Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.Ч.Х.Д. № 5035/18 г.
18.01.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
Мл.с.Светлана Атанасова
При участието на съдебен секретар Сн.Колева , разгледа докладваното от
съдия МЛАДЕНОВ ВНЧХД№ 5035/18 г.по
описа на СГС , като за да се произнесе по същество, взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на
подс.С.З.С. срещу Присъда на СРС,НО,2-ри състав по НЧХД № 5690/2016 г.Оплакванията
в тази ВЖ касаят само осъдителния диспозитив на този съд.акт.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновен
подс. по пункт първи от внесената Тъжба в извършването на престъпление по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1
от НК и му наложил на основание чл.55,ал.1,т.1,вр.ал.2 от НК наказание „Глоба“ в размер на 2500 лв,като също така частично С. бил
оправдан за част от обема на обвинението.По пункт втори от обвинението СРС оправдал изцяло подс. по обвинението ,че е
извършил престъпление по чл.144,ал.1 от НК и на основание чл.304
от НПК С. бил изцяло оправдан по него.Възложени са разноските , които
ч.тъж. е направил за ангажиране на повереник, в размер на 700 лв.
В
своята ВЖ защитникът иска отменяване на
Присъдата на СРС само в осъдителната й част, като намира същата за неправилна ,
постановена в противоречие с матер. закон и явно несправедлива.Поради това се
формулира искане – на основание чл.334,т.3,пр.2 от НПК да се отмени
Присъдата в тази й част и да се оправдае подсъдимия.Отмяната се налагала,
според изложеното във ВГ , тъй като подс. признал ,че е употребил
инкриминирания израз , но го бил направил на шега.В текста на ВЖ се посочват
вероятни фактически положения, които се счита да са се осъществили на практика.С
оглед горното се извежда виждането ,че не е налице престъпление „Обида“/по
която квалификация защитата намира ,че е обвинението/ нито от обективна , нито
от субективна страна.Изразена е възможност от допълване след запознаване с
Мотивите от първоинстанционния съд.
Вместо
допълване от страна на защитата, самият подсъдим депозира Заявление в писмена
форма , в което сочи че поддържа ВЖ на защитника си, както и акцентира ,че не
се чувства виновен,защото не е обидил никого.
Частният
тъжител В.С.Л./конституиран в СРС като частен тъжител на основание чл.80,изр.
второ от НПК/ не обжалва по законоустановения ред Присъдата на СРС в
нито една от нейните части.Въпреки това депозира Възражение срещу ВЖ на
защитника , както и Становище по Мотивите към Присъдата на СРС.
Във
Възражението срещу ВЖ на защитата ч.тъж.Л. предлага на въззивния съд да остави
без уважение ВЖ ,тъй като е неоснователна ,както и защото Присъдата на СРС не
страда от приписаните й пороци.Изразява мнение ,че защитната теза на подс. е
била неубедителна,като сочи противоречия
в казаното от защитата на подсъдимия.Деянието/“Публична обида“,според
ч.тъж./било доказано категорично , но било наказано снизходително – с глоба под
минимума.По този начин било игнорирано обстоятелството ,че подс.С. е
многократно осъждан, като подобен размер на санкцията не би постигнал целите на
индивидуалната превенция.
В
Становището си по Мотивите ч.тъж. изразява на първо място възмущение от факта
,че защитникът изобщо обжалва Присъда , която макар и правилна в осъдителната
си част ,е била прекалено „мека“ в частта за наложеното наказание.Ч.тъж.
изказва неудовлетворение относно оправдателния диспозитив за престъплението по чл.144,ал.1
от НК/без да е депозирал обаче по надлежния ред Жалба за това/, като
излага съответни съображения.Не е доволен и от частично-оправдателния
диспозитив в осъдителната част на Присъдата по първи пункт от Тъжбата.Счита ,че
е подценена обществената опасност на подсъдимия, визиран като „едър,криминално
проявен гражданин , манипулативен типаж, с лицемерно представяне пред съседите
си „ и т.н.
В СЗ пред въззивния съд се явяват възз.жалбоподотел
и подс.по делото, заедно със защитата си.СГС призова подс. от ЗО „Казичене“ ,
където имаше данни ,че същият изтърпява наказание „Лишаване от свобода“по
предходна Присъда , но постъпиха данни,че е освободен и бе призован от домашния
си адрес.Явиха се също ч.тъж. и повереника му.
Въззивният
съд даде ход на делото , поради липса на
пречки за това.Бяха приети и прочетени доказателствените материали.
Защитникът на подс. пледира пред
въззивния съд да се уважи ВЖ ,като поддържа всички основания ,релевирани в нея.Въпреки събраните всички доказателства
деянието останало недоказано, поради което неправилно подс. бил осъден.Затова
се поддържа искането за оправдаване на подс. и в частта , в която СРС го е
признал за виновен.Освен това , защитата намира че има и допуснато съществено
проц. нарушение , което осъществява хипотеза на чл.348,ал.1,т.3 от НПК,тъй
като първоинстанционният съд следвало да остави Тъжбата без движение и да даде
указания , още повече че ставало въпрос за престъпление от общ
характер/неконкретизирано/ и трябвало съдът да го установи в съд.следствие , да
прекрати делото и да го изпрати на прокурор.Поради това защитата формулира пред
възз. съд и едно свое алтернативно искане-да отмени Присъдата на СРС и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по
приложението на закона/неконкретизирани/.
Повереникът на ч.тъжител пледира СГС да остави без уважение ВЖ
на защитата като неоснователна и да потвърди Присъдата в обжалваната
част.Доводите на защитника не почиват на никаква обективна доказателствена
база.Посочва че делото е било заведено с Тъжба от покойната майка на ч.тъж.Л./а
именно К.Е.М./, която е била бизнес дама и е искала да защити името си.Синът на
М.е продължил достойно делото ,въпреки че подс. постоянно шиканирал нормалния му ход и така делото било
като наказание повече за пострадалите.Няма проц. нарушения, дори повереникът изразява
учудване от високия стил на мотивите от един районен съдия.Някои разпитани свидетели
обаче били манипулирани от подс., който бил осъждан за измами.Макар че е
пребивавал в местата за лишаване от свобода, подс. едва ли се е поправил ,
счита повереникът.Присъдата е твърде
снизходителна и поради това са неоснователни доводите на автора на ВЖ.В края на
пледроарията си повереникът предлага на възз.съд да се произнесе с „цялата
строгост“ на закона.
Подс.
и частният тъжител подкрепят по същество своите проц. представители.
При
последна дума подс.С. заявява ,че не може да „манипулира цял вход“,допуска
възможност „да си е направил майтап“, заявява „да кажем че съм й казал“.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и досегашното процесуално развитие по делото,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият С.З.С. и
К.Е.М./починала в хода на производството/ живеели на един и същ
адрес-гр.*******, като С. обитавал ап.№ 30 на 4-ти етаж , а М.обитавала ап.№ 27
на 3 етаж. М., тъй като се ползвала с уважение във входа, била избрана и
изпълнявала по реда в ЗУЕС длъжността домоуправител на етажната собственост.С.
бил осъждан за умишлени престъпления от общ характер,но не го афиширал
публично.М.знаела ,че е строителен работник,но била предупреждава от други
съседи да е внимателна към него , защото бил лежал в затвора.
Тъй като се налагало извършването на ремонт на покрива било взето решение
от Общото Събрание на ЕС/проведено на 04.04.2014г./, а К.М.като домоуправител
сключила договор за изработка с изпълнител на тези ремонтни дейности.Следвало
да се съберат от всички собственици на имоти в ЕС нужните суми за ремонта.Подс.С.
обаче не предоставял сумите, които били дължими за неговия имот.Това наложило
съставянето на Констативен Протокол от 20.11.2014 г./подписан от домоуправителя
и други двама съкооператори/, в който бил отразен размера на неплатените суми от страна на
подс.С., след което за това била сезирана Столична община.Последното довело до
влошаване на отношенията между М.и подсъдимия.
На
25.10.2015 г. било свикано с предварително уведомление поредното Общо Събрание
със съответен дневен ред.Това ОС било водено от К.М..Били поставени редица
въпроси , като по тях имало както добронамерени дискусии, така и пререкания
когато ставало въпрос за разпределение на разходите.В един момент водещият ОС
Кр.М.споменала ,че подс.С. не изпълнява финансовите си задължения по повод
предстоящия ремонт на покрива.Тогава присъстващият на събранието подс.С.С. се
обърнал пред всички присъстващи към К.М.с думите „Не можеш да бъдеш
домоуправител, защото си се занимавала с наркотици“.С. повторил няколко пъти
тази реплика, макар да бил предупреден от домоуправителката ,че ще си търси
правата в съда.Подс. напуснал ОС, като присъстващите видели ,че очите на М.се
насълзили.
Тази
реплика била изненадваща за присъстващите и дори един от тях предложил при това
положение да се гласува дали К.М.да остане домоуправител.Било проведено
гласуване ,но домоуправителката запазила статута си по ЗУЕС.Бил съставен
Протокол на това ОС.
Няколко дни по-късно , в периода от време между 28.10.2015 – 30.10.2015
г. подс. ,минавайки покрай М.,в момент когато същата разтоварвала продукти й
заявил ,че „ще й стъжни живота“ и „Страхил няма да й помогне“.
На
28.03.2016 г. К.М.депозирала Тъжба в СРС срещу подс.С.С. ,въз основа на която
било образувано НЧХД 5690/2016 г.
Тази
фактическа обстановка се установява от подробния ,прецизен и логичен анализ на
доказателствените материали ,направен от първата инстанция.Последният е
извършен в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Въззивният
съд се присъединява към този анализ, както и не намира основания да установи
нови фактически положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също
така, доколкото се възприема като правилен анализът на доказателствената
съвкупност от въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира
изводите на СРС в тази посока.
От
правна страна, правилно и обосновано първоинстанционният СРС е намерил ,че
както от обективна , така и от субективна страна с изричането на
инкриминираните думи подс.С. е осъществил престъплението по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1
от НК/“Клевета , нанесена публично“/.
Във
връзка с основния правен извод следва въззивният съд да направи няколко
уточнения.
Независимо по какви причини
защитата и частния тъжител намират в своите Въззивна Жалба и Становище по
Мотивите,че обвинението е за „Обида“,то такова обвинение не е повдигано и не е
било висящо в настоящото производство.Обвинението е за „Клевета, нанесена
публично“,като това е ясно ,както от правната квалификация в
Разпореждането на съдията-докладчик, така и от обжалваната Присъда в
съответната й осъдителна част.
На следващо място, въззивният съд е
сезиран само с една ВЖ-тази на защитника на подсъдимия.Частният тъжител и
повереника му не са депозирали своя ВЖ , в която да изразят свое недоволство от
Присъдата на СРС.Обстоятелство ,че ч.тъж. е изготвил Възражение срещу ВЖ на защитника и Становище
по Мотивите на СРС,не променят горната
констатация.Следователно ,въззивният съд не разполага с правомощието да влошава
правното положение на подсъдимия,тъй като при липса на Жалба от частния тъжител
не може да се дерогира забраната Reformatio in pejus.Това ще рече ,че доводите на ч.тъж ,че наказанието
било прекалено „меко и снизходително“, а също така и предложението на
повереника му към възз.съд/да приложи „цялата строгост на закона“ спрямо подс.С./не
могат да бъдат удовлетворени от възз.инстанция.Това е особено съществено като
се има предвид ,че извън осъдителната част на Присъдата , последната има и
оправдателен диспозитив и дори оправдателна част в осъдителния диспозитив.
Индивидуализацията на наказанието е
протекла по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК , като приложението на този правен
институт е аргументиран от първоинстанционния съд с констатирано „множество смекчаващи
обстоятелства“, на които обременото съдебно минало не би могло значително да се
противопостави.Изводът на СРС ,че извършването на престъплението от подс. се
дължи „не на трайно заложени престъпни нагласи“,не може да бъде споделен от
въззивния съд.Независимо от това, при липса на Жалба от ч.тъж/респ. повереника/,
възможностите на горната инстанция са ограничени от самия законодател.
Въззивната
Жалба на защитника се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за
виновен подс.С.С. в извършването на престъплението „Клевета, извършена
публично“/по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1 от НК.Достатъчно
подробно първата инстанция е коментирала характеристиките на състава на това
престъпление,елементите на законовия състав ,както и компонентите на конкретния
фактически състав на това престъпление в настоящия случай.Няма спор ,че е
налице разгласяване на позорни неистински обстоятелства и приписване на
престъпление.Може да се добави ,че за подс. е имало възможност да се освободи
от отговорност по реда на чл.147,ал.2 от НК ако докаже
истинността на твърдяното чрез т.нар.възражение за истинност /“Exceptio veritatis“/.Фактът че това не е направено също
е аргумент в полза на изводите за наличието на субективна страна в съзнанието
на подс.С. - съответна на извършеното престъпление.
Оплакванията
във ВЖ досежно наличието на съществено проц. нарушение са неоснователни.Те са
свързани до голяма степен с погрешната представа за какво престъпление е
висящото обвинение, а другите теоретични разсъждения са лишени от правен
смисъл.
При
липса на Жалба от ч.тъжител или от повереника не могат да настъпят последиците
на чл.336,ал.2
, както и по чл.337ал.2 от НПК, тоест няма как да бъдат взети предвид
от въззивния съд оплакванията от ч.тъж. и повереника му/в писмените становища
на първия и в устните пледоарии на втория в ОСЗ пред въззивния съд/.В тази
ситуация въззивният съд следва да спази законовите ограничения в начина на
формиране на вътрешното си убеждение, които законодателят е предвидил при
упражняване на контролно-отменителните си правомощия спрямо контролирания съд.акт
на първата инстанция.
С
оглед гореизложеното ,доколкото не са налице основания за отмяна на обжалвания
съд.акт/в атакуваната част/,а изменение
в посока влошаване положение на подсъдимия не е възможно,то следва
Присъдата на СРС да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,2-ри състав по
НЧХД№ 5690/2016 г. , с която подс.С.З.С. в обжалваната й част е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1 от НК
и на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК му е било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 2500 лв,тъй като е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: