Р Е Ш Е Н И Е
номер IV – 70 14.06.2019
г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На трети юни,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 691 по описа за 2019
година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.С. ***
– ответник по исковете, срещу Решение №691/26.03.2019г., постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№7986/18г., в
частта, с което въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето А.,
в размер на 300.00 лева за в бъдеще и за минало време, чрез майката В.Т.Т..
Въззивникът е изразил недоволство от решението в обжалваната част, като счита
същото за неправилно и незаконосъобразно и се претендира отмяната му над сумата
от 150.00 лева както занапред, така и за минало време.
Изложени са
съображения, че в първоинстанционното производство не са представени писмени
доказателства, установяващи действителните разходи на майката и нужди на
детето. От доказателствата било видно, че майката получава по-висок доход – 930
лева финансова помощ, докато ответникът получава 660 лева трудово
възнаграждение. Не е отчетена работоспособната възраст на майката и
възможността да реализира доходи, като предостави грижите на детето на
специалист.
Според
въззивника, ищцата е избрала да живее в голямо и скъпо жилище, несъответстващо
на финансовите й възможности, поради което разходите за него не следва да се
отчитат при определяне на участието на бащата в издръжката на детето.
Подробни
съображения са изложени по въпроса за възможността на бащата да дава
определения от първоинстанционния съд размер на издръжката, предвид неговите
доходи и разходите, които има, в т.ч. заплащане на кредит и предвид
обстоятелството, че живее със своята възрастна майка и втория й съпруг.
Въззиваемата – ищец В.Т.Т., чрез адв. Т. е представила писмен
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В него
са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Според въззиваемата по делото са представени доказателства относно
нуждите на детето. Оспорват се като неморални и несериозни възраженията относно
вида на жилището и размера на наема, както и относно необходимостта от
провежданата терапия. Изложени са съображения, че възраженията и
доказателствата, ангажирани от ответника са насочени към неговите нужди от
нормален живот, отричайки правото на детето от такъв.
Според въззиваемата, нуждите на детето от грижи изискват те да се полагат
от човек, който в най-добра степен познава потребностите на детето – това е майката,
на която законът е предоставил правото на придружител. Ответникът не участва в
грижите за детето и не желае да участва и в издръжката му, като излага
съображения относно съществуващи други задължения по договор за кредит.
Подробни аргументи са изложени досежно размера на издръжката, съобразно
законовите разпоредби и съществуващите нужди на детето.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира че
първоинстанционния съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
касаещи качествата на родители на страните на детето А.М.С., роден от
съжителството им на ***г.; заболяванията, от които страда детето, довели до
инвалидизацията му със 100% - с чужда помощ; необходимостта от постоянна
терапия за облекчаване на състоянието; полагане на ежедневни и постоянни на
грижи за детето единствено от майката, и невъзможността същата да работи;
здравословното и финансово състояние на бащата и реализираните от него трудови
доходи, в размер на 660 лева. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства,
намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение следва да се каже:
Съгласно
нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката
следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата.
В
настоящия случай детето А. е на 10 години. То страда от сериозни заболявания,
налагащи ежечасова грижа и средства за терапия, която трябва да осигурят
неговите родители. Състоянието на детето неговите нужди изискват издръжка в
по-висок размер. Предвид обстоятелството, че на майката е възложено
упражняването на родителските права със споразумение, постигнато по настоящото
дело, а и предвид обстоятелството, че и преди споразумението само тя е полагала
грижи за детето, тя не може да работи по трудово правоотношение и да осигурява
средства за издръжката. Това води до необходимостта бащата да осигури
значителна част от нея.
Задължение
на родителя, упражняващ родителската власт е да осигури необходимите условия за
отглеждане на детето, поради което в тази връзка същият има право да избере
това да става по максимално удобен за него и детето начин, в т.ч. и осигуряване
на жилище в населено място и район, до които предвижването става най-бързо и
лесно. В този смисъл не могат да се споделят възраженията на въззивника, че
майката следва да избере населено място, с най-малко битови и транспортни
разходи и жилище с най-нисък наем. Доколкото грижите за детето изискват 24
часово разположение, бърз достъп до медицинска помощ и възможност за бърза
реакция в случай на нужда, не може да се изисква от майката да снижи разходите,
съобразявайки се с бащата – след като майката е организирала начина си на
живот, съобразявайки го с нуждите на детето, то това се очаква и от бащата – да
осигури средства за издръжка. А и в случая не става въпрос за луксозни условия
и начин на живот, а за нормални, удобни такива.
Поради
изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски, в
размер на 200.00 лева – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №691/26.03.2019г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№7986/18г.
ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.Т. ЕГН********** ***, сума, в размер на 200.00 (двеста) лева –
съдебно деловодни разноски във въззивното производство.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.