Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 483 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на Р.Б. ***, против Решение № 2153-17-76 от 30.07.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 2140-17-285 от 02.06.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, в частта, с която на Б. е отказано отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
С
жалбата се оспорва законосъобразността на решението и потвърденото с него
разпореждане като жалбоподателят твърди, че неправилно не му е бил зачетен от
пенсионният орган положеният стаж в МК „Кремиковци“ при наличие на представени
от него доказателства за този стаж, надлежно удостоверен в трудовата му книжка.
Счита, че отговаря на изискванията за отпускане на исканата пенсия.
Иска
се съдът да отмени оспореното решение и да върне преписката за ново произнасяне
от административния орган и отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. В хода на делото по същество,
не развива съображения, а се позовава изцяло на изложените такива от
административния орган в оспорвания административен акт.
Иска
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на
законосъобразността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Административното
производство пред пенсионния орган е започнало по подадено от жалбоподателя
заявление вх.№ 2112-17-646/20.11.2019 г. (л. 13-16 от преписката). Със
заявлението, Б. е сезирал пенсионния орган с искане за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като декларирал, че към датата на
заявлението получава социална пенсия за инвалидност. За удостоверяване на
притежавания трудов/осигурителен стаж Б. посочил трудова книжка № 15/26.09.1988
г., която се намирала в преписката (пенсионната преписка на лицето). Същата
трудова книжка била представена няколко дни по-рано със заявление вх. №
2121-17-29/11.11.2019 г. (л. 12 от преписката), с което жалбоподателят поискал
отпуснатата му социална пенсия за инвалидност да бъде изменена с оглед зачитане
на придобит преди пенсионирането осигурителен стаж за периода 1988 г. – 1999 г.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят, към момента на подаване на цитираните
заявления, е освидетелстван с Експертно решение на ТЕЛК № 868/07.03.2017 г. (л.
10-11 от преписката), с което са му определени 88% трайно намалена
работоспособност за срок от три години, до 01.03.2020 г. В хода на
административното производство е последвало ново преосвидетелстване, при което
с ЕР на ТЕЛК № 443/04.02.2020 г. са му определени 71 % ТНР за срок от 2 години
до 01.02.2022 г. (л. 25-26 от преписката).
В
представената от жалбоподателя трудова книжка, копие от която се намира по преписката
на л. 33-37, е отразен следния трудов стаж:
В
СП „БКС“ гр. Белене, в звено „Ремонтстрой“ жалбоподателят е заемал длъжността
„строителен бояджия ІІІ р-д“ в периода от 25.09.1988 г. до 15.05.1989 г. Стажът
е заверен надлежно с продължителност 7 месеца и 12 дни.
В
МК „Кремиковци , Дом. Цех, звено „металургия“ жалбоподателят е бил назначен на
длъжност „леяр І к-я, VІ шести“ за периода 22.05.1989 г. до 20.12.1999 г.
Стажът е заверен с продължителност 10 години, 6 месеца и 28 дни. При постъпване
на работа отбелязването в трудовата книжка е подпечатано с печат на ДСО
„Металургия и рудодобив“, МК „Кремиковци“ – Личен състав, с какъвто са
подпечатани и двете страници (в средата), на които е вписан този стаж. При
напускането заверката е направена с печат ДСО „Цех за металургия“, МК
„Кремиковци“ – отдел Кадри, с какъвто печат е заверена и продължителността на
придобития в това предприятие стаж.
Пенсионният
орган поискал извършването на проверка на стажа по така представената от
жалбоподателя трудова книжка, като с писмо изх.№ 2112-17-646#1/08.01.2020 г. (л. 23 от преписката)
изискал проверка в разплащателните ведомости на осигурителите СП БКС гр. Белене
и ДСО „Цех за металургия“ – МК „Кремиковци“ за съответните периоди и издаване
на удостоверение обр. УП-13 от архивохранилищата, съхраняващи ведомостите на тези
прекратени осигурители.
В
отговор от ТП на НОИ – Ловеч било изпратено писмо (л. 21 от преписката), с
което пенсионният орган се уведомява, че Р.Б.Б. не фигурира в разплащателните
документи на „Белстрой“ ЕООД гр. Белене за м. 09.1988 г. и от м. 11.1988 г. до
м.05.1989 г. Същият бил открит единствено във ведомостите за м.10.1988 г., за
което било издадено исканото удостоверение обр. УП-13 (л. 20 от преписката).
От
ТП на НОИ гр. Кюстендил било изпратено писмо изх. № 5506-09-359#1/13.02.2020 г. (л. 22 от преписката)
според което в отдел “Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ –
Кюстендил е приета разплащателна документация на осигурителя „Кремиковци“ АД
гр. София като за периода м.05.1989 г. – м. 12.1999 г. липсвала информация за
„Цех за металургия“, съответно и данни за жалбоподателя.
И
в двете писма от архивохранилищата към ТП на НОИ – Ловеч и ТП на НОИ –
Кюстендил се посочва, че осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали
осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от
него дейност.
Последвало
искане от страна на ТП на НОИ – Русе към ТП на НОИ – София град за извършване
на проверка на „рисков осигурител“ – „Кремиковци“ АД – София, „Цех за металургия“
с БУЛСТАТ ********* (л. 27-28 от преписката). Исканата проверка била извършена
от контролен орган на ТП на НОИ – София град като резултатите от нея били
отразени в Констативен протокол № КВ-5-21-00742559/03.04.2020 г. (л. 30 от
преписката). Според този протокол по данни от длъжностни лица в осигурителя
„Кремиковци“ АД – София, Доменен цех е част от структурата на Чугунодобивното
производство към „Кремиковци“ АД. В дневника за движение на персонала в
Чугунодобивното производство на дружеството няма данни за постъпило на работа
лице с имена Р.Б.Б., а в длъжностните разписания на това производство не
фигурира длъжността „леяр“. Работниците, обслужвали доменните пещи са били
назначени на длъжност „чугунодобивчик“. Посочено е още, че печатите положени в
трудовата книжка на жалбоподателя за процесния стаж не съответстват на
ползваните в дружеството печати в периода от 22.05.1989 г. до 20.12.1999 г. В
изходящия дневник на дружеството също нямало регистрирано прекратяване на
трудово правоотношение с лице с имена Р.Б.Б.. Отразените в констативния
протокол данни са взети от представено пред контролните органи на НОИ заявление
(изявление) от представляващия проверяваното дружество.
По
делото няма спор, че за периода от 01.01.1997 г. до 20.12.1999 г. липсват данни
за жалбоподателя в Регистъра на осигурените лица.
Въз
основа на събраната информация пенсионният орган е изготвил опис на
осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 17-18 от преписката), според който на
жалбоподателя езачетен стаж с продължителност 2 години и 24 дни, от които 1
година, 11 месеца и 24 дни – наборна военна служба и 1 месец – в СП „БКС“ гр.
Белене. Останалият стаж в СП „БКС“ – Белене, както и целият стаж в МК
„Кремиковци“ не е зачетен като в забележка административният орган се е позовал
на писмото от ТП на НОИ – Ловеч за стажа в Белене и на писмото от архива на ТП
на НОИ – Кюстендил за стажа в Кремиковци.
На
02.06.2020 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е издал Разпореждане №
2140-17-285/02.06.2020 г., в което изложил гореописаната хронология и въз
основа на нея извел извод, че данните от трудовата книжка не следва да бъдат
вземани предвид при преценка правото на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на жалбоподателя. Така същият към датата на инвалидизирането си –
08.09.2003 г. е на възраст 36 години, 11 месеца и 4 дни и „по представените
редовни документи за стаж е зачетен осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране 02 год. 00 мес. 24 дни, от които 00 год. 01 мес. 00 дни
действителен осигурителен стаж“. Прието е, че Б. не отговаря на изискванията на
чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО не притежава 5 години осигурителен стаж до
датата на инвалидизирането си, от които една трета да е действителен такъв.
Допълнително
във връзка с подаденото от Б. заявление за зачитане на осигурителен стаж преди
инвалидизирането по отпуснатата му социална пенсия за инвалидност, пенсионният
орган е посочил, че този вид пенсия е във фиксиран размер и придобития от
лицето стаж не намира отражение при изчисляването й.
С
тези мотиви пенсионният орган отказал да отпусна лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Р.Б. като отказал и да измени получаваната от него
лична социална пенсия за инвалидност.
Б.
оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение №
2153-17-76/30.07.2020 г. отхвърлил жалбата му и потвърдил оспореното пред него
разпореждане в цялост.
Решението
на директора е предмет на оспорване в настоящото производство като от
съдържанието на жалбата може да се обоснове извод, че спорът е само досежно
отказът да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Жалбата не съдържа каквито и да е съображения относно отказът на
административния орган да измени личната социална пенсия за инвалидност на Б.,
поради което съдът намира, че в тази част решението на директора на ТП на НОИ –
Русе, потвърждаващо разпореждането, не се оспорва.
В
хода на делото жалбоподателят представя копия на трудовите книжки на други две
лица – К.И.Б. и Х.И.Г., работили в МК „Кремиковци“ по времето, когато е положен
и неговия стаж, като сочи, че и тези трудови книжки са били оформени по същия
начин като неговата.
Така
установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в
предвидения законов срок видно от приложеното по преписката известие за
доставяне (л. 4 от преписката) и извършеното входиране на
жалбата в деловодството на административния орган (л. 3 от делото). Жалбата
изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от
оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решение №
2153-17-76/30.07.2020
г., предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е
изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на
чл. 117, ал. 3 от КСО, противно на формулираното бланкетно твърдение в обратна
посока от жалбоподателя.
Съдът намира обаче, че в хода на административното производство пред
пенсионния орган е допуснато съществено процесуално нарушение, което не е
констатирано, още по-малко пък отстранено, в производството пред горестоящия
орган. И
двата административни органа са се произнесли без да са
изяснени в пълна степен релевантните за случая факти и обстоятелства.
Спорният по делото въпрос е единствено относно зачитането на осигурителния
стаж на жалбоподателя, отразен в представената от него трудова книжка. По
делото не е спорно, а и самият административен орган в кореспонденцията си с
другите териториални поделения на НОИ сочи, че трудовата книжка на
жалбоподателя е редовно оформена и формално отговаря на всички изисквания за
зачитане на отразения в нея осигурителен стаж. Съгласно чл. 40, ал. 1 от АПК писмени
доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от
значение за производството, като силата на писмените
доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и
мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на
българското право (чл. 40, ал. 2, изр. І АПК). От своя страна чл. 347 от
Кодекса на труда определя, че трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. Така описаният в
трудовата книжка на жалбоподателя трудов стаж е надлежно удостоверен пред
административния орган. Доколкото у административния орган са възникнали
съмнения относно достоверността на отразените в трудовата книжка обстоятелства,
органът е пристъпил към проверка на съдържащите се в нея данни, която проверка
по съществото си цели опровергаване съдържанието на официален удостоверителен
документ. Въпреки че нито КСО, нито АПК предвиждат възможност за провеждане на
такова производство (по оспорване на официален документ) пред административния
орган, разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административният орган да изясни
всички релевантни за случая факти и едва тогава да постанови административния
си акт. В този смисъл е допустимо (и дори задължително) да бъдат събрани всички
налични доказателства, включително и такива, които опровергават представени в
производството официални документи, и едва след тяхната съвкупна преценка да
бъде издаден административен акт.
В настоящия случай съдът намира, че събраните допълнително доказателства не
са достатъчни, нито пък са убедителни, за да обосноват извод, че вписванията в
официалния документ – трудова книжка не следва да бъдат зачитани.
По отношение на стажа на жалбоподателя в СП „БКС“ – Белене следва да се
посочи, че извършената проверка в архива на ТП на НОИ – Ловеч, където се
съхранява предадената разплащателна документация на този осигурител е открила
данни за жалбоподателя само за един месец от посочения в трудовата му книжка
период, като в същото време не може да се удостовери, че териториалното
поделение е приело от осигурителя цялата му документация. Така обстоятелството,
вписано в трудовата книжка на жалбоподателя, че същият е работил в това
предприятие в периода 25.09.1988 г. – 15.05.1989 г. действително е категорично
потвърдено само досежно м.10.1988 г., но в останалата си час макар и
непотвърдено, не е опровергано. Липсата на данни в архива на НОИ сама по себе
си не може да обоснове извод за незачитане на редовно отразен в трудовата
книжка трудов стаж като преодолее нормативно установената доказателствена сила
на този документ. Липсват и каквито и да било доказателства, че трудовата
книжка като цяло (доколкото е издадена именно от това предприятие и то към
датата на постъпване на лицето на работа) и в частност относно това вписване е
подправен документ. Не е налице и произнасяне на компетентен орган по този
въпрос.
По отношение на вторият незачетен стаж, който е и решаващият в случая, тъй
като е с продължителност над 10 години и наличието му дава право на
жалбоподателя на исканата пенсия, както пенсионният орган, така и горестоящият
административен орган – директора н ТП на НОИ – Русе, въобще не са извършили
анализ на събраните доказателства и установените с тях факти, при който да се
прецени кои са безспорно доказаните релевантни обстоятелства и могат ли същите
да обосноват изводите, на които тези органи са основали постановените от тях
актове.
Какви всъщност са събраните доказателства? На първо място, това е
представената от лицето редовно оформена трудова книжка, в която е отразен стаж
на лицето в МК „Кремиковци“, Дом. Цех на длъжност „леяр“. При оформянето в
трудовата книжка на този стаж са използвани два вида печати - печат на
ДСО „Металургия и рудодобив“, МК „Кремиковци“ – Личен състав и печат
на ДСО „Цех за металургия“, МК „Кремиковци“ –
отдел Кадри, като с първия са извършени вписвания при постъпването
пред 1989 г., а с втория – при напускането десет години по-късно през 1999 г.
На следващо място като доказателство във връзка с удостоверяването на този
стаж в административното производство е прието и административният орган изцяло
се позовава на полученото от ТП на НОИ – Кюстендил писмо изх.№ 5506-09-359#1/13.02.2020 г. С това писмо всъщност се установява единствено, че в осигурителния
архив в с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил е приета разплащателна
документация на осигурителя „Кремиковци“ АД – София, като за процесния период в
тази документация не са налични данни за „Цех за металургия“. Липсвал и
самостоятелен осигурител ДСО „Цех за металургия“. Видно е, че извършената в
архива на НОИ проверка е обусловена по обхват единствено от положения последен
печат в трудовата книжка на лицето, без да са изследвани например
обстоятелството, че в книжката е посочен и Доменен цех като място на работа.
Третият относим към този стаж на жалбоподателя писмен документ е съставения
от контролен орган на ТП на НОИ – София град констативен протокол. Същият
формално отразява извършена проверка на „Кремиковци“ АД гр. София. Тук на първо
място следва да се отбележи, че по административната преписка липсва каквото и
да е разграничение между двата осигурителя с еднакво наименование, но единият очевидно
прекратен без правоприемник и предал разплащателната си документация на
основание чл. 5, ал. 10 от КСО в НОИ и другият също очевидно съществуващ
осигурител, на който е извършена проверка от контролен орган. Не е ясно кое от
тези предприятия всъщност е правоприемник на предприятието, в което е работил
жалбоподателя, за да се търси нужната информация именно там. На следващо място е
необходимо да се отбележи също така, че в този протокол се преповтаря
единствено изявление на представляващия дружеството, направено в писмен вид, а
фактически не се отразява извършена от контролния орган проверка.
Независимо от това по съществото си информацията, която се излага в
протокола, този път е за Доменен цех в Чугунодобивното производство на
дружеството (какъвто не е бил проверяван в прекратеното „Кремиковци“ АД).
Изрично се посочва, че в съществуващото дружество „Кремиковци“ АД за периода
1989 г. – 1999 г. не са използвани печати от вида, положен в трудовата книжка
на лицето.
От приложените по делото копия на трудови книжки на други две лица, от
които едното (Кольо Бочев) е работило на други длъжности и в по-ранен период,
се установява, че в предприятието МК „Кремиковци“ са били използвани множество
печати, включително и ДСО „Металургия и рудодобив“ – МК „Кремиковци“ – Личен
състав, както и например ДСО „Черна металургия“ – МК „Кремиковци“ – отдел Кадри
или СМК „Кремиковци“ – отдел Кадри, както Стопански металургичен комбинат
„Кремиковци“.
Съдът извърши служебно справка на интернет страницата на НОИ в раздел
„Осигурителен архив“ (https://apps2.nssi.bg/ARCHRegisteredEmployers), при която
установи, че освен „Кремиковци“ АД документация е предадена и от други
предприятия, съдържащи наименованието Кремиковци, като например „Кремиковци –
Чугунодобивно производство“ АД, което се сочи като правоприемник на „Кремиковци
– Доменно производство“ и „Доменно и чугуно производство“ както и от
„Кремиковци – Рудодобив“ и др.
Всички изложени до тук данни сочат, че в хода на административното
производство не са изследвани фактически релевантните за случая обстоятелства,
а именно къде точно е положен труда на жалбоподателя, за какъв период и на
каква длъжност. Административният орган е приел единствено, че щом данните,
вписани в трудовата книжка на лицето не са потвърдени от други доказателства,
то те не могат да бъдат кредитирани. Този извод е необоснован и противоречи на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 АПК вр. чл. 347 от КТ, определящи нормативно
доказателствената сила на редовно оформената трудова книжка. В случая събраните
данни за липса на конкретна информация не са опровергаващи по своя характер
данни.
В заключение следва да се посочи, че инициираната от ответника проверка
чрез подаване на сигнал до прокуратурата относно истинността на трудовата
книжка е неотносима към настоящия спор. Образуването на преписка по сигнала на
ТП на НОИ – Русе в Русенска районна прокуратура би могло да е основание за
спиране на производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 3 или т. 5 от АПК като
след приключването му, производството бъда възобновено и съобразно събраните
доказателства бъде издаден съответен административен акт.
За пълнота на изложените е необходимо също така да се посочи, че в рамките
на настоящото съдебно производство ответникът не е инициирал откриване на
производство по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК за оспорване на истинността
на официалния документ – трудова книжка, поради което същата има обвързваща
доказателствена сила за съда, досежно извършените в нея вписвания за трудовата
дейност на работника.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът счита, че оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни и
допустими административни актове, които обаче са постановени при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правилното
приложение на материалния закон. Това налага отмяната им и връщане на
преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да бъде извършена
адекватна проверка на вписаните в трудовата книжка на жалбоподателя данни и в
случай, че същите не бъдат категорично опровергани или не бъде установена
неистинността им по надлежния ред, административният орган да съобрази
нормативно уредената доказателствена сила на този официален документ на
основание чл. 347 от КТ.
С
оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от жалбоподателя за
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК ответникът (и по-конкретно НОИ като юридическо лице, в чиято структура е
административният орган, издал оспорвания акт) следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие (л. 8).
Воден
от горното съдът и на основание чл. 118 от КСО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Б. ***53-17-76 от 30.07.2020
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата
му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-285 от 02.06.2020 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване досежно постановения отказ за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р.Б.Б..
ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за
ново произнасяне по заявление вх. № 212-17-646/20.11.2019 г. на Р.Б.Б. за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на Р.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин)
лева разноски по делото.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: