№ 74
гр. София , 19.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600054 по описа за 2021 година
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на защитата осъдения Б. П. П. срещу определение
на СГС – НО, 8ми с-в. по НЧД№4097/2020г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. П. П. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД
№ 599/19 г. на СГС.
Софийски апелативен съд като прецени доказателствата по делото и становищата на
страните намира от фактическа и правна страна следното:
За да постанови определението си първоинстанционният намерил че:
По отношение на осъдения П. е налице единствено формалната предпоставка на чл.
70, ал. 1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
в размер на 3 месеца и 21 дни от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца, което му е наложено по НОХД № 599/19 г. на СГС. Осъденият е изтърпял
фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, а именно - изтърпял е фактически 1
година 1 месец и 20 дни. Независимо от това, молбата за условно предсрочно освобождаване
следва да се остави без уважение, тъй като към момента по отношение на осъдения не е
налице втората изискуема от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване -
той не е дал доказателства за своето поправяне, което се установява от приложени по делото
становище от Н-к Сектор на 30 „Кремиковци“ от 19.10.20 г. и доклад за лишения от свобода
от ИСДВР. От цитираните документи е видно, че до настоящия момент по отношение на
осъдения не е налице позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата корекционна
1
дейност. Рискът от рецидив остава относително висок - в рамките на 45 точки. Проблемни
зони се явяват нагласите, начинът на живот и обкръжението, и уменията за мислене. При
осъдения не се наблюдава промяна и адекватна преценка на миналото поведение. Същият не
разбира мотивите за криминалното си поведение и не са преодолени криминалните нагласи.
Преценката на затворническата администрация е, че осъденият продължава да е податлив на
криминални влияния, с манипулативен и хищнически начин на живот, безразсъдно и
рисково поведение. Липсват способности за разпознаване и решаване на проблемите, липсва
дългосрочно целеполагане. При обсъждане на обстоятелствата по чл.439а от НПК СГС не
взел под внимание наложеното дисциплинарно наказание на осъдения със заповед на
Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“ от 31.05.19 г., тъй като с оглед изтеклия
оттогава период от време и съобразно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗИНЗС осъденият към
настоящия момент се счита за ненаказван. От друга страна, представената от защитата
заповед от 09.11.20 г. за награждаване на осъдения е оценена сама по себе си като
недостатъчна, за да мотивира съда да приеме, че корекционната дейност по отношение на
осъдения е дала достатъчен резултат. Това е така, тъй като независимо от награждаването на
осъдения, становището на затворническата администрация /която има най-пряко
наблюдение върху поведението на осъдения/ продължава да е отрицателно касателно
поправянето в нужната степен на осъдения, видно от становището, изразено в съдебно
заседание от представителя на Началника на Затвора.
Във въззивната частна жалба са развити подробни доводи срещу констатациите и
изводите на СГС. По същество те е свеждат до тезата, че определението е постановено в
съгласие със становищата на затворническата администрация, които обаче са формални и
несъответни на обективните данни за поведението на осъдения. Като източник на такива,
защитата на осъдения приема основно факта, че единственото му наказание е от началото на
престоя му в затвора и е заличено, а е представена близка във времето до съдебното
заседание на първия съд заповед за награждаване.
САС обаче намира за правилен подхода на СГС да отчете не само фактите свързани с
постановени по отношение на осъдения наказания и награди, но и същностната оценка на
администрацията за неговото поведение и нагласи, която и на този етап е негативна.
Вярно е че остатъкът за изтърпяване е малък, но и размерът на наказанието е
относително невисок.
В заключение и САС намира, че при липсата на постигнат съществен резултат от
корекционната работа, тя следва да продължи.
При извършената цялостна служебна проверка от въззивната инстанция не се
намериха никакви основания за изменение или отмяна на определението.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 8ми с-в. по НЧД№4097/20г.
Определението не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3