Решение по дело №694/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 222
Дата: 28 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20212150200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. гр.Несебър, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200694 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на АЛ. П., гражданин на **********роден на
**********г. в гр.К., У., с постоянен адрес: **********гр.С.Л. щат М., .. П. лайн“,
подадена чрез пълномощника му - адв.П.А. от АК-Бургас против Наказателно
постановление № 661 от 16.08.2021г. на Началник Сектор „ОП“ при РУ на МВР -
Несебър, с което на основание чл.52 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/, на жалбоподателя Полунил е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение на чл.4 от ЗЧРБ. Моли се
съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на административно-производствените
правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят П. не се явява. За нея се явява
процесуалният му представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си.
Ангажира гласни доказателства.




1
За РУ на МВР- Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят АЛ. П. е санкциониран, за това, че на 05.08.2021г., около
22.10 часа, в гр.Несебър, комплекс „Р.Г.“, кв.Ч. № ..., пред офиса, с поведението си
извършил непристойни действия спрямо лицето Н.Д. от гр.София, като не спазил
законоустановения правов ред в РБългария. За така установеното нарушение, на
жалбоподателя П. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят П., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият заявява, че в
съставения му акт и издаденото наказателно постановление бланкетно е посочено, че е
извършил „непристойни действия“ без да е налице конкретизация в какво точно се
изразяват тези действия, с което било нарушена правото му на защита. На следващо
място се сочи, че извършването на непристойни действия от жалбоподателя
неправилно било квалифицирано, като нарушение по чл.4 от ЗЧРБ, тъй като в акта и
НП липсвали данни извършването на такива действия, насочени към българския
народ. На следващо място, от акта не ставало ясно дали посочените в него свидетели
били такива на извършване на нарушението или на съставянето на акта. Сочи, че
нарушението е извършено на 05.08.2021г., а акта е съставен единадесет дни по-късно –
на 16.08.2021г. На следващо място, жалбоподателят акцентира, че акта и
наказателното постановление са издадени на една и съща дата, като по този начин е
нарушено правото му да подаде възражения срещу акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Също
така твърди, че било нарушено и правото му на защита, тъй като, като чужд
гражданин, невладеещ български език, не му бил осигурен преводач при връчването на
акта и наказателното постановление. Гореизложеното съществено нарушавало правото
му на защита и било основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
2
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Независимо от
това обаче, съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, респ. при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят П. е санкциониран за това, че на посочените в акта място,
дата и час извършил непристойни действия спрямо лицето Н.Д. от гр.София. В съдебно
заседание актосъставителят У., които не е присъствал на инцидента, установява, че
съставил акта по данни на пострадалата и други лица, които разпитал. От техните
обяснения станало ясно, че нарушителят П. се доближил до ухото на пострадалата
Димитрова и я заплашил, в резултат на което тя се изплашила. Така изнесените за пръв
път пред съда факти не могат да санират липсата им в обстоятелствената част на
съставения на жалбоподателя акт и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, като освен това не се подкрепят и от показанията на водените от
жалбоподателя свидетели. Последните категорично заявяват пред съда, че в деня на
инцидента същият е бил напсуван на английски език от български граждани, на което
отвърнал със същото, след което сам повикал полиция. След пристигането на
полицията на место, на никого не бил съставен акт. Такъв бил съставен няколко дни
по-късно на жалбоподателя. И двамата свидетели /М. и Б./ заявяват категорично, че
жалбоподателят не е отправял обидни думи към българите и българския народ.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, задължение на наказващият
орган е да опише конкретно, ясно и детайлно в обстоятелствената част на
наказателното постановление обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
което в настоящият случай не е сторено нито в акта, нито в наказателното
постановление. В случаят наказващият орган се е задоволил единствено да
възпроизведе в наказателното постановление обстоятелстваната част на акта, без да
опише детайлно в какво се изразяват констатираните непристойни действия на
жалбоподателя, с което сериозно е ограничил правото му на защита. Поради
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
завършила със законосъобразни актове. Допуснатото нарушение при издаването на
наказателното постановление съществено опорочава административнонаказателната
процедура и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление без да се изследват останалите наведени в жалбата възражения за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
3
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление – отменено,
като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 661 от 16.08.2021г. на Началник
Сектор „ОП“ при РУ на МВР - Несебър, с което на основание чл.52 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на АЛ. П., гражданин на **********роден
на **********г. в гр.К., У., с постоянен адрес: **********гр.С.Л. щат М., .. П. лайн“, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за
административно нарушение на чл.4 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4