№ 223
гр. Севлиево, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230100964 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по осъдителни искове, заявени от Б. ИВ. Б., с ЕГН
**********, с адрес: *** срещу ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, с адрес: ****.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че на 27.08.2020 г. сключил договор за заем с ответника, по силата на
който му дал сумата 1000 лв., които ответникът обещал да върне в срок от един месец,
а в случай, че не успее да ги върне в този срок ще му дължи лихва 150 лева месечно. В
указания срок ответникът не върнал договорената главница.
В последствие на 25.09.2020 г. ответникът получил от него още 500 лева, а на
10.10.2020 г. още 150 лева, с което главницата нараснала на 1650 лева. Лихвата, която
ответникът следвало да му изплаща била предоговорена на 250 лева месечно, считано
от 27.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, което следвало да бъде
сторено на един транш.
Ответникът изплатил лихвата за първия месец – 150 лева, лихвата за втория
месец в размер от 250 лева и от лихвата за следващия месец 170 лева.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати:
- сумата 1650лв.- главница по договора за заем, ведно със законната лихва от
06.08.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателно изплащане на
1
сумата.
- сумата 2080лв. – договорена по заема лихва за периода от 27.10.2020 г. до
27.07.2021 г.
Претендира и присъждане на сторените разноски по делото.
Б. От страна на ответника:
Ответникът не оспорва дължимата главница по заема. Оспорва дължимата
лихва като прекомерна и незаконосъобразно начислена.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда са предявени обективно съединени искове с правно основание:
- чл. 240 ал. 1, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД - относно иска за присъждане на
главница по заема;
- чл. 240 ал. 2, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД относно иска за присъждане на
дължима възнаградителна лихва по заема.
2. От фактическа и правна страна:
На 27.08.2020 г. бил сключен договор за заем между ищеца, като заемодател и
ответника, като заемател, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата
1000 лв., която ответникът обещал да върне на един транш в срок от един месец.
Съгласно договора „ако на 27.09.2021 г. Ивайло не изплати сумата на един транш, за
напред ще изплаща лихва от 150 лева по негово усмотрение на месец.”
В последствие, въз основа на допълнителни споразумения към посочения
договор ищецът предоставил на ответника на 25.09.2020 г. още 500 лева и на
10.10.2020 г. още 150 лева. Общата получена от ответника в заем сума към 10.10.2020
г. била 1650 лева, която също било договорено да бъде върната на едни транш. От
10.10.2020 г. била предоговорена месечната лихва, която да бъде в размер на 250 лева
до изплащането на получената сума на един транш.
Ищецът признава, че от ответника била изплатена по заема сумата 570 лева,
която ищецът отнесъл, като плащане на месечна лихва в размер на 150 лева до
27.09.2021 г., месечна лихва в размер на 250 лева за периода от 27.09.2021 г. до
27.10.2021 г. и част от лихвата в размер на 170 лева за периода от 27.10.2021 г. до
27.11.2021 г.
Посочените факти не са предмет на спор между страните. Същите се
установяват и от представения по делото документ, озаглавен като запис на заповед,
представляващ по своята правна същност договор за заем от 27.08.2020 г. и
допълнителни споразумения от 25.09.2020 г. и от 10.10.2020 г., които допълнителни
споразумения са обективирани в един документ от 10.10.2020 г., тъй като договорът за
заем е реален договор и поражда права с получаването на заемната сума от страна на
2
заемателя. На гърба на посочения „запис на заповед” се съдържа лист за дължими и
изплатени лихви, от които се установяват изплатените суми и отнасянето им от
ответника.
3. От правна страна:
От установените факти безспорно се установява, че между страните е сключен
договор за заем, по който дължимата главница е в размер на 1650 лева, която следва да
бъде погасена няцяло /на един транш/.
Относно иска за присъждане на лихва върху дължимата главница. На първо
място следва да бъде посочено, че съгласно съдържанието на договора за заем от
27.08.2020 г. месечна лихва в размер на 150 лева се дължи след 27.09.2021 г., т.е. в този
размер се е дължала от 28.09.2021 г. до 09.10.2021 г. вкл. /до предоговарянето на
10.10.2021 г. /.
Трайната съдебната практика приема, че няма пречка страните по договор за
заем да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва обаче е ограничен винаги от чл. 9 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат
и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
/Решение 1270 от 09.01.2009г. на ВКС по гр. д. 5093/2007г., II г.о., ГК/.
Видно е от установеното от фактическа страна, че при задължение за
главница в размер на 1650 лева, размерът на дължимата сума за възнаградителна лихва
на годишна база е 3000 лева /дванадесет месеца по 250 лева/, или 181,82 процента. За
периода от 27.09.2020 г. до 09.10.2020 г. вкл. договорената годишна лихва е 120 %/. По
делото не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер - основният лихвен процент на БНБ
за периода от сключването на договора и до момента е 0 процента, а законната лихва,
съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗЗД по просрочени задължения в левове е в размер на 10 %.
Съдебната практика константно и безпротиворечиво приема, че противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗЗД /законната лихва по просрочени
задължения/, при необезпечен заем, какъвто е настоящият случай /Решение №
378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. ВКС, II г.о., Определение №901/10.07.2015 по
дело №6295/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
3
Трикратният размер на законната лихва по просрочени задължения е в размер
на 30,00 % – по 2,50 % месечно. Съответно за периода от 27.09.2020 г. до 27.07.2021 г.
дължимата лихва е в размер на 411,00 лева /15 лева за периода от 27.09.2020 г. до
09.10.2020 г. вкл. върху сумата 1500 лева, 24,75 лева върху сумата 1650 лева за
периода от 10.10.2020 г. до 27.10.2020 г. и по 41,25 лева за останалите месеци до
27.07.2021 г. вкл. върху 1650,00 лева/.
Клаузата от договора за заем за заплащане на възнаградителна лихва в размер
на 150 лева месечно върху сумата 1500 лева /120 % годишна лихва/ и 250 лева месечно
върху сумата 1650 лева /181,82 процента годишна лихва/ или 2460 лева за периода от
28.09.2020 г. до 27.07.2021 г. многократно надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Уговорената договорна лихва генерира свръхпечалба на кредитора за сметка на
икономически по-слабата страна и разкрива белезите на една несправедлива
договореност до неморално висок размер, който е в противоречие с установените в
обществото ни добри нрави. Поради тази причина клаузата от договора за заплащане
на възнаградителна лихва в такъв размер е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1
от ЗЗД – поради противоречие със закона /с чл. 9 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави/. С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД същата следва да се
замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че за периода на
договора се дължи 30 % годишна лихва и ответникът е дължал лихва в размер на
411,00 лева за периода от 27.09.2020 г. до 27.07.2021 г.
Тъй като ответникът е заплатил сумата 570,00 лева, то той е изплатил изцяло
задължнието си за лихва за сочения периода на действия на договора в размер на
411,00 лева. Независимо, че е надплатил 159,00 лева за лихва, посочената сума не
може да бъде отнесена като заплащане на част от главницата, тъй като задължението е
уговорено като неделимо и няма съгласие на кредитора за приемане на задължението
на части.
Тъй като по делото няма данни претендираната главница да е погасена изцяло,
нито пък е налице съгласие на кредитора за погасяването й на части, то искът за
главница следва да бъде уважен изцяло, а именно за сумата 1650 лева, която следва да
бъде присъдена в съответствие с направеното искане - със законната лихва от датата на
подаване исковата молба /06.08.2021 г./ до окончателното й изплащане.
4. Относно претенцята за присъждане на разноски:
Разноски се претендират само от страна на ищеца.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
От ищеца са направени разноски в размер на 599,20 лева - 450 лева адвокатски
4
хонорар и по 149,20 лева държавни такси по двата иска.
Пропорционално на уважения материален интерес на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 265,06 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, с адрес: **** да ЗАПЛАТИ на
Б. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1650,00 лева, представляваща
главница по договор за заем от 27.08.2020 г. и допълнителни споразумения към него от
25.09.2020 г. и от 10.10.2020 г., ведно със законната лихва от 06.08.2021 г. /датата на
подаване исковата молба/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 240 ал. 1,
във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
2. ОХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от Б. ИВ. Б., с ЕГН ********** срещу
ИВ. ИВ. Д., с ЕГН ********** за заплащане на сумата 2080 лева – договорна лихва за
периода от 27.11.2020 г. до 27.07.2021 г. по договор за заем от 27.08.2020 г. и
допълнителни споразумения към него от 25.09.2020 г. и от 10.10.2020 г., като
неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА ИВ. ИВ. Д., с ЕГН **********, с адрес: **** да ЗАПЛАТИ на
Б. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 265,06 - разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. Присъдените суми да бъдат заплатени на Б. ИВ. Б., с ЕГН ********** по
банкова сметка:
IBAN: BG51 CECB 9790 4015 *** 01, ЦКБ АД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5