Разпореждане по дело №3930/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14559
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20221110103930
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14559
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20221110103930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 14517/27.01.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу В.
ХР. К.. Претендира се заплащане на вземане в размер на 200,00 лева
главница по Договор за потребителски кредит № ...... от 23.02.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението – 27.01.2022 г. до изплащането
на вземането, 13,87 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2017 г. до
16.06.2017 г., 86,13 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, 10,82 лева – обезщетение за забава за периода от
16.04.2017 г. до 15.06.2017 г. и 130,12 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.06.2017 г. до 26.01.2022 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса за
предоставяне на различни услуги е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор
за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
1
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за различните
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят
основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че
кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнително услуги
противоречат на горепосочените императивни законови норми, които
ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 14517/27.01.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу В. ХР. К. ПО
ОТНОШЕНИЕ на сумата 86,13 лева – неплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ...... от
23.02.2017 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2