Р Е
Ш Е Н
И Е
№
688 /8.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура –
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 589 по описа
на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, представлявана от
Директора инж. Д*** П*** - гр. Монтана, пл. „Жеравица“ № 5 против Решение от № 108
от 14.08.2023 г. по АНД № 20231620200034/2023 г. по описа на Районен съд – Лом.
С решението е отменено Наказателно постановление № 12-2200249 от 21.12.2022 г.,
издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, с което
на „С*** “ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. Монтана,
представлявано от управителя Б.Е.Л., на осн. чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за
извършено административно нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр.
с чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като неправилно и незаконосъобразно.
С касационната жалба се иска отмяната
на Решение № 108 от 14.08.2023 г. по АНД № 20231620200034/2023 г. на Районен
съд - Лом като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като бъде потвърдено
изцяло Наказателно постановление № 12-2200249 от 21.12.2022 г. на Дирекция „ИТ“
– гр. Монтана. Касаторът счита за неправилни мотивите
на районния съд, с които е отменил НП, а именно, че нарушението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин и, че не може да се направи извод, че административнонаказаното дружество е извършило
нарушението, за което е санкционирано. Развива мотиви, че видно от
представените писмени доказателства, в книгата за инструктаж не само липсва
подпис на цитираното в акта и наказателното постановление лице, но за 2022 г.
липсва подпис на лицето извършило
инструктажа и за всички останали наети лица. Твърди, че към
момента на проверката не са представени други доказателства, от които да е
видно, че на С*** Е.Л. е провеждан периодичен инструктаж или, че именно той е
лицето, определено от работодателя, да провежда инструктажите. Сочи, че АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, като същият не се е възползвал от
правото си да направи писмени възражения. Допълнителните писмени доказателства
са представени едва с жалбата срещу Наказателното постановление. Развива
съображения, че представените заповеди доказват, че работодателят е изпълнил
вменените му с чл. 2, ал. 2
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а протоколите за проведени обучения
са във връзка с разпоредбите на чл. 6 ал. 1, а не на чл. 14, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 4 от Наредба
№РД-07-2. Счита, че работодателят е длъжен да осигури провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, съгласно чл. 11, ал. 1
от Наредба № РД-07-2 и няма предвидени изключения за длъжностни лица.
Периодичните инструктажи се провеждат от прекия ръководител на дейността или от
друго лице, определено със заповед на работодателя. Твърди, че инструктажът на длъжностното лице, определено
да провежда инструктажите, което в случая е назначено в дружеството на длъжност
„шофьор“, следва да бъде проведен от прекия ръководител на дейността или
управителя, за да бъде избегната ситуацията лицето да провежда инструктаж само
на себе си. Касаторът приема, че при
съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове
съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен
на 28.11.2022 г. С писмо изх. № 22089924/08.11.2022 г. на дружеството е
изпратена по седалище и адрес на управление покана за съставяне на АУАН, като
на визираната в поканата дата 28.11.2022 г. се е явил управителят на
дружеството, в присъствието на който е съставен акта за установяване на
административно нарушение и е връчен лично на него, срещу подпис. Поради което
счита, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Дружеството е
узнало за стартиралата проверка, получило е както поканата за съставяне на
АУАН, където точно и ясно е написано за какви констатирани нарушения ще бъдат
съставени АУАН, както и в последствие и самите АУАН. Не се възползвало от
правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения го така
съставения акт и да приложи писмени доказателства. Административнонаказващият
орган е издал НП в предвидения и клонящ към минималният размер в предвидената в
КТ санкция. Моли касационната инстанция да остави без уважение твърдението, че
няма извършено нарушение на разпоредбата чл. 14, ал. 2, във връзка с чл. 14,
ал. 4 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законоустановените
граници - 1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер
на имуществената санкция от 2000 лв., който клони към минималния установен в
закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая касаторът
счита за по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя.
Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство в областта на
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По същите съображения,
а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест
за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно
вреди за определени субекти, то считам, че не може да се приема в случая, че се
касае за маловажно нарушение. Излага съображения, че наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния държавен контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Именно поради които
съображения, счита че не са извършени съществени процесуални нарушения, от
страна на контролния орган, които да водят до отмяна на атакуваното НП. На
следващо място се мотивира, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации
отразени в акта приема, че не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и
възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като приема, че
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 14, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 4 от
Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че извършеното нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за
нарушител лице и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 413, ал. 2 от КТ. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. В с.з., редовно призован, касаторът
не изпраща процесуален представител.
Ответника по касационната жалба „С*** “ ЕООД, ЕИК * , адрес гр.
Монтана, жк „М*** “ бл. * , вх. * , ап. * , представлявано
от Б.Е.Л., не взема становище по касационната жалба. В с.з., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом
правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение не доказано по несъмнен и категоричен начин,
поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е
извършило. Това прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и
същото правилно е отменено от районния съд Решението на районния съд счита за обосновано
и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а
именно, че на 13.10.2022 г. С*** Ш*** и Л*** Р*** , инспектори в Дирекция „ИТ“ -
гр. Монтана, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в хранителен магазин, находящ се в с. Д*** , обл. Монтана,
стопански двор, обект на „С*** “ ЕООД – гр. Монтана. Проверката продължила по
документи на 08.11.2022 г., като бил съставен Протокол, а впоследствие и AУAH №
12-22000249, тъй като било констатирано от представените книги за инструктаж,
че към 08.11.2022 г. дружеството в качеството на работодател не е провел в
установените срокове - не по-рано от един път годишно периодичен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на С*** Е*** Л.. Впоследствие въз основа на
съставеният АУАН, АНО - Директора на Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана издал НП №
12-2200249 от 21.12.2022 г., с което на осн. чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лв., за
извършено административно нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр.
с чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Приема, че С*** Л. е
служител на „С*** “ ЕООД - гр. Монтана. Видно от представените писмени
доказателства - Заповед № 3, № 4 и № 5 от 03.01.2020 г., трите издадени на осн. чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 2 и 4 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на управителя на дружеството Л. е определен като лице
контролиращо изпълнението на тези заповеди, както и като лице, извършващо
инструктажите. Съгласно представените Протоколи с № 1/14.01.2021 г. и №
1/14.01.2022 г. на д-р Р*** М*** - ръководител на Служба по трудова медицина
управителят на дружеството - Б.Л. и С*** Л. - ОБЗР са преминали през 2021 г. на
първоначално обучение, а през 2022 г. на ежегодно обучение за повишаване
квалификациите на РЗР, XT и ПО на ръководните длъжности и органите по БЗР. Видно
от извадката от Книгата за инструктажи на 23.03.2022 г. е проведен периодичен
инструктаж на служителите в дружеството под № 1 до 18, като срещу името на С***
Л. под № 8 в графата „подпис на инструктирания“ липсва подпис.
За да отмени издаденото от Директора на ДИТ – гр. Монтана Наказателно постановление № 12-2200249 от 21.12.2022 г. въззивният съд, намира че не може да се направи извод, че административнонаказаното дружество е извършило нарушението за което е санкционирано. Развива съображения, че в тежест на АНО е да обори ангажираните гласни и писмени доказателства, но това не е сторено. Безспорно според въззивната инстанция е установено, че въпросното лице е обучено, съгласно представените писмени и гласни доказателства, и е контролирало провеждането на инструктажа на работниците и служителите в дружеството. Действително във въпросната книга за инструктажите липсва подпис срещу неговото име, но на практика, за да има такъв това би означавало лицето да проведе инструктаж сам на себе си.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна
инстанция намира, че решението на въззивния съд е
валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обуславят
отмяна на постановеното решениет. Фактическата
обстановка е правилно възприета и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне и към които мотиви съдът препраща, съгласно чл.
221, ал. 2 от АПК.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Правилно, обосновано и
мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно
установено, че административнонаказаното дружество в
качеството си на работодател е извършило нарушение на чл. 14, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Съгласно текста на чл.
14, ал. 2 от Наредбата Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един
път на три месеца за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 15, ал. 1, и
не по-рядко от един път годишно за всички останали работещи, освен ако в други
нормативни актове не е регламентирана по-малка периодичност.
Съгласно 14, ал. 4 от
Наредбата Периодичният инструктаж се провежда от прекия ръководител на
дейността или друго лице, определено със заповед на работодателя, като
тематиката се определя в зависимост от характера на работата, условията на труд
и резултатите от оценката на риска.
От цитираните
разпоредби на Наредбата се прави обосновано заключение, че всички работещи
следва да преминават периодични инструктажи, дори и тези, които провеждат
инструктажите. От представените пред въззивната
инстанция доказателства, а именно Заповед № 5/03.01.2020 г. се установява, че С***
Л. е лицето определено от работодателя да провежда периодичен инструктаж, а от
Протокол № 1/14.01.2021 г. и № 1/14.01.2022 г. е видно, че Б.Е.Л. – самият
работодател и С*** Е.Л. – наето лице в дружеството и определено със заповед на
провежда именно този инструктаж, са преминали първоначално и ежегодно обучение
за повишаване квалификацията по безопасността и здравето при работа, хигиена на
труда и противопожарна охрана на ръководните длъжности и органи по
безопасността и здравето при работа, проведено им от Служба по трудова медицина.
Неправилно в
касационната жалба се твърди, че със Заповед № 5/03.01.2020 г. работодателят е изпълнил
вменените му задължения по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, а протоколите за проведени
обучения са във вр. с чл. 6, ал. 1, а не на чл. 14,
ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 4. Съгласно текста на чл.
2, ал. 2 от Наредбата работодателят писмено определя видовете обучения и
инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, програма за
провеждане на обучението и/или инструктажа и лицата, които ще провеждат
обучението и/или инструктажа. Именно в съответствие с този текст, работодателят
писмено, със цитираната заповед, е определил С*** Е.Л. за лице, което ще
провежда периодичен инструктаж и за което лице се твърди, че не е инструктирано.
Докато цитираните протоколи са от проведени обучения, именно в изпълнение на
чл. 6, ал. 1, съгласно чийто текст, обучение по безопасност и здраве при работа
се провежда на лицата, които са определени от работодателя да провеждат
инструктажите по безопасност и здраве при работа.
С оглед на
гореизложеното, настоящата касационна инстанция намира, че наведените с
касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството
доказателства и не кореспондират с изложеното от касатора становище
за наличие на извършено нарушение от
страна на административнонаказаното дружество.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 108 от 14.08.2023 г. по АНД № 20231620200034/2023
г. по описа на Районен съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: