№ 83623
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110113276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Б. Н. за следните
суми: 400 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва
от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането; 20,42 лева – възнаградителна
лихва за периода от 04.08.2022 г. до 13.10.2022 г., и 170,38 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.08.2022 г.
до 05.03.2024 г. – задължения по договор за паричен заем №
712687/28.07.2022 г., сключен между длъжницата и „Сити кеш“ ООД, като
вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от
14.06.2023 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86
ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г.,
като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 400 лева, е в
размер на 170,38 лева за периода от 05.08.2022 г. до 05.03.2024 г. Забавата е
продължила 1 година и 7 месеца и доколкото е служебно известно, че в
последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият
лихвен процент върху сумата от 400 лева за такъв период на забава следва да
1
е около 19 %. Същевременно поисканата сума за законна лихва от 170,38 лева
е в размер на 42,60 % от сбора на задължението за главница и договорна
лихва. Т.е. претендираното обезщетение е повече от два пъти законния
размер, който може лесно да се определи поне приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
и нежеланието на заявителя да представи конкретни изчисления на
претендирания от него размер на законната лихва, въпреки изрично дадени от
съда указания в тази насока, и тъй като претенцията за законна лихва подлежи
на изчисление (в този смисъл са и посочените от настоящия съд на заявителя
актове на контролната инстанция – Софийския градски съд, дадени в
Определение № 9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г.
на ΙΙ-в състав; Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело
№ 7474/2023 г. на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по
въззивно частно гр. дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение №
14945/08.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на
Софийския градски съд, I-в състав, и други), съдът намира, че в случая е
налице очевидна злоупотреба с процесуални права. Санкцията за тази
забранена от чл. 3 ГПК злоупотреба, която е безспорно установена в правната
доктрина, е отказ за защита, т.е. отхвърляне на искането. Поради това
искането за присъждане на лихва за забава в размер на 170,38 лева следва да
се отхвърли изцяло като противоречащо на закона.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 420,42 лева от общо
590,80 лева, или за 71,16 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 17,79 лева
държавна такса и 35,58 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 73625/06.03.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска
издаване на заповед за изпълнение срещу С. Б. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: С. ж.к. „Б. б.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на заявителя сума в
размер на 170,38 лева (сто и седемдесет лева и 38 ст.) – законна лихва за
забава за периода от 05.12.2020 г. до 31.07.2022 г. – по договор за паричен
заем № 712687/28.07.2022 г., сключен между длъжницата и „Сити кеш“ ООД,
като вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия
от 14.06.2023 г., като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция
за събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си
претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението
2
в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които
заявлението е отхвърлено в размер на 3,41 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3