РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Царево, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200467 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. Д. с ЕГН ********** от гр.С., против
Наказателно постановление № 151/30.05.2022г. на Директора на РИОСВ-
Бургас, с което за нарушение на чл.11 от Закона за защитените територии
/ЗЗТ/ и б.“з“ от Заповед №РД-207/11.06.1999г. на министъра на околната
среда му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.81 ал.1 т.1
от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. С жалбата се моли за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
В с.з. АНО, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – ю.к.К., чрез която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 10.11.2021г. св.Ел.П.–ст.експерт в РИОСВ-Бургас заедно с Ян.Я. –
ръководител обект при ТП“ДГС“-Царево и Р.Ц. –директор на
ДПП“Странджа“ извършили проверка в поземлен имот с идентификатор
*****по КККР на с.Синеморец, общ.Царево по сигнал за залесяване на имота
1
с неприсъщи за района дървесни видове. При посещението на място
проверяващите установили, че в поземления имот с идентификатор ***** по
КККР на с. Синеморец, общ. Царево, е извършено залесяване с екземпляри
около 500 броя от род Пауловния, като насаждението е в източната част на
имота, фиданките са засадени на 5 м една от друга, без предварителна
почвообработка. Представителите на род Пауловния не са характерни за
флората на България и са неприсъщи за района, в който попада поземлен
имот с идентификатор ***** по КККР на с. Синеморец, общ.Царево. Така
също установили след извършена служебна справка, че имотът е собственост
на В. П. Д. и е с предназначение земеделска земя, като попада в границите на
две защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ),
а именно : в природен парк „Странджа“, обявен със Заповед № РД - 30 от
24.01.1995 г. на министъра на околната среда, прекатегоризиран със Заповед
№ РД - 350 от 14.07.2000 г. на министъра на околната среда и водите, промяна
на площта със Заповед № РД - 25 от 18.01.2001 г. и Заповед № РД-59 от
24.01.2013 г и двете на министъра на околната среда и водите; и в
защитена местност (ЗМ) „Силистар“, обявена със Заповед № 608/01.09.1992 г.
(ДВ, бр. 75/1992 г.) на министъра на околната среда с последващи изменения
- Заповед за промяна в режима на дейностите № РД-207/11.06.1999 г. (ДВ, бр.
61/1999 г.) и Заповед за промяна в режима на дейностите № 560/12.07.2007 г.
(ДВ, бр. 68/2007 г.) на министъра на околната среда и водите. Съгласно чл.
30, ал. 2 от ЗЗТ, защитените територии от други категории, попадащи в
границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със
заповедта за обявяването им. Констатациите на проверяващите са
обективирани в Констативен протокол №020457-ПД-15-59/10.11.2021г. С
писмо с изх.№ С-483/10.11.2021г. АНО е дал предписания на жалбоподателя
да отстрани насажденията в 10-дневен срок от съобщаването, като в
последствие с писмо с изх.№С-483/20.12.2021г. срокът е бил удължен с 5 дни
считано от датата на съобщаването, а в така определения срок жалбоподателя
изпълнил дадените му предписания
На 14.12.2021г. св. Е. П. в присъствието на колегите си В.М. и М.А.
съставила против жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №151/14.12.2021г. за това, че е залесил процесния имот с
неприсъщи за района дървесни видове – екземпляри от рода Пауловния, с
което е нарушил разпоредбата на чл.11 от Закона за защитените територии
/ЗЗТ/ и б.“з“ от Заповед №РД-207/11.06.1999г. на министъра на околната
среда му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.81 ал.1 т.1
от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Препис от акта е връчен на
упълномощен представител на жалбоподателя, който го е подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички
събрани доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което за нарушение
чл.11 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и б.“з“ от Заповед №РД-
207/11.06.1999г. на министъра на околната среда му е наложена глоба в
2
размер на 500 лева на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените
територии /ЗЗТ/ на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 500 лева
на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии.
По делото липсват данни за датата на връчването на препис от НП на
жалбоподателя, а жалбата е депозирана на 23.09.2022г., видно от входящия
регистрационен номер на АНО, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срок.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на
съда за това са следните:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. от компетентни органи в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. При съставянето на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички
правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение -
време, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни
признаци от обективна страна. По делото е безспорно установено, че
процесния имот е собственост на В. П. Д. и че същият е извършил залесяване
на имота с екземпляри около 500 броя от род Пауловния, като насаждението
е било в източната част на имота, фиданките са били засадени на 5 м една от
друга, без предварителна почвообработка и тези фиданки - представителите
на род Пауловния не са характерни за флората на България и са неприсъщи за
района, в който попада поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на с.
Синеморец, общ.Царево. Процесния имот е с предназначение земеделска земя
и попада в границите на две защитени територии по смисъла на Закона за
защитените територии (ЗЗТ), а именно : в природен парк „Странджа“,
обявен със Заповед № РД - 30 от 24.01.1995 г. на министъра на околната
среда, прекатегоризиран със Заповед № РД - 350 от 14.07.2000 г. на
министъра на околната среда и водите, промяна на площта със Заповед № РД
- 25 от 18.01.2001 г. и Заповед № РД-59 от 24.01.2013 г и двете на министъра
на околната среда и водите; както и в защитена местност (ЗМ) „Силистар“,
обявена със Заповед № 608/01.09.1992 г. (ДВ, бр. 75/1992 г.) на министъра на
3
околната среда с последващи изменения - Заповед за промяна в режима на
дейностите № РД-207/11.06.1999 г. (ДВ, бр. 61/1999 г.) и Заповед за промяна в
режима на дейностите № 560/12.07.2007 г. (ДВ, бр. 68/2007 г.) на министъра
на околната среда и водите. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЗТ, защитените
територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове,
запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
Съгласно нормата на чл.11 от Закона за защитените територии,
собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените
територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон,
със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението
й, а съгласно нормата на б.“з“ от Заповед за промяна в режима на дейностите
№ РД-207/11.06.1999 г. (ДВ, бр. 61/1999 г.) в защитената местност
„Силистар“ е забранено залесяването с неприсъщи за района дървесни
видове;.
Неизпълнението на посочените разпоредби е скрепено със санкция,
която е регламентирана в чл. 81, ал. 1 т.1 от ЗЗТ, съгласно която се наказва с
глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в
защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в
заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Посочените норми предвиждат ангажиране на отговорността на
собственика на имота, защото именно той осъществява дейност в защитена
територия в нарушение на режима като е залесил имота с около 500 броя
фиданки - растения от род Пауловния, които не са характерни за флората на
България и са неприсъщи за района, в който попада процесния имот, а
именно: защитената територия на природен парк „Странджа“ и защитената
местност „Силистар“. С издаването на наказателното постановление АНО
правилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено от него на инкриминираната дата нарушение на
чл.11 от ЗЗТ и б.“3“ от забранителния режим на защитената територия,
опредЕ. със Заповед за промяна в режима на дейностите № РД-207/11.06.1999
г. (ДВ, бр. 61/1999 г.) и правилно е приложил санкционната норма на чл.81
ал.1 т.1 от ЗЗТ.
Наказващият орган правилно е определил и вида и размера на
административно наказание - „глоба“ в минималния предвиден от закона
размер от 500 лева, като е отчел, че липсват данни преди издаването на
процесното НП нарушителят да е бил санкционирано с влезли в сила НП за
други нарушения на ЗЗТ, и следователно настоящето е първо такова, както и
че в указания му срок нарушителят е изпълнил дадените му предписания и е
отстранил процесните насаждения. Съдът намира, че така определеното
наказание е подходящо за постигане на целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и за осъществяване
функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
4
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в полза на РИОСВ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен от съда по реда на
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения съобразно характера
на производството, броя на съдебните заседания и извършените процесуални
действия.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 151/30.05.2022г. на
Директора на РИОСВ-Бургас, с което на В. П. Д. с ЕГН ********** от
гр.С.***, за нарушение на чл.11 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и
б.“з“ от Заповед №РД-207/11.06.1999г. на министъра на околната среда му е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/.
ОСЪЖДА В. П. Д. с ЕГН ********** от гр.С.***, ДА ЗАПЛАТИ на
РИОСВ-Бургас сумата в размер на 100.00 /сто / лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5