РЕШЕНИЕ
№ 3288
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110150524 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Ц. Б Б. срещу П ООД,
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 5803,45
лева – трудово възнаграждение за периода от 01.072021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на
основание трудов договор ИЛС 21 от 20.01.2017 г. на длъжност “Компютърен
техник – анализ на компютърни системи”. С допълнително споразумение към
договора от 01.04.2020 г. основното му месечно възнаграждение било
определено на 580 лева при 4-часов работен ден, увеличени на 700 лева с
допълнително споразумение от 01.08.2021 г. В средата на 2022 г. ответникът
спрял да изплаща на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение,
поради което правоотношението било прекратено на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ, считано от 03.05.2022 г. Въпреки това работодателят не му заплатил
сумата от общо 5803,45 лева – трудово възнаграждение за периода от
01.072021 г. до 30.04.2022 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази
сума, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал
отговор на исковата молба.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, изпраща представител чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
1
Между страните е възникнало трудово правоотношение на основание
трудов договор № 21 от 20.01.2014 г. (л. 7 от делото). Според същото ищецът
е бил служител към ответника на длъжност „компютърен техник – анализ на
компютърни системи“. С допълнителни споразумения от 01.04.2020 г. и от
01.08.2021 г. (л. 8 и 9 от делото) договорът е обявен за безсрочен и трудовото.
Със заповед № 13 от 03.05.2022 г. (л. 10 от делото) правоотношението е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 04.05.2022 г. За
последния отработен месец – април 2022 г. – възнаграждението му е било в
размер на 592,06 лева, видно от приложения по делото фиш за работна
заплата.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че неизплатените на ищеца трудови възнаграждения
са в размер на 5803,45 лева, както и че след входирането на исковата молба
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 803,45 лева. Вещото лице
заяви, че не може да посочи на какво основание е предоставена тази сума.
Видно от препис от платежно нареждане от 25.11.2022 г. – Приложение № 3
към експертизата (л. 39 in dosso) по делото – сумата от 803,45 лева е
заплатена с посочено основание „частично запл. по раз. за 5803,45 лева“.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: съгласно
тази разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. За уважаване на този иск е
необходимо да се установят следните юридически факти: 1) наличие на
валидно съществуващо трудово правоотношение между работника и
работодателя, 2) полагане на труд от страна на работника и 3) липса на
заплащане на трудовото възнаграждение. В настоящия случай първите два
факта са безспорни между страните. Третия факт, съдът намира за доказан от
представената по делото експертиза, от която се установи, че нетните трудови
възнаграждения на ищеца възлизат на 5803,45 лева. По направеното от
ответника плащане, съдът намира, че сумата от 803,45 лева е заплатена във
връзка с дължимата сума – предмет на настоящото производство. Въпреки че
не е посочено изрично, че основанието на този превод е частично погасяване
на задължение за трудови възнаграждения и същото не беше уточнено от
представител на ответника в съдебно заседание, са налице достатъчно
индиции, от които да се установи намерението на ответника да погаси поне
частично своето задължение. По делото не се установява между страните да
са налице други облигационни отношения и в заключение съдът приема, че е
по-вероятно това плащане да е направено с посочената цел, отколкото да се
приеме, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ищеца за сметка
на ответника.
Поради изложеното съдът намира, че искът на ищеца е частично
погасен чрез плащане и следва да бъде отхвърлен за горницата над сумата от
5000 лева, до пълният предявен размер от 5803,45 лева.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки частичното
отхвърляне на иска, такива следва да се присъдят в цялост в тежест на
ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС,
обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр.
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
2
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 25.11.2022 г. – след входирането на исковата молба по
настоящото дело на 16.09.2022 г. Когато причината за завеждането на делото
се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца не са заплащани разноски, тъй като е освободен от заплащане на такси
и му е била предоставена безплатна правна помощ. Поради това и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния му представител следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 450
лева. При определяне на това възнаграждение съдът отчита и възражението за
прекомерност, направено от процесуалния представител на ответника с
писмена молба вх. № 51514, изпратена от същия на 18.02.2023 г. и постъпила
в съда на 23.01.2023 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати на съда сторените от бюджета разноски по делото за държавна такса
– сумата от 232,14 лева и експертиза – сумата от 250 лева.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението по отношение на същото. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П ООД, ЕИК: ********* и адрес да заплати на Ц. В. Б., ЕГН
********** и съдебен адрес партер на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
5000 лева – трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022
г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за разликата над сумата от 5000 лева, до пълният предявен размер от
5803,45 лева като погасен чрез плащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в тази му част.
ОСЪЖДА П ООД, ЕИК: да заплати на адв. Г. С. К., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 450 лева –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА П ООД, ЕИК: на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на
Софийски районен съд сумата от 232,14 лева – за държавна такса и сумата от
3
250 лева – депозит за експертиза.
Решението, в частта, в която е постановено принудително изпълнение,
има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от 02.03.2023 г.
Решението в останалата му част може да бъде обжалвано пред
Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 02.03.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4