Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 915

 

                                  гр.Пловдив, 10. 07. 2017 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                   Весела Петрова

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина  Стефанова 

гр.д. № 1375/2017 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.  435 от ГПК.

Образувано е по подадени 3 бр. жалби –

съответно по жалба  с вх.№ 14031/04.05.2017г., подадена от А.Х.А., ЕГН – **********, и Т.А.А., ЕГН – **********; по жалба с вх.№ 8882/21.03.2017г., подадена само от Т.А.А., ЕГН – **********; по жалба с вх.№ 9227/23.05.2017г., подадена само от А.Х.А., ЕГН – **********, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2017г., изд. от ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, по изп.д.№ 396/2013г. Молят основно да бъде отменено постановлението за възлагане като незаконосъобразно и да бъде разпоредено на съдебния изпълнител да отпочне нова процедура по извършване на публична продан. 

Въззиваемата страна Е.Л.М., чрез адв. А.Б., депозира два писмени отговори за процесуална недопустимост на жалбата, подадена от А.Х.А., и по жалбата на подадена от Т.А.А.

ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, депозира писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че и трите подадени жалби са недопустими, при условията на евентуалност –неоснователни.

ПОС  - V възз.гр.с. , констатира следното:

1/. С жалбата  с вх.№ 14031/04.05.2017г., подадена от А.Х.А., ЕГН – **********, и Т.А.А., ЕГН – **********, се посочва, че на 08.01.2015г. се е състояла публична продан на техния имот и било определено купувачът Е.Л.М., който е и взискател, в едноседмичен срок да внесе остатъка от разликата на спечеления от него търг. Това обаче не станало и сумата била внесена почти две години и три месеца по-късно. Изтъква, че М. през този двегодишен период се бил стараел да събере други техни задължения, за да може да покрие изцяло сумата и най- накрая успял едва към 10.03.2017г. Счита, че техните задължения са били събрани от М. чрез подписани фиктивни договори. Предвид на гореизложеното, намира, че  съдът трябва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за да могат да представят  нужните доказателства.

По тази жалба от въззиваемата страна Е.М. не е депозиран писмен отговор.

2/. С жалбата с вх.№ 8882/21.03.2017г., подадена само от Т.А.А., ЕГН – **********, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2017г. по изп.д.№ 395/2013г. и изп.д.№ 396/2013г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, се посочва, че това постановление е издадено въз основа на опорочена процедура на публичната продан. До това постановление се било достигнало след провеждане на четири публични продажби, които не са проведени по правилата на ГПК. По делото нямало никакви данни как е формирана оценката на недвижимия имот, липсва експертиза, която да определи тази оценка. Така например, в Протокол – на л.30, било записано Протокол за опис и оценка, но всъщност оценка нямало. Жалбоподателката хронологично проследява извършените четири продани, проведени  във времето – съответно от 20.02.2014 – 20.03.2014г.  /на л.49/ при начална цена 122 325 лв. /на л.37/ - нестанала; от 17.05.2014г.- 17.06.2014г. /на л.65/ - при начална цена 80 %   от първоначалната, тоест в размер на 97 860 лв. /на л.52/ - нестанала; от 16.09.2014 – 17.06.2014г. /на л.69/ при нова начална цена в размер на 86 630 лв., също нестанала,   и процесната от 06.12.2014 – 06.01.2015г. при размер на 80 % от цената, или на стойност 69 304 лв., пир която за купувач е определен Е.М..  По отношение на тези оценки, А. намира, че са неправилно определени. Според нея би трябвало новата цена при проданта от 16.09.2014 – 17.06.2014г. да не е обвързана от цената на предходните публични продажби, а да бъде цена, формирана от извършена нова актуална оценка на имота.

На следващо място, Т.А. възразява, че е констатирала, че няма никакви данни, че сумата от 11 880,21 лв., представляваща парична равностойност на вземанията на другите взискатели, такси и разноски по изп. дело, да е внесена по с/ка на ЧСИ. Т.А. е направила доказателствено искане за допускане на СТЕ и за назначаване на вещо лице, което да даде  заключение относно пазарната стойност на имота  към 06.08.2014г. - момента на обявяването му на публична продан.  

По тази жалба от въззиваемата страна Е.М., чрез адв. А.Б., е депозиран писмен отговор, с който се посочва, че е процесуално недопустима. Изтъква, че с разпоредбата на  435 ал.3 от ГПК  - са предвидени две предпоставки за обжалване на постановлението за възлагане ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или ако имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. По отношение на оплакванията за началната оценка на недвижимия имот, от която да започне публичната продан, счита, че същите са недопустими за разглеждане. Позовава се в тази насока на т.8 от ТР № 2/26.05.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Досежно направеното доказателствено искане за назначаване на СТЕ, намира същото за недопустимо.  Претендира разноски в размер на 200 лв. за подадения писмен отговор по жалбата с вх.№ 8882/21.03.2017г.

3/. С жалбата с вх.№ 9227/23.05.2017г., подадена от А.Х.А., ЕГН – **********, се възразява, че взискателят Е.М. не е внесъл по публичната продан от 07.01.2015г. разликата на спечеления търг, което е със срок за внасяне от една седмица. Внасянето на сумата било отложено във времето с 2 години и 2 месеца и се извършило плащане едва през м.март, 2017г., като през този двегодишен период М. се е занимавал да изкупува техни задължения. Предвид на това намира, че Постановлението за възлагане от 09.03.2017г. е незаконно издадено. Жалбоподателят А.Х.А. също хронологично проследява проведените четири публични продани и също има оплаквания досежно начина на формиране на оценката. Счита, че съдебният изпълнител е трябвало да назначи вещо лице, което да изготви експертиза и да даде актуална цена на имота. Възразява и че няма данни сумата от 11 880,21 лв. да е внесена по с/ка на ЧСИ.

По тази жалба от въззиваемата страна Е.М., чрез адв. А.Б., е депозиран писмен отговор, с който се посочва, че е процесуално недопустима, като отново се позовава на т.8  от ТР № 2/26.05.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва също, че в хода на изп. дело от страните не е имало възражения срещу началната цена на имота. Възразява срещу допускането на доказателства за експертиза за оценка.  Претендира разноски в размер на 200 лв. за подадения писмен отговор по жалбата с вх.№ 9227/23.05.2017г.

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че подадените три жалби се явяват процесуално допустими, доколкото от съдържанието им може да се изведе допустимото възражение, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.  

Съгласно чл.435 ал.3 от ГПК – постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан  не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС  по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК, недопустимо се явява самостоятелното обжалване на действия като опис, оценка, назначаване на пазач и насрочване на публична продан. Ето защо, всички оплаквания, направени с трите жалби относно начина на формиране на оценката на недвижимия имот се явяват процесуално недопустими. В тази връзка, недопустими са и направените доказателствени искания за допускане на  СТЕ за изготвяне на оценка. За пълнота, въззивният съд посочва, че жалбоподателите са цитирали съдебна практика в обратен  смисъл, но тя не е актуална и е постановена  преди ТР  № 2/26.06.2015г. на ВКС, поради което и не следва да бъде вземана предвид. По отношение на основното съществено оплакване на жалбоподателите относно цената, на която е осъществено възлагането на недвижимия имот на купувача с постановлението за възлагане. Видно е от съдържанието на Постановлението, изд. на 09.03.2017г., че за купувач на описания недвижим имот, находящ се на административен адрес – гр.Пловдив, ул.“***“ № 1,  е обявен единственият наддавач  в проданта, който се явява и взискател по делото Е.Л.М., предложил цена в размер на 69 304 лв.,        който след влязло в сила разпределение, е внесъл в законоустановения едноседмичен срок по с/ка на съдебния изпълнител сумата от 11 880,21 лв., представляваща парична равностойност на вземанията на другите взискатели, такси и разноски по изпъл. дело. От материалите по преписката - Протокол от 07.01.2015г. /на л.111/ и Наддавателно предложение /на л.114/, се установява, че при начална тръжна цена от 69 304 лв., на публичната продан е постъпило 1 бр. наддавателно предложение от наддавача Е.М. за цена в размер на 69 304 лв. Същият е бил обявен за купувач на имота за сумата 69 304 лв. Други наддавачи не са се явили  на продажбата. По Молба от 19.01.2015г. / на л.121/ на Е.М. е отпочната процедура по извършване на разпределение. Постановлението за разпределение е атакувано с частна жалба от Т.А. и след приключило съдебно обжалване на две инстанции е влязло в сила на 14.02.2017г. В тази смисъл, оплакванията за забава на изпълнителното производство заради действия на наддавача се явява несъстоятелно.

Без уважение следва да се остави и следващото съществено възражение, че по изп. дело изобщо липсвали данни да е внесена сумата 11 880,21лв., представляваща парична равностойност на вземанията на другите взискатели, такси и разноски по изп. дело, но въпреки всичко Постановлението за възлагане било издадено.  От прегледа на преписката, съдът констатира, че е налице такъв документ /на л.257/, от който се чете за извършена на датата 08.03.2017г. транзакция за сумата 11 880,21 лв. по изп. дело, като е цитирано и основанието за превода - постановление за разпределение. Върху този платежен документ съдебният изпълнител е поставил и резолюция на същата дата 08.03.2017г. за издаване на постановление за възлагане.       

Разноски.

Съобразно правния резултат  по делото във въззивна инстанция Т.А.А., ще бъде осъдена  да заплати на Е.Л.М., сумата 200 лв. за направени разноски по жалба с вх.№ 8882/21.03.2017г. за изготвяне на писмен отговор.

Съобразно правния резултат по делото и А.Х.А. ще бъде осъден да заплати на Е.Л.М., сумата 200 лв. за направени разноски по жалба с вх.№ 9227/23.05.2017г. за изготвяне на писмен отговор.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

                       Р  Е  Ш  И   :

 

Отхвърля  жалба  с вх.№ 14031/04.05.2017г., подадена от А.Х.А., ЕГН – **********, и Т.А.А., ЕГН – **********; жалба с вх.№ 8882/21.03.2017г., подадена само от Т.А.А., ЕГН – **********; и жалба с вх.№ 9227/23.05.2017г., подадена само от А.Х.А., ЕГН – **********, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2017г., изд. от ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826, по изп.д.№ 396/2013г., като неоснователни.

Осъжда Т.А.А., ЕГН – **********, да заплати на Е.Л.М., ЕГН – **********,***, с пълномощник  адв. А.Б., съдебен адрес ***, сумата 200 лв. за направени разноски във въззивна инстанция  по жалба с вх.№ 8882/21.03.2017г.

Осъжда А.Х.А., ЕГН – **********, да заплати на Е.Л.М., ЕГН – **********,***, с пълномощник   адв. А.Б., съдебен адрес ***, сумата 200 лв. за направени разноски във въззивна инстанция  по жалба с вх.№ 9227/23.05.2017г.

 

 

            Решението  е окончателно.

                             

 

                                      Председател:

 

                                             Членове: