№ 22
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.а
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Светослава Н. К.а Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600330 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане на осъденото лице М. К. Б.,
ЕГН ********** за възобновяване на производството по НОХД № 243/2022 г.
на Районен съд Силистра и отмяна на постановеното по реда на чл.92 НК
принудително лечение.
С определение № 79 от 13.07.2022 г. по НОХД № 243/2022г., Районен
съд Силистра в производство по реда на чл.384 от НПК е одобрил
споразумение, постигнато между страните по делото, с което М. Б. се е
признал за виновен за осъществени в условията на реална съвкупност 4
престъпления, наказуеми както следва:
по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК
по чл. 343б, ал. 2 от НК
по чл. 345, ал. 1 от НК и
по чл. 345, ал. 2 от НК
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на М. К. Б. е било наложено за
изтърпяване наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /ДВЕ/
1
ГОДИНИ И 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим; на основание
чл. 23, ал. 3 от НК е било присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на
750,00 /седемстотин и петдесет/ лева.
На основание чл.92, ал.3 от НК е постановено спрямо М. К. Б.
принудително лечение за срока на изтърпяване на наложеното общо
наказание по вид лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на М. К. Б.
е било наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК е постановено и отнемане в
полза на държавата вещественото доказателство – два броя регистрационни
табели СС 0464 АС, издадени за друго моторно превозно средство, а именно
за лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“ и с номер на рама
WBAAC710701590806, които да бъдат изпратени по компетентност на ОД на
МВР – Силистра, с оглед унищожаването им
Определението на районният съд е влязло в сила на 13.07.2022г.
От саморъчно изготвените от осъденото лице процесуални документи
(и след уточняване на претенцията) изводимото касационно оплакване е, че
съдебният акт в частта на постановеното принудително лечение е в
съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1
от НПК, тъй като М. К. Б. не страдал от каквото и да било заболяване, което
да обосновава приложението на чл.92, ал.3 от НК.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет
е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на
заявеното на основание по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Същото е направено в срока по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по
съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
С определение № 79 от 13.07.2022 г. по НОХД № 243/2022г. по описа
на Районен съд Силистра по отношение осъденото лице М. Б. Славов е
постановена принудителна медицинска мярка по чл.92, ал.3 от НК.
Касае се за принудителна медицинска мярка, чието систематично
място е в глава ХІ от общата част на НК. Основанията за прилагане на
2
отделните мерки се различават – по чл. 89 от НК извършителят на
общественоопасно и противоправно деяние е невменяем или е изпаднал в
това състояние след извършване на престъплението, поради което не може да
носи наказателна отговорност или не може да възприеме последиците на
наказателната отговорност; докато по чл.92 ал.3 от НК извършителят на
престъплението е вменяем, може да участва в наказателното производство и
да носи отговорност, но страда от алкохолизъм или наркомания, не е
критичен и подлежи на лечение. Принудителното лекуване по чл.92 от НК се
налага с първоинстанционната присъда или с последващ съдебен акт, чрез
държавна намеса, като медицинската мярка не замества, а съпътства
наложеното наказание лишаване от свобода и се прилага в здравно заведение,
включено в системата на ГД "Изпълнение на наказанията" към министерство
на правосъдието (когато наказанието е от видовете без лишаване от свобода,
принудителното лекуване се определя за срок и настаняването е в конкретно
здравно заведение).
При преценката си дали да постанови принудителна медицинска
мярка по чл.92 от НК съдът се нуждае от специални познания в областта на
психиатричната наука за установяване актуалното състояние на осъденото
лице. В конкретния случай още на досъдебното производство е депозирано
експертно заключение, което по категоричен начин установява, че М. Б.
страда от органично разстройство на личността, развило се на базата на
зависимостта му към алкохола. Вещото лице е проследило развитието на
заболяването от първата хоспитализация през 2015 г. в МБАЛ Силистра АД с
клиника на абстиненция с делир; през 2017 г. в Психиатричното отделение на
СБАЛЛС към Затвора Ловеч с диагноза Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; абстинентно състояние с
делир; през 2018 г. настанен в ДПБ Бяла; и отново през 2020 г. в СБАЛЛС
към Затвора Ловеч. Вещото лице дава становище, че Б. е вменяем и не са
налице медицинските критерии по чл.33 от НК, но същевременно препоръчва
оказване на медицинска грижа при евентуално налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода. Всичко изложено дотук налага извод за
правилното приложение на института по чл.92, ал.3 от НК от
първоинстанционния съд, одобрил постигнатото съгласие на страните и по
този въпрос.
Затова и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1,
3
т.1 от НПК не е допуснато.
Принудителното лекуване следва да се осъществи по време на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода от осъденото лице М. Б. в
лечебно заведение, включено в системата на ГД "Изпълнение на
наказанията", като срокът на лечение се приспадне като изтърпяна част от
наказанието. При необходимост от прекратяване на принудителното лечение
преди изтичане на срока за изпълнение на лишаването от свобода, както и в
случаите на продължаване на принудителното лечение от алкохолизъм и след
изтърпяване на наказанието, предложението се разглежда по реда на чл.432 от
НПК.
Всичко изложено по-горе мотивира настоящия състав на Варненския
апелативен съд да остави без уважение искането на осъденото лице за
възобновяване на производството по НОХД № 243/2022г., Районен съд
Силистра.
Водим от изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъденото лице М. К. Б. за
възобновяване на производството по НОХД № 243/2022 г. на Районен съд
Силистра и отмяна на постановеното по реда на чл.92 ал.3 от НК
принудително лечение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4