№ 137
гр. B 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – B I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20241300500239 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на юрисконсулт АФ,
процесуален представител на „ЕМЗ“ ЕАД, против Решение № 281/20.05.2024
г. по гр.д № 2122/2024 г по описа на РС- В. С нея се обжалва решението в
цялост, като се посочва, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Процесуалният представител на дружеството моли да се
отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи изцяло предявения от
Дружеството иск.
Във въззивната жалба, се навеждат оплаквания, че по делото безспорно е
установено, че при съставяне на КП „ЕРМ З“ не е уведомило абоната
(ответникът в първоинстанционното производство) и че негов представител не
е присъствал на проверката. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е
игнорирал показанията на двамата свидетели при изясняване на фактическата
обстановка за подадения сигнал към Дирекция „Национална система 112“ към
МВР.
Посочват, че Районен съд-В неправилно е използвал израза
1
„замразяване“ за партидата на абоната, както и че е грешен изводът му за
надлежно закриване на партидата на абоната.
Въззивникът посочва, че съдът не е отчел правилно приетата по делото
декларация за сключен договор за балансиране и доставка на енергия и по
този начин контролирания съд не е обсъдил, че ответникът „ББК“ ООД – В
продължава да ползва електрическа енергия.
Навеждат се оплаквания и за изводът на Съда, че Дружеството „ББК“
ООД – В не е потребило количеството електрическа енергия. Правят се
анализ на доказателствата и правните норми.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна ББК“ ООД,
чрез упълномощен с пълномощно адвокат К. Г., с който се посочва, че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди
обжалваното решение.
В подадения писмен отговор се навеждат твърдения, с които се оборват
оплакванията на въззивника. Прави се анализ на доказателствата събрани пред
първата инстанция. Посочва се, че в производството пред Районен съд – В
ищецът не е успял да докаже по несъмнен начин, че именно ответника ползва
имота, в който е извършена проверката и е установено неправомерно
използване на електрическа енергия.
В съдебно заседание въззивникът – „ЕМЗ“ ЕАД не се явява, депозирал е
молба, с която моли да се отмени обжалваното решение. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна – ББК“ ООД – B също не се
явява. С депозирана молба оспорва подадената въззивна жалба и поддържа
своя отговор. Моли да се постанови решение, с което да се остави без
уважение подадената въззивна жалба като неоснователна, прави анализ на
доказателствата. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
2
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - B в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
3
По делото безспорно е установено, че с заявление №
**********/28.11.2022г. от “ББК“ООД до въззивника е поискано временно
преустановяване на електрическа енергия до обекта.
Също така, по делото е установено, че с КП № 58727721/ 01.12.2022г.
служители на електроразпределителното дружество са демонтирали СТИ, с
което временно е преустановено ползването на електрическа енергията до
обекта.
По отношение на възражението, че по делото безспорно е установено, че
при съставяне на КП от 16.03.2023г. ЕРМ З не е уведомило абоната и негов
представител не е присъствал на проверката, Окръжен съд – В счита същото за
неоснователно.
Действително, Дружеството въззивник няма такова задължение за
известяване, но възражението не е относимо в настоящия спор между тези две
страни.
С демонтирането на СТИ и временно преустановяване на електрическа
енергия на 01.12.2022 г. “ББК“ООД е престанало да ползва електрическа
енергия за този обект.
По делото не са представени и събрани доказателства, за това кой е
собственикът на имота, находящ се в град B ул. ***, поради което остава
недоказано твърдението, че дружеството- ответникът в производството пред
районен съд, е ползвало имота, съответно електрическа енергия и след
демонтажа СТИ през 2022 г.
В тази връзка контролирания съд правилно се е доверил и на
представения отговор от „ЕП“ ЕАД, с който се установява, че за 16.03.2023г. в
системата на дружеството не фигурира ответното дружество като лице,
регистрирано в клиентската система на дружеството за обект, представляващ
„офис“, находящ се в гр. B ул. ***.
Окръжен съд – В се съгласява и с извода на районния съд за липсата на
доказателства за подаване на сигнал за неправомерно ползване на
електрическа енергия до Дирекция „Национална система 112“, РЦ – М към
МВР, като правилно контролирания съд е дал вяра на държавното учреждение
пред свидетелските показания на разпитаните лица.
Неоснователен е и изтъкнатия довод, че съдът не е отчел правилно
4
представеното доказателство от „ЕТ“ АД. Районен съд – В правилно е
достигнал до извода, че “ББК“ООД има сключен договор за балансиране и
доставка на ел.енергия от 01.09.2022г. за общо 202 на брой обекта, сред които
е посочен и процесния обект, който извод впрочем е без значение за
настоящия спор.
Окръжен съд -В счита, че направените възражения във въззивната жалба
са неоснователни.
Накрая, но не на последно място, Окръжен съд – В счита, че
първоинстанционното решение е правилно, същото е съобразено със закона и
с практиката на ВКС, включително и с цитираното от въззивника Решение №
150 от 26.06.2019 г. гр. дело № 4160 / 2018 г., ВКС. Съгласно същото, в унисон
с константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.
№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./ а и с
по-новата съдебна практика обективирана в Решение № 6 от 22.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1978/2020 г., III г. о., ГК ; Решение № 8 от 4.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 13 от 2.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1647/2021 г., III г. о., ГК, при неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление
и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи.
В настоящия случай, за да възникне правното задължение на крайния
клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в
процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително
доставеното количество електроенергия за минал период, включително и в
случаите когато последната не е отчетена правилно.
Окръжен съд – В счита, че по делото не се доказаха твърдените факти,
поради което решението на Районен съд – В следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените за
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Адвокатското възнаграждение е изплатено по банков път и е изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/20.05.2024 г. по гр.д № 2122/2024 г
по описа на РС- В.
ОСЪЖДА „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище гр. С, п.к.
***,*** да заплати на “ББК“ООД, с ЕИК: *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6