№ 92
гр. Разград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. С. ХР., чрез адв. Димо Борисов от АК – Разград и
депозирана въззивна жалба от М. С. ХР. срещу Решение № 642 от 09.12.2021 година,
постановено по гр. д. № 20213330101114 по описа на Районен съд – Разград за 2021 година.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно и
молят да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена исковата
молба като основателна. Поддържат се и в съдебно заседание.
Въззиваемиият В. Г. В. е подал писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва
жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения, които поддържа и в
съдебно заседание.
Постъпило е писмено становище от М. С. ХР. по подадената от ХР. С. ХР. въззивна
жалба. Счита жалбата за основателна и излага подробни доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по
същество се явяват неоснователни.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
1
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Ищците претендират, че са собственици при равни права по наследство и давностно
владение върху 113/ 407 идеални части по поземлен имот с идентификатор 61710.502.1603,
целия с площ от 407 кв. м. с административен адрес гр. Разград, ул. Неофит Рилски“ № 10А,
както и на два гаража и пристройка към тях с обща застроена площ от 111, 76 кв. м. или на
124/419 идеални части, според измерената площ от вещото лице по СТЕ. Твърдят, че с
решение по гр.д. № 560/1987г. на Районен съд Разград въз основа на заключение на вещо
лице, ползването на имота е разпределено, като на П.И.П. – наследодател на тяхната майка
К.И. Х., поч. на 13. 06. 2005 г. , е предоставено ползването на дворното място към ул. „Иван
Вазов“ и ъгъла на ул. „Н.Рилски“ при граница разделителния зид между жилищните сгради
на страните и неговото продължение, което обхваща 113 кв. м. и жилищната сграда на П..
Това място, за което ищците претендират, че са придобили по наследство и давностно
владение, обхваща земята под къщата заедно с градинка, разположена в югозападния край.
От 1987 г. се е владяло от П.И.П. до 1999 г., след това от тяхната майка до смъртта й през
2005 г. и впоследствие от ищците до настоящия момент.
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че П.И.П. е
закупил от Общински народен съвет гр.Разград с договор от 06.08.1987 г. /л.24/ по реда на
Наредбата за държавните имоти дворно място от 256 кв.м., жилищна сграда 53,07 кв.м. и
подобрения и стопанска сграда в гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36. След неговата смърт въз
основа на този договор е съставен констативен нотариален акт №190, т.ІІ, рег. №4281, дело
№816/2000 г. /л.26/ на нотариус с рег. №312, с който К.И. Х. е призната за собственик на
имота.
С влязло в сила Наказателно постановление №077/25.01.1993 г. /л.17/ на зам. Кмета
на Община Разград за нарушение на чл.169, т.7, и т.11 от ЗТСУ на осн. чл.47 от ЗАНН в
полза на държавата са отнети заедно с мястото, двата гаража и пристройката към тях,
намиращи се в имот планоснимачен №1603 от кв.62 по ЗРП на гр.Разград, изграждани от
П.И.П..
С постановление №18/02.02.2005 г. /л.27/ на Директора на РД –Варна на АДВ на
И.Р.А. е възложен недвижим имот – 2 броя гаражи и пристройка към тях, с обща застроена
площ 111,76 кв.м. ведно с дворно място от 256 кв.м., представляващи съответна идеална
част от съсобствено дворно място от 416 кв.м., планоснимачен № 1603 от кв.62 по плана на
гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36, отнет в полза на държавата с НП №77/25.01.1993 г. на
зам. Кмета на Община Разград и същият е въведен в имота.
С нотариален акт от 31.08.2018 г. /л.31/ И.Р.А. и П.М.А. са прехвърлили на ответника
В. Г. В. правото си на собственост върху 256/407 идеални части от имот с идентификатор
61710.502.1603, заедно с реално построената в него сграда с идентификатор 61710.502.1603.
3 със застроена площ от 106 кв. м.
2
С влязло в сила Решение № 274/ 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 2363/ 2018 г. ищците са
признати за собственици на сграда с идентификатор 61710.502.1603.1 със застроена площ 75
кв.м., брой етажи – 2, с адрес ул.Неофит Рилски“, №10А, находяща се в имот с
идентификатор 61710.502.1603.
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели П.а, М., Д., А., К..
Св. П.а дава показания, че ищцата М. ползвала къщата в имота на ул. „Иван Вазов“.
От едната страна на къщата имало градинка, в която М. и квартиранти засявали цветя. До
къщата се стигало като се премине през градинката. За двата гаража знаела, че са на М. и в
тях имало строителни материали.
Св. М. живял на квартира в къщата на ищцата до 2012 г. Към къщата имало градина,
дворче, през което се преминавало и той със семейството си ползвал това дворче. Не знаел
кой стопанисва гаражите, никого не бил виждал.
Св. Д. живяла къщата на М. като квартирант от 2013 г. до октомври 2021 г. Пред
къщата имало градинка, която обработвала. В гаражите имало вещи, останали от клошари,
никой не ги ползвал.
Св. А. бил собственик на част от имот и гаражите, преди да ги продаде на ответника.
Никой не му оспорвал собствеността, но знаел, че се водят дела. Имал ключ за гаражите и в
тях си държал дърва и други вещи, останали след събаряне на стара постройка. Градинката
не я обработвал.
Св. К. дава показания, че посъветвал ответника да купи имота от св. А.. Ответникът
след като купил имота, имал намерение да строи, направили искане до общината за събаряне
на сгради и след това започнали да се водят дела.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, съдът приема за необосновано
твърдението на ищците, че са придобили правото на собственост върху имота въз основа на
наследяване и придобивна давност, изтекла в тяхна полза. Безспорно е, че въз основа на
наследяване са станали собственици на къщата, находяща се в имот с идентификатор
61710.502.1603. С влязло в сила Решение № 274/ 10. 10. 2019 г. по гр. д. № 2363/ 2018 г.
ищците са признати за собственици по отношение на ответника на сграда с идентификатор
61710.502.1603.1 със застроена площ 75 кв.м., брой етажи – 2, с адрес ул. „Неофит Рилски“,
№10А, находяща се в имот с идентификатор 61710.502.1603. По този факт страните не
спорят. Дворното място от 256 кв.м., закупено от П.И.П. е било отнето с влязло в сила
Наказателно постановление №077/25.01.1993 г. /л.17/ на зам. Кмета на Община Разград. Ето
защо ищците в качеството им на собственици на жилищната сграда са ползвали земята под
нея на осн. чл. 64 от ЗС и не могат да се ползват от придобивния способ, който претендират.
От събраните по делото гласни доказателства, както и от приложените скици към
заключението на СТЕ, се установява, че единственият достъп до жилищната сграда на
ищците е осигурен чрез преминаване през дворното място /градинката/. Съгласно чл. 64 от
ЗС, собственика на сградата ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на
постройката според нейното предназначение, затова ищците имат право да ползват прохода
3
към сградата на това основание. Оформянето на зелени площи, засаждането на цветя и
друга декоративна растителност, засаждането на овошки, изграждането на алпинеум и пр. в
определената за ползване от суперфициарния собственик част от терена, по естеството си са
действия, свързани с нормалното използване на постройката според нейното предназначение
и се обхващат от правото по чл. 64 ЗС, поради което въз основа на тях също не може да се
направи извод за превръщане на владението на суперфициаря от ограничено в пълно,
съответстващо на правото на собственост. В този смисъл Решение № 297 от 20.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2548/2013 г., I г. о., ГК. С оглед на това не може да се приеме, че ищците са
придобили правото на собственост върху твърдените идеални части от дворното място на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По отношение на двата гаража, не се установява от събраните по делото
доказателства ищците да са придобили правото на собственост на основание наследство и
давностно владение. Не се установява ищците да са ползвали гаражите, а обстоятелството,
което сочат ищците, че не били ползвани от техните собственици, не води до погасяване на
правото им на собственост.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 1200 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 642 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 20213330101114/ 21 г.
по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА М. С. ХР. от гр. Разград, ул. „Паркова“ № 23, ап. 4 и ХР. С. ХР. от гр.
Варна,ул. „Джеймс Баучър“ № 3, ап. 53 да заплатят на В. Г. В. от с. Побит камък, общ.
Разград, ул. „Васил Левски“ № 19 сумата 1 200 / хиляда и двеста/ лева разноски пред
въззивната инстанция по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5