Решение по дело №4524/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2380
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20231110204524
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2380
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
С електронен фиш /ЕФ/ Серия К №6540050/2022 г., издаден от СДВР, на
П. М. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 24.10.2022 г., в 14.14 часа, в
**********************, с посока на движение от *************** при
ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, е управлявал л. а.
********** с рег. № ******* със скорост от 83км/ч, като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ тип CORDON M2,
след приспаднат толеранс от 3%.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от П. А.. В нея
жалбоподателят е посочил, че счита издадения електронен фиш за
неправилен и незаконосъобразен, както и че е издаден в нарушениe на
материалния закон. Моли се за отмяна на същия и се претендират
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство, жалбоподателят не са явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява. От негов
процесуален представител по делото са депозирани писмени бележки, в които
се поддържа, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана.
Посочено е, че при издаването на електронния фиш са спазени разпоредбите
на чл. 188 от ЗДвП и чл.189, ал. 4 от ЗДвП, както и че описаното в
електронния фиш нарушение е безспорно доказано, а собственик на лекия
автомобил *************“ с рег. № *******, при управление, на който е
извършено е жалбоподателят А.. АНО счита, че от субективна страна
жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл. Моли се за
потвърждение на издадения електронен фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото както на копието на ЕФ,
така и в справката от АИС на ОПП-СДВР /л.20 от делото/ е отбелязано, че
същият е връчен на 16.02.2023 г., а жалбата против него е подадена на
01.03.2023 г.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.10.2022 г. в 14:18 часа, мобилна система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2, заснело л. а. **********
с рег. № *******, движещ се в ***************************, с посока на
движение от у************** с превишена скорост – 82 км/ч, измерена от
техническото средство, при максимално разрешена скорост от 50 км./ч., в
населено място, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. №*******,
било установено, че въпросното МПС е регистрирано на жалбоподателят П.
М. А., с постоянен адрес **********************
За извършеното нарушение били издадени и 2 бр. фотоснимки. Въз
основа на тях бил издаден процесния електронен фиш, с който на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
2
на 400 лв. Издаденият електронен фиш бил връчен на 16.02.2023г. на
жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“ Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.“
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката
на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното
3
техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за
извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения
протокол от проверка №09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., издаден от БИМ.
Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в
кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от
протокола, приложен на л.12 по делото, системата за видеонаблюдение е
преминала последваща метрологична проверка, установяваща както
съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност
за експлоатация до 15.03.2023г. В случая нарушението е установено от
преносима система за видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера тип CORDON с фабричен номер MD1197, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с
електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.
Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
В конкретния случай е представен и протокол за използването на АТСС
/на л.16 от делото/, както и снимка на разположението на уреда /на л.9 от
делото/. Видно от представената снимка, към момента на заснемането в 14:18
часа, в обсега на центриране на камерата на техническото средство е именно
4
регистрационният номер на лек автомобил марка/модел л. а. ********** с
рег. № *******, с оглед на което не възникват каквито и да е съмнения, че
именно неговата скорост е засечена от техническото средство, доколкото
снимката съдържа всички необходими реквизити. Представени са всички
надлежни доказателства, от които се установява, че е спазен и редът за
използване на АТТС, предвиден в разпоредбите на чл.6- 12 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТТС за
контрол на правилата за движение по пътищата, като в представения
протокол за използване на АТТС са описани всички обстоятелства, при които
е извършен контролът.
Настоящата съдебна инстанция намира и авторството на извършеното
нарушение за безспорно доказано. В случай, че не собственикът на МПС, е
управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.5
от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в
14-дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура
на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Доколкото
такава не е подавана, то съдът намира, че авторството на деянието е
безспорно доказано.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от
централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението е жалбоподателят. Същият не се е възползвал от възможността
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , поради което и правилно е бил посочен в
обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното
нарушение, въз основа на предвидената законова презумпция за това.
Според чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км./ч., посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
5
конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила си с по-висока от максимално
разрешената скорост за движение в населено място, а именно 50 км./ч.
Следва да се отбележи само, че от доказателствата по делото се
установява, че нарушението е извършено не в 14:14 часа, както е посочено в
обжалвания ЕФ, а в 14:18 часа, видно от приложената снимка на л.8 от
делото.
Освен това, засечената скорост от техническото средство преди
приспадане на толеранса от 3 км./ч. (съгл. Протокол от проверка №09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. – л.12 от делото, толерансът е +/- 3 км/ч/ до 100 км/ч и +/-
3% над 100 км/ч) е 82 км./ч. и съответно след приспадане на толеранс от 3
км/ч се получава наказуема скорост от 79 км/ч или превишението над
допустимата скорост в населено място с 29 км/ч, а не 33 км/ч, както е
посочено в обжалвания ЕФ.
Следователно в случая е приложима санкционната норма на чл.182, ал.1,
т. 3 от ЗДвП /в редакцията, действаща към момента на извършване на
нарушението/, която предвижда, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. С оглед на цитираната
нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема,
че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което нарушение следва да понесе санкцията, предвидена в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като разрешената скорост е била превишена с 29
км/ч., а не санкцията по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да
бъде изменен досежно времето на деянието, както и в частта на приложената
санкционна разпоредба, като вместо тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се
приложи разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като се намали и размерът
на наложената глоба от 400 лева на 100 лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че предвид потвърждаване на
основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение и липсата на основание за
цялостна отмяна на обжалвания ЕФ, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, а отделно от това - от негова страна не са представени
6
и доказателства за направени такива.
От друга страна, предвид наличието на основание за ревизиране на
обжалвания ЕФ в горепосочените части, с оглед неправилното приложение на
материалния закон, съдът намира, че липсва основание за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и в полза на АНО.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ /ЕФ/ Серия К №6540050/2022 г., издаден от СДВР, с който на
П. М. А., с ЕГН: **********, на осн. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, КАТО ИЗМЕНЯ часа
на деянието от 14:14 часа на 14:18 часа, както и основанието за налагане на
санкцията от чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и размера
на наложената глоба от 400.00 /четиристотин/ лева на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7