Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3565 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.Н.С., ЕГН**********,*** против ***клон България КЧТ, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Т.Е.-***на клон. В нея се твърди, че на 12.12.2015г., на ищеца по делото е съставен акт от КАТ Пътна полиция-***, но той не е виновен, поради което е обжалвал издаденото наказателно постановление. Твърди, че ***на КАТ-***, казал на ищеца, че като получи решението на съда, ще му издаде протокол за ПТП, че не е виновен. Твърди, че другия водач си е признал пред съда, че не знае как се е ударил в ищеца. Твърди, че да не му се издава протокол за ПТП е, че ищеца води дело против предишния директор на КАТ-*** и по неговия сигнал той бил уволнен. Твърди, че по тази причина ***не изплаща на ищеца претърпяната щета от 200 лв. и той не може да ремонтира колата си. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди в размер на 3000 лв., тъй като с колата си изкарвал прехраната, като с нея ходел на сметището да събира отпадъци, които предавал на скраб. Твърди, че да си закупува лекарства дава по 200 лв. на месец. Твърди, че ответника по делото не уважава решението на съда, постановено по жалбата срещу издаденото наказателно постановление, в което твърди, че е прието, че той не е ударил другата кола и не е виновен. Твърди, че от процесното ПТП, по колата на ищеца са увредени предна дясна броня, десния калник и дясната престилка на колата, както и предния ляв калник и разместен десен фар. Твърди, че щетите са нанесени върху собствения на ищеца автомобил ***ДКН ***. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца, в качеството на застраховател на причинителя на процесното ПТП сумата от 200 лв. претърпени имуществени вреди, както и 3000 лв. неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че ищецът не е доказал по безспорен начин основанието за възникването на отговорността на "***- клон България" КЧТ и своето право за получаване на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпилото на 12.12.2015 г. пътнотранспортно произшествие. Излага съображения, че на основание чл.257, ал.1 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Счита, че за ангажиране на отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател е нужно да е налице поведение на съответното застраховано лице, осъществяващо всички елементи от състава на непозволеното увреждане, регламентирани в чл.45 в ЗЗД. В този смисъл счита, че в настоящия случай не са доказани елементите от посочения фактически състав, а именно противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № ***в процесното пътнотранспортно произшествие, пораждащо деликтната му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди, че ищцовата страна не доказва наличие на деликтно поведение от страна на застраховано по “Гражданска отговорност” на автомобилистите лице. Твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на ищеца - водач на лек автомобил марка „***“, модел ***, с ДК № ***. Видно от представеното с отговора на исковата молба Наказателно постановление № 15-0838- 005241 от 23.12.2015 г. горепосоченото лице при движение в гр. ***, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „***“ и при извършване на маневра „ляв завой“ не спазва предписанието на пътен знак Б-2 /"Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство, в резултат на което отнема предимството и удря лек автомобил марка „***“, модел „***“. Твърди, че описаното дотук поведение на С.С. представлява нарушение на нормата на чл.6, т1, пр.3 от ЗДвП, по силата на който участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с предписанията на разположените на пътното платно пътни знаци. Счита и моли да бъде прието, че от страна на ищеца е извършено нарушение и на чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. “ Счита, че с оглед на гореизложеното процесното ПТП, а също и претендираните от ищеца увреждания по притежавания от него лек автомобил са настъпили единствено и само благодарение на собственото му противоправно поведение. Изложеното се отнася и до заявените от ищцовата страна неимуществени вреди. Излага съображения, че ищецът твърди, че няма вина за настъпване на произшествието, като се позовава на Решение № 395 от 07.06.2016 г. по НАХД № 974/2016 г. по описа на Районен съд - ***. С посочения съдебен акт е частично отменено издаденото срещу С.С. наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността му по чл.50, ал.2 от ЗДвП. Счита, че доводите на ищеца в тази връзка са неоснователни. На първо място, посоченото съдебно решение е постановено в хода на административнонаказателното производство срещу С.С.. Същото не представлява съдебен акт, който попада в приложното поле на чл.300 от ГПК. В този смисъл посоченото решение и направените в него констатации за липсата или наличието на извършено административно нарушение на чл.50, ал.2 от ЗДвП не обвързват настоящия съд при преценяване на основателността на предявената искова претенция - в този смисъл е Решение № 187 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 1137/2012 г., ГК, IV ГО на ВКС: „ Съгласно чл.300 ГПК, задължителна за гражданския съд по въпросите относно деянието, противоправността и вината, е присъдата по наказателно дело, а не решението по административнонаказателно дело. Последното няма обвързващ характер и на общо основание в гражданското производство сезираният с иск за последиците от деянието съд може да преценява самостоятелно извършил ли е деецът противоправно деяние и виновно ли е поведението му.“ Излага съображения, че видно от мотивите на приложеното към исковата молба съдебно решение, наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на ищеца, е отменено частично, и то на процедурно основание. Последното се изразява в различие между правната квалификация на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и тази, дадена в издаденото по-късно наказателно постановление. Следва да се отбележи и че никъде в мотивите на обсъждания съдебен акт съдът не е направил изводи за липсата на противоправно и виновно поведение от страна на ищеца при настъпване на процесното ПТП. Напротив, на стр.2 от решението е прието, че „В конкретния случай, след като са посетили местопроизшествието, свидетелите са установили по един категоричен начин извършеното нарушение и неговия автор, като актосъставителят е квалифицирал правно извършеното от С. нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП...“ Счита, че изложените дотук изводи на съда в административно-наказателното производство представляват индиция за наличие на извършено нарушение от страна на ищеца при настъпване на инцидента, а именно неспазването на нормата на чл.50, ал. 1 от ЗДвП. Счита това за допълнителен аргумент в подкрепа на застъпената в настоящия отговор теза, че произшествието е настъпило изцяло по вина на ищцовата страна. Оспорва претендираните от ищеца увреждания по лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***, а също и наличието на причинно- следствена връзка между тях и процесното ПТП. Счита, че по делото липсват данни в резултат на събитието да са настъпили каквито и да било вреди по сочените от ищцовата страна детайли по автомобила: преден десен калник; престилка дясна; преден ляв калник. Счита, че ищецът не доказва вида и степента на уврежданията по посочените елементи, като същите не са заявени и в исковата молба. Твърди, че по делото липсват данни за състоянието на автомобила непосредствено преди настъпване на процесното събитие. С оглед на казаното дори да се приеме, че посочените от ищеца детайли действително са били увредени, твърди, че уврежданията са резултат от предходно събитие и са съществували към датата на произшествието. Оспорва претендираното от ищеца право за получаване на обезщетение, доколкото по делото няма данни за собствеността на увредения лек автомобил. При условията на евентуалност и в случай, че бъдат отхвърлени прежденаправените, твърди, че размерът на претендираните от ищеца имуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на действително претърпените увреждания по автомобила. Излага съображения, че на основание чл.208, ал.З от КЗ /отм./ дължимото обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към датата на събитието. При определяне на същото следва да се определят и изключат тази част от уврежданията, които не са резултат от процесното ПТП. Твърди, че, размерът на исковата претенция значително надхвърля стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. В тази връзка твърди, че в исковата молба липсва изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основава искането. Ищцовата страна не посочва в какво точно се изразяват претендираните от нея „морални щети“. Развива аргументи, че по своята същност неимуществените вреди представляват претърпени от съответното лице физически и емоционални болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди, че в настоящия случай ищецът не посочва характера на претендираните от него неимуществени вреди, а именно дали същите са свързани с душевното му състояние или са резултат от претърпени вследствие на произшествието телесни увреждания. В тази връзка в исковата молба е посочено единствено, че т.нар. „морални щети“ са резултат от отказа на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение. С оглед на казаното твърди, че претендираните от ищеца неимуществени вреди не представляват пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, поради което същите не следва да бъдат включени в размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В допълнение, намира ищцовата претенция за бланкетна, лишена от всякаква конкретика и обосновка. Поради гореизложеното, счита, че исковете за изплащане на обезщетение следва да се отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца. В случай, че бъде прието, че предявените искове са основателни, моли при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение да се съобрази действителната стойност на причинените вреди. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника по делото, че за
л.а. *** *** ДКН: ***, е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ***-клон България в качеството му на
застраховател. В този смисъл се съдържа и извънсъдебно признание на факта в
писмо №ЗК4049/16.08.2016г./л.9 от делото/
Установява се от Акт № 243989/12.12.2015г. за установяване на административно нарушение, че
същия е съставен за установяване на настъпило ПТП на 12.12.2015г.,
около 18,00 часа в гр.***, на кръстовището, образувано от ул.*** и бул.***. В
акта е извършена констатация, че С.С., при управление
на л.а.***ДКН ***, лична собственост, като не спазва знак Б2 „Спри, пропусни движещите
се по път с предимство“, отнема предимството на движещия се по път с предимство
л.а.*** *** ДКН ***, управляван от Б.Г., и го удря странично. Настъпилото ПТП е
с материални щети по двете МПС. Акта е връчен на С.С.,
който по същество не е изложил възражения срещу него, а само е отразил искане
за лична среща с началника, за да му обясни.
Видно от Решение № 395/07.06.2016г.,
постановено по НАХД № 974/2016г. по описа на РС-***, е отменено НП №
15-0938-005241/23.12.2015г. в частта, с която на С.С.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв. за извършеното и установено
с Акт № 243989/12.12.2015г.
административно нарушение- неспиране на знак „Б-2“- „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“. Видно от изложените мотиви в решението,
наказателното постановление е отменено на процесуално основание-разминаване в
посочените като разпоредби на ЗДвП в НП и АУАН, а не поради неустановеност на
извършеното административно нарушение и неговия автор. В решението е прието, че
след като са посетили местопроизшествието, актосъставителите
по категоричен начин са установили извършеното нарушение от С.С.. Прието е, че извършеното нарушение е правилно
квалифицирано от актосъставителя- нарушение на чл.50,
ал.1 ЗДвП.
С писмо № 316000-10160/17.03.2017г., С.С. ***, че актосътавителя е
установил по категоричен начин извършеното нарушение, което се установява и от
постановеното и приложено Решение към подадена от С.С.
молба.
Видно е от Писмо № ЗК-4049/16.08.2016г. и
Писмо № ЗК-1543/16.03.2017г., отправени от ЗК ***до С.Н.С., че той е подал
заявление, по което е образувана щета № 1626101101001825. С.С.
е уведомен, че след запознаване с приложените към ликвидационната преписка
документи, не е установено основание за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като единствения виновен участник в ПТП на 12.12.2015г. е заявителя С.С.. Не е
установено неправомерно поведение на застрахованото лице – водача на *** *** ДК
№ *** и тъй като поведението му не е станало причина за настъпването на
събитието, гражданската му отговорност не може да бъде ангажирана. Посочено е,
че доколкото отговорността на застрахователя е функция от възникването на
гражданската отговорност на причинителя на уврежданията и в случая липсва
основание за изплащане на застрахователно обезщетение на заявителя С.С..
Съдът кредитира показанията на св. П.А.Х.като
преки, логични и непротиворечиви, от тях се установява, че ищеца С.С. е споделил на св.Х., че един шофьор се е ударил в
неговата кола. Тя няма лични преки впечатления и не е била свидетел на
случилото се ПТП. Тя е била заедно с ищеца преди осъществяване на процесното ПТП. Той бил паркирал автомобила си пред нейното
жилище и тя слязла да му помогне да смъкне кашони, които той подредил в
автомобила си. Свидетелката тръгнала да се прибере в жилището си и чула удар,
както и задействане на аларма. След петнадесетина минути, ищеца ѝ се
обадил по телефона, като ѝ съобщил, че са му ударили колата. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Х., в частта, в която твърди, че процесното ПТП
се е случило през м.февруари, тъй като в тази си част показанията ѝ са в
противоречие със съставения Акт № 243989/12.12.2015г.
за установяване на административно нарушение, в който е посочено, че процесното ПТП е настъпило на 12.12.2015г.
След произшествието С.С. продължил да си кара колата.
Споделял е със св.Х., че две години вече не може да получи обезщетение за
повредите по автомобила си.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство,
включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал.1 от КЗ/отм./). Основателността на предявения иск, която е предпоставена
от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило
в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл.
226, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието
на валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска
отговорност" между причинилия увреждането и застрахователя, както и
фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител. С договора за застраховка "Гражданска отговорност",
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ/отм./, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки(юридически факти): 1)застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-застраховател.
При така
предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Не е
спорно между страните, че за процесния л.а. *** *** ДКН: *** е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК ***. В този
смисъл се съдържа и извънсъдебно признание на факта в писмо
№ЗК4049/16.08.2016г./л.9 от делото/.
Спорно
по делото е обаче наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД. В тежест на ищеца беше да докаже,
че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования.
От събраните по делото доказателства не се установява виновното и противоправно поведение на застрахованото лице. Ищеца се
позовава на Решение № 395/07.06.2016г., постановено по НАХД № 974/2016г. по
описа на РС-***, е отменено НП № 15-0938-005241/23.12.2015г. в частта, с която
на С.С. е наложено наказание „глоба“ в размер на
150,00 лв. за извършеното и установено с
Акт № 243989/12.12.2015г. администравно
нарушение- неспиране на знак „Б-2“- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, като твърди, че от него се установя, че виновен за настъпилото на
12.12.2015г. ПТП е водача на застрахования при
ответника автомобил *** *** ДКН: ***. Решението е постановено по адиминистративно-наказателно производство и не e задължително
за настоящия съд, но дори и да беше от него не се установява процесното ПТП да е
причинено от виновното и противоправно поведение на
водача на застраховия при ответника автомобил.
Обратно, въпреки, че е отменено наложеното административно наказание на ищеца С.С., за извършеното от него нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП
поради разминаване в посочените квалификации на извършеното нарушение в
съставения АУАН и в издаденото НК, в решението е прието, че извършеното от С.С. нарушение е
установено по несъмнен начин от актосъставителя. За
установяване на механизма на процесното ПТП, ищеца е
ангажирал и свидетелските показания на св.П.Х., но от тях отново не може да
бъде установен механизма на ПТП, както и посочените от ищеца вреди по
автомобила да са причинени от виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото МПС и да са в причинно-следствена връзка
с него. Видно от показанията на св.Х., тя не е присъствала на процесното ПТП и не е възприела лично случилото се. Само е
чула да се задейства аларма на автомобил, както и удар, след което е била
уведомена от ищеца, че колата му е била ударена от друг автомобил.
Не се
установиха от носещия доказателствената тежест ищец и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Липсват
доказателства, че ищеца е собственик на процесното
МПС ***ДКН
***. За този факт има само индиция- посочване в
съставения АУАН, че автомобила е собственост на участника в настъпилото ПТП на
12.12.2015г. С.С.. В акта
за установяване на нарушение бланкетно е посочено, че
и по двата автомобила има установени материални щети. Ищеца, обаче не ангажира
доказателства за точния вид на претърпените от ПТП щети, както и за техния
размер. Не се ангажираха от носещия доказателствената
тежест ищец доказателства и за твърдяните, претърпени
от него неимуществени вреди.
Предвид
гореизложеното и поради факта, че не се установи от носещия доказателствената
тежест ищец по делото механизма на настъпване на щетата-виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС, което да е в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца
вреди и размера на претърпяната щета, съдът намира предявената претенция за
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл.78, ал.3, ищеца по делото следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.С., ЕГН**********,*** против ***клон България КЧТ, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Т.Е.-***на клон иск с
право основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 200.00 лева, представляваща претърпени материални щети,
причинени от водача на застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите ПТП на 12.12.2015г. в
гр.*** на кръстовището на ул.*** и бул.***, както и на 3000 лв. неимуществени вреди от посоченото ПТП, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на осн.чл.78, ал.3 ГПК, С.Н.С., ЕГН**********,*** да
плати на ***клон България КЧТ, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Т.Е.-***на клон сумата
от 100,00 лв. деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: