Р Е Ш Е Н И
Е № 528
Гр.С., 04.11.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.районен съд, граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря …., като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 717 по описа за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от С.Р.О. с ЕГН **********,***, С.М.А. с ЕГН **********,***,
Н.Н.А. с ЕГН **********,***, С.Н.С. с ЕГН **********,***, и П.Р.М. с ЕГН **********,***.П.К.
№ .., община С., против А.Р.М. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните – М. М. М.,
б.ж. на с.Б., община С., починал на 29.12.1970г. – е оставил в наследство
следните недвижими имоти: 1) НИВА, имот № 003012, находяща се в землището на
с.Б., община С., с площ от 27.528 дка, от които 10.000 дка девета категория и
17.528 дка пета категория, в местността „Б.”, при граници: имоти №№ 003011,
003031, 001031, 001036; 2) НИВА, имот № 017008, находяща се в землището на с.Б.,
община С., с площ от 23.434 дка, трета категория, в местността „С. О.”, при
граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045; 3) ЛОЗЕ, имот № 002207,
находящо се в землището на с.Б., община С., с площ от 0.561 дка, трета
категория, в местността „К.”, при граници: имоти №№ 02206, 002238, 002208,
002237. Тъй като страните не могли да си поделят имотите доброволно, молят
съдът да постанови решение, с което да допусне делба на имотите при съответните
квоти от правото на собственост на съделителите.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че искът за делба на имотите, предявен от С.М.А., Н.Н.А., С.Н.С.
и П.Р.М., е неоснователен. Твърди, че понастоящем имотите се притежават в
съсобственост между него и С.Р.О., а двамата са техни съсобственици на
основание наследство от прекия им наследодател и техен баща Р.М. М., който
приживе е бил едноличен собственик на имотите. Твърди, че последният е придобил
собствеността на основание давностно владение; същият еднолично е подал
заявление за възстановяване собствеността върху земеделските имоти на общия на
страните наследодател, както и тези на брат му М. М. М. (съдът приема, че
ответникът има предвид лицето М. М. М., починал на 20.04.1985г.), и единствено
той е бил въведен във владение на процесните имоти, което е станало с протокол
№ 126 / 10.09.1996г., от който момент е започнал да упражнява фактическата
власт върху тях. Ищците били наясно, че тези имоти, оставени в наследство от М.
М. М., се получавали от Р.М. М. и неговите деца, защото наследниците на М. М. М.
получили други 25.000 дка. Освен това преките наследници на Ф. М. Р., която е
пряк наследник на общия наследодател, никога не са имали претенции към имотите,
тъй като ищцата Н.Н.А. от 1989г. трайно се е установила в Република Т., а
ищцата С.Н.С. *** и ответникът не я е виждал вече близо 15 години. Като друго
основание за обосноваване факта на владението, а и правото на собственост върху
процесните имоти от страна на Р.М. М., ответникът посочва обстоятелството, че
той е останал в домакинството на баща си и по тази причина било прието, че то
трябвало да остане за него. Твърди също, че той и ищцата, и негова сестра, С.Р.О.
са наследили владението от техния баща след смъртта на последния през 2006г.,
както и че в продължение на 16-17 години нито той нито неговия баща Р.М. М. не
е заплащал „рента” или наем на останалите наследници на М. М. М., а и те не са
искали такава. Счита, че делбата на имотите следва да се допусне между него и
ищцата С.Р.О. при равни квоти от правото на собственост.
В съдебно заседание от ищците
се явява единствено С.Р.О., а всички те се представляват от упълномощен от тях
адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен
като делбата бъде допусната между всички законни наследници на общия на
страните наследодател. Счита възражението на ответника, че приживе Р.М. М. е
придобил собствеността върху имотите на основание давностно владение, за
неоснователно и недоказано, тъй като когато е бил въвеждан във владение той е
знаел, че М. М. М. има и други наследници, както и че не е могъл да упражнява
владението в продължение на 10 години, тъй като през въведения от ответника
период, поради заболяване не е могъл лично да обработва земеделските имоти.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и чрез процесуален представител, който уточнява периода на
осъщественото владение върху имотите, а именно: 10.09.1996г. – 10.09.1996г.,
както и че фактическата власт се е осъществявала еднолично от Р.М. М..
Уточнява, че фактически владението му е започнало още през 1993г. и е
продължило необезпокоявано до смъртта му. Поддържа искането си делбата да бъде
допусната между А.Р.М. и С.Р.О., както и че останалите наследници не следва да
участват в делбата, тъй като те не са се интересували от имотите, в това число
и не са търсили някой да им даде рента или наем от тях, и понеже са знаели, че
лицето М. М. е получило 25.000 дка земеделска земя.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото
Удостоверение за наследници изх.№ 13 от 01.04.2013г. на село Б., община С., се
установява, че след смъртта на М. М. М. (М. М. М.) на 29.12.1970г., същият е
оставил за свои законни наследници съпругата си З. Ю. М., както и преките си
низходящи: синовете си Р.М. М. и М. М. М., и дъщеря си Ф. М. Р.. Последните
трима се явяват и законни наследници на тяхната майка З. Ю. М..
След смъртта на М. М. М.на
20.04.1985г., към наследяване по закон са призовани съпругата му П.Р.М.
и дъщеря му С.М.А..
Ф.М. Р. е починала на 13.11.1997г.
като е оставила за свои законни наследници двете си дъщери Н.Н. А. и С.Н.С..
На 16.09.2006г. е починал Р.М. М.
– най-големият син на общия на страните наследодател, чийто законни наследници
са сина му А.Р.М. и дъщеря му С.Р.О..
С Решение № 121 от 25.06.1996г.
на Поземлена комисия гр.С. на наследниците на М. М. М. е било възстановено
правото на собственост върху следните земеделските земи, съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Б., ЕКАТТЕ 06032, община С. а именно: 1) Лозе
от 0.567 дка, трета категория, местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по
плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 002206, 002238, 002208, 002237;
2) Нива от 27.529 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.529 дка пета
категория, местността „Б.”, съставляваща имот № 003012 по плана за
земеразделяне, при граници: имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 3) Нива от
23.434 дка, трета категория, местността „С.о.”, съставляваща имот № 017008 по
плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045.
Към момента на постановяване на
решението на Поземлена комисия гр.С. наследници на общия им наследодател, а
като такива и титуляри на възстановеното право на собственост върху тези
земеделски земи, са били Р.М. М., Ф. М. Р., П.Р.М. и С.М.А., като
молбата за възстановяване е подадена от Р.М. М. на 30.10.1991г. По образуваната
преписка № 93Д / 30.10.1991г. на Поземлена комисия гр.С. е бил издаден Протокол
№ 2 от 28.07.1995г., с който са определени размерът и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които е следвало да се
възстанови с план за земеразделяне. След постановяване на решението от 25.06.1996г.
за възстановяване правото на собственост, на 10.09.1996г. наследниците са били
въведени във владение, като видно от Протокол № 126 / 10.09.1996г. при въвода
на имотите, предмет на цитираното решение, е участвал Р.М. М., за който е
посочено, че е действал като пълномощник на наследниците.
От показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели се установява, че след като собствеността
върху земеделските имоти е била възстановена, два от тях – нивите, са били
обработвани единствено от Р.М. М., който оттогава до смъртта си лично ги е
стопанисвал, подпомаган от семейството си, като ги е засявал с пшеница,
слънчоглед, царевица и тикви. Ответникът не ангажира доказателства да е
обработвал лозето през посочения период. Докато той е считал имотите за свои,
ответниците П.Р.М. и С.М.А., а след смъртта на прекия им
наследодател Ф.М. Р., и ответниците Н.
Н.А. и С.Н.С., не са се интересували никога от тези имоти, не
са изявявали и претенции и към Р.М. М. да им заплаща наем или друг вид
плащания, съобразно дела им от правото на собственост. След смъртта на Р.М. М.,
двете ниви са продължили необезпокоявано да се ползват и обработват единствено
от сина му – ответника А.Р.М., но не и от другия му наследник – С.Р.О.,
която като останалите не е желаела да се ангажира пряко с тяхното обработване
или с получаването на плодове от ползването им.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за делба е с
правно основание чл.69, ал.1 от Закона за наследството, във връзка с чл.34 от
Закона за собствеността и чл.341 и сл. от ГПК и се намира в своята първа фаза.
За да се допусне делба на
наследствено имущество, следва, от една страна то да се идентифицира категорично и недвусмислено, и от друга – да
се установи безспорно, че то е съсобствено между страните по делото, като
произходът на собствеността на всички съделители е наследяване от общ
наследодател, и след прилагане на законоустановените правила, да се определи
припадащата се на всекиго част от правото на собственост.
В случая въведеното като предмет
на иска за делба имущество е категорично установено като: 1) НИВА с площ от
27.528 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.528 дка пета категория, в
местността „Б.”, съставляваща имот № 003012
по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници:
имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 2) НИВА с площ от 23.434 дка, трета
категория, в местността „С. о.”, съставляваща имот № 017008 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община
С., при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045; 3) ЛОЗЕ с площ от
0.561 дка, трета категория, в местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по плана за земеразделяне на
село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№ 002206, 002238,
002208, 002237.
Така е налице годен обект на
делба – земеделски имоти, който следва да се разпредели между определен кръг от
лица, легитимиращи се като негови съсобственици, и както се посочи вече, след
като основанието за възникване на съсобствеността е наследяване, то за да се
персонифицира този кръг, следва да се установи несъмнено и непререкаемо
произходът на всеки участник в производството, или на праводателя му, от общия
наследодател, в случая М. М.М. (М. М. М.).
След смъртта на общия
наследодател, а след него и на съпругата му З.Ю. М., по правилата на чл.5 от ЗН
всеки от тримата им низходящи – Р.М. М., М.М. М. и Ф. М. Р., окончателно е
придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост върху делбените имоти.
Притежаваната приживе 1/3 идеална
част от М. М. М., след смъртта му на 20.04.1985г. е преминала в патрумониума на
неговите наследници – съпругата му П.Р.М. и дъщеря му С.М.А.,
всяка от които по правилата на чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН е придобила по 1/2
от тази 1/3 идеална част, или по 1/6 идеална част от собствеността върху
делбените имоти.
На първо място, с оглед
въведеното от ответника А.Р.М. на основание чл.342 от ГПК възражение
против правото на ищците, с изключение на С.Р.О., да участват в делбата,
следва да се обсъди въпросът дали приживе Р.М. М. е придобил собствеността
върху процесните имоти на соченото от ответника основание.
Доводът на ответника, че Р.М. М.
е придобил собствеността върху имотите на оригинерно основание, а именно
продължило непрекъснато десетгодишно давностно владение, съдът счита за
недоказан, тъй като по делото не бе установено по безспорен и категоричен начин
наличието на следните предпоставки: че прекият на ответника наследодател е
упражнявал фактическата власт върху процесните имоти през въведения период 10.09.1996г.
– 10.09.2006г., като ги е владял като свои. В тежест именно на ответника А.Р.М.,
който иска да се възползва от придобивната давност, е да установи посочените
обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните последици –
придобиването на имота по давност.
По своята правна същност
придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху
определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който
се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владение по
съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е
постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнявано по
скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2)
изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо господство
върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин.
Като основание за такова
установяване на фактическа власт поне върху два от имотите – нивите, от страна
на неговия баща Р.М. М., ответникът въвежда само факта, че единствено той е
заявил земеделските земи за възстановяване, и факта, че единствено той е бил
въведен във владение на имотите.
ЗСПЗЗ като специален закон
предвижда особено административно производство, провеждащо се между заявителя
като представител на всички наследници на правоимащото лице и административния
орган. Съгласно изричния законов текст на чл.14 от ППЗСПЗЗ, подаденото от
единия наследник на правоимащото лице заявление за възстановяване собствеността
върху земеделски земи ползва всички останали, поради което и уведомяването за
постановеното в хода на административното производство, образувано по повод
това заявление, решение на Поземлената комисия единствено на заявителя е
достатъчно, за да влезе това решение в сила, ако не е обжалвано от него.
Заявителят изпълнява по отношение на останалите наследници действия по
обикновено управление на общите им реституционни интереси. Щом съгласно
изричната норма на чл.14 от ППЗСПЗЗ, всички наследници имат ползите от
предявяване на заявлението за възстановяване на земеделските земи от един от
тях, те носят и негативите от преценката на заявителя или небрежността му да не
обжалва резултата от едно решение на Поземлената комисия, чието постановяване е
целта на самото заявление.
Реституционната процедура е
приключила с постановяване на решение по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС, в
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че решенията на поземлените
комисии (с последващи наименования – общински служби „Земеделие и гори” и общински
служби „Земеделие”) по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи или
възстановими стари реални граници или с нови реални граници с план за
земеразделяне, имат конститутивно действие, тъй като с тези решения се извършва
реалната индивидуализация на реституирания имот и отпадат правата на държавата.
Доколкото няма издадено решение от административния орган с ясно
индивидуализиран обект на реституцията, не може да се поддържа, че правата на
държавата са отпаднали и че земеделския имот, който е в процес на
възстановяване, може да бъде предмет на сделки като частна собственост, респ.
да бъде обект на владение, което да обуслови придобиването по давност. Правото
на собственост и ограничените вещни права могат да съществуват само върху
индивидуално определен имот А индивидуализацията на земеделските земи се
определя от реалните им граници с решение на общинските поземлени комисии,
респ. ОбС „Земеделие и гори” и ОбС „Земеделие”. Тези решения са необходими
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на административния
орган по земеделската реституция възниква правното качество на обекта на
собствеността – индивидуализацията, като действието на решението е еднакво,
независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез
възстановяване на старите граници, или определяне на нови граници с план за
земеразделяне, какъвто е настоящия случай.
Влязлото в сила Решение № 21 от
25.06.1996г. на Поземлена комисия гр.С. заедно със скиците на процесните имоти,
съгласно чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.3 от ППЗСПЗЗ, удостоверяват понастоящем
правото на собственост както на ответника, така и на
ищците – страни в настоящото делбено производство, и имат силата на
констативен нотариален акт за собственост върху земеделските земи.
Ето защо владение върху процесните имоти би могло да бъде упражнявано едва
с издаването на Решение № 121 от 25.06.1996г.,
но не и преди това, каквато теза поддържа процесуалният представител на
ответника, позовавайки се на показанията на свидетелите, които посочват, че Р.М.
М. е започнал да обработва имотите още през 1993г.
Но дори и да е било започнало
владението на имота от датата на постановяването на решението – 25.06.1996г.,
или от въвода във владение – 10.09.1996г., то Р. М. М., не е могъл да придобие
съобствеността върху имотите до 10.09.2006г.
– края на въведения от ответника А.Р.М. период на осъществена
фактическа власт върху имотите от неговия баща, предвид разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността на които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва
да тече от 21.11.1997г., в резултат на което десетгодишният давностен срок по
чл.79, ал.1 от ЗС не е могъл да изтече на тази дата – 10.09.2006г. (Решение №
28 от 04.05.2010г. по гр.д.№ 844/2009г., на ВКС, ІІ г.о.). Ето защо е без
значение дали Р.М. М. е осъществявал давностно владение за периода от
10.09.1996г. до 21.11.1997г. включително. Дори той да е владеел имота с
намерение за своене, то правните последици от това владение са били заличени по
силата на закона, който е посочил началния момент, от който може да се
осъществява давностно владение върху подлежащите на възстановяване земеделски
земи. В разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗВСОНИ е заложен принципа, че срещу онзи,
който не може да води иск, давност не тече, като съгласно разясненията, дадени
в Решение № 4 от 11.03.1998г. по к.д.№ 16 от 1997г. на Конституционния съд
(4.А.3) незачитането течението на придобивната давност до 21.11.1997г. е
въведено с оглед затрудненията при реалното връщане на земята и даване на
възможност за един период след влизане в сила на ЗСПЗЗ на собствениците на земя
да възстановят правата си.
Съдът обаче, намира за необходимо
също да обсъди и твърдението на ответника, че неговият баща е започнал да
владее имотите от датата на въвода във владение – 10.09.1996г., т.е., че на
тази дата той е установил владението за себе си, и че това владение е
продължило до неговата смърт на 16.09.2006г.
Съгласно чл.32, ал.2 от ППЗСПЗЗ въводът във
владение се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за
възстановяване на собствеността и заверена скица от поземлената комисия. Самото
решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ се постановява на основание влезлия в сила план за
земеразделяне. С влизането в сила на плана за земеразделяне и на решението по
чл.27 от ППЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване правото на
собственост върху земеделските земи е приключила. Въводът във владение е
техническа дейност, която е предоставена не на цялата поземлена комисия като
колективен административен орган по поземлената собственост, а на длъжностно
лице от нейния състав. Въводът във владение по чл.32 от ППЗСПЗЗ е действие по
изпълнението на влезли в сила административни актове, каквито безспорно са
решенията на поземлените комисии и плановете за земеразделяне. Въводът във
владение на възстановените земеделски земи предполага завършена до края
административна процедура, а след като той е част от процедурата по реституцията
на земеделските земи, означава, че от неговите последици се ползват именно
лицата, които се легитимират като собственици на земите според решението на
поземлената комисия по чл.27 от ППЗСПЗЗ, а не само някой от тях, респ. само
заявителят по преписката, само защото е присъствал лично при въвода във
владение. Това е така, защото и в протокола за въвод във владение е посочено,
че Р.М. М. е действал като пълномощник на останалите наследници, т.е. като
представител и на останалите съсобственици, като законът не предвижда
неблагоприятни последици за тези съсобственици, които не са присъствали лично
при въвода във владение на възстановените им земеделски земи – участието на Р.М.
М. при въвода във владение не е действие на разпореждане, а на обикновено
управление. Ето защо участието му във въвода във владение не представлява
фактическо действие, с което пречи на останалите съсобственици или ги
отстранява от осъществяването на фактическата власт върху имотите, още по-малко
представлява неправомерно отнемане на владението. Най-сетне въвода във владение
по чл.32, ал.2 от ППЗСПЗЗ не представлява и не може да има последиците на въвода
във владение против трето лице, извършван от съдебен изпълнител по реда на
чл.523,ал.2 от ГПК, каквито аналогии се правят от ответната страна.
Затова голословна си остава
тезата на процесуалния представител на ответника, че след като останалите
съсобственици към него момент на възстановените земеделски земи – Ф. М. Р., П.Р.М.
и С.М.А., не са присъствали лично при въвода във владение, са загубили
правото да владеят земеделските земи, което право произтича пряко от
възстановеното им право на собственост, и съответно единствено участника във въвода, макар и от
името на всички останали съсобственици, е установил еднолична фактическа власт
върху имотите, че по този начин тази власт, като външна изява, е станала
известна на останалите съсобственици. След като съсобствеността е възникнала
единствено по наследяване, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение
(Решение № 596 от 30.06.2010г. по гр.д.№ 1534/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение №
566 от 21.06.2010г. по гр.д.№ 1053/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение № 96 от
26.02.2010г. по гр.д.№ 44/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение № 123 от 15.06.2010г.
по гр.д.№ 431/2009г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 195 от 28.06.2011г. по гр.д.№
86/2011г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 270 от 20.05.2010г. на ВКС по гр.д.№
1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о.). Самият протокол за въвод във владение, като
документ, сам по себе си също не означава преустановяване на фактическата власт
на останалите съсобственици върху възстановените имоти, и установяване на
еднолична фактическа власт върху тях, както до това не би могло да доведе
например и ако Р.М. М. се бе снабдил с документ за собственост – нотариален акт
(Решение № 212 от 13.09.2011г. по гр.д.№ 70/2010г. на ВКС, І г.о.).
Фактът, че от тогава –
10.09.1996г. до смъртта си Р.М. Мюзекя единствен е обработвал имотите и е
събирал плодовете, че останалите съсобственици не са изразили воля да
обработват тези земи или да търсят полагащия им се дял от плодовете (пропуснати
и евентуални), това не означава, че последните са се съгласили да изоставят
владението върху притежаваните от тях идеални части от правото на собственост,
и че това владение е било упражнявано единствено от Р.М. М, още по-малко
означава, че ответниците – останалите собственици, са загубили фактическата
власт върху имотите – да е възникнала трайна обективна фактическа невъзможност
за ответниците като съвладелци да упражняват властта си. Поради това съдът
приема, че от 10.09.1996г. Р.М. М. до смъртта си на 16.09.2006г. е бил владелец
на своята си идеална част от правото на собственост и държател на идеалните
части на ответниците.
Съдът не споделя виждането на процесуалния
представител на ответника, развито в отговора на исковата молба, но и това на
процесуалния представител на ищците (който в съдебно заседание при условията на
насрещно доказване прокарва тезата, че поради обективни причини Р.М. М. не е
могъл лично да обработва земите през целия спорен период за осъществявано
владение), че владението представлява грижа за имота и постоянно присъствие в
него. Тези действия сами по себе си не се отъждествяват с понятието владение,
но чрез тях то се обозначава и легитимира като такова. Вярно е, че обикновеното
ползване, вещното право на ползване, правомощието на собственика да ползва и
правото на собственика да владее една вещ/имот, са различни правни хипотези, но
в голяма степен проявните им форми са сходни и съвпадат с действията, които се
очаква да извършва и владелецът в хода на упражняване на фактическата власт
върху имота. Ответникът А.Р.М. обаче не проведе успешно установяване на
конкретен период от време, през който прекия му наследодател да е установил и
упражнявал власт върху всеки един от имотите, именно поради смесване на
понятията владение, фактическо ползване и обитание на имота, а оттам и
недоказано си остана твърдението му за осъществено от Р.М. М. владение,
продължило повече от десет години. Несъстоятелен е и аргументът, че правото на
собственост на последния не се отричало от ответниците, тъй като съзнанието на
последните може да е изградено на погрешно възприемане на действителността и не
е меродавно, доколкото не са осъществени всички елементи на фактическия състав
на чл.79 от ЗС, което налага външна демонстрация на действия, за да се отстрани
всяко съмнение. Вследствие казаното дотук, липсата на corpus прави ненужно изследването на въпроса за наличие
на animus – субективния
признак на владението, след като, за да има владение, е необходимо
едновременното наличие на двата белега. Допълнителният довод на ответника, че
щом общият на страните наследодател още приживе е имал намерение да предостави
имотите на баща му, при което той не следва да доказва своене, а насрещната
страна е длъжна да докаже липсата му, не намира приложение, тъй като
намерението за своене, без да се отрича съществуването му, не може да
компенсира липсата на фактическо упражняване на власт върху имота. Без него то
е непотребно, тъй като двата елемента са в условия на кумулативност, не на
евентуалност или на алтернативност, равнозначни са, а не в отношение на главен
и подчинен.
Както бе посочено по-горе не се
установи Ф. М. Р., а и след смъртта й нейните наследници – ответниците Н.Н.
А. и С.Н.С., както и ответниците П.Р.М. и С.М.А. да са
изгубил владението върху имотите, нито това владение им е било отнето от Р.М. М.
против волята им, чрез установяване за себе си фактическа власт върху имотите
по траен начин (interversio possessonis), нито са изоставили доброволно
владението си със съгласие на Р.М. М., за да има той възможност да започне
веднага да упражнява власт върху имота; не е имало фактическо поведение, което
недвусмислено да отрича правото на останалите наследници, то да е достигнало до
знанието им и те да не са нарушавали евентуалното владение с действия, на които
правната норма придава силата да го прекъснат. Доколкото съществува материален
закон – Закона за наследството и Закона за собствеността, и процесуален закон –
Граждански процесуален кодекс, уреждащи отношенията между сънаследниците във
връзка с оставените им от наследство имоти, не се налага съдът да изследва
какви са били обичаите между тях и
наследодателите им (чл.5, изр.2 от ГПК). Редовната практика приема, че при
смърт на владелеца, ако той остави няколко наследници и един от тях живее в
наследствената къща или работи наследствения имот, той упражнява владението за
всички наследници – докато не извърши действия, които показват волята му да
изключи сънаследниците си от владението. Ако извърши такива действия, той,
който дотогава е владелец на своя дял от имота, а държател на останалите
дялове, обръща държанието си във владение и почва да владее сам. За да го
превърне в самостоятелно владение, той трябва да „отнеме”, да „отблъсне”
владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено
самостоятелността на владението. В тази насока е и практиката на ВС
(Р.1161-69-І). Разгледано в контекста на чл.69 от ЗС, наследяването, като
правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници, се явява правно основание за упражняване на фактическата власт.
Когато към наследяване за призовани повече от едно лица, които са приели
наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност
(съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по
ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл.31 от ЗС. В тези
случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена
наследствена вещ има качеството и правата на останалите наследници. За
наличието на този субективен елемент от фактическия състав на института на
давностното владение, изразяващ се в демонстриране на действия, които
недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на
собствениците на процесните имоти, а след като бащата на ответника - Р.М. М.,
като сънаследник е станал и съсобственик – отричане правата и на останалите
сънаследници, не само че не се подкрепят, но и се опровергават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени както поотделно, така и в
съвкупност.
Затова към смъртта си на
16.09.2006г. Р.М. М. е оставил в наследство придобитата по наследство и владяна
от него на това основание 1/3 идеална част от собствеността върху процесните
имоти, но не и останалите 2/3 идеална част от тях, на които е бил държател, и
която 1/3 идеална част се е разпределила между низходящите му наследници А.Р.М.
и С.Р.О. по правилата на чл.5, ал.1 от ЗН, и всеки от двамата е придобил по 1/6
идеална част от наследството на общия наследодател.
Предвид изложеното, съдът намира,
че към настоящия момент процесните имоти са съсобствени между страните в
процеса и при посочените по-горе квоти от правото на собственост.
При това положение, делбата на
оставените в наследство имоти, описани по-горе, следва да бъде допусната между
съделителите – страните в производството, за които се установи, че принадлежат
към кръга от наследници на общия наследодател, при съответстващите на правото
им на собственост части, както следва: по 1/6 ид. част за всеки от С.Р.О., С.М.А.,
Н.Н.А., С.Н.С., П.Р.М. и А.Р.М..
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от А.Р.М.
с ЕГН **********,***, възражение против
правото на сънаследниците С.М.А., Н.Н.А., С.Н.С. и П.Р.М. да участват в делбата, поради
придобиването собствеността върху следните недвижими имоти: 1) НИВА с площ от
27.528 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.528 дка пета категория, в
местността „Б.”, съставляваща имот № 003012
по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници:
имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 2) НИВА с площ от 23.434 дка, трета
категория, в местността „С. о.”, съставляваща имот № 017008 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община
С., при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045; 3) ЛОЗЕ с площ от
0.561 дка, трета категория, в местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по плана за земеразделяне на
село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№ 002206, 002238,
002208, 002237, от страна на Р.М. М. с ЕГН **********, починал на 16.09.2006г.,
на основание 10-годишно давностно владение, осъществявано през периода от
10.09.1996г. до 10.09.2006г., като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да бъде извършена между:
П.Р.М. с ЕГН **********,***.П.К.№
, община С., С.М.А. с ЕГН **********,***, Н.Н. А.с ЕГН **********,***, С.Н.С. с
ЕГН **********,***, А.Р.М. с ЕГН **********,***, и С.Р.О. с ЕГН **********,***,
по отношение на следните
недвижими имоти:
1) НИВА с площ от 27.528 дка, от
които 10.000 дка девета категория и 17.528 дка пета категория, в местността „Б.”,
съставляваща имот № 003012 по плана
за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№
003011, 003031, 001031, 001036;
2) НИВА с площ от 23.434 дка,
трета категория, в местността „С.о.”, съставляваща имот № 017008 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община
С., при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045;
3) ЛОЗЕ с площ от 0.561 дка,
трета категория, в местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по плана за земеразделяне на село Б.с ЕКАТТЕ 06032, община С.,
при граници: имоти №№ 002206, 002238, 002208, 002237.
при квоти от правото
на собственост: по 1/6 (една шеста) идеална част за всеки от П.Р.М., С.М.А.,
Н.Н. А., С.Н.С., А.Р.М. и С.Р.О..
Решението подлежи на обжалване
пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: