Решение по дело №1595/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................/………………

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Росица Станчева

ЧЛЕНОВЕ:                 Иванка Дрингова

                                    мл.с-я Таня Кунева

                                        

при участието на секретаря Доника Х.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

в. гр. дело № 1595 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.247 ал.4 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Д., чрез адв. Д. П. против решението на Варненския районен съд, постановено на 30.04.2018г. по гр.д. № 16385/2014г., с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по същото дело решение № 504/15.02.2016г. досежно стойностите на подобрения, признати за заплащане.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена, тъй като липсва противоречие между мотиви и диспозитив. Сочи, че по-скоро е налице неяснота /грешка/ в мотивите, тъй като от същите не става ясно коя от стойностите по кредитираното от съда заключение се приема, и която грешка е следвало да бъде поправена по реда на обжалване на основаното решение. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което молбата по чл.247 ГПК да бъде оставена без уважение.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по чл.247 ГПК е инициирано с молба от ищците по делото, в която са изложени доводи, че в постановеното на 15.02.2016г. първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка в частта относно изписаните единични стойности на подобренията, за заплащането на които са осъдени да заплатят на ответника Д. по предявените от него насрещни искове. В молбата са изложени твърдения, че в диспозитивите на решението при посочване единичните стойности на подобренията съдът е визирал посочените в исковата молба размери, а не приетите от него в мотивите стойности съгласно заключението на вещото лице. В резултат на това е посочено, че сборът на единичните стойности не кореспондира на общата сума, за която съдът е формирал мотиви, че исковете са основателни.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че действително е налице противоречие между формираната от него воля в мотивите и обективираната такава в диспозитивите, и то само в частта при изписване на единичните стойности на признатите за заплащане подобрения, поради което и е допуснал исканата поправка.

Изводът на ВРС за наличие на твърдяната от ответниците по претенциите за подобрения очевидна фактическа се споделя и от настоящата инстанция.

Видно от мотивите на решение № 540/15.02.2016г. решаващият съд е приел, че насрещните искове за заплащане стойността на извършени в процесния имот подобрения са основателни в общ размер на сумата от 14 716.53 лева, явяваща се по-малката стойност из между увеличената стойност и разходите за направата им, която стойност е посочена в кредитираното от съда заключение на вещите лица по повторната СТЕ и при отчитане претендирания размер за метална решетъчна врата /112.88 лв., вместо дадената оценка за това подобрение от 117 лв., в резултат на което от визираната в заключението сума от 14720.65 лв. е приспадната разликата от 4.12 лв. /117 – 112.88//. В тази връзка доводите на въззивника за неяснота на мотивите са изцяло неоснователни.

При така приетата за доказана и дължима обща стойност и съобразно квотите в съсобствеността на ответниците, съдът е осъдил последните да заплатят на И.Д. суми както следва: Р.Б. – 3679,13 лв., Г.Й. – 1839,57 лв., С.Т. – 1839,57 лв., Й.С. -  2452,76 лв., Д.Т. – 2452,76, Н.П. – 1226,38 лв. При изписването обаче на единичните стойности на признатите подобрения, в диспозитивите съдът е посочил размери съответстващи на предявените от ищеца в насрещната му искова молба, вместо стойностите, посочени в заключението на вещото лице и съобразно които е формирана общата сума от 14 716.53 лв. Това несъответствие води до противоречие освен в самия диспозитив, но и безспорно не кореспондира на формираните от съда мотиви досежно основателността на тези искови претенции. Същото безспорно съставлява очевидна фактическа грешка, която правилно и законосъобразно е била отстранена с обжалваното пред настоящата инстанция решение, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

С отговора си въззиваемите са направили искане за присъждане на разноски, но поради липса на доказателства за извършени такива във въззивното производство, съдът не присъжда разноски.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд, постановено на 30.04.2018г.  по гр.д. № 16385/2014г., с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по същото дело решение № 504/15.02.2016г.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 вр. чл.247 ал.4 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: