РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
Град Пловдив, 27 февруари 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на тридесети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 3614 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Г.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.А., против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0325-000115 от 12.11.2018
г. на началник РУП Първомай към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта. В с.з. жалбата се поддържа от адв. А.. Претендира
се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник РУП Първомай към ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от
заповедта, същата е връчена на 22.11.2018 г., а жалбата е подадена на 29.11.2018
г. пред съда, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0325-000115 от
12.11.2018 г. на началник РУП Първомай към ОД на МВР – Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е
издадена от В.К.К.- началник РУП Първомай към ОД на
МВР – Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на
директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, известна на
съда,, са определени групите длъжностни лица, сред които и „началниците на Районно
управление Полиция““, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това съдът приема,
че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя Д.
санкция по чл.171, т.2А, б.“б“от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 10 /десет/ месеца.
По същество съдът намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
При извършена проверка на водача А. К.Г., ЕГН **********
на 11.11.2018 г. е установено, че Г.З.Д., ЕГН **********,
като собственик на лек автомобил Опел Астра с рег.№ ****е допуснал същият да се
управлява от А. К.Г., ЕГН **********, който е неправоспособен / лишен от право
да управлява МПС по административен ред/. На лицето бил съставен АУАН сер.АА 102765
от 12.11.2018 г., с който е иззето СРМПС Част II и 2 бр. регистрационни
табели на посочения автобомил.
По делото се изслушаха като свидетели водачът на
автомобила А.К.Г.и св. З.Х.Д..
Св. Г.твърди, че на въпросния ден 11.11.2018 г. от с. **** тръгнали за с. ****. Според
свидетеля на шофьорското място стоял не той, а собственикът на автомобила Г.,
като неправилно полицаите направили проверка и съставили акт на св. Г.за това,
че шофирал колата, след като е лишен от право да управлява. Твърди, че съпругата
на бай В., при когото отишли в деня на проверката, видяла ситуацията, а именно,
че не той е шофирал, а неговият тъст, както свидетелят сам се изрази за
жалбоподателя Г.Д..
Св. Захаринка Димитрова твърди, че познава
жалбоподателя и св Г.. Посочва, че живеят в с.****, а
къщата им е оградена с мрежа. Същия ден очаквали св. А. Г.да докара зеле. Като
чула шум, излязла навън, и видяла, че след пристигналата кола, идвала
полицейската. Полицаите искали от А. шофьорска книжка. В това време Г. излязъл
от шофьорското място, а полицаите отричали. Затова дошла да свидетелства, тъй
като не е видяла А. да слиза от шофьорското място, а Г. излязъл от колата да им
дал документите. Полицаите поискали от свидетелката и съпругът й да им услужат
с отвертка и свалили номерата на колата. Казали на А., че ще го задържат в
управлението, а той тръгнал с тях, без да се съпротивлява.
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е установено
твърдяното от компетентния орган нарушение. Съдът не дава вяра на разпитания
св. А. Гаврелов, тъй като това е лицето, заради чието поведение е издадена
процесната заповед, поради което същият има интерес да установи нешофирането на
автомобила на жалбоподателя в този ден. Относно св. Димитрова, съдът намира, че
не се установява от същата да е видяла движението на колата, съответно
намиращите се в нея пасажери на кое от двете места отпред са се намирали.
Видяла ги е в един по-късен момент – когато е излязла на двора, след като е
чула шума на кола. С други думи същата не е била непосредствен свидетел при
пристигането на колата, за да е категорична, че именно жалбоподателят Г.Д. е
управлявал автомобила, а не св.А. Гаврелов.
Прави впечатление също, че в представения АУАН никъде няма направено
възражение от страна на соченото за нарушител лице А. Гаврелов, че не е бил
водач на автомобила в този момент, никъде същият не е възразил, че му се
съставя незаконно акт за нарушение, нито че водачът е друго лице.
Няма спор по делото, че А. Г.е бил лишен от правоуправление по
административен ред и не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното превозно средство.
При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство и нарушение на закона.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая, за да приложи ПАМ по отношение на автомобила на жалбоподателката, административният орган се
е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП хипотези, а именно - жалбоподателят като собственик на лек автомобил чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата - управлението е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне.
Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по
пътищата по чл.150 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, което
представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват
процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на
административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на
образувано административно-наказателно производство.
Следва да се посочи в нормата на чл.171, ал.2а, б.“а“ от ЗДвП законът
презумира отговорността на собственика на автомобила при предоставянето му на
лице, което е не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, поради което и не е нужно административният
орган да доказва, че такава отговорност е налице.
Относно определеният в заповедта срок на ПАМ, видно от цитираната норма
е, че минималният срок за налагане на посочената административна мярка е 6
месеца, поради което съдът намира, че този срок е преценен правилно от
административния орган и няма основание за изменение на заповедта. Правилно
административният орган е преценил обществената опасност на този род деяния,
които следва да се наказват, още повече, че на водача е било отнето СУМПС
именно поради извършени нарушения на ЗДвП.
Неизписването на абревиатурата на Закона за движенито по пътищата след
нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ не представлява съществено процесуално
нарушение, а представлява технически пропуск, отстраним по силата разпоредбите
на АПК за допусната очевидна фактическа грешка. Още повече, че в случая
правилно административният орган се е позовал на съставения АУАН на водача Гаврелов,
където е отбелязана като нарушена нормата на чл.150 от ЗДвП, тъй като за самия
жалбоподател не е налице нарушението на чл.150 от ЗДвП.
Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно
установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде оставена без уважение.
От жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода на делото
не следва да му се присъждат.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за прилагане на ПАМ №
18-0325-000115 от 12.11.2018 г. на началник РУП Първомай към ОД на МВР –
Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: