М О
Т И В И
към Присъда №23/03.02.2020г. по НЧХД № 4235 по описа
за 2019г. на
Районен съд Бургас
По отношение на Н.А.Н.,*** е
предявено обвинение от частния тъжител А.М.Ч. за това, че на 24.07.2019 г.
около 21.00 часа в гр.Бургас ж.к. **, бл.**А, в.*,
е.* ап.** и причинил чрез удар с юмрук кръвонасядания по дясна предмишница, на
горния клепач на лявото око, травма по горната част на главата, отоци по тялото
и крайниците, представляващо лека телесна повреда довела до болки и страдания -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В пледоарията си пред съда повереникът
на частния тъжител - адв. Ц. от БАК, прави анализ на събрания доказателствен
материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от
фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда.
Посочва се, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
несъмнен извод за извършване на деянието. Като причина за твърдяните увреждания
сочи наличие на ревност у подсъдимия. Моли за постановяване на осъдителна
присъда като бъде определено справедливо наказание.
Частният тъжител
се присъединява към казаното от повереника, като поддържа тъжбата.
Защитникът на
подсъдимия - адв. Н. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за
невиновен. Прави детайлен анализ на събраните доказателства, като счита, че изложената
в тъжбата фактическа обстановка не се доказа. Излага съображения за липса на
категорични доказателства установяващи авторството на така повдигнатото с
тъжбата обвинение. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и
присъждане на сторените по делото разноски.
В предоставената
от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде
оправдан.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Тъжителката А.Ч. и подсъдимият Н.Н. имали интимна връзка от месец май
2019г. През месец юни 2019г. те решили да заживеят заедно, като подсъдимият се
преместил при тъжителката, тъй като тя живеела сама в гр.Бургас, ж.к.**. бл.**.
В
началото на съвместното им съжителство отношенията им се развивали нормално. В
последствие започнали често да се карат и обиждат, като вербалният конфликт се
задълбочавал. На неустановена дата през месец юли те се разделили и прекратили
съвместното си съжителство.
На
неустановена дата, на неустановено място и неустановено лице впоследствие
причинило наранявания на Ч., като й е причинено кръвонасядане и отоци по тялото
и крайниците, довели до болка и страдание.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Е.Ч. и заключение по СМЕ, поради липса на други
доказателства.
Съобразявайки разпоредбата на чл.301 от НПК, съдът намира, че в хода на
производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимият
Н. е нанесъл на тъжителката Ч. леките телесни повреди, описани в тъжбата. Единствената
разпитана в хода на съдебното следствие св.Е.Ч. – майка на тъжителката, говори
като цяло за влошените отношения между дъщеря й А. и подс.Н.. Изнесените от нея
факти са без каквато и да било конкретика за датата на така твърдяното в
тъжбата престъпление, характера на травматичните увреждания и състоянието на
дъщеря й след твърдяния инцидент.
Съдът
преценява, че в случая доказателствената тежест следва да бъде носена от
тъжителя. От посочения от тъжителя свидетел – Е.Ч., не може да се направи
категоричния извод, че подсъдимият е съпричастен към така повдигнатото с
тъжбата обвинение.
По силата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да
докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху
частния тъжител. Независимо от позицията, изразена от подсъдимия, тежестта да се докаже обвинението по дела от частен
характер се носи от тъжителя. Следователно, ако в резултат на своята
процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е
виновен, съдът следва да постанови оправдателна присъда.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен и несъмнен начин
подсъдимия да е осъществил изпълнителното
деяние на леката телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. В предмета на доказване се включват
обстоятелства, които обуславят, изключват или погасяват отговорността на подсъдимия за престъплението, в което се обвинява. Касае се до
обстоятелства, свързани с въпроса участвал ли е той в извършеното престъпление. В настоящия случай тъжителят не е ангажирал
доказателства, които пряко или непосредствено да установят обстоятелства,
отнасящи се към основния факт. Показанията на свид. Е.Ч. нямат характер на показания на свидетел очевидец на
престъплението, които да са обективно годни по случая като доказателство в процеса, което да е почерпано от
първоизточника.
В процесния случай
ангажирането от тъжителя обвинение се базира на съдебномедицинското
удостоверение № 184 от 2019г., издадено от д-р М. Що се отнася до фактите, отразени в съдебномедицинското удостоверение,
не подлежи на съмнение факта, че тъжителката е получила травматични увреждания, но това само по себе си не доказва
по безспорен и несъмнен начин, че подс.Н. има някаквоа съпричастност с причинената телесна повреда. Съдът намира, че
съдебномедицинското удостоверение в процесния случай е по своя характер косвено
доказателство, което при липса на други преки доказателства дава основание само
за предположение относно автора на извършеното престъпление. Това единствено
косвено доказателство не може да послужи като единствена основа за изграждане
на осъдителна присъда.
С оглед на
гореизложеното съдът призна подс.Н., за невиновен за
причиняването на лека телесна повреда,
обусловила болки и страдания – престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по така
повдигнатото му обвинение.
В тежест на тъжителя бяха възложени
сторените от подсъдимия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. съгласно приложен договор за правна помощ.
Водим от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.