Р Е Ш Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 14.11.2018 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…..и с участието на прокурора…………..…..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова……………………..търговско дело № 128 по описа за 2018 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.

          Образувано е по жалбата на Х.Д.А., подадена чрез адв. Ж.Д., в качеството й на управител и съдружник в „Дионис“ ООД против Отказ № 20181102152255/06.11.2018г., постановен от АВп       Търговски регистър към МП,  с който е отказано заличаването й като съдружник в дружеството по реда на чл. 125 ал.2 от ТЗ и като управител по реда на чл. 141 ал.5 от ТЗ.

Твърди че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като ДЛР неправилно е приело в мотивите си, че от представеното уведомление по чл. 141 ал.5 от ТЗ не може да се установи лицето, което го е получило. Твърди, че от същото се установява че то е адресирано от Х.А., като управител до дружеството и получено от нея, качеството й на управител. Твърди, че дружеството се управлява и представлява от двамата управители Х.А. и С.Д.Г., заедно и поотделно.  Счита, че липсват пречки да бъдат извършени действията по уведомяване от жалбоподателката и съобщени на нея, в друго качество.

По отношение на отказа да бъде заличена като съдружник, намира, че същият е незаконосъобразен, тъй като ДЛР неправилно е приело, че за вписване на това обстоятелство е необходимо да бъде представено решение за статута на освободените дялове от капитала на дружеството и  съответно изменен дружествения договор. Счита, че нормата на чл. 125 ал.2 от ТЗ не поставя друго условие за напускане на съдружника, освен отправянето на едностранно волеизявление в писмена форма със срок не по-малък от три месеца. Изтичането на срока на предизвестието имало автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение, като в тази връзка длъжностното лице по регистрацията е излязло извън компетентността си, поставяйки допълнителни условия за вписването, които не могат да бъдат изпълнени.  Твърди че писменото предизвестие е връчено редовно на 04.06.2018г. от Х.А. на Х.А., като представляващ „Дионис“ ООД т.е. чрез представител на дружеството и е изтекъл срока на предизвестието, поради което следва да се впише прекратяването на членството на жалбоподателката в дружеството.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което отмени атакувания отказ и задължи АВп и да даде указания да се впишат исканите промени в обстоятелствата подлежащи на вписване.

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по съществото си е  неоснователна.

Жалбоподателката  Х.Д.А. е подала заявление вх. № 20181102152255/02.11.2018г., по образец, като е поискала да бъде заличена като съдружник, вследствие освобождаването й като такъв по  чл. 125 ал.2 от ТЗ, както и заличаването й като управител на основание чл. 141 ал.5 от ТЗ.

Към заявлението са приложени декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощно; квитанция за внесена д.т. и предизвестие за напускане на съдружника Х.Д.А., адресирано до „Дионис“ ООД. Последното е подписано от Х.Д.А., като напускащ съдружник. За получател е подписано от лице, което не е посочено поименно. От твърденията в жалбата се установява, че е получено от Х.Д.А. на 04.06.2018г. В документа се заявява, че Х.А. отправя до „Дионис“ ООД тримесечно писмено предизвестие, с което уведомява дружеството, че прекратява участието си в него, като съдружник. Приложено е и предизвестие за напускане на управителя Х.Д.А., адресирано до „Дионис“ ООД. Последното е подписано от Х.Д.А., като напускащ съдружник. За получател е подписано от лице, което не е посочено поименно. От твърденията в жалбата се установява, че е получено от Х.Д.А. на 04.06.2018г. В документа се заявява, че Х.А. отправя до „Дионис“ ООД едномесечно писмено предизвестие, с което уведомява дружеството, че желае да бъде освободена като управител на дружеството.

С атакувания Отказ № 20181102152255/06.11.2018г., ДЛР е отказало да впише променете по партидата на търговеца, касаещи заличаването като управител на Х.А. и заличаването й като съдружник по съображения, че липсват доказателства от кого е получено уведомлението за напускане на управителя и за напускане на съдружника, както и поради това, че   дружеството не е взело решение за освободените дялове на напускащия съдружник.

Отказът е законосъобразен на основание първите изложени мотиви. В раздел IV т.2 от дружествения договор между съдружниците е предвидено, че всеки съдружник може да напусне дружеството с писмено предизвестие, отправено до останалите съдружници, най-малко три месеца преди датата на напускането. При изричното уреждане в дружествения договор, приоритет имат неговите разпоредби.  Представеното писмено доказателство не удостоверява това обстоятелство. Предизвестието не е отправено до другия съдружник в дружеството, а от жалбоподателката сама до себе си т.е. не са спазени изискванията на дружествения договор.

Следва да се отбележи, че съдът не споделя другото основание за отказ, а именно, че не е решена съдбата на освободените дялове, но тъй като отказът е законосъобразен на първото основание, то жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

След като от представените в регистърното производство писмени доказателства не може да се направи извод за наличие на обстоятелството, чието вписване се иска – автоматично прекратяване на членството в дружеството чрез отправяне на предизвестие до съдружниците и изтичане на тримесечен срок от тази дата, то постановеният отказ е законосъобразен.

Не са изпълнени и условията за заличаване на жалбоподателката, като управител на дружеството. Х.Д.А. е представлявала по закон дружеството, заедно и поотделно с другия управител С.Г.. Разпоредбата на чл.  141 ал.5 от ТЗ предвижда, че управителя може да бъде заличен от ТР, като такъв с отправянето на едномесечно писмено предизвестие и че уведомлението следва да бъде изпратено до дружеството. Тъй като е налице и друг представляващ на дружеството и в същото време противоречие между интересите на  управителя А. и дружеството, то е следвало предизвестието да се връчи на другия управител.  След като е връчила предизвестието сама на себе си не може да се приеме, че дружеството е било редовно уведомено.

След като от представените в регистърното производство писмени доказателства не може да се направи извод за наличие на обстоятелството, чието вписване се иска – автоматично прекратяване на правомощията на управител, чрез отправяне на предизвестие до дружеството и изтичане на едномесечен срок от тази дата, то постановеният отказ е законосъобразен.

По изложените съображения жалбата срещу Отказ № № 20181102152255/06.11.2018г. следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата  на Х.Д.А., ЕГН **********, в качеството й на заявител по заявление вх. № 20181102152255/02.11.2018г., чрез пълномощника си адв. Ж.Д., съдебен адрес ***, офис 609, против Отказ № 20181102152255/06.11.2018г. на АВп, с който е отказано заличаването й като съдружник и управител в „Дионис“ ООД, ЕИК ********* по реда на чл. 125 ал.2  и чл. 141 ал.5 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, пред Апелативен съд – Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: