№ 186
гр. гр.Несебър, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232150200394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. К. З., ЕГН ********, с адрес: гр. **********, чрез
адв. Д. П. от АК - Варна, срещу наказателно постановление № 22-0304-
001393/04.11.2022 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за извършени нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП са наложени две наказания „глоба“ в размер на от по 10 лева.
Правят се оплаквания за допуснато особено съществено нарушение на
материалния закон, за нарушение на процесуалния закон и за несъставомерност на
деянията от субективна страна.
Насрещната страна по жалба – началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като счита същите за
несъстоятелни и недоказани. Релевира възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и
не се представлява. Депозира молба вх. № 8883/25.09.2023 г., с която заявява, че
административното нарушение „не носи контролен талон“ е декриминализирано,
предвид което следва да се приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По отношение на второто
санкционирано с НП нарушение се заявява несъставомерсност, като се твърди, че
жалбоподателят по време на проверката носил част I на свидетелството за регистрация
на управляваното МПС. Не се представят доказателства, не се правят доказателствени
искания. Претендират се разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание, наказващият орган не изпраща представител.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу
1
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частино основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 19.09.2022 г., около 21,55 часа, в гр. Обзор, на улица „Славянска“, с посока
на движение към гр. Варна, жалбоподателят управлявал л.а. „********“ с рег. №
******, собственост на „*********“ ЕООД. По същото време на смяна като командир
на отделение при полицейски участък гр. Обзор, РУ Несебър, бил св. З. Ф., който спрял
за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и установил, че водачът не
носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС – част II и контролен талон,
поради което съставил АУАН Серия АД бл. № 142220/19.09.2022 г. с участието на
нарушителя – жалбоподател при липса на вписани възражения. АУАН е връчен при
условията на отказ на жалбоподателя, като въз основа на него било издадено и
процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 142220/19.09.2022 г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР; показанията на св. Ф.; картон на
обжалваното НП; справка в централна база КАТ за собствеността по отношение на
МПС с рег. № ******.
Съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че по време на
проверката е носил в себе си свидетелство за регистрация на МПС – част I, доколкото в
подкрепа на същото не бяха ангажирани никакви доказателства. От друга страна,
видно от съдържанието на процесния АУАН, жалбоподателят, макар разполагащ с тази
възможност, не е вписал възражения в горния смисъл в акта. На последно място,
следва да се посочи, че релевантно към проверката е не самото носене на свидетелство
за регистрация, а представянето му при поискване на контролните органи, в какъвто
смисъл не се прaвят твърдения от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът служебно и по наведени аргументи на
жалбоподателя констатира основание за частична отмяна на наказателното
постановление в частта, с която жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно законодателни изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 67, в
сила от 04.08.2023 г., разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
преработени така, че е отпаднало изцяло задължението за водачите да носят в себе си
контролен талон към СУМПС, който да предоставят съответно при поискване от
контролните органи.
Анализът на измененията в правната уредба, последвали извършването на
2
нарушението, съставянето на акта за установяването му и издаването на наказателното
постановление, налага единствен възможен извод, че след извършване на нарушението,
но преди издаденото за неговото санкциониране наказателно постановление да е
влязло в сила, е последвала законодателна промяна, в сила от 04.08.2023 г., с която е
отпаднало нацяло задължението за водачите да носят в себе си контролен талон, както
и наказуемостта за неизпълнението му. След коментираната законодателна промяна,
неносенето на контролен талон към СУМПС от водач на МПС понастоящем изобщо не
съставлява административно нарушение, тъй като ЗДвП не съдържа санкционен състав
за него. Предвид наличието на основанията по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и
декриминализирането на неизпълнението на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл.
второ от ЗДвП като административно нарушение, издаденото наказателно
постановление се явява частично незаконосъобразно и подлежи на безусловна отмяна
относно наложената глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП /стара
редакция/.
В останалата си част и относно санкционираното нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП наказателното постановление подлежи на потвърждаване. Както бе
посочено по-горе, съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че към
датата на проверката не е носил в себе си свидетелство за регистрация на
управляваното МПС – част II, но носил част I. В този смисъл, се налага извод, че
констатираното от контролните органи неносене от жалбоподателя на свидетелство за
регистрация на МПС е съставомерно наказателно нарушение и е правилно
квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно подведено под санкционната
норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. трето от ЗДвП /на действащата по време редакция/.
Предвидената от закона санкция глоба е във фиксиран размер, предвид което не стои
въпроса в случая за несправедливост или несъразмерност на наказанието.
За пълнота следва да се отбележи, че съдебен състав намира, че в конкретната
хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
не се установява маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе
предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване
законовата уредба на ЗДвП, особено относно регистрацията на МПС-та, съдът намира,
че процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска
обществена опасност. Още повече, в случая управляваното от жалбоподателя МПС не
е било негова собственост, съгласно установеното при проверката. Касае се до
нарушение на просто извършване, което не може само по себе си да доведе до извод за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да
е наказван за други нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е
достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства,
които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта, с
която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП за
допуснато нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер от 10
лева.
3
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат, съразмерно с
уважената част от жалбата. По своевременно заявено от наказващия орган възражение
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът,
като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за
определено в съответствие на установения минимум. С оглед крайния съдебен извод,
половината от заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат от 400
лева, а именно – сума в размер от 200 лева следва да се възложи в тежест на ОД на
МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка,
към което принадлежи наказващия орган - началника на сектор РУ – Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 5 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0304-001393/04.11.2022 г. на
началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, в частта, с която на
жалбоподателя И. К. З., ЕГН ********, с адрес: гр. **********, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на
чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-001393/04.11.2022 г.
на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Несебър, в останалата част, с която
на жалбоподателя И. К. З., ЕГН ********, с адрес: гр. **********, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено
нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
10 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на И. К. З., ЕГН ********, сумата от 200 /двеста/ лева - направени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4