№ 176
гр. Перник, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201319 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0018060 на ОД на МВР
Перник, с който на „ИТП-НЕТ” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Люлин планина № 42, ет.5, ап.6, представлявано от
управителя Л.К. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.
461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Санкционираното юридическо лице, по изложени в жалбата доводи,
чрез пълномощника си адв. М.К. от САК, релевира оплаквания за материална
и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, който моли да бъде
отменен. В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател-
редовно призовано, не се представлява от законов или упълномощен
представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържат
съображенията, визирани в жалбата и се иска присъждане на направени по
1
делото разноски.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Перник, редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Със
съпроводителното писмо е направено възражение по чл. 63, ал.4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект, тъй като срещу „ИТП-НЕТ”
ООД е издаден атакувания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване,
пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се
явява основателна.
От фактическа страна:
На 02.03.2020г. в 18:50 часа в района на ПП І-1, намиращ се в с.
Драгичево, общ. Перник пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с Twin
Camera с номер SD2D0020 заснела товарен автомобил „Додж Рам 1500” с рег.
№ ********, за който е установено, че няма валиден и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите. При
направена справка в централна база данни КАТ било констатирано, че
същият е собственост на „ИТП-НЕТ” ООД, ЕИК ********.
Във връзка с горното заснемане е издаден атакувания ЕФ, с който на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на регистрираното
моторно превозно средство е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1,
т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
По доказателствата:
Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната
2
преписка справка за регистрация на моторни превозни средства, че товарен
автомобил „Додж Рам 1500” с рег. № ******** е собственост на
санкционираното юридическо лице, както и че за часовия интервал от 08:00
часа до 20:00 часа на 02.03.2020г. на територията на с. Драгичево е била
въведена в експлоатация пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с Twin
Camera с номер SD2D0020, за което е бил изготвен кредитирания по делото
протокол за използване на АТСС.
От приложеното по административната преписка удостоверение №
18.02.5133 от 20.02.2018 г. на Българския институт по метрология се
установява, че пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрен тип,
вписан под № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, със срок на валидност до 20.02.2028г., като използваната такава
при заснемането на процесния автомобил е съответствала на одобрения тип,
предвид кредитирания протокол за проверка.
Към дата 02.03.2020г. за товарен автомобил „Додж Рам 1500” с рег. №
******** не е била налице валидно сключена застраховка „ГО” на
автомобилистите, видно от приложените разпечатки от проверка, извършена в
официалния сайт на Гаранционен фонд.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен,
тъй като е издаден при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила.
На първо място административнонаказващият орган (АНО)
незаконосъобразно е наложил на юридическото лице, собственик на заснетия
автомобил имуществена санкция по реда на чл.647, ал.3 от КЗ за нарушение,
което е квалифицирал по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ,
като съображенията са следните:
В ал.1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, като размерът и вида й за
диференцирани в зависимост от това дали е физическо или юридическо лице.
Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на
3
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Следователно в чл.638, ал.1 от КЗ е
предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Република
България, което не е спряно от движение.
Според чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Видно от съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от
Закона за движението по пътищата не се прилага.
От цитираните законови текстове е очевидно, че законодателят е въвел
особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, за налагане на съответното административно наказание и за
заплащане на съответно определения размер на глобата или имуществената
санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на
моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в
чл.647, ал.1 от КЗ, според което, актовете за установяване на
административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-
председателя длъжностни лица, а в случаите почл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
4
пътищата (ЗДвП).
В процесния случай АНО се е позовал единствено на разпоредбата на
чл. 638, ал.1, т.2 ,вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и е наложим имуществената
санкция посредством издаването на ЕФ, без изобщо да посочи като основание
за налагане на санкцията разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ, доколкото
същата е специална, в случаите на установяване на нарушението с
автоматизирано техническо средство или система по реда на чл. 647, ал.3 от
КЗ.
Следва да се има предвид, че законодателят много ясно е разграничил
нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е довършено и
наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на
предходната полица за застраховка „ГО” на автомобилистите. За
съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали
автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се
реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза
неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо
заснемането на превозното средство в движение, като това се осъществи по
общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателно постановление.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ,
което е довършено, когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„ГО” на автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е
предвидил възможността за провеждане на диференцираната процедура по
чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран
посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем
при положение, че не е налице сключена застраховка „ГО” на
автомобилистите, при наличие на задължение за това. В този случай
собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице
5
нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната
застраховка.
С оглед изложеното съдът приема, че след като в обжалвания ЕФ АНО
се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ без да
посочи релевантната санкционна норма на чл. 638, ал.4 от КЗ е налице
съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на ЕФ.
Същевременно това нарушение лишава съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли
е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
На следващо място, настоящият състав отбелязва, че съобразно
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ правилата за издаване на ЕФ при
установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП. В чл. 189, ал.4 , изр.2-
ро от този закон е предвидено, че ЕФ трябва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, т.е. наказващият орган в
хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен
да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение.
Формулировката обективирана в процесния ЕФ „…установено нарушение на
Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо
средство/система” очевидно не може да бъде приета като описание на
конкретното деянието от обективна страна, което според АНО съставлява
административно нарушение. Не е налице изискващото се с разпоредбата на
чл. 647, ал.3 от КЗ установено от обективна страна управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, което е един
от елементите на състава на посочената законова разпоредба. Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в
ЗДвП, към който препраща КЗ. То е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху
6
правото на защита на нарушителя, а и препятства възможността съдът да
прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано
същото, поради което и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Съдът намира, че за пълнота на решението следва да посочи, че като
неоснователно прецени направеното в жалбата възражение, че процесуално
основание за отмяна на фиша е непосочването в него на начина, срока и
компетентния орган пред който същия може да бъде оспорен, тъй като това не
води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Обстоятелствата, свързани с реда на обжалване, се проверяват единствено
при преценка за процесуалната допустимост на жалбата, за което не се спори
по настоящето дело, като същите нямат отношение към законосъобразността
на издадения ЕФ.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, като същото има
право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.33 договор за правна защита и
съдействие от 16.07.2021г. се установява, че дружеството-жалбоподател,
представлявано от управителя Л.К. е възложило на адвокат М.К. от САК
обжалването на процесния ЕФ, както и процесуално представителство и
защита в производството пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лева и е заплатено в брой при подписване
на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд, като е съобразен с чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и неоснователно е възражението на АНО ОД на МВР Перник за
прекомерност, с оглед на което същото следва да се възложи в тежест на
последния.
7
Останалите претендирани разноски за куриерски услуги не
представляват разноски по водене на делото по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.
Същите по естеството си не са необходими за движението на процеса, защото
не са нито нормативно предопределени, нито са свързани с процесуално
действие, указано от съда. Начинът по който жалбата срещу процесни ЕФ да
постъпи в съда - по куриер или депозира лично, се основана на индивидуални
критерии, поради което и заплатената от адв. К. сума от 5,54 лв за куриерска
услуга не следва да се включи в обхвата на отговорността на АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0018060 на ОД на МВР Перник,
с който на „ИТП-НЕТ” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Люлин планина № 42, ет.5, ап.6, представлявано от
управителя Л.К. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.
461, т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на „ИТП-НЕТ” ООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Люлин планина
№ 42, ет.5, ап.6, представлявано от управителя Л.К. сума в размер на 350 лв
(триста и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8