Определение по дело №102/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 157
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20204300500102
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, ………..2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                           ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 102 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413, ал.2 .

           

            Подадена е частна жалба от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, представлявано от управителя И.Ш., чрез пълномощника му юрисконсулт Весислав Генов срещу Разпореждане № 1541/29.11.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 759 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 за сумата 75.51 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за 34.15 лева- административни разноски.

Жалбоподателят излага, че при постановяване на разпореждането, районният съд е излязъл извън пределите на предоставената му от законодателя компетентност в рамките на заповедното производство и който подлежи на обсъждане едва при подадено възражение по чл.414 от длъжника. Определя като неправилна  преценката на РС, че  клаузата досежно възнаграждение за предоставено поръчителство, противоречи на закона. Поддържа, че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" АД да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и кредитора договор, като осигури поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице (имал е възможност и да избере необезпечен кредит), съгласно раздел II „Дефиниции", т. 20 от ОУ, в случая „АЙ ТРЪСТ”. Посочва, че поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията при цена на услугата 51.90 лева на месец за периода на действие на договора. Изтъква, че клиентът може да заплаща задълженията си към АЙ ТРЪСТ по начините, използвани за плащане на задълженията към „Кредисимо" АД, но въпреки че „Кредисимо" АД може да администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и риска на поръчителя не се извършват в полза на „Кредисимо" АД. Счита, че посоченото възнаграждение намира основание в договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен между „АЙ ТРЪСТ” и съответния клиент на „Кредисимо" АД, който е избрал да осигури обезпечение (поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо" АД. А Последното дружество се намира в договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и в договорни отношения с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, но не участва в отношенията между клиента и поръчителя.

 Жалбоподателят посочва, че възнаграждението, дължимо от длъжника на „АЙ ТРЪСТ” за предоставената услуга не е и не може да бъде характеризирано като целящо да заобиколи разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК.

Относно искането за присъждане на административни разходи твърди, че такива са предвидени в чл.8 от раздел VІ „Усвояване и погасяване на кредита” на ОУ и за тях има съставен Протокол за извършени услуги.

Моли, съдът  да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление в частта относно възнаграждението за поръчителство и административни разходи.

Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД срещу Ц.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за парично вземане, основано на Договор за кредит № 905538, сключен на 12.07.2017 година между „Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 500 лева, главница, обезпечен чрез сключен на 12.07.2017 г. Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и Ц.Д., като потребител.

В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането на заявителя станало изискуемо, тъй като на 30.09.2017 г. е падежирала последната погасителна вноска, съгласно погасителния план. Поради това заемодателят изпратил искане за плащане по „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който заплатил всички дължими суми, съгласно искането за плащане. Според заявителя, платените от него на кредитора суми съгласно искането за плащане и формиращи заявеното парично вземане са: 500.00 лева главница; 34.75 лева договорна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 30.09.2017 г.; 151.31 лева наказателна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 06.11.2019 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението; 34.15 лева административни разходи и 75.51 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Районният съд е издал Заповед № 493 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 29.1.2019 г. за главницата и лихвите, а с Разпореждане № 1541/29. ноември 2019 година отхвърлил заявлението в частта досежно искането за издаване на заповед за административните разноски и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Мотивирал е своя отказ с противоречие на договорните клаузи с разпоредбите на чл.33 от ЗПК и чл.21 ЗПК.

Присъдил е на заявителя разноските по делото с оглед уважената част от искането.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тъй като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора. Правилно РС е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл.410 за тези задължения.

Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя за въведени с Договора за кредит и клаузи за възнаграждение по договор за поръчителство, както и административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, че с тях се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК. Това е така, защото възнаграждението за предоставено поръчителство е обусловено от просрочие на главните задължения, води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, а това е нарушение и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст” ЕООД е „Кредисимо” ЕАД (според приложеното извлечение от Търговския регистър), който е кредитор на длъжника и по този начин търси да получи индиректно допълнително възнаграждение във връзка с отпуснатия потребителски кредит. Това е видно и от описаните в т.12 на заявлението обстоятелства, от които произтича вземането, тъй като заявителят е отразил, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя. В частната жалба изрично е посочено, че поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията при цена на услугата 51.90 лева на месец за периода на действие на договора, т.е. това възнаграждение е включено в месечния погасителен план, т.е. то е част от задължението по кредита с което е нарушена нормата на чл.33 ЗПК.  А според чл.143 изпълнилият задължението поръчител може да търси от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил.

Жалбата е неоснователна и по отношение на присъдените разноски, тъй като съдът е съобразил разпоредбата на чл.78, ал.2 , присъждайки на заявителя разноски, съразмерно с уважената част от искането.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1541 от 29 ноември 2019 година, постановено по ч.гр.дело № 759 по описа за 2019 година на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: