Р Е Ш Е Н И Е
№370
гр. Добрич, 16.12.2020 г.
ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно дело №194 по описа за 2020 г. На Добричкия административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и
чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Н.Г.В. ***, подадена чрез адв. М. В. - ДАК против АУЗ
№19623-1/30.12.2019 г. на Дирекция „МДТ“ община Добрич, изменен с Решение по
чл.155 от ДОПК №94Н-00-16#1/21.02.2020 г. с който са начислени такси
битови отпадъци /ТБО/ за недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Строител“
№69, ет.7, ап.27 за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г. в размер на 342,40
лева и лихва ТБО за периода 01.07.2014
г. – 30.12.2019 г. в размер на 191, 11 лева.
В
жалбата се излагат съображения, че АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден на
30.12.2019 г., като към този момент е изтекла погасителната давност за
задължеието за ТБО и задължението за лихви ТБО. Сочи се, че административният
орган не е извършил прецизна проверка по казуса, като не е установил, кое е
данъчно задълженото лице за посочения период. Ревелират се доводи, че
процесният имот е възложен с Постановление за възлагане на частен съдебен
изпълнител на 02.10.2014 г., и от тогава жалбоподателят не е собственик на
имота. Моли да се отмени АУЗ в тази му част. Претендират се сторените по делото
разноски.
В с.з.,
оспорващият, чрез адв. В., поддържа подадената жалба. Излага подробни
съображения за приложението на чл.111 от ЗЗД. Релевира доводи, че е бил лишен
от правото си да се позове на изтекла погасителна давност пред частния съдебен
изпълнител и той е превел суми само за
заплащане на ДНИ, но не и за ТБО. Твърди се, и че не е бил уведомен от органа
за преведените суми и поради това е нарушил закона.
В
представените писмени бележки по делото се настоява че производстото пред
административния орган се е развило при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Моли, да се отмени
оспорвания административен акт и преписката да се върне на административния
орган за произнасяне по същество на спора.
Ответникът – Директора на Дирекция „МДТ“ гр. Добрич, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави
искане да се потвърди АУЗ, като законосъобразен и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество изразява становище, че следва да бъде
изменен АУЗ, като се вземе предвид заключението на вещото лице. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е основателна.
Административен съд Добрич, след като прецени твърденията на страните и
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Позовавайки се на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и на обстоятелството, че не са внесени
дължимите суми за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти, Марина Пенева на длъжност ст. инспектор Дирекция
"Местни данъци" при Община Добрич с оспорения АУЗД е установила
дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следните недвижими имоти: недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, ул. „Боряна“ №5, вх. А, ет.1, ап.1 с данъчна
оценка 10 150, 30 лв. и недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №68, търговски обект, данъчна
оценка 56
722,60 лв., както
следва:
ДНИ – главница в размер на 199,18 лв, лихва – 29,95 лв. и ТБО – главница 3
493,81 лева и лихва 1 484.03 лева.
Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 07.01.2020 година и е обжалван пред Директора на отдел
"МДТ" при Община Добрич, изпълняващ функциите на решаващ орган в
общинската администрация на 08.01.2020 година.
Решаващият орган се е произнесъл в
срока по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ. С Решение по чл.155 от ДОПК, №94Н-00-16#1/21.02.2020 г. е изменен Акт за установяне
на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от Марина Илиянова Пенева –
ст. инспектор в Дирекция МДТ, като са приети възраженията в жалбата, че за част
от задълженията е изтекла давността, както и е прието от органа представеното
Постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Н. Ников от 11.09.2014 г.,
за имота в гр. Добрич, ЖК „Строител“, бл.69, което е предоставен в собственост
на „Л-С-КОМЕРС“ ООД. Прието е, че за недвижимия имот в гр. Добрич, ул. „Боряна“
№5, вх.А, ет.1, ап.1 е погасена по давност ТБО за периода 01.07.2011 г. –
13.05.2012 г; за недвижим имот, в гр. Добрич, ЖК „Строител“ бл.69 е прието, че
по давност е погасена ТБО за 01.07.2011 г. до 31.12.2013 г. в размер на
1 049,61 лева и лихви ТБО към 30.12.2019 г. в размер на 766,08 лева. АУЗ е
отменен и в частта на начислените ДНИ за имота, след възлагането му. Посочено е че задълженията са в общ размер на
533,51 лв., от които ТБО 342,40 лева и лихва 191,11 лева.
Решението
е съобщено на оспорващия на 02.03.2020 г., като жалбата е подадена чрез Община
Добрич до АС Добрич на 11.03.2020 г.
В съдебното производство от ответника е представена преписката по
издаването на АУЗД. Представено е и копие от част от документите от изп. дело №20118100400366,
които касаят погасените от частния съдебен изпълнител задължения към общината
на Н.Г.В.. Видно от същите от ЧСИ е поискано от община Добрич на 01.10.2014 г.
да бъде съобщено какви са дължимите МДТ от ипотекарния длъжник Н.В..*** е
представила справка на ЧСИ от 18.10.2014 г., като в същата е посочила, че за
периода 2008-2014 г. за недвижим имот в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №69 са
дължими ДНИ в размер на 506,50 лева главница и лихва в размер на 151,04 лева и
ТБО за същия период в размер на главница 2 792,31 лева и лихва в размер на
856,74 лева.
С пл.
нареждане от 27.11.2014 г. ЧСИ Н. Ников е наредил в полза на Община Добрич, за
задълженото лице Н.Г.В., сумата от 657,54 лева, като е посочено, че същата е
вид плащане с код 442100, т.е. за ДНИ.
При
извършване на експертизата от вещото лице са установени още две платежни
нареждания от дата 11.07.2012 г. на стойност 52,93 лева и от дата 26.11.2019 г.
на стойност 247,75 лева.
От
ответника са представани платежните нареждания с които от ЧСИ са заплатени
задълженията на оспорващия за ДНИ.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати две съдебно-икономически
експертизи. По първата се установява, че размерът на задълженията на В. за ТБО
за периода 01.01.2014 г. – 31-.10.2014 г. е 342,40 лева и лихва за периода в
размер на 191,11 лева. След запознаване с представените по делото доказателства
и от вещото лице, съдът е назначил и допълнителна експертиза, която посочва, че
остатъква от задължението за ТБО за горепосочения период е 94,65 лева и законна
лихва в размер на 52,09 лева. Експертизата е приета от съда към
доказателствения материал по делото.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес - адресат на акта. Жалбата,
инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради
което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Относно компетентността и формата на АУЗД.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по, ал. 1 служителите
на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите,
а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители,
а съгласно, ал. 4 служителите по, ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината.
АУЗД е издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и
такси" в Община Добрич, съобразно правомощията.
Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който
органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай,
актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок
задълженията си за ДНИ и ТБО по отношение на процесните имоти.
АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения
административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
По отношение спазването на административнопроизводствени правила:
Съдът не установява и съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните
правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая
общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в
случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
По
приложение на материалния закон, съдът намира следното:
Жалбоподателят по същество не оспорва фактическото предоставяне на
услугите, включени в ТБО по събиране, извозване и обезвреждане на битови
отпадъци в депа, както и за поддържане на териториите за обществено ползване,
т.е. задължението е безспорно по основание. Спорна е е дължимостта на ТБО за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г.
Претендира се, че е изтекла погасителната давност на първо място и на второ
място, че Постановлението за възлагане от 11.09.2014 г. е влязло в сила на
02.10.2014 г. и от този момент, купувачът следва да заплаща всички данъци и
такси.
Другото
основно възражение, е че община Добрич е погасила само ДНИ от внесените суми,
но не и ТБО, като се позовава на ДОПК и чл.19 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община
Добрич.
С оглед така очертаният спорен факт, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ задължени за плащане на таксата са лицата по чл. 11
от ЗМДТ, която посочва като данъчно задължени субекти собствениците на
недвижимите имоти. Началният момент на дължимостта на данъка, респективно на
ТБО е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи
данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната
в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя -
чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно, прехвърлителят дължи данъка и ТБО до края
на месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, т.е. правилно е
определен крайния срок в Решението на Директора на МДТ.
Лишено от нормативно основание е оплакването на оспорващият В. за изтекла
погасителна давност. Същият счита, че приложимата давност в случая е 3
години предвид периодичния характер на дължимите плащания, а не 5-годишната по ДОПК.
Тази теза са обосновава с постановено тълкувателно решение на ВКС.
Според чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111 от същия
закон с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга
давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
В тълк. решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 е
посочено, че след като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася
за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се
прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и
лихвите.
В настоящия не се касае за задължения за наем или лихви, основани на
неизпълнение на облигационен договор, а за установени с нормативен акт
задължения за такса битови отпадъци.
Регламентацията на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД се правоприлага само в
хипотези на неизпълнение на задължения, произтичащи от облигационна връзка
между правни субекти, докато основанието на установените с АУЗД задължения за
местен данък и местна такса, както и акцесорното задължение за лихви произтичат
от закона- ЗМДТ. В тази връзка е неотносима уредбата на ЗЗД.
Съдът намира и че установеното за 2014 година задължение за ТБО не е погасено по
давност. Съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По този ред се извършва установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси /по арг. от чл. 9б от ЗМДТ/. Следователно, относно направеното възражение
за погасена давност на задължението, е приложимо правилото на чл. 171, ал. 1 ДОПК, според което публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С АУЗД са установени публични задължения за ТБО за 2014 г.. Безспорно
същите са публични вземания, по арг. от чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, и са дължими
за годината, за която са установени. Ето защо, петгодишният давностен срок за
задълженията за 2014 г. изтича на 01.01.2020 г.. На 30.12.2019 година административният орган е издал АУЗД,
с което е прекъснал петгодишният давностен срок за задълженията, установени за
2014 г., преди
същият да изтече на 01.01.2020 г./по арг. от чл. 172, ал. 2 ДОПК/. Според
императивното правило на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, този срок се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане, а не с неговото
връчване. Ето защо, задължението на Н.Г.В., установено с процесния АУЗД за 2014 година не е
погасено по давност.
Твърдението
на жалбоподателя, че ако се приеме, че давността е петгодишна, то тя не е
прекъсната, тъй като АУЗ е връчен след изтичането на петгодишната давност е
неоснователно. Давността се прекъсва с издаването на акта, а не с връчването
му. След кат АУЗ е издаден на 30.12.2019 г. , както се каза и по-горе той е
издаден преди изтичането на пет годишния давностен срок. Съгласно чл. 172, ал.
2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на
публичното вземане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е изтекла погасителна
давност за вземането за лихви за публичните вземания за ТБО за 2014 г.
Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за
главното задължение, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК те също са
публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен
давностен срок.
АУЗД е незаконосъобразен обаче на друго основание.
От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че са извършени
плащания от страна на частен съдебен изпълнител, подробно описани в
експертизата и невзети вредвид от административния орган. От вещото лице е
установено, че ако бъде разнесена внесената сума от ЧСИ правилно за ТБО за 2014
г., вече остатъкът от задължението на оспорващия ще бъде друг размер.
Видно
от УАЗ, оправомощеният орган е приел, че В. има задълженияза ДНИ за 2017,2018 и
2019 г., когато безспорно той вече не е бил собственик. С процесното платежно
нареждане от 26.11.2019 г. в размер на 245,75 лева е видно, че са погасени
задължения за ДНИ от 30.10.2014 г. до 30.06.2017 г., когато оспорващият не е бил собственик на този имот. Поради което и
вещото лице е определило нов размер на задълженията на ТБО за 2014 г.
Освен
това неправомерно действие от страна на административния орган, съдът намира,
че е допуснато и още едно нарушение на материалния закона.
Принципът, възприет в чл. 169, ал. 1 ДОПК е погасяването на публичните
задължения да се извършва в последователност главница, лихви, разноски.
Разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК предвижда, че при наличие на няколко
публични вземания, които длъжникът не може да погаси едновременно до започване
на принудителното изпълнение, той може да посочи кое от задълженията погасява пред
съответния компетентен орган, а в случай, че такова заявяване липсва, те се
погасяват съразмерно. В чл. 169, ал. 3а ЗМДТ, относими за общинските вземания
законодателят е предвидил такава поредност съобразно възникването на
задълженията, а когато се отнасят до една и съща година, при заявяване от
задълженото лице кое общинско вземане погасява. По нататък се казва, че ако срокът за внасяне на две или повече
публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. В настоящият казус,
тъй като имота е бил продаден на
публична продан, то сумите са се изпращали от ЧСИ към община Добрич, поради
което и жалбоподателят не е можел да
каже кое задължение иска първо да погаси.
ЧСИ Н. ***,
да му каже какви са дължимите местни данъци и такси за спорния имот. С писмо с изх. №11-08-2324808.10.2014
г., община Добрич е отговорила на ЧСИ, като към писмото има и представени
справки за задълженията на Н.В. . За ДНИ са посочени задължения от 2008 г. до
2014 г., като за 2014 г. е посочено задължение в размер на 76,31 лева и лихва
1,06 лева или обща сума 77,37 лева.
С АУЗ
са установени задължения за ДНИ 2017-2019 г., които са недължими, ТБО 2011
-2019 г. , като размер на задължението за ТБО за 2014 г. е . 410,88 лева и
лихва 5,72 лева, общо задължение в размер на 416, 60 лева.
Горестоящия орган е
приел за изтекла давност за годините от 2011 г. до 2014 г., като за 2014 г. е
определено задължение в размер на 324,40 лева главница, тъй като периода не е
за цялата 2014 г., а до 31.10.2014 г., лихва в размер на 191,11 лева или общо
задължение за 2014 г. ТБО 533,51 лева. В другата си част акта е отменен.
След справка в общината при
изготвяне на първата експертиза, вещото лице е установило, че има три платежни
нареждания. Първото е от 2012 г. и не следва да се обсъжда в настоящото
производство.
Второто е от 27.11.2014 г.,
преведена сума в размер на 657,54 лева от ЧСИ Н. Ников. Именно тук е налице
първото незаконосъобразно действие от страна на административния орган. Цялата
сума е разпределена за погасяване на ДНИ за периода 2008-2014 г. Липсва
погасяване от тази сума на задълженията за ТБО за този период.
С оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че неправилно постъпилата сума е разпределена
само за погасяване на ДНИ, а не и за ТБО. С тези плащания трябва да бъдат погасени
първо задълженията за ДНИ и ТБО за 2008 г., и т.н. /всъщност за съда не става ясно, точно
от кой момент са задълженията за ТБО и дали от 2008 г. до 2011 г., с оглед непосочването
им в АУЗ/ и административният орган е следвало да се съобрази със закона, а не с
посоченото в платежното нареждане от ЧСИ – код за ДНИ.
Разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК (редакция ДВ бр. 108/2007 г. ), относима
към задълженията за 2011 г., разписва последователността на погасяване на
задълженията - задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им,
а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях
погасява. Целта и разумът на закона са, от една страна, именно да се защити
фиска от погасяване на задълженията по давност, а от друга страна - да не се
натрупват лихви върху просрочените задължения. А сега безспорно ТБО е останал в по-голям
размер неплатена, поради което и лихвата съответно ще бъде в по-голям размер,
което е в изцяло в ущърб на длъжника.
Относно
третото платежно от 26.11.2019 г., с което са погасени задължения, които не са
на жалбоподателя, то вече съдът коментира по-горе. Същите следва да се
преразпределят към задълженията за 2014 г., но преди това следва да се направи
правилното погасяване на задълженията, а именно съразмерно между дължимата ДНИ
и ТБО.
При наличието на противоречащи си данни
органът по приходите в съответствие с принципите за обективност /чл. 3 от ДОПК/
и служебно начало /чл. 5 от ДОПК/ е следвало да предприеме процесуални действия
за изясняване на това до кой момент Н.В. е бил собственик на процесния имот, какви са били всъщност
задълженията му и към кой период, получените суми правилно ли са разпределени и
какво е задължението. Това не е
сторено, поради което оспореният АУЗ е издаден при неизяснена фактическа
обстановка. АУЗ не се ползва от презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а се
подчинява на общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически
състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията - § 2 от ДОПК вр. с чл. 170,
ал. 1 от АПК, както съдът е указал на ответника с разпореждането за насрочване
на делото.
В
случая по делото не бе доказано по безспорен начин, че заплащаните от оспорващия и ЧСИ задължения са по-малки от действително
дължимите. Липсата на отразяване в АУЗД, а и в Решението, което го изменя, как органът
по приходите оценява всяко от доказателствата и защо и въз основа на кои именно
от доказателствата е възприел точно такъв извод досежно размера на
задълженията за процесния
период и наличието само на тяхното изброяване, води до невъзможност за съда да
прецени по същество законосъобразността на акта.
С
оглед изложеното дотук оспореният АУЗ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Настоящият съдебен приема, че след като отмени оспорения акт, не следва да връща преписката за ново произнасяне от органа по
приходите с мотив, че естеството на акта не позволявало решаването на въпроса
по същество /каквото е искането на жалбоподателя/. Съгласно чл. 4, ал.
2 ЗМДТ /пр. ред., ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ публичните
вземания на общината се събират по реда на ДОПК, който с чл. 160, ал. 1 ДОПК
задължава съдът да реши делото по същество. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК,
когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът
го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази
хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал.
4. Актът за установяване на задължения е издаден служебно в производство по чл.
107, ал. 3 ДОПК, а не по отправено от жалбоподателката искане, поради което
съдът, след като го отмени, не следва да връща преписката на
административния орган. Събирането на местните данъци и такси е задължение на
органа по приходите. Няма пречка той да извърши нова проверка и, съобразявайки
мотивите на влязлото в сила съдебно решение, да издаде нов акт.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото в размер на 680 лева – 10 лева, заплатена ДТ, 270 лева,
внесен депозит за вещо лице и 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен Съд Добрич,
V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ АУЗ
№19623-1/30.12.2019 г. на Дирекция „МДТ“ община Добрич, изменен с Решение по
чл.155 от ДОПК №94Н-00-16#1/21.02.2020 г. на Директор на Дирещция „МДТ“
при община гр. Добрич с който са начислени такси битови отпадъци /ТБО/ за
недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Строител“ №69, ет.7, ап.27 за
периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014 г. в размер на 342,40 лева и лихва ТБО за периода 01.07.2014 г. –
30.12.2019 г. в размер на 191, 11 лева.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати
на Н.Г.В.,
ЕГН ********** *** разноски в размер на 680 /Шестотин и осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: