Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и двадесет и четвърта година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Д., като разгледа докладваното от съдията Стефан
Кюркчиев гр. д. № 859 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искане с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./, вр. с чл.151, вр. с
чл. 142, ал.2, т.1 и чл. 147 вр. с чл. 142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ /отм./ за отнемане
в полза на Държавата на имуществени активи от ответника К.Б.Т..
Ищецът Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ поддържа твърдение, че с Решение № 1959/14.10.2020 г. на КПКОНПИ е било образувано производството за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на
постъпило в ТД Велико Търново уведомление от Районна прокуратура –
Червен бряг вх. № УВКПКОНПИ-1679/21.12.2018 г., от което се установява, че
по ДП № ЗМ 504/2018 г. по описа на РУ – Червен бряг, пр.пр.
№ 309/2018 г. по описа на РП – Червен бряг в качеството на обвиняем е
привлечен Б.Ц.В., ЕГН ********** за престъпления по чл. 354а, ал. 3 и чл. 354в,
ал. 1 от НК. Престъплението по чл.
354в, ал. 1 от НК попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗПКОНПИ. Видно
от протокол № 67 от 18.11.2019 г. по НОХД № 213/2019 г. по описа на
Районен съд - Червен бряг е одобрено, на основание чл. 382, ал. 7, вр. с чл.
381, ал. 5 от НПК постигнатото между Районна прокуратура - Червен бряг и
подсъдимия споразумение за решаване на делото в съдебна фаза, като Б.Ц.В. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
С Протокол
рег. № ТД05ВТ/УВ-637/21.01.2019г. била образувана проверка за установяване
на незаконно придобито имущество от Б.Ц.В..
Съгласно
чл.147 от ЗПКОНПИ до доказване на противното, за движими вещи и парични
средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му
или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или
сейфове.
Извършената проверка установила фактическо съжителство на съпружески
начала на Б.Ц.В. и Й.Б.Г. и има
една дъщеря Ц.Б.Ц., родена на *** г.
В рамките на проверката били
установени следните данни, относими към иму,щественото състояние на ответника:
Ответникът бил регистриран като търговец ЕТ “Б.В.“ с ЕИК *********,
като притежавал и също и дружеството „Б.Аутосервиз“ ЕООД с ЕИК *********. Според твърденията на ищеца, дружеството „Б.Аутосервиз“ ЕООД, ЕИК ********* било контролирано юридическо лице по
смисъла на § 1, т.6, б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ за периода от 18.02.2014 г. до
21.01.2019 г. При извършения
анализ на събраната в хода на проверката информация било установено, че за придобиването на дружествените
дялове от капитала на „Б.Аутосервиз“ ЕООД
не са установени законни източници на средства. Така се налагал изводът, че 100 броя дружествени дяла,
всеки един с номинал от 50 лв. на обща стойност 5 000 лв., представляващи
100 % от капитала на „Б.Аутосервиз“
ЕООД, ЕИК ********* подлежат
на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В.,
на основание
чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването им.
С договор за покупко-продажба
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, рег.№ 121 от
12.01.2017 г. на нотариус с рег. № 022 на НК Ц.В.Т.продал на ответника Б.Ц.В.
собствените си 2 дружествени дяла, съответстващи на 2 дяла, всеки един с
номинал от 25 лв. от капитала на „Бор-Миц“ ЕООД за сумата в размер на 50 лв. Дружеството „Бор-Миц“ЕООД, ЕИК ********* било
контролирано юридическо лице по смисъла на § 1, т. 6, б.“а“ от ДР на
ЗПКОНПИ за периода от 10.08.2015 г. до 21.01.2019 г. При извършения
анализ на събраната в хода на проверката информация било установено, установява, че за придобиването на
дружествените дялове от капитала на „Бор - Миц“
ЕООД не са установени законни източници на средства. Поради това, 2 броя дружествени дяла, всеки един с номинал от 25
лв. на обща стойност 50 лева, представляващи 100 % от капитала на „БОР -
МИЦ“ЕООД, ЕИК ********* според ищеца подлежат на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиването им.
Капиталът на дружеството „ТБ
Агроинвест“ ООД е в размер на 500 лв., разделен на 2 дяла от по 250 лева, всеки
един (внесен изцяло), разпределен по равно между двама учредители и съдружници
- Л.И.Ц. и ответника
Б.Ц.В.. „ТБ Агроинвест“ ЕООД,
ЕИК ********* не е контролирано юридическо лице
по смисъла на § 1, т. 6, б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ, но при извършения
анализ на събраната в хода на проверката информация се установява, че за
придобиването на дружествените дялове от капитала на „ТБ Агроинвест“ООД не са установени законни източници на средства.
Ето защо, според ищеца, дружествен дял на
стойност 250 лева, представляващ 50 % от капитала на „ТБ
Агроинвест“ЕООД, ЕИК ********* подлежи на отнемане в полза на държавата от ответника Б.Ц.В., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1,
във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства
за придобиването му.
Лекият автомобил
„Фолксваген Голф“, Рег.№ СА****ТН, рама № WVWZZZ1JZ1B210508, двигател
№ AJM477810, е бил придобит от
ответника с Договор от 03.05.2011 г. за сумата от 5 250 лв., платена по фактура
№ 1279/03.05.2011г. Според ищеца, действителната
стойност на МПС по смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната му стойност, която към датата на придобиването- 03.05.2011
г. е в размер на 10 500 лв. При извършения анализ на събраната в хода на
проверката информация се установява, че за придобиването на автомобила през
2011 г. не са установени законни източници на средства. Според ищеца, лекият автомобил подлежи на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В. на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването му.
Лекият
автомобил „БМВ 320 Д“, Рег.№ СА****РК, рама № WBAAL71070KE70615,
двигател № D6BA1A63616 е бил придобит от ответника Б.В. с договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег.№ 8962 от
30.07.2010 г. на нотариус, рег. № 595 на НК за сумата от 3 000 лева.
Действителната стойност на МПС по смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2,
т. 4 от ЗПКОНПИ според ищеца е пазарната му стойност, която към датата на
придобиването- 30.07.2010 г. е в размер на 12 000 лв. При извършения анализ на
събраната в хода на проверката информация се установява, че за придобиването на
автомобила през 2010 г. не са с установени законни източници на средства.
Същият лек автомобил бил отчужден на 20.10.2011 г. с договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите,
рег.№ 28715/20.10.2011 г. на нотариус с рег.№ 316 на НК за сумата от
500 лева, купувач- Й.И. Р.. Посочената в договора за покупко-продажба цена не
следвало да бъде приемана като действително уговорената между страните, тъй
като била очевидно е занижена, което е в отклонение с реалните пазарни условия.
Действителната стойност на МПС по смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2,
т. 4 от ЗПКОНПИ била пазарната му стойност, която към датата на
отчуждаването - 20.10.2011 г. е в размер на 11 500 лв. Според ищеца, тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В. на основание чл. 151
във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването му.
Лекият
автомобил „Форд Мондео“, с рег. № СВ****АХ, рама
№ WF04XXGBB41A63616, двигател № D6BA1A63616, е бил придобит от Б.В. от „Еко Грийн
Рент“ЕООД с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите, рег.№ 21448 от 09.12.2015 г. на нотариус, рег.№ 276 на НК
за сумата от 500 лева. Според ответника, посочената цена в договора за
покупко-продажба на гореописаното МПС не следвало да бъде приемана като действително
уговорената между страните, тъй като същата е занижена, което е в отклонение с
реалните пазарни условия. Според ответника, действителната стойност на
автомобила по чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната
му стойност, която към датата на придобиването- 09.12.2015 г. е в размер на 4
800 лв. При извършения анализ на събраната в хода на проверката информация се
установява, че за придобиването на автомобила през 2015 г. не са с установени
законни източници на средства. Същият лек автомобил бил отчужден на 31.10.2016
г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите,
рег.№ 17528/31.10.2016 г. на нотариус, рег.№ 273 на НК за сумата от
800 лева, купувач- С.Р.С.. Посочената в договора за покупко-продажба цена не
следва да бъде приемана като действително уговорената между страните, тъй като
същата е занижена, което е в отклонение с реалните пазарни условия.
Действителната стойност на МПС по смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2,
т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната му стойност, която към датата на отчуждаването
му- 31.10.2016 г. била в размер на 4 000 лв.
Лекият
автомобил „Джип Гранд Чероки“, Рег.№ СВ****ВХ, рама
№ 1J4GZB8S8SY500797, бил придобит от Б.Ц.В. с договор на чужд език от
18.10.2016 г. без посочена цена. Ищецът твърди, че автомобила е регистриран на името на
лицето в СДВР „Пътна полиция“ на 07.12.2016г. Действителната стойност на МПС по
смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната му
стойност, която към датата на придобиването- 18.10.2016 г. е в размер на 8 200
лв. Същият лек автомобил бил отчужден на 20.06.2017 г. с договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, рег.№ 7432/20.06.2017
г. на нотариус с рег.№ 296 на НК за сумата от 300 лева, купувач - В.И.Н..
Според ищеца, посочената в договора за покупко-продажба цена не следва да бъде
приемана като действително уговорената между страните, тъй като същата е
занижена, което е в отклонение с реалните пазарни условия.Действителната
стойност на МПС по смисъла на чл. 148, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната му стойност, която към датата на отчуждаването- 20.06.2017
г. е в размер на 7 800 лв. Тъй като за
придобиването на автомобила не е установен законен източник на средства, но на
основание чл. 149 от ЗПКОНПИ е установено преобразуване на имущество по смисъла
на § 1, т. 12 от ДР на ЗПКОНПИ – доколкото на 12.07.2017 г. ответника е придобил лек автомобил
„БМВ 530 ХД“, Рег.№ СВ **** КР – ищецът счита, че сумата от извършената на
20.06.2017 г. продажба на л.а. „Джип Гранд Чероки“, Рег.№ СВ****ВХ е
послужила за придобиване на л.а.„БМВ 530 ХД“. Съгласно чл. 149 от ЗПКОНПИ,
когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано
в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество.
Лекият автомобил „БМВ 530
ХД“, Рег.№ СВ****КР, рама № WBAPY71000CU14616, двигател- без
номер, според ищеца е бил придобит от
ответника с договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите, рег.№ 4658 от 12.07.2017 г. на
нотариус с рег.№ 032 на НК за сумата от 2 000 лв. Действителната стойност на МПС, по смисъла на чл. 148,
ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ е пазарната му стойност, която към
датата на придобиването- 12.07.2017 г. според ищеца е в размер на 17 800 лв. При
извършения анализ на събраната в хода на проверката информация се установява,
че за придобиването на автомобила през 2017 г. не са установени законни
източници на средства. Гореописаният лек
автомобил е бил в последствие продаден на „Моника Комерс- 2“ ЕООД, ЕИК
********* с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 4289 от 13.07.2017 г. на нотариус, рег.№ 539 на НК
за сумата от 17 889, 69 лв., която се приема от ответника за
действителната стойност на сделката. Според ищеца, сумата в размер на 17 889,69 лв., получена от
продажбата на л.а. „БМВ 530 ХД“, Рег. № СВ****КР, подлежи на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151,
във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е
установен законен източник на средства за придобиването му.
От писмо на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, вх.№ ТД05ВТ/УВ-46/03.01.2020 г. ищецът установил, че Б.Ц.В. има
сключени следните договори за кредит: необезпечен стоков кредит № CREX-
01938402 в размер на 899,10 лв., усвоен на 11.10.2008 г. необезпечен стоков
кредит № CREX- 13321775, усвоен на 09.05.2016 г. в размер на 1 246,96
лв. При извършения анализ на
събраната в хода на проверката информация се установява, че за погасителните
вноски по кредита през 2016 г. не са с установени законни източници на
средства. Сумата в общ размер на
1 336,68 лв., представляваща погасителни вноски по необезпечен стоков
кредит № CREX-13321775/09.05.2016 г., отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ според
ищеца подлежи на отнемане в
полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2,
т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са установени законни източници
на средства за придобиването им.
С писмо вх.№
ТД05ВТ/УВ-5842/29.09.2020 г. Областна Дирекция „Земеделие“- София град
уведомява ищеца, че за проверявания период Б.Ц.В. има регистрирани машини по
реда на ЗРКЗГТ. От приложените документи се установява, че с договор за покупко-продажба на селскостопански
трактор от 15.08.2016г., ответникът Б.Ц.В.
купува от ЕТ“Джу-Маркет“ Силистра Колесен трактор, маркa MITSUBISHI, модел MT
165D с Рег.№ С11774, рама № T16F-52884, двигател № L3E-31522 за сумата от
4 966,67 лева. Според ищеца, посочената в договора за покупко-продажба
цена не следва да бъде приемана като действително уговорената между страните,
тъй като същата е занижена, което е в отклонение с реалните пазарни условия. Действителната стойност на ППС по смисъла на чл. 148,
ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗПКОНПИ била равна на пазарната му
стойност, която към датата на придобиването- 15.08.2016 г. е в размер на 8 800
лв. Според ищеца, колесен трактор, маркa MITSUBISHI, модел MT 165D с
Рег.№ С11774, рама № T16F-52884, двигател № L3E-31522 подлежи
на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на
средства за придобиването му.
От писмо на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, вх.№ ТД05ВТ/УВ-7048/29.08.2019 г. се установява че Б.Ц.В. е титуляр на
картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза с IBAN ***, открита на
13.02.2015 г. и активна към края на проверявания период. От представеното
банково извлечение с движението по сметката се установява, че в рамките на
проверявания период са постъпвали суми от НОИ, от трети лица, както и са
правени вноски на каса от титуляря. Според ищеца, сумата в общ размер на
32 352, 44 лв., представляваща вноски
от титуляра по разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк България“ЕАД на 13.02.2015
г. подлежи на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151,
във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са
установени законни източници на средства за придобиването й. Сумата в общ размер
на 39 372,25 лв., представляваща вноски/входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в
лева с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк
България“ЕАД на 13.02.2015 г. според ищеца подлежи на отнемане в полза
на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като са с неустановени законово основание и
източник. Същото писмо посочва и наличието
на картова сметка в лева по издадена кредитна карта с IBAN ***,
открита на 19.11.2016 г. и активна към края на проверявания период. Сумата в
общ размер на 4 710,43 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна
карта в лева с IBAN ***, открита на 19.11.2016 г. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, според
ищеца подлежи на отнемане в
полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са установени законни източници на
средства за придобиването им.
Същото писмо посочва и наличието на разплащателна сметка в лева с IBAN ***, открита на 23.06.2017 г. и активна
към края на проверявания период. При
извършения анализ на събраната в хода на проверката информация се установява,
че за погасителните вноски по кредита в периода: 2017 г.- 2019 г. не са с
установени законни източници на средства. Предвид обстоятелството, че за вноските по кредита,
направени през м.08.2017 г. и м.09.2017 г. е послужила сумата в размер на 1 000
лв. от главницата по отпуснатия кредит, същата не следва да бъде предмет на
отнемане. Сумата в общ размер на 7 331,39 лв., представляваща погасителни
вноски по кредит, отпуснат с Договор за потребителски кредит
№ 122323/23.06.2017 г., направени в периода: 04.10.2017 г.- 07.01.2019 г.
по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Райфайзенбанк България“ЕАД, според ищеца подлежи на отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151,
във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са
установени законни източници на средства за придобиването им.
От писмо на
„Ти Би Ай Банк“ЕАД, Вх.№ ТД05ВТ/УВ-6969/23.08.2019г.
се устаноява, че
ответникът Б.Ц.В. има сключени
договор за стоков кредит с № ********** от 12.10.2017 г. с главница в
размер на 539,54 лв. При
извършения анализ на събраната в хода на проверката информация се установява,
че за погасителните вноски по кредита в периода: 2017 г.- 2018 г. не са с
установени законни източници на средства. Според ищеца, сумата в общ размер на 566,80 лв.,
представляваща погасителни вноски по стоков кредит, отпуснат с договор
№ **********/12.10.2017 г. от „Ти Би Ай Банк“ЕАД подлежи на отнемане в
полза на държавата от Б.Ц.В. на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т.
1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са установени законни източници на
средства за придобиването им. Същото писмо посочва, че ответникът и тази банка
са сключили също и стоков кредит с договор № ********** от 19.09.2018 г. с
главница в размер на 5 744,84 лв. При извършения анализ на събраната в хода на проверката информация се
установява, че за погасителните вноски по кредита през 2018 г. не са с
установени законни източници на средства. Според ищеца, сумата в общ размер на 1 513,39 лв.,
представляваща погасителни вноски по стоков кредит с договор
№ **********/19.09.2018 г., отпуснат от „Ти Би Ай Банк“ЕАД подлежи на
отнемане в полза на държавата от Б.Ц.В., на основание чл. 151 във вр. с чл.
142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не са установени
законни източници на средства за придобиването им.
При
така изложените фактически твърдения, с
оглед правните последици на постановеното Определение от 29.02.2024г. за
изменение на иска, ищецът претендира
да се отнемат в полза на Държавата
от Б.Ц.В., на основание
чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр.
с чл. 141 от ЗПКОНПИ следните имуществени активи:
лек автомобил, марка Фолксваген, модел Голф с рег.№ СА****ТН, рама № WVWZZZ1JZ1B210508,
двигател № AJM477810, дата на първа регистрация- 01.06.2001 г., придобит
от Б.Ц.В. с договор за
покупко-продажба на МПС от 03.05.2011г., който има пазарна стойност към момента на предявяването
на иска от 2440 лева;
колесен трактор, маркa „MITSUBISHI“, модел MT 165D с рег.№ С11774, рама
№ T16F-52884, двигател № L3E-31522,
придобит от Б.Ц.В. с договор за покупко-продажба на селскостопански
трактор от 15.08.2016 г., който има пазарна стойност към момента на предявяването на иска от 5070
лева;
100
бр. дружествени дяла, всеки един на стойност от 50 лева и на обща стойност от
5 000 лв., представляващи 100 % от капитала на „Б.Аутосервиз“ ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В.;
2 бр. дружествени дяла, всеки един на стойност от 25 лева и с обща стойност 50 лева,
представляващи 100 % от капитала на „БОР-МИЦ“ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В.;
1 бр.
дружествен дял на стойност от 250
лева,
представляващ 50 % от капитала на „ТБ Агроинвест“ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В..
С оглед очаквания
положителен изход от развитието на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника
да му заплати направените в настоящия процес съдебни разноски, както и юрисконсултското
възнаграждение.
Ответникът Б. Ц.В.
оспорва допустимостта на предявените срещу него претенции. Поддържа тезата, че
бил преклудиран срокът по чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ /отм./, а при
постановяване на решението – ЗОНПИ, като се имало предвид, че този спор бил
запознал да тече на 21.01.2019г., а исковата молба била недопустима, тъй като
била изготвена въз основа на проверка, която е приключила след изтичане на
преклузивния срок за приключване на проверката. Поддържа, че ищецът КПКОНПИ /
понастоящем КОНПИ/ не бил надлежен процесуален субституент на Държавата. При
условишята на евентуалност, ответникът оспорва основателността на предявените
искове. В писмения отговор на исковата молба, ответникът поддържа тезата, че в
обстоятелствената част на исковата молба не била конкретизирана методиката на
която се основавал извършения от ищеца икономически и правен анализ на
проверяваното лице и на третите лица /съконтрахенти/. Поддържа тезата за
неоснователност на твърдението, че не бил установен законен източник на
средства за закупуването на описаните в исковата молба имуществени активи, тъй
като сочи, че не са били анализирани наличностите по банковите сметки от
момента преди проверявания период. При това ответникът поддържа тезата, че претенцията
е основана на произволно начислявани разходи и необоснован отказ да бъдат
признати доходи с доказан произход, които били декларирани и проверени от НАП.
При това, неправилно ипв противоречие със закона, Комисията приемала всяка от
годините на проверката- сама за себе си и без връзка с останалите. При
пътуванията на ищеца в чужбина – в Цюрих и Валенсия, разходите били поемани от
трети лица /негови приятели/. При условията на евентуалност, ако съдът приеме претенциите
за основателни, ответникът се позовава на изтекъл в негова полза срок на
погасителна давност, което е основано на разпоредбата на чл. 152 от КПКОНПИ
/понастоящем ЗОНПИ/, през периода от 21.01.2009г. до 21.01.2011г.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори
между страните, а посредством събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства се установява, че с Протокол рег. № ТД05ВТ/УВ-637/21.01.2019г. била
образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество от Б.Ц.В., ЕГН **********.
С Решение на КПКОНПИ № 182 от 29.01.2020 г. за
удължаване срока на образувана проверка е постановено изрично продължаване на срока на проверката.
С Решение № 1959/14.10.2020 г. на
КПКОНПИ е
било образувано производството за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество, въз основа на постъпило в ТД Велико
Търново уведомление от Районна прокуратура – Червен бряг вх.
№ УВКПКОНПИ-1679/21.12.2018 г., от което се установява, че по ДП № ЗМ
504/2018 г. по описа на РУ – Червен бряг, пр.пр. № 309/2018 г. по описа на
РП – Червен бряг в качеството на обвиняем е привлечен Б.Ц.В., ЕГН ********** за престъпления по чл. 354а, ал. 3 и чл. 354в, ал. 1 от НК. Престъплението
по чл. 354в, ал. 1 от НК попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗПКОНПИ. Видно
от протокол № 67 от 18.11.2019 г. по НОХД № 213/2019 г. по описа на
Районен съд - Червен бряг е одобрено, на основание чл. 382, ал. 7, вр. с чл.
381, ал. 5 от НПК постигнатото между Районна прокуратура - Червен бряг и
подсъдимия споразумение за решаване на делото в съдебна фаза, като Б.Ц.В. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
С
Решение № 92/20.01.2021г. на КПКОНПИ е прието да се внесе искова молба в
Софийски градски съд, за отнемане на незаконно придобитото имущество от Б.Ц.В..
Като доказателства по делото са приети
представените от ищеца приложения към исковата молба, въз основа на която са
извършени аналитичните изводи, обосноваващи предявения иск, а именно: Уведомление от Районна
Прокуратура- Червен бряг вх.№ УВКПКОНПИ- 1679/ 21.12.2018 г., ведно с постановление за привличане на
обвиняем oт 15.12.2018 г.; Справка в НБД “Население“, вх.№
ТД05ВТ/УВ-10381/21.12.2018 г.; Протокол на КПКОНПИ № 863/09.01.2019 г., вътр. № ЦУ01-РД04-14/15.01.2019 г.;
Протокол за започване на проверка, рег.№ ТД05ВТ/УВ-637/21.01.2019 г.; Протоколи
за проверка в НБД“Население“, рег.№№ ТД05ВТ/УВ-1804/25.02.2019 г.,
ТД05ВТ/УВ-5481/24.08.2020 г. и ТД05ВТ/УВ-5793/23.09.2020 г., ведно с
приложения; Писмо до 05РУ на СДВР, изх.№ ТД05ВТ/УВ-4514/08.05.2019 г.; Писмо от 05РУ на СДВР, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5226/03.06.2019
г., ведно с характеристична справка; Писмо до Районна Прокуратура- Червен бряг,
изх.№ ТД05ВТ/УВ-713/22.01.2019 г.; Писмо от Районна Прокуратура- Червен бряг,
вх.№ ТД05ВТ/УВ-1143/07.02.2019 г., ведно с приложения – стр. 29- 114; Протокол
№ 67 от 18.11.2019 г. по НОХД № 213/2019 г., по описа на Районен съд- Червен бряг – стр. 115- 135; Протоколи за проверка в ЕИСПП, рег.№№
ТД05ВТ/УВ-7188/04.09.2019 г. и ТД05ВТ/УВ-3357/15.06.2020 г., ведно с
приложения; Писмо до РС- Червен бряг, изх.№ ТД05ВТ/УВ-1792/25.02.2019 г.;
Справка за съдимост, вх.№ ТД05ВТ/УВ-2033/08.03.2019 г.; Писмо до ГД“ИН“, изх.№
ТД05ВТ/УВ-2706/20.05.2020 г.; Писмо от ГД“ИН“, вх.№ ТД05ВТ/УВ-3112/05.06.2020г.;
Писмо до Национална следствена служба, изх.№ ТД05ВТ/УВ-2708/20.05.2020г.; Писмо
от Национална следствена служба, вх.№ ТД05ВТ/УВ-2860/28.05.2020г.; Протокол за
проверка в ТР и ПИС„Сиела“, рег.№№ ТД05ВТ/УВ-1805/25.02.2019г. и с приложения;
Протокол за проверка в НС“ИКАР“,рег.№ТД05ВТ/УВ-405/02.04.2019 г. с приложения;
Писмо до Служба по вписванията гр. Червен бряг, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3403/02.04.2019 г.; Писмо от Служба по
вписванията гр. Червен бряг, вх.№ ТД05ВТ/УВ-3699/10.04.2019 г. с приложения;
Писмо до Служба по вписванията гр. Ихтиман, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3402/02.04.2019г.;
Писмо от Служба по вписванията гр. Ихтиман, вх.№ ТД05ВТ/УВ-3649/09.04.2019 г. с
приложения; Протоколи за проверка в АИС “КАТ“, рег.№№
ТД05ВТ/УВ-3404/02.04.2019г., ТД 05ВТ/УВ-3305/11.06.2020г., ТД05ВТ/УВ-5549/26.08.2020 г. и
ТД05ВТ/УВ-5790/23.09.2020г., с приложения; Писмо до ОД на МВР гр. София, изх.№
ТД05ВТ/УВ-3401/02.04.2019 г.; Писмо от ОД на МВР гр. София, вх.№ ТД05ВТ/УВ-4305/25.04.2019
г. с приложения ; Писмо до ОД на МВР гр. София, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3179/08.06.2020
г.; Писмо от ОД на
МВР гр. София, вх.№ ТД05ВТ/УВ-3963/29.06.2020 г. с приложения; Писмо до ОД на
МВР гр. Плевен, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3180/08.06.2020 г.; Писмо от ОД на МВР гр. Плевен,
вх.№ ТД05ВТ/УВ-4666/17.07.2020 г. с приложения; Писмо до ОД на МВР гр. В.
Търново, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3178/08.06.2020 г.; Писмо от ОД на МВР гр. София, вх.№
ТД05ВТ/УВ-4928/27.07.2020 г. с приложения; Писмо до „Моника Комерс- 2“ЕООД,
изх.№ ТД05ВТ/УВ-3181/08.06.2020 г.; Писмо от „Моника Комерс- 2“ЕООД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-3560/18.06.2020 г. с приложения; Писмо до ОДЗ- Плевен, изх.№ ТД05ВТ/УВ-5675/10.09.2020
г.; Писмо от ОДЗ- Плевен, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5730/16.09.2020 г.; Писмо до ОДЗ- София град, изх.№
ТД05ВТ/УВ-5687/10.09.2020 г.; Писмо от ОДЗ- София град, вх.№
ТД05ВТ/УВ-5842/29.09.2020 г.; Писмо до Община Ч. бряг - МДТ, изх.№
ТД05ВТ/УВ-7130/03.09.2020 г.; Писмо от Община ЧЕРВЕН бряг - МДТ, вх.№ ТД05ВТ/УВ-7413/25.09.2020г.
с приложения; Писмо до Община Червен бряг, изх.№ ТД05ВТ/УВ-5674/10.09.2020г.; Писмо от Община Червен бряг, вх.№
ТД05ВТ/УВ-5799/25.09.2020 г. с приложения; Писмо до Община Ихтиман, изх.№
ТД05ВТ/УВ-5688/10.09.2020 г.; Писмо от Община Ихтиман, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5858/01.10.2020
г. с приложения; Писмо до Столична Община- МДТ, изх.№ ТД05ВТ/УВ-7131/03.09.2019
г.; Писма от Столична Община- МДТ, вх.№№ ТД05ВТ/УВ-7531/03.10.2019 г. и
ТД05ВТ/УВ-7698/15.10.2019 г. с приложения; Писмо до ТД на НАП - София, изх.№
ТД05ВТ/УВ-3464/03.04.2019 г.; Писма от ТД на НАП- София, офис Подуяне, вх.№
ТД05ВТ/УВ-4317/30.04.2019 г. с приложения; Писмо до ТД на НАП - София, офис
Подуяне, изх.№ ТД05ВТ/УВ-5619/02.09.2020 г.; Писмо от ТД на НАП- София, офис
Подуяне, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5780/23.09.2020 г. с приложения; Писмо от ТД на НАП-
София, офис Красно село, вх.№ ТД05ВТ/УВ-4253/23.04.2019 г. с приложения; Писмо
от ТД на НАП- София, офис Красно село, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5738/16.09.2020 г.; Писма
от ТД на НАП- В. Търново, офис Плевен, Вх.№ ТД05ВТ/УВ-4200/22.04.2019 г. – стр.
1264; Писмо до ТП на НОИ гр. София, изх.№ ТД05ВТ/УВ-1791/25.02.2019 г.; Писмо
от ТП на НОИ гр. София, вх.№ ТД05ВТ/УВ-2228/12.03.2019 г.; Писмо до Агенция за
Социално подпомагане, изх.№ ТД05ВТ/УВ-2709/20.05.2020 г.; Писмо от Агенция за
Социално подпомагане, вх.№ ТД05ВТ/УВ-3576/19.06.2020 г.; Писмо до Регионална Дирекция
„Социално подпомагане“- София град, изх.№ ТД05ВТ/УВ-3437/03.04.2019 г.; Писмо
от Регионална Дирекция „Социално подпомагане“- София град, вх.№
ТД05ВТ/УВ-4313/30.04.2019 г.; Искане по чл. 115 от ЗПКОНПИ до Районен съд-
Троян, изх.№ ТД05ВТ/УВ-5660/05.07.2019г.;Писмо от РС- Троян,
вх.№ ТД05ВТ/УВ-6358/31.07.2019 г. с приложено решение № 284/26.07.2019 г.
по ч.гр.д.№ 660/2019 г., по описа на ТРС; Писмо до банки, Изх.№
ТД05ВТ/УВ-6374/01.08.2019 г.; Отговори от банки без налична информация – стр.
1338- 1360; Писмо от „Банка ДСК“ЕАД, вх.№ ТД05ВТ/УВ-7657/11.10.2019 г. с
приложения; Писмо до „БНП Париба Пърсънъл Файненс“АД, изх.№ ТД05ВТ/УВ-10019/23.01.2020
г.; Писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“АД, Вх.№ ТД05ВТ/УВ-46/03.01.2020 г. с
приложения; Писмо от „ОББ“АД, вх.№ ТД05ВТ/УВ-7057/30.08.2019 г. с приложения;
Писмо до „ПИБАД, изх.№ ТД05ВТ/УВ-10018/23.12.2019г.; Писмо от „ПИБ“АД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-204/08.01.2020 г.; Писмо до ЗК“Лев Инс“АД, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6333/11.11.2020 г.; Писмо от ЗК“Лев Инс“АД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-6333/11.11.2020 г. с приложения; Писмо до ЗАД“Армеец“АД, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6334/11.11.2020 г.; Писмо от ЗАД“Армеец“АД, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6589/03.12.2020г.
с приложения; Писмо от „РайфайзенБанк България“ЕАД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-7048/29.08.2019 г. с приложения; Писмо от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-6969/23.08.2019 г.; Писмо от „Юробанк България“АД, вх.№
ТД05ВТ/УВ-7003/26.08.2019г.; Писмо до „Държавен фонд Земеделие“, изх.№ ТД05ВТ/УВ-10036/27.12.2019г.; Писмо от „Държавен фонд Земеделие“,
вх.№ ТД05ВТ/УВ-917/03.02.2020г. с приложения; Писмо до ГД“Гранична полиция“, изх.№
ТД05ВТ/УВ-7132/03.09.2019г.; Писмо от ГД“Гранична полиция“, вх.№ ТД05ВТ/УВ-7422/26.09.2019
г.; Писмо до Летище София ЕАД, изх.№ ТД05ВТ/УВ-2723/20.05.2020 г.; Писмо от
Летище София ЕАД, вх.№ ТД05ВТ/УВ-2947/29.05.2020 г.; Протокол за проверка в
„Централен депозитар“АД, рег.№ ТД05ВТ/УВ-10027/23.12.2019 г. с приложения; Протокол
за проверка в ГД„Гражданска въздухоплавателна администрация“, рег.№
ТД05ВТ/УВ-10028/23.12.2019 г. с приложения; Протокол за проверка в „Морска
администрация“, рег.№ ТД05ВТ/УВ-10029/23.12.2019 г. с приложения; Протокол за
проверка в „Централен регистър на особените залози“АД, рег.№
ТД05ВТ/УВ-10030/23.12.2019г. с приложения; Протокол за проверка в „Агенция
Митници“, рег.№ ТД05ВТ/УВ-10034/27.12.2019г.; Протокол за проверка в Патентно ведомство, рег.№
ТД05ВТ/УВ-10031/23.12.2019 г.; Определение от 20.10.2020 г. по ч.гр.д.№
С-70/2020 г., по описа на СГС; Обезпечителна заповед от 20.10.2020 г. по
ч.гр.д.№ С-70/2020 г., по описа на СГС; Молба до ДСИ при СРС, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6032/20.10.2020г.; Частна жалба срещу Определение от 20.10.2020 г. по
ч.гр.д.№ С-70/2020 г., по описа на СГС; Отговор на частна жалба, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6636/07.12.2020 г.; Съобщение по изп.д.№ 2211/2020 г., по описа на
ДСИ при СРС, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6274/06.11.2020 г. с приложения – стр. 1853- 1857;
Молба по изп.д.№2211/2020г., по описа на ДСИ при СРС,
изх.№ТД05ВТ/УВ-6307/09.11.2020г.;
Удостоверение за наложени обезпечителни мерки изп.д.№ 2211/2020 г., по описа на
ДСИ при СРС, вх.№ТД05ВТ/УВ-6335/12.11.2020 г.; Съобщение по изп.д.№ 2211/2020
г., по описа на ДСИ при СРС, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6398/18.11.2020 г. с приложения;
Съобщение по изп.д.№ 2211/2020 г., по описа на ДСИ при СРС, вх.№
ТД05ВТ/УВ-6319/11.11.2020 г. с приложения; Молба по изп.д.№2211/2020 г., по
описа на ДСИ при СРС, изх.№ ТД05ВТ/УВ-6331/11.11.2020г. с приложения; Протоколи
по изп.д.№ 2211/2020 г., по описа на ДСИ при СРС, вх.№№
ТД05ВТ/УВ-6387/17.11.2020 г. и ТД05ВТ/УВ-6604/04.12.2020г.; Писмо до Б.Ц.В.,
изх.№ ТД05ВТ/УВ-6313/10.11.2020 г., ведно с товарителница; Писмо до Б.Ц.В.,
изх.№ ТД05ВТ/УВ-6513/25.11.2020 г., ведно с товарителница; Писмени обяснения и
Декларация по чл. 136 от ЗПКОНПИ от Б.Ц.В., вх.№ ТД05ВТ/УВ-6665/14.12.2020 г.,
ведно с приложени документи – стр. 1889- 1961; Писмо до Й.Б.Г., изх.№
ТД05ВТ/УВ-6314/10.11.2020 г., ведно с товарителница; Писмо до Й.Б.Г., изх.№
ТД05ВТ/УВ-6314/10.11.2020 г., ведно с товарителница; Писмо до Й.Б.Г., изх.№
ТД05ВТ/УВ-6514/25.11.2020 г., ведно с товарителница; Протокол за проверка в
НБД“Население“, вх. №
ТД05ВТ/УВ-6346/12.11.2020 г., ведно с приложения – стр. 1977- 1981; Протокол за
проверка в НС“Икар“, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5789/23.09.2029 г., ведно с приложения;
Писмо до Ц.В.Т., изх.№ ТД05ВТ/УВ-6347/12.11.2020 г.; Обяснения от Ц.В.Т., вх.№
ТД05ВТ/УВ-6556/30.11.2020 г. с приложени документи; Писмо до Ц.В.Т., изх.№
ТД05ВТ/УВ-6481/23.11.2020 г.; Писмо до ОД на МВР гр. Плевен, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6309/10.11.2020 г.; Писмо от ОД на МВР гр. Плевен, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6647/09.12.2020
г. с приложения; Писмо до Община Червен бряг, изх.№ ТД05ВТ/УВ-6323/11.11.2020 г.; Писмо от Община Червен бряг, вх.№
ТД05ВТ/УВ-6647/09.12.2020 г. с приложения; Писмо до Община Червен бряг, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6324/11.11.2020 г.; Писмо от Община Червен бряг, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6590/03.12.2020 г.; Писмо до ОДЗ- Плевен, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6325/11.11.2020 г.; Писмо от ОДЗ- Плевен, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6488/24.11.2020г.
с приложения –; Писмо до ДФ“Земеделие“, изх.№ ТД05ВТ/УВ-5690/11.09.2020г.;Писмо
от ДФ“Земеделие“, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5816/28.09.2020 г. с приложения; Писмо до ТД
на НАП- В. Търново, офис Плевен, изх.№ ТД05ВТ/УВ-6316/10.11.2020г.; Писмо от ТД
на НАП- В. Търново, офис Плевен, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6442/19.11.2020г. с приложения; Писмо до ТП на НОИ- Плевен, изх.№
ТД05ВТ/УВ-5689/11.09.2020г.; Писмо от ТП на НОИ- Плевен, вх.№
ТД05ВТ/УВ-5765/21.09.2020 г. с приложения; Писмо до ОД на МВР- Плевен, изх.№
ТД05ВТ/УВ-6310/10.11.2020 г.; Писмо от
ОД на МВР- Плевен, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5765/21.09.2020 г.; Протокол за проверка в Регистър
“БНБ“, вх.№ ТД05ВТ/УВ-5791/23.09.2020г. с приложения; Искане по чл. 115 от ЗПКОНПИ до Районен съд- Троян, изх.№ ТД05ВТ/УВ-6317/10.11.2020 г.;
Съобщение от РС- Троян, вх.№ ТД05ВТ/УВ-6405/18.11.2020 г.; Писмо от ВТРС,
вх.№ ТД05ВТ/УВ-6628/07.12.2020 г. с приложено решение № 833/02.12.2020 г.
по ч.гр.д.№ 2927/2020г., по описа на ВТРС; Писмо до банки, Изх.№
ТД05ВТ/УВ-6306/09.11.2020г.; Отговори от банки; Писмо до Банка ДСК ЕАД, изх.№ ТД05ВТ/УВ-193/08.01.2021г.;
Писмо до ЦКБ АД, изх.№ ТД05ВТ/УВ-191/08.01.2021г.; Писмо до Юрбанк България АД,
изх.№ ТД05ВТ/УВ-192/08.01.2021 г.; Писмо
до РС- Червен бряг, изх.№ ТД05ВТ/УВ-222/08.01.2021г.; Писмо до СДВР, изх.№ ТД05ВТ/УВ-196/08.01.2021
г.; Писмо до ОДЗ- София град, изх. № ТД05ВТ/УВ-194/08.01.2021г.; Писмо до „Моника Комерс- 2“ЕООД, изх.№
ТД05ВТ/УВ-224/08.01.2021 г.; Писмо до Столична Община, изх.№
ТД05ВТ/УВ-195/08.01.2021 г.;
Като доказателства по делото са приети и
представените от ответника Договор за паричен заем от 08.02.2008г., Договор за
паричен заем от 25.11.2015г., Договор за паричен заем от 16.032.2015г., Договор
за съхранение на преносима касета от 06.11.2007г., Решения от 04.01.2015г., от
04.01.2016г. и от 02.03.2017г. на Общото събрание на съдружниците на „Б.Ауто
Сервиз“ ЕООД, кактно и 28 броя разписки за получени в заем суми / на стр.118 до
146 от съдържанието на том пети на настоящото дело, които са подробно описани в
подадения от ответника отговор на исковата молба/. При това - ищецът изрично
оспори достовореността на датата на всеки един от посочените по- горе
документи, с твърдението, че са антидатирани и съставени във всеки случай след
посочената в тях дата, с оглед използването им като доказателства в настоящия
процес, а с оглед оспорването, бе открита процедура по реда нса чл.193 от ГПК,
като се отчита обстоятелството, че документите са частни, а не официални. В
рамките на процедурата по проверка на оспорените документи бяха допуснати
свидетелски показания на свидетелите Б.Г.Д., С.Л.С., М.П.М.и Л.И.Ц..
В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Г.Д.
заявява, че
В дадените пред съда показания,
свидетелят С.Л.С.заявява, че е роднина на ответника и многократно бил помагал на през годините, защото бил
нещо като „настойник“ на Б., още от времето, в което
последния дошъл да учи в София на
14 годишна възраст.
Свидетелят винаги помагал,
според възможностите си. Когато Б. започнал свой бизнес, свидетелят се чувствал
ангажиран към своя брат, който е негов дядо и с този мотив дарил на майката на
ответника имотите и сгради, които притежавал в
Червенобрежката област, за да развиват селскостопански бизнес. Свидетелят
твърди, че по
принцип разполагал с доста финансови средства тъй като през професионалната си
кариера получавал по
принцип високи доходи. През февруари 2008 г., бил сключен писмен договор за заем и
свидетелят предоставил на ответника сумата от 150 000 лв., която била
предадена в брой на две части – първо 100 000
лева, а през месец май - още 50 000 лв.
Свидетелят идентифицира приетите като доказателства Договор от 08.02.2008г. и
Договор от 12.05.2008г., заявявайки, че са подписани от него. Племенницата на свидетеля /майка на ответника/
всъщност дала
инициативата и настоявала да
бъдат оформани писмени договори за дадените суми. Освен договор, страните съставили и разписки.
Документите били подписани именно на датите, които са посочени в тяхното съдържание, но договорите и разписките били съставени предварително в София, понеже свидетелят
знаел, че на село няма технически устройства. Доверен нотариус действащ по
молба на свидетеля бил
съставил този договор. На
свидетеля отнело време да събере посочените суми, които предоставил на ответника. Свидетелят твърди да е предал сумите от 100 000 лева и после още
50 000 лева лично на ответника, в брой, в родния дом на свидетеля, в с.Деренци, общ. Червен бряг. Сумата била в
едри банкноти, а свидетелят занесъл паричните суми в едно куфарче. Свидетелят твърди, че сумите вече му били върнати, но
„не по същия начин“ /цит./ и пояснява, че част от
сумата били върнати в брой, а друга част били върнати като стойност на получена от свидетеля
продукция, произведена в „тяхната голяма оранжерия“ /цит/. Свидетелят не можел да посочи конкретната стойност на
продукцията, получена в натура и конкретния размер на сумите, дадени в брой, но когато направили
рекапитулацията - тя показала, че дадената в заем сума е била
върната. Свидетелят не разполагал с нарочен документ
за връщане на дълга и твърди, че не е издавал специално такъв документ, защото считал, че е ненужно.
Освен тези „декларирани помощи“ /цит./, свидетелят твърди да е предоставял и
други „помощи“, като повече от 30 години имал роднински ангажименти, които и
сега продължавали и свидетелят „помагал с каквото може“/цит/. През 2019г.
свидетелят получил инфаркт и спрял да работи, но се пенсионирал.
Съдът не кредитира показанията на
този свидетел, тъй като прецизният анализ на посочените от свидетеля факти
разкрива вътрешно логическо противоречие и очевидна житейска неправдоподобност
на свидетелския разказ. На първо място, прави впечатление, че свидетелят си
спомня фактите твърде избирателно, като има ясен спомен само за онези, които
подкрепят позицията на ответника или са благоприятни за ответника, а останалите,
свързани с тях факти не помни или съобщава неопределено. Свидетелят пояснява,
че имал високи доходи, но трудно събрал сумата, която в последствие предал на
ответника в заем. В последствие, след като се пенсионирал и загубил
икономическата база на своите доходи, той не положил усилия да изчисли и събере
даденита в заем сума, но направил само „мислена рекапитулация“ на върнатото по
сделката. Житейски неправдоподобна е тезата на свидетеля – за пренасяните от
него значителни парични суми в брой, за предаването им на ответника в куфарче,
без сумите да бъдат изброени. Нелогично е при предаването на сумите: операцията
да бъде прецизно отчетена и документирана, а при твърдяното „връщане“ на сумите,
които според документите са били дадени в заем, а свидетелят нарича „помощ“ –
подходът да е коренно различен. Няма житейска логика възникването на дълга, да
бъде така прецизно документирано и подготвяно, а връщането на дълга да бъде документално
неглижирано, а да се осъществи посредством условна „рекапитулация“. Като се отчита
значителния размер на сумата, която се твърди да е дадена от свидетеля и
получена от ответника, а в последствие – да е била върната от ответника на
свидетеля, съдът намира, че свидетелският разказ буди основателни съмнения за
своята правдоподобност. В този контекст, съдът приема за основателно
направеното от страна на ищеца оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на онези
частни документи, които са представени от ответника за да установят източника
му на доход и за чието съставяне ответникът ангажира показанията на този
свидетел.
В дадените пред съда показания,
свидетелят М.П.М.заявява, че познавал Б.Ц.В. от 20 години и му давал в продължение на една година
вноски за закупуването на една кола, а вноските били за плащането на лизинга.
Свидетелят идентифицира разписките, подписани от него, всеки месец в
продължение на една година. Датите на разписките съответствали на датата, на
която са подписани. По професия свидетелят бил шофьор, а ответникът му помогнал
да придобие колата на лизинг. Ежемесечно, свидетелят твърди да си е си плащал
вноските, които формално били внасяни на лизингодателя от ответника Б..*** били
близки приятели, защото ходили на кафе заедно. Вноските за лизинга били давани
от свидетелят на ответника по различно време и на различни места. Свидетелят си
спомня, че давал сумите на различни места, както в дома на единия, така и в
дома на другия или когато били на гости. Разписките от лизинговата компания,
според свидетеля били принтирани от нея, а всеки месец свидетелят бил плащал, в
продължение на една година, подписвайки по една
разписка месечно. Свидетелят и
Б. не били сключвали договор по посочения повод.
Съдът не кредитира показанията на
този свидетел, тъй като прецизният анализ на посочените от свидетеля факти
разкрива вътрешно логическо противоречие и очевидна житейска неправдоподобност
на свидетелския разказ. Икономическата операция, за която разказва свидетеля и
която по същността си представлява симулативна сделка, не е логически, нито
икономически, нито правно обоснована. В контекста на показанията на останалите
свидетели, не става ясна причината, поради която нуждаещия се от икономишческа
помощ ответник в процеса „помага“ на свидетеля, да придобие автомобил посредством
договор за лизинг. При това, прави впечатление, че свидетелят си спомня
избирателно само онази група от факти, които подкрепят тезата на ищеца, а
другите факти, които са настъпили по същото време и на същото място, свидетелят
не си спомня ясно или изобщо не посочва. Житейски необоснован е и фактът на
едностранчивото водене на документацията, отразяваща икономическите отношение
между свидетеля и ответника в настоящия процес. По изложените съображения,
съдът намира, че свидетелския разказ буди основателни съмнения за своята
правдоподобност. В този контекст, съдът приема за основателно направеното от
страна на ищеца оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на онези частни документи,
които са представени от ответника за да установят източника му на доход и за
чието съставяне ответникът ангажира показанията на този свидетел.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Л.И.Ц. заявява, че познавала Б. повече от 10 години,
който бил познат на вече бившия й мъж. Към момента отношенията между свидетелката и ответника били неутрални и по принцип добри. Свидетелката идентифицира документа
Договор за паричен заем от 25.11.2015 г., като си спомня, че бил съставен във
връзка с едни 10 000 лв., от които тя и бившия й мъж имали нужда през 2015г. за
да платят
цената и придобият
имота, в който сега свидетелката живеела. Свидетелката свързва датата на
сключване на договора с патронния празник на факултета, в който учела по онова
време. Свидетелката не си спомня обаче мястото на подписване на договора, но със
сигурност знаела, че е било „някъде в София“ /цит/. Свидетелката нямала ясен
спомен, понеже „тогава много пари вървяла през тях“ /цит./, заради покупката на
имота. Свидетелката предполага, че сумата била предадена от Б. и получена от
мъжа й в брой, а в последствие вероятно парите били предадени на свидетелката,
за да направи плащането. Тези пари били върнати на Б., вероятно чрез банков
превод, но свидетелката не пазела документа и не може да посочи банката, чрез
която е извършен преводът.
Съдът не кредитира показанията на
тази свидетелка, тъй като прецизният анализ на посочените от свидетелката факти
разкрива вътрешно логическо противоречие и очевидна житейска неправдоподобност
на свидетелския разказ. При това, прави впечатление, че свидетелката помни само
факта, че ответникът бил предоставил на нея и на бившия й мъж процесната сума,
но не си спомня техническите детайли по предоставяне на сумата: време, място и
обстановка. Житейски нелогично и будещо съмнение е обстоятелството, че
свидетелката твърди да била върнала сумата на ответника в настоящия процес, но
не може да си спомни кога, по какъв начин, при какви обстоятелства. По
изложените съображения, съдът намира, че свидетелския разказ буди основателни
съмнения за своята правдоподобност. В този контекст, съдът приема за
основателно направеното от страна на ищеца оспорване по реда на чл. 193 от ГПК
на онези частни документи, които са представени от ответника за да установят
източника му на доход и за чието съставяне ответникът ангажира показанията на
този свидетел.
Заключението на изслушаната съдебно- оценителна
/автотехническа/ експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И.И., мотивира
следните правнозначими изводи, относно подлежащите на доказване юридически
факти:
·
Пазарната стойност на процесния лек автомобил марка Фолксваген, модел
Голф с рег.№ СА****ТН, рама
№ WVWZZZ1JZ1B210508, двигател № AJM477810, дата на първа регистрация-
01.06.2001г., придобит от Б.Ц.В. с
договор за покупко-продажба на МПС от 03.05.2011г., е в осреднен размер от
6 360 лева, като се отчита оценката от 5 720 лева по застрахователен
способ и оценката от 7 000 лева по пазарен способ;
·
Пазарната стойност на процесния колесен трактор, маркa „MITSUBISHI“, модел MT 165D с рег.№ С11774, рама № T16F-52884,
двигател № L3E-31522, придобит от Б.Ц.В. с
договор за покупко-продажба на селскостопански трактор от 15.08.2016 г., е в осреднен размер от 5460
лева, като се отчита оценката по пазарен способ;
Заключението на изслушаната комплексна съдебно-
икономическа експертиза, което е изготвено от вещо лице П.Д.К. с вх. № 283495/21.11.2024г.,
мотивира следните правнозначими изводи, относно подлежащите на доказване
юридически факти:
·
При аналитична
съпоставката между нетен доход и имушество на проверяваното лице и за
проверявания период, но ако при изчисленията не се отчитат твърденията на ответника, за налични материални
активи в неговото имущество към първата година от проверявания период, както и ако не бъдат кредитирани представените
от ответника и оспорени от ищеца писмени доказателства /договори и разписки/ и
свидетелските показания на лицата, които твърдят да са предоставили сумите - в действителност се установява твърдяното от ищеца значително несъответствие между
доходите и имуществото на ответника /първи вариант на експертен извод/.
·
При аналитична
съпоставката между нетен доход и имушество на проверяваното лице и за
проверявания период – но ако при изчисленията се отчитат твърденията на ответника, за налични материални активи в
неговато имущество, към първата година от проверявания период и при това, ако бъдат кредитирани и представените
от ответника и оспорени от ищеца писмени доказателства /договори и разписки/,
заедно с показанията на лицата, които тдзърдят да са предоставили значителни
суми в брой на ответника - не се установява
да е налице твърдяното от ищеца несъответствие, обосноваващо предявяването на
иска /втори вариант на експертен извод/
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ.
При служебна проверка на процесуалната легитимация на страните, съдът
отчита, че независимо от настъпилата промяна в позитивното право, предвиждаща
промяна в наименованието на ищеца, с актуално наименование съгласно §6 от ПЗР
на Закон за противодействие на корупцията /обн. ДВ бр.84/2023г./ - Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ - ищецът продължава на е
надлежно активно процесуално легитимиран в това процесуално качество.
При служебна проверка на процесуалния ред за разглеждане на производството,
съдът отчита настъпилата промяна в законодателството, предвиждаща приключване
на производството пред съда по процесуалния ред на ЗПКОНПИ /отм./ съгласно §5
от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията /обн. ДВ бр.84/2023г./
Относно допустимостта на процеса, съдът съобрази разпоредбата на §8 от ПЗР
на Закон за противодействие на корупцията /обн. ДВ бр.84/2023г./, както и
насоките, които са дадени в съдържанието на Тълкувателно решение № 1 по
тълкувателно дело № 1 от 2018г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, съдът не възприема релевираните от ответника
доводи за недопустимост на процеса и счита, че са налице предпоставките за
разглеждане на спора по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на искането за отнемане на процесното имущество от
ответника, в полза на Държавата, съдът намира следното:
Основателността на предявените от името на Държавата претенции за отнемане
на противозаконно придобито имущество е поставена в зависимост от това - по
делото да се установи значително несъответствие между придобитото от ответника
имущество и нетния му доход и това несъответствие да надвишава 150 000 лева за
целия проверяван период.
Проверката, която се извършва от Комисията, както и от съда обхваща
изследване на имуществото, с което проверяваното лице е разполагало в началото
и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения.
В настоящия случай, при извършената проверка и след направен анализ на
целия проверяван период КПКОНПИ /понастоящем КОНПИ/ е установила, че е налице
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното
лице.
Основавайки се на аналитичните изводи на комплексната съдебно- икономическа
експертиза, като при това не кредитира оспорените от ищеца документи: договори
и разписки, които приема за антидатирани, съдът приема, че в действителност е
налице значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и
нетния му доход по см. на §1, т.8 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./ от надлежно доказани източници.
В този контекст, съдът не кредитира релевираните
твърдения на ответника, че през проверявания период, той бил получил от
трети физически лица, които бяха разпитани като свидетели по делото, значителни
суми в брой, които увеличили нетния му доход.
Разглеждайки събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,
съдът не намира за доказани както основанието, на което се твърди от ответника
да е извършено това предаване на значителни по размер суми в брой, нито самия
факт на предаването и приемането на сумите.
При това съдът отчете, че комплексната оценка на представените доказателства
и заключението на специализираната съдебно- икономическа експертиза в първия
негов вариант – са достатъчно
убедителни, за да обосновават необходимия и достатъчен извод - за основателност на предявените претенции,
до размера на имуществените активи, което са предмет на делото /след постановяното определение за
частитен отказ от иска/.
При това, отчитайки
посочените в исковата молба данни за отделните елементи на имуществените права,
които формират констатираното значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице, както и задължителните указания, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по тълкувателно дело № 4/ 2021г. на
ОСГК на ВКС, относно значението на термина „имущество“ по см. на §1, т.4 от ДР
на ЗПКОНПИ, при установяване на правно релевантното според §1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ „значително несъответствие“.
По отношение на претенцията за
присъждане на разноските;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца и
сумата за направените съдебни разноски, каквито същият е претендирал изрично в
исковата молба и в хода на устните състезания и които са отразени в списъка по
чл. 80 ГПК /на стр. 539 от делото/. Сумата на разноските включва разноски,
направени за процесуално представителство от юрисконсулт и такса за обнародване
на обявление в Държавен вестник или разноски за съдебни експертизи, в общ
размер от 3336 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд и сумата за държавна такса, от чието внасяне, ищецът
КПКОНПИ /понастоящем КОНПИ/ е бил освободен. Тази сума възлиза на 600, 40 лева,
доколкото е изчислена върху 4% от цената на всеки един от имуществените активи,
които следва да бъдат отнети в полза на Държавата, така, както са посочени в Определение от
29.02.2024г. за допускане на направеното от ищеца изменение на иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от Б.Ц.В. с ЕГН **********,***, на
основание чл. 147 от ЗПКОНПИ /отм./ вр. с чл. 142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ /отм./
вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /отм./ следните имуществени активи:
лек автомобил, марка Фолксваген, модел Голф с рег.№ СА****ТН, рама № WVWZZZ1JZ1B210508,
двигател № AJM477810, дата на първа регистрация- 01.06.2001 г., придобит
от Б.Ц.В. с Договор за покупко-продажба на МПС от 03.05.2011г., който има пазарна стойност към
момента на предявяването на иска от 2440 лева;
колесен трактор, маркa „MITSUBISHI“, модел MT 165D с рег.№ С11774, рама
№ T16F-52884, двигател № L3E-31522,
придобит от Б.Ц.В. с Договор за
покупко-продажба на селскостопански трактор от 15.08.2016 г., който има пазарна стойност към
момента на предявяването на иска от 5070 лева;
100
бр. дружествени дяла, всеки един на стойност от 50 лева и на обща стойност от
5 000 лв., представляващи 100 % от капитала на „Б.Аутосервиз“ ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В.;
2 бр. дружествени дяла, всеки един на стойност от 25 лева и с обща стойност 50 лева,
представляващи 100 % от капитала на „БОР-МИЦ“ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В.;
1 бр.
дружествен дял на стойност от 250
лева,
представляващ 50 % от капитала на „ТБ Агроинвест“ЕООД, ЕИК *********, собственост на Б.Ц.В..
по исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество /правоприемник на КПКОНПИ съгласно §6 от ПЗР на Закон за
противодействие на корупцията /обн. ДВ бр.84/2023г./, с БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6.
ОСЪЖДА Б.Ц.В. с ЕГН **********,*** да заплати на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /правоприемник на КПКОНПИ/, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3336 лева (три хиляда триста тридесет и шест лева),
представляваща съдебни разноски, направени от КОНПИ в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Б.Ц.В. с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК –
сумата от 600, 40 лева (шестстотин лева и 40 ст.), представляваща държавна
такса, от чието внасяне ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – София, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния
акт.
СЪДИЯ: