Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 163
гр. Сливен, 18. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на единадесети ноември,
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 135 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР– Сливен, подадена
против Решение № 317 от 10.08.2020 г., постановено по АНД № 657 / 2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен, В ЧАСТТА, с която е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-001004
от 27.05.2020 г., издадено от Началника на Група към ОД на МВР– Сливен, Сектор
Пътна полиция Сливен, с което на С.Ж.С., за нарушение на чл. 150а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева, и за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон. Изложени са съображения, че: Районният съд е извел
неправилен извод за отмяна на НП в горепосочената част; двете нарушения са
установени и доказани; от събраните по делото доказателства е видно, че водачът
е осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада същото; нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено при
непредпазлива форма на виновно поведение на водача и деянието му е съставомерно
и наказуемо. Заявено е искане за отмяна на решението на Районния съд в
обжалваната част с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
потвърдено като законосъобразно процесното НП в отменената част.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа касационната
жалба, моли да бъде уважена и излага съображения в подкрепа на твърденията си
за неправилност на съдебното решение в обжалваната част. В случай че насрещната
страна поиска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва касационната жалба, поддържа отговора
на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. В представен отговор на касационна жалба излага
съображения за правилност на решението на Районния съд. Счита, че
административният орган не е взел предвид, че нарушението е извършено в момент
на извънредно епидемична обстановка – през м. март 2020 г. е било ограничено и
не се е препоръчвало посещаването на държавната администрация.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
За да отмени НП в горепосочената част,
Районният съд е направил следните изводи: относно нарушението на чл. 150а от ЗДвП, е приел за установено, че жалбоподателят не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, но НП в тази част е издадено при допуснато съществено
процесуално нарушение – разминаване между фактическото описание на нарушението
и дадената правна квалификация; относно нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
е приел за установено, че жалбоподателят е управлявал чужд трактор, без
знанието, че не е регистриран по съответния ред, поради което е счел, че е
неправилно санкциониран от АНО.
Решението на Районния съд в обжалваната
част е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 30.03.2020 г. в 18:25 часа, в с. Желю войвода, на ул. „Георги Димитров”, до
църквата, в посока към центъра на селото, ответникът по касационната жалба С.Ж.С. е управлявал трактор с номер на двигател ……….., без
да е регистриран по надлежния ред /не е имал регистрационни номера/, като при
направената проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, е било установено, че
водачът няма категорията за управляваното МПС. За констатираните
нарушения, на С. е съставен и връчен АУАН Серия GA № 194354 от 30.03.2020 г., с който извършените
нарушения са квалифицирани съответно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен без възражения от водача С.. Въз основа на
съставения АУАН, на 27.05.2020 г. е издадено процесното НП, с което наказващият
орган е приел, че: С. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и е
приложил санкционната норма на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, като е счел, че деянието не е
маловажен случай; С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
като е счел, че деянието не е маловажен случай.
С оглед установените по делото факти и
приложимото право, Районният съд неправилно е приел, че НП в отменената част е
незаконосъобразно.
Относно нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено
изискване за водача на МПС да управлява същото с притежавано свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. От
доказателствата по делото е установено, че С. е управлявал трактор, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваният от него трактор. Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП, за да
управлява трактора, водачът С. следва да има придобита правоспособност
категория Т - колесни трактори (Ткт),
и да притежава издадено СУМПС, в което да е вписана придобитата категория. По
делото липсват доказателства за притежавано от водача С. СУМПС категория Т. При
този доказателствен материал Районният съд правилно е приел за установено, че С. не е притежавал свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Но
изводът на Районния съд, че НП в тази част е издадено
при допуснато съществено процесуално нарушение, е неправилен. Не е налице
приетото от Районния съд разминаване между фактическото описание на нарушението
и дадената правна квалификация. Напротив, налице е съответствие между
описанието на нарушението и посочената като нарушена законна разпоредба.
Обстоятелството, че наказващият орган е посочил в НП, че С. е неправоспособен
водач, не променя гореизложените изводи и не представлява съществено
процесуално нарушение. Правоспособността за управление на МПС се
придобива по правилата на ЗДвП, след което Държавата издава СУМПС по съответния
ред, за да може водачът да удостовери тази правоспособност. И когато водачът не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС, същият не притежава свидетелство за управление, годно да удостовери
придобита правоспособност. Нарушената норма – чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, правилно
е определена от административнонаказващия орган, тъй като извършеното от С. на
30.03.2020 г. е нарушение на изискването, въведено с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че
ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за
което му е наложена глоба, в производство, в което не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
С НП е наложена глоба в размер на 200 лева,
при граници на глобата, предвидена за извършеното нарушение в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, от 100 до 300 лева. Следователно на С. е наложена глоба в размер над
минималния, предвиден от разпоредбата, без да са изложени мотиви, които да
обосноват налагането на глоба в този размер. Настоящият съдебен състав,
съобразявайки се с нормата на чл. 27 от ЗАНН, счита, че глоба в определения от
закона минимален размер от 100 лева е справедлива, отговаря на тежестта на
нарушението и с нея биха се осъществили в достатъчна степен целите на
наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, обжалваното
решение в частта относно нарушението на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което
наказателното постановление бъде изменено, като се намали размера на наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
Относно нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
С нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е разпоредено,
че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За неизпълнение на някое от посочените
изисквания, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се налагат
административни наказания на водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В разглеждания случай посочената
административнонаказателна разпоредба е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане
на наказания в предвидения минимален размер, тъй като по делото е установено,
че С. е
управлявал трактор, без превозното средство да е регистрирано по
надлежния ред. Обстоятелството, че тракторът не е собственост на водача, не
освобождава последния от задължението да управлява само такова МПС, което е
регистрирано по надлежния ред. Още повече, че по делото е установено по
безспорен между страните начин, че тракторът е бил без регистрационни табели, и
че водачът не е могъл да представи при поискване свидетелство за регистрация на
МПС, като е заявил на проверяващите служители, че няма регистрационни документи
за трактора. С оглед на изложеното, не се споделя извода на Районния съд, че С.
е санкциониран неправилно от АНО за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Не се споделя и защитната теза на ответника по
касационната жалба, че наказващият орган е следвало да съобрази, че нарушението
е извършено по време на въведеното в страната извънредно положение. В Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, липсва
разпоредба, която да освобождава по време на извънредното положение водачите от
задължението да управляват само регистрирани по надлежния ред превозни
средства.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че
ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за
което законосъобразно са му наложени наказания в предвидения от разпоредбата на
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП минимален размер.
По изложените съображения, обжалваното
решение в частта относно нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което
наказателното постановление в посочената част бъде потвърдено като
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 317 от 10.08.2020 г., постановено по АНД № 657/ 2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен, В ЧАСТТА, с която е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0804-001004 от 27.05.2020 г.,
издадено от Началника на Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен,
с което на С.Ж.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 200 лева, и за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0804-001004 от 27.05.2020 г., издадено от Началника на Група към ОД на МВР –
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, В ЧАСТТА, с която на С.Ж.С. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 200 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата
от 200 лева на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0804-001004 от 27.05.2020 г., издадено от Началника на Група към ОД на МВР –
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, В ЧАСТТА, с която на С.Ж.С. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: