Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на осми юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова в.гр. дело
№ 16671 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 45665 от 20.02.2019
г., постановено по гр.д. № 44433/2016 г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в са
отхвърлени предявените от „К.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, срещу „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на паричните вземания за сумата от 5556,00 лв.- главница по
фактура № 7886/01.05.2014г., ведно със законната лихва от 13.6.2016 г. до
изплащане на вземането, с 1190,75 лв. - мораторна лихва за периода от 2.5.2014
г. до 9.6.2016 г., на основание договор за продажба и доставка на 30 бр.
пластмасови маси, модел „Роди“, зелени, и 60 бр. пластмасови шезлонги, модел
„Еден“, удостоверени в Заповед от 21.06.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 31876/2016 г. по описа
на СРС.
С постановеното
решение е осъден „К.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 519,87 лева - съдебни разноски пред
СРС.
Срещу постановеното
решението е постъпила жалба от ищеца „К.“ ООД с изложени доводи за неправилност
поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Оплакванията
на жалбоподателя са, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост събраните
в производството доказателства и е извършил неправилна преценка за недоказаност
извършената доставка на стоки. Поради това неправилно е била възприета
фактическата обстановка по спора, при което неправилно е бил приложен и
материалния закон. Според ищеца в производството пред СРС е доказано, че търговските
отношения между страните са установени именно чрез лицето С.И., който въз
основа на недвусмислени обстоятелства е счетен за лице, което преговаря и
договоря от името и за сметка на дружеството. В подкрепа на този фактически и
правен довод ищецът е посочил, че е било извършено от дружеството- ответник и
частично-авансово плащане на част от доставените стоки. Поради това и след
извършване на доставката е изпратено писмо-уведомление за заплащане на
останалата част от стоката по втората издадена фактура-предмет на
производството до това лице. С оглед това, според ищеца не е оборена в
производството презумпцията на чл.301 ТЗ и търговеца- ответник е ангажиран да
заплати остатъка от дължимата цена за продадени и доставени стоки.
Моли за отмяна на
решението на СРС, като неправилно и постановяване на друго, с което исковете
бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Ф.м.“ ЕООД не е депозирала
отговор на въззивната жалба. Представя становище на 05.06.2020 г., в което
заявява, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС, като правилно и законосъобразно – потвърдено изцяло.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са от „К.“
ООД срещу „Ф.м.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 318 ТЗ, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено съществуване на парично вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
31876/2016г. на СРС, както следва: за сумата от 5556,00 лв.- главница по
фактура № 7886/01.05.2014 г., ведно със законната лихва от 13.06.2016 г. до
изплащане на вземането, и 1190,75 лв. - мораторна лихва за периода от 02.05.2014
г. до 09.06.2016 г.
Като основание за
паричното вземане се сочи договор за продажба и доставка на 30 бр. пластмасови
маси, модел „Роди“, зелени, и 60 бр. пластмасови шезлонги, модел „Еден“, за
което е съставена проформа-фактура № 044-2014/16.04.2014г. на стойност 10740
лв. с ДДС с включени разходи за доставка, като от страна на купувача е било
извършено авансово плащане на сумата 5220 лв. по фактура №7846/23.04.2014г. и е
налице незаплатен остатък по издадена от ищеца към ответника фактура №
7886/01.05.2014 г. на стойност 5556,00 лв. с ДДС.
Изложени са
фактически твърдения, че стоките са доставени на купувача, като е била
съставена стокова разписка №6223/01.05.2014 г., подписана от лицето К.от името
на ответника-търговец.
От изложените твърдения
се установява, че договорът за продажба и доставка е бил сключен след електронна
кореспонденция водена от ищеца и лицето С.И. от името и за сметка на ответното
дружество. Така на 14.04.2014 г. лицето С.И. заявило мостри от процесната
стока, за 100 бр. в зелен цвят, като предоставило данни за ответника- купувач и
адрес на доставка в гр. Велинград, хотел „Роял спа“. В отговор са представени
по електронен път именно на това лице мостри на сочените артикули, което от
своя страна поради постигане съгласие между страните-контрахенти е довело до
изготвяне от продавача ищец на проформа фактура № 044-2014/16.04.2014г. Според
последната продавача предлага за продажба на купувача-ответник пластмасов
шезлонг, модел “Eden”, зелен, бр.60, единична цена 132,50лв., на обща стойност
7950,00лв.; и пластмасова масичка, модел „Rodi”, зелен, бр.40, единична цена
25,00 лв., на обща стойност 1000,00 лв.; или на обща стойност от 10740,00 с
ДДС, от които с авансово плащане /50 %/ от 5370,00 лв. и доплащане при доставка
от 5370,00 лв.
В производството е
установено чрез събраните писмени доказателства и констатациите на ССчЕ
издаване на фактура за авансовото плащане – фактура №7846/23.04.2014г. на
стойност 5220 лв. с ДДС за авансово плащане по проформа-фактура № 044-
2014г./16.04.2014г., която е заплатена от купувача „Ф.м.“ ЕООД на 25.04.2014
г., осчетоводена е от двамата търговци-страни по спора, включена е в дневниците
за продажби/покупки за м.април 2014 г. и съответно включена в справките за ДДС
/констатации на експерта по ССчЕ, приета пред първата инстанция, която
настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК/.
В производството не е
установено сумата по издадената втора фактура № 7886/01.05.2014 г. на стойност 5556,00лв.
с ДДС–представляваща остатък от цената по поръчаните стоки по съставената
проформа фактура да е била заплатена от ответника - „Ф.м.“ ЕООД. Чрез
представянето й се установява, че същата касае продажба и доставка на
пластмасов шезлонг, модел “Eden”, зелен, бр.60, единична цена 132,50лв., на
обща стойност 7950,00лв., и пластмасова масичка, модел „Rodi”, зелен, бр.30,
единична цена 25,00 лв., на обща стойност 750,00 лв. с включен транспорт -280
лв. В същата е удостоверено, че е приспаднато авансово плащане от 4350.00 лв. по
фактура № 7846/23.04.2014 г.
Както се установява,
чрез констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция ССчЕ втората
издадена фактура не е била осчетоводена от търговеца- ответник. Противно на
изложените доводи във въззивната жалба настоящия състав намира че в
производството не е установено доставка на стоките по сключения неформален
договор за продажба и доставка между страните. Доколкото в производството е
установено незабавно противопоставяне на търговеца – ответник на действията
извършени от негово име без установена представителна власт в полза на лицата С.И.
и К., настоящия състав намира за оборена презумпцията на чл.301 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, счита се, че търговецът потвърждава
действията на лице действувало от негово име без представителна власт, ако не
се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая в
производството не е установено представяне на ответника на съставената стокова
разписка и втора фактура /стокова разписка №6223/01.05.2014г., фактура №
7886/01.05.2014 г./ преди провеждане на настоящето производство. С оглед това
правилен и законосъобразен е формирания от първата инстанция извод за оборване
на презумпцията на чл.301 ТЗ и липса на доказателства за доставка на стоките на
купувача- ответник. Идентичен извод по спора формира и настоящата инстанция при
съобразяване, че авансовото плащане на стоката, установено безспорно в
настоящето производство не доказва наличие на остатък от задължение. В този
смисъл е и становището изразено в Решение № 87/24.07.2015 г. по т.д.№ 1171/2014
г. на ВКС, което се възприема от настоящия състав. Освен това в контекста на разпоредбата на чл. 301 ТЗ липсата на осчетоводяване на
фактура №
7886/01.05.2014 г. при търговеца- ответник означава противопоставяне, "неприемане" на действия без
представителна власт.
Така формирания извод
с оглед установената правилно фактическа страна на спора не се променя от
обстоятелството, че съставената за доставката стокова разписка
№6223/01.05.2014г. и придружаващата я фактура № 7886/01.05.2014 г. са били
изпратени на лицето С.И., което именно е лицето започнало електронна
кореспонденция с ищеца във връзка с продажба и доставка на сочените вещи на
ответника. Както правилно е посочил СРС в постановеното решение изпращането на
писма по електронната поща до това лице на посочените дати /07.05.2014 г. и
22.10.2015 г./, с които е отправено искане за заплащане на сумата по втората
фактура /остатък в задължението/ не доказва получаването им от ответника преди
датата, на която последния е бил уведомен за настоящия процес, а именно /преди
образуване на заповедното производство по заявление от 08.06.2016 г.- л.4 от
делото на СРС/. Освен това, както се установи в производството чрез
представения от ищеца пътен лист серия 14, № 62/08.05.2014 г. се установява, че
стоката по втората фактура е била транспортирана от гр.Варна до гр.Велинград на
08.05.2014 г., т.е. след изпратено писмо по електронната поща на 07.05.2014 г. Именно
поради това при липса на доказване от страна на ищеца /без съмнение/, че е
доставил стоките по втората фактура на ответника, съдът намира, че предявения
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Соченият извод не се променя и
от представените от ищеца копия на снимки, които не е установено кога, къде и
от кого са направени, като същевременно информацията по тях не е била снета по
допустимия по ГПК способ- чрез оглед и възпроизвеждане на данните по тях. И при
възпроизвеждане на информацията по тях обаче по посочения начин същата би била
недостатъчна за обосноваване, че така заснетите вещи са именно тези, които по
твърдения са били доставени от ищеца на ответника.
В процесния случай от представения от ответника пред първата инстанция
списък на служители във фирмата заети по трудово правоотношение от 01.05.2014
г. до 31.05.2014 г. не се установява идентичността на лицето «К.» положило подпис
за получател от името на дружеството купувач на доставените на 08.05.2014 г.
стоки от продавача. Това не се установява и по отношение на лицето С.И., което
е осъществявало електронна кореспонденция с ищеца. В настоящето производство не
се установява посочените лица да са били упълномощени от ответника да получат
стоката и документите за нея. С оглед изричното и незабавно противопоставяне на
ответника на тези действия незабавно след узнаването за извършените от тях
действия отговорността на ответника за заплащане на стойността на стоките не
следва да бъде ангажирана.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. съобразно
представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, който
размер е съответен на минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45665 от 20.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 44433/2016 г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Ф.м.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 350.00 лева - съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.