. С., ЕГН**********, с
адрес гр. С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1, вр. чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят С. Р. С. по съображения, изложени в жалбата, моли
съдът да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, не изпраща представител. Ангажирано е
писмено становище от процесуалния му представител, с което изразява
становище, че поддържа подадената жалба с отправените в нея искания.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - ОДМВР – С. област, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
1
потвърждаване на електронния фиш.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във
връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
основателна.
Електронен фиш Серия К№7020557 издаден на 27.01.23 г. срещу С. Р.
С., ЕГН**********, с адрес гр. С., ет.5, ап.81, за това, че на 27.01.23 г., в 11.
25 ч., в гр. К., ул. „Л./срещу бензиностанция Б./, е било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС лек автомобил „М.“, рег. № ****, с установена
скорост на движение от 73 км/ч при въведено ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.
21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/6176107.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № АТСС /120сса2/, за което била изготвена снимка.
Във фиша е посочено, че контролния орган е отчел допустимата
грешка при измерване на скоростта с техническото средство с 3 км/ч.
От приложената справка по делото е видно, че собственик на МПС –
лек автомобил „М.“, е жалбподателят.
От представения ЕФ серия К/6176107, е видно, че на 24.04.22 г.,
жалбоподателят е бил заснет да управлява МПС с превишена скорост, за
което е бил санкциониран на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3
ЗДвП.
От приложената справка от информационните масиви на МВР се
установява, че ЕФ серия К/6176107 е бил връчен на жалбоподателят на
30.12.22 г., както и това, че същият е влязъл в сила на 16.01.23 г.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване
властнически акт, от което следва, че същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
2
съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на електронен фиш серия К№7020557 издаден на 27.01.23 г. от ОДМВР- С..
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
При съставянето на ЕФ са допуснати процесуални нарушения,
свързани с описанието му и нарушената законова разпоредба, които съдът
определя като съществени.
По силата на чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.3 ЗДвП, в редакцията й,
относима към датата на извършване на деянието, за превишаване на
разрешената скорост в населено място със скорост от 20 до 30 km/h е
предвидена глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено
на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
Действащата към момента на извършване на нарушението, редакция
на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер.
Съдът намира, че се явява основателно възражението на
жалбоподателя, че във връчения му електронен фиш /л.44 от д./ и
представения по делото от страна на АНО ел. фиш /л. 10 от д./ има
съществено разминаване по отношение на правната квалификация на
деянието. В представения от жалбоподателят ел. фиш липсва изцяло
посочването на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, която е определяща за
това каква е определената превишена скорост приета от страна на АНО, въз
основа на която да може да се определи какъв следва да е размера на
наложената глоба. Доколкото ал.4 на чл.182 от ЗДвП препраща към алинея
първа и алинея втора на същият член, всяка от които предвижда по няколко
3
хипотези, то няма как да бъде ясно на жалбоподателят, за коя точно от
предвидените хипотези се твърди, че е била нарушена- както по отношение на
параметри на скорост, размер на глобата, така и дали се отнася за населено
или извън населено място.
На следващо място съдът намира, че е недопустимо да се извършва
корекция в електронния фиш/наказателното постановление без да е
уведомено/да му е връчен коригирания фиш/ за тази промяна
санкционираното лице. Посоченото само по себе си представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява
да е извършило, поради което същото се явява самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт.
При горните съображения съдът намира, че се нарушава правото на
защита на жалбоподателя да разбере за какво точно е бил санкциониран,
поради което съдът намира, че наведените от страна на жалбоподателя
възражения са основателни. Атакуваният ЕФ е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменено без да бъде обсъждан по същество.
Относно исканите разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение, което да бъде съобразено с чл.38, ал.1, т.3 ЗА, то
съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено, като се
присъди в тежест на АНО сума в размер на 500 лева, съобразен с чл.18, ал.1
Наредба 1/2004 на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К№7020557 издаден на 27.01.23 г.
от ОДМВР- С. за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с което на С. Р. С., ЕГН**********, с
адрес гр. С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1, вр. чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – С. област да заплати на адв. М. М. С. сумата от
500 лева, представляваща разноски по делото – дължимо адвокатско
4
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София област в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5