Р Е Ш
Е Н И Е № 260478
гр.Бургас, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова
като разгледа НАХД № 3952 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Я.Д.И. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***
чрез адв.Т.Д. АК-Бургас срещу наказателно постановление № 20-0769-001532/22.05.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата
разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2
от ЗДвП му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 10 лева.
Жалбата е бланкетна,
като с нея се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да
се сочат конкретни доводи в подкрепа на искането.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства. Поддържа се жалбата.
Не се претендират разноски.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”-надлежно призован не се представлява. Приписката
е изпратена със становище, с което се прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендират
се разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от НП на л.6 – НП е връчено на
жалбоподателя на 09.09.2020 г., а жалбата е изпратена на 10.09.2020 г. видно от
заверено копие от пощенски плик на лист 5 от делото). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На
29.04.2020 г., за времето от 19,00 до 07,00 часа свидетелите Х. съвместно с
неговия колега свидетеля С. Ц. и двамата полицаи във ІІ-ро РУ-Бургас изпълнявали
служебните си задължения на КПП-то на разклона за гр.Б. и град А. във връзка с
епидемиологичната обстановка от Ковид 19 извършвали на всеки автомобил проверка
и го пропускали от кв.В. в посока град А. Докато стояли на поста си в 02,10
часа видели да се приближава лек автомобил, който на около 300 метра от КПП-то
завил надясно и поел по черен път, който минавал покрай КПП-то и продължил да
се движи в посока гр.А. Последвали въпросния автомобил със служебния, като се
движели успоредно с него по главен път І-6 и установили, че преследваният автомобил
излиза на път 6009 водещ към село М. След като автомобилът излязъл на път 6009,
свидетелите му подали светлинен и звуков сигнал с цел да бъде спрян и да му
бъде извършена проверка. При приближаването на полицейския автомобил към
преследвания, свидетелят Ц. видял как автомобилът спрял и през пасажерската
врата излязло лице от женски пол, което обиколило автомобила и и се качило на
мястото на водача, което пък било заето от лице от мъжки пол. Последното докато
било в автомобила се прехвърлило от мястото на водача на пасажерското място.
Свидетелите полицаи установили, че преследваният автомобил бил марка Форд модел
Фокус с рег. № ... Седящите на предната седалка лица били жалбоподателят Я.И. и
М. П. На задната седалка стояла свидетелката В. П. с ЕГН **********.
На
свидетелите Х. и Ц. им направило впечатление, че лицето И. било във видимо
нетрезво състояние и миришело на алкохол. Казали му, че трябва да бъде
изпробван с техническо средство за употребата на алкохол. И. не представил
свидетелство да управление на МПС и контролен талон към него като заявил, че не
той е управлявал лекия автомобил, а лицето седящо до него – М. П. Свидетелите Ц.
и Х. уведомили ОД-24 и на място пристигнал екип от ПП КАТ, в който и
актосъставителят Г.Д. От колегите си полицаи Д. узнал, че именно И. е
управлявал лекия автомобил марка Форд модел Фокус с рег.№ ... Свидетелят Д.
поканил И. да го изследва за наличие на алкохол с техническо средство, но
последният отказал. Докато свидетелят Д. съставял акт за установяване на
административно нарушение, И. се приближил до свидетелите Х. и Ц. и ги попитал
дала не може да „измислим нещо“ и „да ги почерпи всичките“ за да не вземат
отношение по случая, с цел да не бъде санкциониран по реда на ЗДвП. Разяснено
му било, че за действията си ще бъде санкциониран по реда на ЗДвП, но И. продължил
да настоява да не вземат „отношение по случая“. И. се насочил към автомобила, в
който преди това бил и се върнал като приближил свидетеля Ц. Отново заявил, че
иска да ги почерпи и докато говорел свидетелят Х. видял как И. рязко протегнал
ръката си и пъхнал нещо в предния джоб на светлоотразителната жилетка на Ц.
След като погледнал в джоба си свидетелят Ц. извадил оттам четири банкноти от
по 100 лева.
И.
бил задържан по чл.304 вр.чл.304 НК, за това, че дал подкуп на длъжностно лице
(полицейски орган) за да не извърши действие по служба. Уведомен бил ОД-24 и
дежурния на ІІ-ро РУ-Бургас и на място пристигнала ДОГ и бил извършен оглед.
На
И. бил връчен талон за изследване №0069774 като същият бил отведен в УМБАЛ
Бургас АД където пред лекар отказал да даде кръв за химически анализ.
За горните обстоятелства Г. Д. в качеството на
мл.автоконтрольор съставил на водача И. АУАН с бл. № 690613, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 57510 фабричен №ARBB-0029, както и че на същия е издаден талон
за медицинско изследване с № 0069774 за явяване в УМБАЛ-Бургас. Посочено било и
че същият не носи контролния талон към СУМПС. Актосъставителят квалифицирал
горното като нарушения по чл. 174, ал.3 и чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на свидетеля-очевидец – С. Ц. и Г.Х., след което бил
предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН и получил
копие от него, като изрично в графата за възражения/обяснения написал: „не съм шофирал автомобила”.
Въз основа на АУАН на 22.05.2020г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на: 1. чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание
същата разпоредба, наложил на Ангелов административно наказание – „Глоба” в
размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от
24 месеца и 2. на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
183, ал.1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му наложил наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на свидетелите-очевидци и актосъставителя, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля В. П., която също е била очевидец на проверката и е пътувала в
автомобила на жалбоподателя на задната седалка. В показанията й личи стремеж да
се пресъздаде такава фактическа обстановка, която да поддържа защитната теза, а
именно, че не И., а нейната дъщеря М. П. е управлявала автомобила във
въпросната нощ. За да прецени това обстоятелство съдът съпостави свидетеля В. П.
в очна ставка със свидетелите Ц. и Х. Съдът намира, че след проведените ставки
не следва да се кредитират показанията на свидетеля П. поради наличие на
пристрастност и предубеденост.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Р. П. – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас,
която към дата 22.05.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Жалбоподателят не сочи и никакви
конкретни факти, които според него да опорочават административнонаказателното
производство или да очертават различна фактическа обстановка от възприетата от
АНО и от съда.
По същество съдът
следва да посочи следното. Разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде
законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да
бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества
или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни
способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
свидетелите-очевидци и от приложения по делото талон за медицинско изследване
се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че е
получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за анализ. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща
на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно
покрива признаците на вмененото му нарушение. Действително в наказателното
постановление е цитирана цялата нарушена разпоредба /като текст/, но това не
означава, че е отправено обвинение за друго нарушение, различно от отказа да
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, респективно не
означава, че има допуснато съществено нарушение. Изрично в този смисъл е
Решение № 1187 от 29.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1126/2017 г.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2
години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляване му.
По отношение на
второто вменено нарушение съдът счита, че при тази фактическа обстановка
правилно актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП. Въпросната разпоредба предписва, че водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно
водачът не е носил и респективно не е представил контролния талон към СУМПС,
поради което е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.
183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно му е наложена предвидената глоба за
това нарушение в размер на 10 лева.
В заключение – конкретните
нарушения, за които И. е бил санкциониран не са маловажни и за тях не е
приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай
и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретните деяния не се
отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказания са правилни и законосъобразно индивидуализирани, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила
законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай административнонаказващият
орган е направил такова искане за
присъждане на разноски, поради което и съдът служебно следва да се произнесе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0769-001532/22.05.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание същата
разпоредба на Я.Д.И. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.Т.Д.
АК-Бургас е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Я.Д.И. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***
чрез адв.Т.Д. АК-Бургас да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.