Решение по дело №153/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2028
Дата: 28 май 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200600153
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 519

Номер

519

Година

14.12.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.14

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20124100501229

по описа за

2012

година

С решение № 794/9.7.2012 г. по гр.д. № 6089/2011 г. на ВТРС е разпределено на основание чл. 32 ал.2 от ЗС между И. Х. С., Б. В. В., М. Й. В. Ц. Ц. Ц. и Р. Т. Ц., ползването на съсобствен поземлен имот в гр.В., описан подробно, така:

И. Х. С. има право фактически да ползва в незастроената част от територията на имота/ и в застроената със съсобствената му източна гаражна клетка част/, отбелязани на скицата на вещото лице по четвърти вариант като „дял първи”, в зелен цвят: място от 5 кв.м,пред гаража към улицата; място от 6.30 кв.м до източната граница на имота и място от 21.20 кв.м край улица О.;

Ц. Ц. Ц. има право фактически да ползва тези места в незастроената част от територията на имота/ и в застроената със собствената му гаражна клетка и складови помещения част/ отбелязани на скицата на вещото лице по четвърти вариант на съдебно-техническата експертиза като „дял втори”, в жълт цвят: място пред гаража до улицата от 5 кв.м, място западно от складово помещение до улицата от 3.7 кв.м, място до складовото помещение до източната граница от 4.83 кв.м;

Р. Т. Ц. има право фактически да ползва тези места в незастроената част от територията на имота,отбелязани на скицата на вещото лице по четвърти вариант на съдебно-техническата експертиза като „дял трети” в червен цвят: място източно от гаража на И. Х. С. от 5.8 кв.м, място до източната граница на имота от 12.60 кв.м, място северно от двата гаража от 50.40 кв.м, място до ул.О. от 4.73 кв.м;

Б. В.В. и М. Й. В./съпрузи/ имат право фактически да ползват тези места в незастроената част от територията на имота,отбелязани на скицата на вещото лице по четвърти вариант на съдебно-техническата експертиза като „дял четвърти”, в кафяв цвят, която площ включва: място до ул.О. от 14.37 кв.м, място до източната граница от 6.36 кв.м. Посочено е в решението ,че всички собственици следва да ползват общо обслужващата част на поземления имот, представляваща плочници с бетонови бордюри,тротоари около сградите с площ 95.20 кв.м, като скицата проект за разпределение правото на ползване по четвърти вариант,намираща се на л.95 по делото, се явява неразделна част от решението.

Недоволни от решението са останали Б. В.В. и М. Й. В., като се твърди ,че разпределението на ползването е допуснато неправилно поради противоречие на материалната правна норма, както и поради неправилно възприятие на доказателствата по делото. В жалбата, подадена от адв. Бялков като пълномощник на жалбаподателите, развива подробни съображения за недопустимост, респективно - за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. На първо място посочва, че за да е допустима молбата за съдебната администрация, е необходимо активната процесуална легитимация да принадлежи на мнозинството от собствеността, като в тази връзка черпи аргументи от решение № 1410 от 12.07.1995 год. по гр. дело № 1603/1994 година на Върховния съд, четвърто гражданско отделение. Посочва в тази връзка, че молителят С. е собственик само на 1/6 от съсобствения на страните недвижим имот и не е собственик на част от жилищната сграда в имота, а на стопанска такава с предназначение гараж. Твърди, че незастроената част от имота е благоустроена от живущите в него. Налице са трайни насаждения. Налице е и трайна жилищна сграда, построена в имота - факт, който не е съобразен от съда с постановеното от него решение. Твърди, че съдът неправилно при разпределението на ползването на имота е възприел вариант № 4 от второто допълнително заключение на вещото лице по СТЕ, при което този вариант по никакъв начин не отговаря на правилното и законосъобразно разпределение на незастроеното дворно място. Твърди, че решаващият състав не е взел предвид реално, че в имота има построена жилищна сграда на три етажа, като всеки етаж е реална собственост на доверителите му, респективно - сутерен на Ц. Ц. Ц. и Р. Т. Ц.. Твърди, че съдът неправилно е възприел становището, че квотите за реално ползване на тези собственици следва да се увеличи с 1/3 от квадратурата на земята, върху която е построена жилищна сграда, като аргументира това си становището с посочените във въззивната жалба решения на Върховния съд. Твърди, че при разпределението, извършено от съда с обжалваното от него решение, не е взет именно предвид фактът, че площта на земята под сградата, както и самата жилищна сграда, следва да се извади от разпределението на незастроената /или застроена хоризонтално с постройки лична собственост/ площ, т.е. парцелът под самата сграда не може да попада в разпределението по чл. 32 ЗС, при което при него е налице друг режим, а именно - етажна собственост. Подкрепя това си становище с посочена съдебна практика на Върховния съд. Посочва, че площта, лежаща под жилищната сграда би подлежала на разпределение, ако самата сграда бе собственост само на едно лице. Във връзка с всичко изложено от него твърди, че най-правилен би бил вариант № 5 на СТЕ, в който е разпределена площта за ползване, като не е включена застроената за жилищни нужди площ от УПИ с размер от 96,2 квадратния метра. По изложените от него съображения моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата И. С. моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Ответниците по жалбата Ц. Ц. и Р. Ц. чрез пълномощника си молят да се остави без уважение въззивната жалба, която е подадена от част от съсобствениците. Твърди се ,че по вариант четири са взети предвид квотите на съсобствениците, самостоятелните сгради, като е постановено за всеки от тях да ползват това, което до момента са ползвали. Моли да се потвърди обжалваното решение. Счита се ,че главното оплакване е относно включването на застроената част под жилищната сграда и следва ли тази плащ да се приспада от квотите на всеки от ±ъсобствениците. Твърди се ,че оплакването за недопустимост на иска е неоснователно, тъй като ищецът е нов собственик в имота.

Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по повод исковата молба на И. Х. С. против Б. В. В., М. Й. В., Ц. Ц. Ц. и Р. Т. Ц., на основание чл. 32 ал.2 от ЗС, относно ползването на съсобствен поземлен имот в гр.В., с идентификатор 10447.505.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18—86/19.9.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.В., ул.”О.” № 110,целият с площ от 412 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м/, със стар идентификатор 5 070078, при граници: ПИ 10447.505.275; ПИ 10447.505.88; ПИ 10447.505.89; ПИ 10447.505.276. Твърди се ,че е собственик на 1 /6 ид. част от поземления имот, със застроена площ от 21 кв.м с предназначение: хангар, депо, гараж. Твърди се ,че не познава другите съсобственици на имота,поради което е в невъзможност да се разпредели ползването на незастроената част от имота. След давани указания от съда за изправяне на исковата молба, съдията е приел, че същата е редовна и е изпратил копие то нея на ответниците.

В законния срок за отговор е постъпил такъв от пълномощника на Б. В. В. и М. Й. В., в който се прави възражение за недопустимост на иска, както и съответно за неоснователност на същия. Твърди се ,че ищецът посочва като основание за предявяване на иска е че не познава съсобствениците, а не че е налице спор относно ползването на имота или липса на решение на мнозинството от съсобствениците за ползване на същия, нито че е налице решение за ползване, което уврежда имота. Моли да се прекрати производството поради недопустимост на иска. Освен това се твърди ,че ищецът е женен и ако имотът е придобит по време на брака, то в производството следва да участва и съпругата му.

Постъпили са отговор от пълномощника на Ц. Ц. Ц. и Р. Т. Ц., в които се заявяват идеалните части ,които притежават от имота,строежите които са извършени в последния, като се заявява, че ответниците по делото, съсобственици на имота ,които притежават повече от половината от ПИ са разпределили от много години помежду си ползването на свободното дворно място съобразно правата си по начин, който не е вреден за вещта. Твърди се, че за ищеца има свободно място за ползване пред гаража му.

Съдията е приел, че искът е допустим, както и че в това производство не намират приложения разпоредбите на чл. 143-146 от ГПК. След това е последвало възлагане и изготвяне на съдебно технически експертизи, даващи различни варианти за разпределение ползването н процесния ПИ, след което е постановено и обжалваното решение.

В мотивите си съдията е описал подробно документите, които легитимират страните по делото ,че са съсобственци на ПИ. Приел е също ,че липсва взето решение на мнозинството за начина на ползване на дворното място и е изложил подробни съображения за подходящо разпределение на дяловете, които страните по делото да ползват от дворното място.

Въззивният съд в настоящият състав не споделя становището на районния съд на първо място относно допустимостта на предявения иск. Правното основание на иска е чл. 32 ал.2 от ЗС. Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Разпоредбата на чл. 32 ал.2 от ЗСгласи, че ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Правилно районният съдия е приел, че в този случай съдът не решава спор за права, касае се за спорна съдебна администрация, при която съдът замества мнозинството съсобственици.

В настоящия случай, видно от отговори‗е на ответниците в процесното дворно място от години същестува разпределение на ползването, което е съобразено с правата на съсобсвениците, като за ищеца има свободно място за ползване около гаража, който притежава. Ответниците също са заявили ,че решението на мнозинството за ползването на процесното място не е вредно за вещта. Това сочи за липса на правен интерес у ищеца за предявяване на иска. Съдията е игнорирал тези твърдения на ответниците, както е и игнорирал и твърдението им, че ищецът е женен при придобиване на имота и в процеса следва да участва неговата съпруга. Въззивният съд констатира също ,че съдията в съдебно заседание, проведено на 10.5.2012 г. незаконосъобразно е приел, че в това производство не намират приложение разпоредбите на чл. 143-146 от ГПК, с което е извършено и съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното ВТОС счита ,че предпоставка за съдебна намеса за определяне ползването на общата вещ е липса на възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците за ползването, което да е съобразено с правата им или да е налице такова решение, което обаче е вредно за общата вещ. В настоящия случай ищецът не прави такива твърдения, нито се установява това да е така. Напротив, съдията не е и изпълнил задължението си служебно да следи за участието по делото на всички съсобственици на вещта. Това вероятно нямаше да бъде допуснато, ако съдията бе изпълнил предвидената процедура по ГПК, респ. на чл. 145 от кодекса, с оглед изясняване на фактите по делото и даване на указания за представяне на доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните.

С оглед изложеното ВТОС счита ,че обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено.

При този изход на спора право на разноски имат жалбоподателите Б. и М. В. По делото са представени доказатества, че пред въззивната инстанция размера на тези разноски е 40 лв., които следва да бъдат заплатени от И. Х. С..

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 794/9.7.2012 г. по гр.д. № 6089/2011 г. на ВТРС като недопустимо.

Оставя без разглеждане като недопустим иска на И. Х. С., ЕГН * против Б. В. В., ЕГН *, М. Й. В. ЕГН *, Ц. Ц. Ц., ЕГН * и Р. Т. Ц., ЕГН *, на основание чл. 32 ал.2 от ЗС, относно ползването на съсобствен поземлен имот в гр.В., с идентификатор 10447.505.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18—86/19.9.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.В., ул.”О.” № 110,целият с площ от 412 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м/, със стар идентификатор 5 070078, при граници: ПИ 10447.505.275; ПИ 10447.505.88; ПИ 10447.505.89; ПИ 10447.505.276. и прекратява производството по делото.

Осъжда И. Х. С. да заплати на Б. В. В. и М. Й. В. разноски по делото 40 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

EF1D6A4951435160C2257AD4005037A7