ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.06.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 555 по описа за 2021г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Е.“ ООД срещу „Г.Б.“ ЕАД, с която са предявени осъдителни
искове за главница в общ размер 53 802,00 лв. и лихви за забава в общ
размер 2 920,23 лв., дължими по договор за физическа охрана на обект от 20.03.2020г.
Исковата молба не отговоря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 128, т. 2 ГПК и чл. 366 ГПК, тъй
като:
- в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че главните
вземания на ищеца в общ размер 53 802,00 лв. представляват вземания за
възнаграждение по договора от 20.03.2020г. за м. 06, 07 и 08.2020г. и вземане
за неустойка за прекратяване на договора без предизвестие, тоест предявени са
вземания с различно основание, които са предмет на самостоятелни искове, но са
претендирани общо с петитума на исковата молба;
- не е
представена справка по чл. 366 ГПК с изчисленията, необходими за определяне на
размера на претендираните възнаграждения за м. 06, 07 и 08.2020г. (според
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба възнаграждението по
договора не е уговорено в общ абсолютен месечен размер, а съобразно отработени
часове), но и за определяне на размера на претендираната неустойка;
- самото основание на вземането
за неустойка не е индивидуализирано с твърдения за съдържанието на договорната
клауза, с която е предвидена неустойката;
- не са посочени начални дати на
периодите, за които ищецът предявява осъдителни искове за лихви за забава върху
главните вземания за възнаграждения и неустойка;
- не е представено доказателство
за внесена държавна такса за разглеждане на предявените искове по сметка на
сезирания съд (представен е документ за внасяне на такса по сметка на Софийски
окръжен съд и за дело с участието на лице с наименование, различно от
наименованията на ищеца и ответника).
С определение от 02.04.2021г. на
ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са дадени указания за отстраняване на
посочените нередовности на исковата молба, като с писмена молба с препис за
връчване на ответника уточни дали искът за главница в размер 53 802,00 лв.
е предявен изцяло за присъждане на възнаграждения по договора от 20.03.2020г. (в
който случай посочи и общ период на претендираните възнаграждения) или е
предявен и за присъждане на неустойка в посочения в обстоятелствената част на
исковата молба размер от 21 520,80 лв. (в който случай изложи твърдения за
съдържанието на договорната клауза, с която е предвидена неустойката); посочи
начални дати на периодите, за които претендира лихви за забава върху главните
вземания за възнаграждения и неустойка; представи справка по чл. 366 ГПК с
изчисленията, необходими за определяне на размера на вземанията за
възнаграждения, неустойка и лихви за забава, за които предявява осъдителни
искове; представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на 2 268,89 лв.
Препис от определението от
02.04.2021г. е връчен на пълномощника на ищеца на 08.04.2021г., но дадените с
него указания не са изпълнени в предоставения съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК
едноседмичен срок (изтекъл на 15.04.2021г.), включително с изявленията на пълномощника
на ищеца в молба от 14.04.2021г., подадена във връзка с определението от
02.04.2021г., като цитираната молба не отстранява никоя от описаните нередовности
на исковата молба.
С въпросната молба от 14.04.2021г.
е уточнено, че част от иска за главница е предявен за сумата 32 281,20 лв.
– възнаграждение по договора от 20.03.2020г., дължимо за м. 06, 07 и 08.2020г.,
а останалата част от иска за главница е предявена за вземане за неустойка за
предсрочното прекратяване на договора от ответника, но самите изявления в
молбата не индивидуализират съдържание на неустоечна клауза, а дори
предпоставят извод, че ищецът претендира вземане с различно правно основание,
което обаче също не е индивидуализирано с молбата по начин, който да изпълни
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК (а оттам и правото на защита на
ответника срещу предявените искове, но и определяне на обективните предели на
решението по тях), тъй като не става ясно дали се претендира вземане за
възнаграждение по договора от 20.03.2020г., дължимо за двумесечния период след изявление
на ответника за прекратяването му, или се претендира вземане за обезщетение на
вреди на ищеца, настъпили в посочения период като последица от неизпълнение на
договорни задължения на ответника по договора.
Молбата от 14.04.2021г. обективира
и изявление, титуловано „справка по чл. 366 ГПК“ (т. 3 от молбата), което обаче
не изпълнява изискванията на цитираната разпоредба, тъй като независимо, че
въпросното изявление представя в табличен вид сумите и периодите, за които са
предявени осъдителните искове по делото, то не съдържа данни за броя на
отработените часове в процесния период и необходимите изчисления за определяне
на размера на предявените осъдителни искове, освен това въпросната справка
посочва различен общ размер на претендираните лихви за забава от предявения с
исковата молба размер на осъдителния иск за лихви за забава, тоест не
отстранява, а дори създава допълнителна нередовност на исковата претенция за
лихви.
Изявленията в молбата от
14.04.2021г. не отстраняват и нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като към молбата не е представен документ за внесена държавна такса по
сметка на сезирания Софийски градски съд в указания с определението от
02.04.2021г. размер от 2 268,89 лв., а съображенията в молбата, че ищецът
е предприел действия преведена по сметка на Софийски окръжен съд сума за такса
в по-нисък размер да бъде преведена по сметка на Софийски градски съд и представените
в тази връзка доказателства, поначало не могат да изпълнят изискването на чл.
128, т. 2 ГПК по отношение на предявените в настоящото производство искове, тъй
като дори да се приеме, че сумите по сметка на Софийски окръжен съд са
недължимо внесени от ищеца (обстоятелство, които подлежи на проверка от
разпоредителя с бюджетните средства на Софийски окръжен съд по искане на
вносителя за връщане на сумите), тези суми ще подлежат именно на връщане на
ищеца, а не на превеждане по сметка на трети лица за изпълнение на задължения
на ищеца, включително задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане
на предявените в настоящото производство искове.
Указанията, дадени по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК с определението от 02.04.2021г., са ясни, конкретни и недвусмислени,
а изпълнението им е достатъчно за отстраняване на нередовностите на
предявените искове, но тъй като никоя част от тези указания не е изпълнена от
ищеца в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, исковата молба в приложение на чл. 129,
ал. 3 ГПК подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на „Е.“
ООД срещу „Г.Б.“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д. №555/2021г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
Определението
може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис
от определението да се изпрати на пълномощника на ищеца със съобщение по
образеца на Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: