МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 34, ПОСТАНОВЕНА НА 15.02.2011 год. ПО Н.О.Х.Д. № 1786/2010 год. ПО
ОПИСА НА СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия
И.П.Г., роден на *** *** Загора,
живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, не
женен, безработен, понастоящем в Затвора Стара Загора,ЕГН **********, за това,
че на 18.09.2010год.в град Стара Загора направил опит да отнеме чужди, движими
вещи: парична сума от 500 лева от владението на С.Я.Г. ЕГН-**********, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини и е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК - престъпление по
чл.196, ал.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.”Б”, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия И.Г. да бъде определено наказание към минималния размер предвиден в закона,
което наказание да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим.
Защитникът
на подсъдимия адв.С.С. ***, назначена в качеството на
служебен защитник не оспорва обвинението срещу подзащитния
й, поддържа изцяло становището на прокурора относно наказанието, като пледира
да се определи наказанието в предвидения минимум в закона с приложение
разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият
И.П.Г. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за
извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът намери за установена следната фактическа
и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно
установено е, че подсъдимият И.П.Г. е
роден на *** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, с
основно образование, неженен, безработен, понастоящем в Затвора Стара Загора, с
ЕГН **********.
Установи се по делото, че подс. И.П.Г. е многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления като непълнолетен и пълнолетен, както следва:
С присъда по НОХД
811/2009 г. по описа на PC Стара Загора в сила от 06.06.2009 г. е осъден на шест
месеца „Лишаване от свобода" при общ режим
за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26,
ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК. С присъда
по НОХД 688/2009 год. по описа на PC Стара Загора в сила от 08.06.2009 год. е осъден на шест месеца
„Лишаване от свобода" при общ режим за
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28,
ал.1 НК. С Определение по ЧНД 1105/2009 год. по описа на
PC Стара Загора наказанията по посочените по горе
присъди са групирани в едно общо наказание в размер на шест
месеца.
С Присъда по НОХД
6918/2009 год. по описа на PC гр. Пловдив подс.Г. е осъден на седем
месеца „Лишаване от свобода" при първоначален строг режим за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28,
ал.1,
вр. чл.18, ал.1 НК. С
Присъда по НОХД 45/2010 год. по описа на
PC Стара Загора подс.Г. е осъден на пет месеца
„Лишаване от свобода" при първоначален общ режим за престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28,
ал.1 НК. С Определение в сила от 10.06.2010 год. по ЧНД 478/2010 год. по описа на РС Стара Загора е определено
едно общо наказание по горните
присъди в размер на седем месеца,
което на основание
чл.24 е увеличено с два месеца. Подс.И.П.Г. е освободен от Затвора
на 17.09.2010 год. по изтърпяване. Предвид тези
осъждания, настоящето деяние е извършено от подсъдимия при условията на
„опасен рецидив" съгласно разпоредбата на чл.29, б.Б от НК, тъй
като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления
от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието 18.09.2010 год. не са
изтекли пет години от изтърпяване
на наказанията по предишните присъди
съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от
НК.
На 17.09.2010 год. подс.И.Г. бил освободен от
Затвора в град Ловеч по изтърпяване
на присъда и на същия ден
се прибрал в град Стара Загора. На 17/18.09.2010 год. през нощта подс.Г. ***0 часа на 18.09.2010 год. той забелязал, че на първи
етаж на жилищен
блок с адрес: Ст.Загора, ул.”Хан Аспарух" № 3, вх.А има не
затворен прозорец към тераса. Подсъдимият решил, че лесно
може да влезе
в жилището и да открадне, каквото ценно намери там.
Подсъдимият се качил на терасата, отворил комарника
и открехнатия прозорец и проникнал в стая ползвана от свидетелката
Г.. Подсъдимия започнал да
търси пари и ценни вещи в коридора
и стаята, като в бързината изхвърлил панталон на свидетелката
през терасата. През това време,
около 05.45 ч., св. Г. се прибирала към
дома си и забелязала падналия под терасата панталон.
Тя видяла, че в жилището има
някой. Свидетелката извикала „какво правиш там" към човека в стаята
й. Подсъдимият Г. се уплашил, скочил
от прозореца на земята и избягал.
Преминавайки покрай св.Г., тя се опитала
да го задържи
като скъсала част от блузата
му и запомнила дееца. Свидетелката се
прибрала в дома си, събудила родителите
си, след което баща и се
обадил на тел.112.
Подсъдимия Г. проверил за ценности и пари в стаята ползвана от свидетелката и входния коридор, където Г. държала на различни места
сума пари в общ размер на
500 лв. Подс.Г. не успял да
установи местоположението на парите и да
ги отнеме, тъй като бил прекъснат от
свидетелката като деянието останало недовършено по независещи от него
причини. При извършения преглед на вещите в жилището
от нея и семейството и липси на пари и вещи
не се установили.
В резултат на проведените
ОИМ и следствени действия подс.И.П.Г. е установен като извършител на описаното
по горе престъпление.
Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките и е годен да участва в наказателното производство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия
по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство (показанията на св.Г., докладна записка
вх.№ зм-1829 от
18.09.2010 год., протокол за полицейски обиск на лице от 18.09.2010 год., 1 брой протокол за доброволно предаване
от 18.09.2010 год., характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия
от 17.09.2010 год.), както и от събраните в съдебно заседание доказателства (заключение
на комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза от 27.01.2011
год., справки за съдимост на подсъдимия с приложени преписи от бюлетините му за
съдимост и справки за търпените от него наказания), като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага
същите
да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 18.09.2010 год. в
град Стара Загора подсъдимият И.П.Г. направил опит да отнеме
чужди, движими вещи: парична сума
от 500 лева от владението на
С.Я.Г., с ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини и е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК, с
което той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.18, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк
умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат и
самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, т.е. и тези, които се отнасят
до субективните признаци на престъплението.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието
съдът взе предвид:
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода” от две
до десет години;
младежката
възраст на подсъдимия, направените от него самопризнания, изразеното критично
отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
осъжданията
на подсъдимия, с изключение на тези, обуславящи квалификацията на настоящото му
деяние като извършено в условията на опасен рецидив /предходните
осъждания на подсъдимия са включени
в квалификацията на деянието като “опасен рецидив” и не биха могли
да бъдат отчетени като отегчаващо
отговорността обстоятелство/, които съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
При
тези данни съдът определи на подсъдимия И.П.Г. наказание при значителен превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Имайки предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към
конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК в
редакцията му към датата на извършване на деянието, съдът на основание чл.58а,
ал.4, определи и наложи на подсъдимия И.П.Г. наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от девет месеца.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият
И.П.Г.,***
бил и с МН “Задържане под стража”
по настоящото НОХД.
Съдът постанови вещественото доказателство, представляващо 1 брой бежова
блуза с ръкави (скъсана), иззета с Протокол за полицейски обиск на лице от
18.09.2010 год. (л.6 от ДП), на основание чл.111 от НПК, след влизане в сила на
присъдата да се върне на подсъдимия И.П.Г..
Съдът осъди подсъдимия И.П.Г. с п.а. на
основание чл.189 от НПК да заплати
в полза на Държавата по бюджетната
сметка на Старозагорски районен съд,направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 340.00 лева.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: