НОХД № 1238/2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс.К.Ф.П. за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 10.04.2014г. в гр.Пазарджик, на ****, без
надлежно разрешително е придобил и държал в себе високорискови наркотични
вещества - хероин с нето тегло 0,4133 със съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 24,5 тегловни процента на стойност 26,86 лева и 0,025 грама метадон
хидрохлорид.
Производсвото пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Признава се за виновен по обвинението,
признава изцяло фактите по обвинителния акт и се отказва от събиране на
доказателства за тях. Дава подробни обяснения. Чрез защитника си пледира за
преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК.
Съдът като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият не
притежава надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични
вещества.
Свидетелят Х. Г. бил оперативен работник в сектор
„Криминална полиция” при РУП гр. Пазарджик. На 10.04.2014г. той и негови
колегите извършвали обход на сборищата на лица, представляващи оперативен
интерес. Около 12.50 часа на ***, полицейските служители срещнали подс.К.П.. Извършили
му проверката, при която подс. П. заявил, че има в себе си пакетчета с хероин и
шишенце с метадон. Той бил отведен в РУП гр.Пазарджик, където предал с ПДП
предаване на полицейските служители станиолено топче, съдържащо две смачкани
станиолени топчета с кафяво прахообразно вещество и пластмасово шише със
съдържаща се в него безцветна течност. След извършването на оглед на двете
топчета и веществото в тях, се пристъпило измерване с везна, която отчела
брутно тегло съответно 0.35
грама и 0,38 грама на двете пакетчета ведно със
станиола.
По този повод било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата
по делото химическата експертиза, което съдът цени като обективно и
компетентно кафявите вещества от двете
станиолени пакетчета представлява хероин с общо нетно тегло 0,4133 грама без
станиолените опаковки и съдържание на активен компонент диацетилморфин 24,5
тегловни %. Според заключението течността от шишенцето представлява разтвор на
метадон хидрохлорид като общото количество активното вещество е 0,025 грама. Хероинът е
високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Метадонът е
високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №2 на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3 ал.
2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Те са
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба и са забранени за приложение в хуманната медицина.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанията, а именно – показанията на св. Г.,
заключението на химическата експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло събраните
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, като безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическата обстановка
съдът намери, че с поведението си подс. П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК,
като на 10.04.2014г. на
*** № 2 в гр.Пазарджик без надлежно разрешително е придобил и държал в себе си
високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 0.4133 със съдържание
на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 24.5 тегловни процента на стойност
26.86 лв. и 0.025 грама
метадон хидрохлорид, като деянието представлява маловажен случай.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимия не е
извършил престъпление по повдигнатото му обвинение по основния състав на
чл.354а ал.3, т.1 от НК. Предвид данните
за вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, подробно описано
по-горе, което обосновава незначителност на вредните последици, както и предвид наличието на други смекчаващи
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни по
местоживеене, пълни и подробни самопризнания, оказано съдействие на
разследващите органи и изразеното критично отношение към стореното очертават
престъплението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и сочат маловажен
случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Преценката по този въпрос се извърши въз основа на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
конкретния случай деянието се е изразило в държане на минимално количество хероин
и метадон, от неосъждано лице и с предназначение, което не изключва да е само
за негова лична употреба.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария /виж решение
№ 69/2010 год. по н.д. № 684/2010 год. и решение № 529/2010 год. по н.д. № 615/2010
год.по описа на ВКС/. С оглед на гореизложеното подсъдимия беше признат за виновен
не по първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия състав по
чл.354а ал.5 във вр. с ал.3,т.1 от НК, т.е. за държане на наркотици, представляващо
маловажен случай.
Деянието за което подс.П. бе признат за виновен е извършено умишлено с
оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК при пряк умисъл, т.к. той е съзнавал
обществената опасност на същото. Бил е наясно, че държи наркотично вещество и
няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко е целял настъпването им. Умисълът
на подсъдимият е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество
по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе, както и без
надлежно разрешение за това.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и
тези на чл.54 и следващите от НК – относно неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието
е относително ниска с оглед вида на държаното
наркотично вещество и неговата стойност.
Подс.П. е със завишена степен на обществена опасност. Действително не е
осъждан и е положително охарактеризиран по местоживеене, но с решение по НАХД №
1491/11г. на ПРС, влязло в сила на 05.11.2011г.
той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба, което във
всички случаи следва да се отчита като негативна данна за личността му.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред свързан с
контрола и разпространението на наркотични вещества, което е рефлексия от наркотичната
му зависимост.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало, направените самопризнания, оказано съдействие на разследващите
органи и изразено критично отношение към стореното. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е фактът, че подс.П. с горепосоченото съдебно решение през 2011г.
е бил признат за виновен в извършване на същото по вид престъпление.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът осъди подс.П. на глоба в размер на 900 /петстотин/
лева, с което прие, че ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът постанови на
основание чл.354а ал.6 от НК веществените доказателства: хероин 0.2176 гр.,
останал наличен след изготвянето на експертизата, находящ се на съхранение в ЦМУ по
приемо-предавателен протокол № 31855/09.05.2014г. като предмет на престъплението
и 1 бр. пластмасово шише, следващо делото, като средство на престъплението, да
се отнемат в полза на държавата и поради липса на икономическа стойност и
невъзможност за реализация в търговската мрежа да се унищожат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.П. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 100 лв., както и 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: