Присъда по дело №1133/2022 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 11 |
| Дата: | 15 февруари 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.) |
| Съдия: | Гроздан Бончев Грозев |
| Дело: | 20225640201133 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 декември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви
Към присъда №11/15.02.2023 година, постановена по
НОХД № 1133/2022 година по описа на ХРС
Районна прокуратура /РП/ - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимата
С.Д.В.-родена на *********г. в гр.К., обл. С., ****** гражданска, с ****** образование,
*******, *******, *******, с постоянен адрес: гр. К., общ. К., обл. С., ул. „********" №
*********, и настоящ адрес: гр. Х., ул. **********, за това, че през месец февруари 2022г.,
в гр.Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у Й.Ж.А. от гр.Х., относно основанието за взимането на двата и пръстена – да
провери дали двата пръстена на св.Й. А. са златни, и с това и причинила имотна вреда в
размер на 165,90лв.-Престъпление по чл.209 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло
повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, сочещи, че подсъдимата е извършила престъплението,
както и с оглед самопризнанията на подсъдимата и признаването на фактите изложени в
обвинителният акт и подкрепящи се от доказателствата от досъдебното производство. РП-
Хасково - пледира подсъдимата да бъде призната за виновна за извършване на
престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Според прокурора следвало съдът да
наложи на подсъдимата В. наказание „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца.
Изпълнението на наказанието следвало да се отложи за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата С.Д.В., признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и вината си по повдигнатото обвинение. Иска делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие, съжалява за случилото се.
Защитникът на подсъдимата, адв.М., иска делото да се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие, до колкото подзащитната и признава фактите и обстоятелствата
изнесени от РП-Хасково в обвинителният акт и се признава за виновна. Моли на
подсъдимата да се наложи минимално наказание и мярката за неотклонение да бъде
отменена.
В наказателното производство не се предяви граждански иск и с не се конституира
частен обвинител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимата, приема за установено от
фактическа страна следното: Свидетелката Й.Ж.А. от гр. Х., в средата на месец февруари
2022г. била на разходка в центъра на гр. Хасково, където седнала да си почине на една
пейка пред „ЦУМ" - а. Св.А. носела два златни пръстена от жълто злато на двете си ръце на
безименните пръсти. Всеки от пръстените тежал по около 1,5 г, като единия бил с бял камък
в горната част и диаметър на халката около 1,7см, като в горната му част имало удебеляване
в средата с по два елемента. Този пръстен бил на лявата й ръка и тя го закупила преди около
8 години за сумата от 100 лв. от златарско ателие в Хасково. Другия пръстен, който бил на
дясната й ръка на безименния пръст бил също около 1,5г от жълто злато с лилав камък
преливащ към червен цвят и две връхчета от двете му страни като коронка. Св.А. закупила
този пръстен преди повече от 45 години от гр. Кърджали. Докато стояла на пейката до нея
седнало непознато момиче на възраст около 30г. от ромски произход, с руса коса и слабо
телосложение - подсъдимата С.В.. В. заговорила св.А. и я попитала дали пръстените на
ръцете и били златни. Св.А. отговорила, че били златни, но въпреки това подс.В. ги
поискала, като казала на св. А., че щяла да отиде до някакво златарско ателие да ги провери
1
и да й ги върне. Св.Й. А. се доверила на подс.С. В., свалила двата пръстена и ги дала на
обвиняемата. Подсъдимата взела пръстените и си тръгнала веднага, казвайки на св.А., че
отива да ги провери дали са златни. Св. Й. А. зачакала на пейката подс. В. с пръстените, но
тя не идвала. Така св.А., чакала половин час след тръгването на подс.В. и когато тя не се
върнала, св. А. си тръгнала за в къщи.
Обвиняемата С.В. на 13.02.2022г. отишла в заложна къща „Щедрите - Хасково" и пред
св. Й.А.Й. - служител в заложната къща, заложила златния пръстен с белия камък за сумата
от 40 лева. Другия пръстен подс.В. продала на непознати лица.
Междувременно св. Й. А. казала на дъщеря си - свидетелката М.Х. А., че дала двата си
златни пръстена, на една непозната ромка и дъщеря й казала да настоява да си ги вземе.
Впоследствие св.А. се виждала на няколко пъти в центъра на града с подсъдимата С.В.
и тя всеки път обещавала, че ще й върне пръстените. Последният път, в началото нa месец
март 2022 г., когато се видели, пак й обещавала, че ще ги върне и св.А. бил изпратена от
подс.В. до дома си. Св. А. я поканила в дома си, а след като си тръгнала обвиняемата, на А.
й направило впечатление, че имало следи от тършуване. Същата вечер тя казала на дъщеря
си, че обвиняемата отново е идвала и не е върнала пръстените. Това вбесило св.М.Х. А. и на
08.03.2022 г. тя отишла в РУМВР - Хасково и подала сигнал за случилото се с майка й.
След извършена проверка по случая и направени самопризнания от подсъдимата за
измамата на св. А., служителят на МВР св. Н.Н. установил, че обвиняемата е заложила
единият пръстен в ЗК „Щедрите" - гр. Хасково, а другия продала на непознато лице. След
срещата със служителя на РУМВР - Хасково, подс.В. на 22.03.2022 г. отишла до заложната
къща, откупила пръстена( 1 бр. пръстен от жълт метал с бял камък) на св. А. и с протокол за
доброволно предаване го предала на св. Н.
Горната фактическа обстановка се възприе от съда при преценка на обясненията на
подсъдимата дадени в съдебното производство и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: разпит на свидетелите /л.46-51/, разпит на обвиняема, материали от проверка
/л.7-21/, оглед на веществени доказателства /л.32-34/, съдебно-оценителна експертиза /л.35-
39/, справка за съдимост, приобщени в съдебната фаза и самопризнанията на подсъдимата в
съдебното следствие.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимата
С.Д.В. от обективна и субективна страна, е осъществила състава на престъплението по
чл.209 ал.1 от НК, като през месец февруари 2022г., в гр.Хасково, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Й.Ж.А. от гр.Х., относно
основанието за взимането на двата и пръстена – да провери дали двата пръстена на св. Й. А.
са златни, и с това и причинила имотна вреда в размер на 165,90лв.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – тоест
съзнавала е,че вследствие на въздействието върху измаменото лице, у него ще възникнат
неправилни представи, че вследствие на тези представи лицето упражняващо фактическа
власт върху предмета на престъплението ще извърши акт на имуществено разпореждане
изразяващо се във фактическо разпореждане и че в резултат на разпореждането ще бъде
увредено чуждо имущество, като е целяла това разпореждане и своето облагодетелстване.
Вината на подсъдимата се доказа както от свидетелските показания, другите
доказателства събрани в хода на ДП, така и от признанието на фактите и обстоятелствата
направени в хода на съдебното следствие от страна на подсъдимата. Съдът изцяло
кредитира свидетелските показания на всички свидетели по делото, доколкото те са изцяло
еднопосочни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от останалите доказателства по
делото, в това число и от обясненията на подсъдимaта. От горните доказателства безспорно
се установява, че именно подсъдимата е осъществила описаното деяние. Безспорно е, че
подсъдимата е действалa с пряк умисъл, както вече бе отбелязано по-горе. Именно поради
2
всичко изнесено по-горе съдът призна подсъдимата за виновна в повдигнатото й обвинение.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.В., съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за
извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете,
че няма смекчаващи вината обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства съдът прие
многобройните предишни осъждания и изключително лошите характеристични данни на
подсъдимата. В случая въз основа на изложените съображения, съдът прие, че наказанието
за подсъдимата, следва да е „лишаване от свобода”. То следва да се определи при условията
на чл.58,ал.1 от НК. Така съдът прие, че следва да определи наказанието „лишаване от
свобода” в размер на 8 /осем/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години. Така
наложеното на подсъдимата наказание, съдът счита, че ще съдейства за поправянето и и за
постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на подсъдимата,
така и по отношение на останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.
Съдът осъди С.Д.В. - родена на *********г. в гр.К., обл. С., ****** гражданка, с
****** образование, *******, *******, *******, с постоянен адрес: гр. К., общ. К., обл. С.,
ул. „********" № *********, и настоящ адрес: гр. Х., ул. **********, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР– Хасково деловодни разноски в размер на 149,10лв.
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
3