Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Иванка Вълчева..............и
в присъствието на прокурора............................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1519 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове по чл. 26 ал. 1, предл. второ, алтернативно по чл. 26 ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, евентуален иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗС и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от С.А.М. и А.М.М.,
чрез пълномощник адвокат М.П., срещу Р.А.М., С.М.М. и М.Е.М. /допусната
поправка на фамилното му име/, за прогласяване нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, евентуално, за установяване по отношение на
първите двама ответници, че ищците са собственици на имота въз основа на
давностно владение, както и за осъждане на третия ответник да отстъпи
собствеността и предаде владението върху същия имот на ищците.
В исковата молба се твърди, че през
1986 г., М.М. М., с нот. акт № 94, том II, дело № 764 от 1986 г. на Районен
съд-Ловеч, купил дворно място в *********, с площ около 1 340 (хиляда триста и
четиридесет) квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 282 (двеста осемдесет и
две) в квартал 46 (четиридесет и шести) по плана на *********за сумата от 3
900.00 лв. Съгласно удостоверение изх.№ 439 от 23.04.2003 г. на Община Ловеч,
се посочва, че през 1987 г., М.М. М. със съпругата си С.А.М. по одобрени
строителни книжа построили в дворното място жилищна сграда с гараж, като от
обяснителната записка и стойностната сметка към нея било видно, че за
изграждане на сградата са вложени материА. на стойност 12 112.84 лв. Изтъква
се, че според нот. заверена декларация рег. № 1660 от 21.04.2003 г. имената на М.М.
М. и М. М. М. са идентични. Твърди се, че същият е починал на 28.12.2001 г., което
било видно от удостоверение за наследници № 9 от 16.04.2003 г.
Посочва се, че през 2003 г., с нот.
акт № 33, т. ІІІ, рег.№ 3140, дело № 234 от 2003 г. на нотариус с рег. № 138, с
район на действие РС - Ловеч, ищците С.А.М. и А.М.М., като наследници на М. М. М.,
били признати за съсобственици по наследство по закон на гореописаният двор с
жилищна сграда с гараж, представляващи по плана на *********поземлен имот *********)
(*********а с гараж,
със застроена площ 85,24 (осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м,
при граници на поземления имот: улица, VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138.
Изтъква се, че според данните от
подписка на 92 души, живеещи в село Хлевене, от построяването на жилищната
сграда с гараж през 1987 г. до май 2016 г., ищците били единствени обитатели и
ползватели на своя си имот, като в този период от около 29 години никой не бил
оспорвал собственическите им права над него и други лица не били го завземА..
Твърди се, че за първи път това било направено в началото на юни 2016 г.,
когато чрез лицето И. А. К. до ищцата С.М. била отправена устна покана до 14
юни 2016 г. имотът да бъде освободен от нея, тъй като бил продаден на
13.04.2016 г. от ответниците Р.А.М. и С.М.М. на третия ответник М.Е.М., с нот.
акт с рег. № 2195, том 5, № 2 от 2016 г. на СВ-Ловеч.
По-нататък се сочи, че С.М.
съжителствала на семейни начала с И. К. от 6 години. През последните години
чрез нея дъщеря й А.М., която работи в Испания, владеела къщата. С. М. и И. К.
в срока на предизвестието на поканата, се твърди, че напуснА. жилището си и към
20 юни 2016 г. изнесли и багажа си от къщата. Въпреки че излезли от владението
на сградата, ищците считат, че не са загубили собствеността си над нея и
дворното място, поради следното:
Продажбата на собствения им имот
била извършена от ответницата Р.М., съобразно нот. акт № 77, том III, рег. №
3438, дело № 262/2003 г. за покупко-продажба, съставен на 15.05.2003 г., с продавачи
С.А.М. и А.М.М. от една страна, и купувач Р.А.М., от друга страна, като в
нотариалното производство пред нотариус с рег. № 138, с район на действие
РС-Ловеч, страните участвайки лично подписА. договор за покупко-продажба на
описания по-горе недвижим имот, а именно: поземлен имот в с. Хлевене, община
Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет) квадратни метра,
съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24
( осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на
поземления имот: улица, VIII-149, имот XIII-139, имот VI-138.
Твърди се, че истинската причина да
се прехвърли на името на Р.А.М. гореописания имот не била неговата продажба, а
обстоятелството, че към 13.05.2003 г. С.А.М. дължала пари на С. М.ов М.ов, ЕГН **********,
който дълг бил възникнал още приживе на починА.я й съпруг, съгласно подписана
от него разписка от 06.07.2001 г. Този факт и дължимостта на сумата от 6 500
лв., се твърди, че били установени с решение № 511 от 04.11.2003 г. по гр. дело
№ 292 от 2003 г. по описа на РС -Ловеч, влязло в сила на 09.03.2006 г. Посочва
се още, че през 2003 г., С.М. и А.М. не разполагА. с толкова средства, а
кредиторът им С. М.ов отправил сериозни предупреждения, че ще вземе къщата им,
ако не му платят. Твърди се, че за да не изгубят имота си с принуда от съда, С.
и дъщеря й А.М.М., с посочения по-горе нот. акт № 77, том III, рег.№ 3438, дело
№ 262/2003 г., го преписА. на името на Р.А.М., но тази продажба била чисто
документална, тъй като след сключването й, къщата и двора не били предавани на
купувача, а той не е плащал продажната цена по сделката. Разноските по нея били
изцяло в тежест на С.М.. Изтъква се, че наред с това, договорът в нарушение на
чл. 9 и чл. 209 от ЗЗД, включвал предварителна уговорка, че ще обвързва
страните до погасяване на дълга от 6 500 лв. към С. М.ов, като ответницата
Р.М., като доверено лице на ищците, устно гарантирала, че след това обратно ще
им прехвърли собствеността. Твърди се, че тя внушила на ищците съзнанието, че
те имат интерес да продадат имота си на нея по горния начин, като ги убедила,
че по този ред законът не действа и кредиторът им не може чрез съдия-изпълнител
да продаде тяхното жилище. Ищците стигнА. до своята представа, че могат да
останат без единственото си жилище, въпреки неговата несеквестеруемост, чрез
съветите на ответницата, която, в израз на своята „добросъвестност",
заявила пред тях, че била провела лично, сама, среща с адвокат, който я консултирал,
че ако не се разпоредят фиктивно с единственото си жилище, ги грози опасността
да го изгубят.
Твърди се още, че ищците през 2003 г.
по-доверено от ответницата лице нямА.. Не знаели към кого друг да се обърнат за
помощ. ПознавА. се с Р.М. и семейството й от дълги години. Освен приятелство, се
твърди, че ги свързвало и известно родство по сватовство - ответницата била
съпруга на чичото на починА.я съпруг на С. - М.М.. Наред с това, се посочва, че
в този период Р. изпълнявала отговорна и авторитетна длъжност - Кметски
наместник в село Хлевене, което било видно от издадено от нея удостоверение за
наследници с изх. № 9 от 16.04.2003 г. на М. М..
Ищците изтъкват, че имА. пълно
доверие на ответницата. За това пред нотариуса те заявили, че са получили
сумата от 2 200.00 лв., въпреки че плащане не било имало. Твърдят, че
косвено доказателство, че плащане не е имало било обстоятелството, че след
сделката затрудненото им финансово състояние не се променило, като те нито
погасили дълга си към С. М.ов, нито са закупили друго жилище и продължили да
пазаруват в хранителните магазини в селото чрез записване.
Наред с това посочват, че когато с
посоченото по-горе съдебно решение били осъдени да платят на кредитора си
задължение от 6 500 лв., ищцата, за да погаси дълга си, теглила два
потребителски кредита от „ОББ” - единият от 13.10.2008 г. в размер на 1500.00 лева,
а другият от 21.12.2009 г. в размер на 6000.00 лева. Твърдят, че задължението
от 5000.00 лева към С. М.ов било изплатено от С.М. едва на 23.12.2009 г., което
било видно от нотариално заверена разписка от същата дата на нотариус с рег.№
138 с район РС - Ловеч, а образуваното изп. дело № 332/2007 г. по описа на СИ
при РС-Ловеч било прекратено по искане на взискателя след това.
Изтъква се още, че след погасяване
на дълга през 2009 г., споразумението между страните по продажбата от 2003 г.
не било спазено, като ищците многократно искА. от ответницата да оправят
документите на къщата с двора, но тя все отбягвала въпроса. Въпреки това,
ищците твърдят, че приятелските им отношения се запазили, като ответницата
често ги посещавала на гости в дома им, а през 2015 г. дори живяла за три
месеца при тях поради семейни проблеми със съпруга й. При разговорите за имота,
ищците посочват, че тя отклонявала темата с различни мотиви. Често, за да ги
успокои, заявявала пред съпруга на С., да не се тревожат, че тя е „човек на
Алаха” и никога няма да злоупотреби. Ищците твърдят, че въпреки това, през
април 2016 г. ответницата продала несобствения имот, макар да знаела, че никога
не го е придобивала като свое жилище, не го е владяла чрез ищците след
снабдяването й с нот. акт, не е плащала продажна цена при прехвърляне на
собствеността, никога не е отдавала под наем неговото ползване и при ясното
съзнание, че реално стойността на продажната цена по нот. акт и реалната цена
на имота към 2003 г., са несъизмерими, като последната дори се разминавала с
данъчната му оценка, която според писмо с изх.№ 1152/13.05.2003 г. на ТДД
-Ловеч, е била на стойност 2 833.30 лв.
Ето защо, ищците считат, че имат
правен интерес да оспорват сделката, изразена в нот. акт № 77, том III, рег. №
3438, дело № 262/2003 г., като нищожна, тъй като е била сключена при
заобикаляне на закона съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 209 от ЗЗД,
чл. 452 ал. 2, чл. 453, т.1 от ГПК, а също и в противоречие с добрите нрави
съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Относно твърдяното противоречие с
добрите нрави, се посочва, че 2003 година пазарната стойност на процесния имот
била около 40 000 хиляди лева, а неговата продажба за 2 200 лв., съгласно
посоченото в нот. акт № 77, том III, рег. № 3438, дело № 262/2003 г., обуславяло
явно неравностойното различие в насрещните престации, противоречащо на добрите
нрави. Наред с това поведението на Р.М. нарушавало изискванията на чл. 9 от ЗЗД, тъй като тя се възползвала от авторитета на длъжността, която заемала, и
доверието, което е имала у ищците, като манифестираното от нея поведение пред тях,
че намеренията й да стане купувач само по документи били добросъвестни и
безкористни и са в техен интерес, според ищците противоречи на добрите нрави. В
тази насока ищците са цитирА. съдебна практика /ТР №1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т.д.№1/2009г. на ОСГТК, Решение № 4/25.02.2009 г. по гр. д. № 395/2008 г. на
ВКС, ТК, I т.о./. Ищците изтъкват, че чрез показаната от Р.М. правна и морална
загриженост, тя ги е убедила, че в техен интерес е да изразят пред нотариуса
официална воля, че жилището им не е необходимо и те не желаят да се ползват от
облагите на несеквестеруемостта. Поради невярната представа, която ответницата
им била създала, ищците считат, че тя още през 2003 г. била застрашила
възможността им да преживяват нормално, имайки предвид правата на кредитора им
по чл. 135 от ЗЗД. Нещо повече, ищците считат, че въз основа на сделката през
2016 г., тя ги поставила в антихуманно положение след като е прехвърлила имота
на друго лице, като тук се позовават на Р - 357- 2010 г. по гр.д. № 100/2010 г.
на IV г.о. на ВКС, като с този си акт тя ги лишила от тяхното единствено
семейно жилище. Посочва се, че сега С. ***, което било видно от оформен договор
за наем от 08.08.2016 г. Отново се подчертава, че това поведение на ответницата
е в противоречие с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗЗД и е недопустимо от
принципите на справедливостта, заложени като регулатор на свободата на
договаряне съобразно критериите на добрите нрави.
Съобразно изложеното ищците считат
сделката от 2003 г. за нищожна, поради което считат, че през 2003 г. тя не е
породила вещно-прехвърлителен ефект, с оглед на което такъв не бил настъпил и с
последващата продажба от 13.04.2016 г., обективирана в нот. акт с рег. № 2195
от 13.04.2016 г., том 5, № 2 от 2016 г. на СВ –Ловеч, като правата, които ответникът
М.Е.М. черпел от този нот. акт, били непротивопоставими на ищците. Последните считат,
че са останА. собственици на имота, а не М.Е.М., а той, макар и купувач, го
владее без основание.
На следващо място, ищците изтъкват и
своето явно, необезпокоявано и непрекъснато своене на имота след сделката от
2003 г., обхващащо период повече от 12 години, осъществено при знанието и без
противопоставянето на Р.А.М., поради което считат, че са собственици на имота и
на основание чл. 79 от ЗС /позовават се на Решение № 31 от 27.02.2015 г. на ВКС
по гр.д.№ 5276/2014 г., I г.о., ГК/ и с оглед на това твърдят, че Р.М. е
изгубила собствеността върху имота преди разпореждането с него от нея и съпруга
й през 2016 г.
С оглед на изложеното, ищците молят
за постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор
за покупко-продажба от 15.05.2003 г., сключен между тях, от една страна като
продавачи, и Р.А.М., като купувач, от друга страна, обективиран в нот. акт №
77, том III, рег. № 3438, дело № 262/2003 г. на нотариус с рег. № 138, с район
на действие РС - Ловеч, за недвижим имот, съставляващ: поземлен имот в с. Хлевене,
община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) квадратни
метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24
( осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м, при граници на
поземления имот: улица, имот ХIII-139, имот VI-138, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2
от ЗЗД - поради заобикаляне на закона, алтернативно на основание чл. 26 ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
Евентуално, в случай, че горните
искове бъдат отхвърлени, ищците молят, на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.
79 от ЗС, да се признае за установено, че въз основа на давностно владение, те
са собственици на горния имот спрямо Р.А.М. и С.М.М..
И отново при условията на
евентуалност, на основание нищожността на сделката или въз основа на изтеклата
давност в тяхна полза, ищците молят, съгласно чл.108 от ЗС, да бъде осъден
третия ответник М.Е.М. да им отстъпи собствеността и предаде владението на
гореописания поземлен имот, идентичен с обекта, предмет на нот. акт, с рег. №
2195 от 13.04.2016 г., том 5, № 2 от 2016 г. на СВ -Ловеч, представляващ ПИ с
пл.№ 262, парцел VII, площ по документ за собственост 1388.00 кв.м., заедно с
построената в него сграда, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна с
площ 95 кв.м.
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от тримата ответници, чрез пълномощник адвокат Ц.Ж., с
който са изложени доводи за неоснователност на исковете. Изтъква се, че
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти не съответстват на
правните квА.фикации. Ако страните са имА.
някаква уговорка, то е следвало да съставят обратен документ. Признава се, че
след продажбата ищците са останА. в имота, тъй като нямат друго жилище, но на
добрата воля на първите купувачи. Изложен е довод, че в този имот ищците са
държатели, но не и добросъвестни владелци. Не са и манифестирА. владението на
имота като собствен, затова и с предупреждението да освободят имота, не са имА.
никакви възражения за собственост. По отношение на третия ответник е изразено
становище, че извършената сделка по продажбата на имота е перфектна и
съобразена с разпоредбите на закона.
В съдебно заседание
ищцата С.М. се явява лично, а ищцата А.М. не се явява. Двете се представляват от адвокат М. П., която
поддържа всички предявени искове и счита, че са доказани. Моли за присъждане и
на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, като
относно заплатения адвокатски хонорар, моли да бъде допълнен по реда на Наредба
№ 1/09.07.2014 г., тъй като е оказала безплатна адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднената ищца С.М.. В писмена защита, процесуалният представител
на ищците развива подробни съображения за основателност на исковете.
Ответниците Р.М. и М.М.
се явяват лично в съдебно заседание, а ответникът С.М. не се явява. Тримата се
представляват от адвокат Ц. Ж., която моли за отхвърляне на всички искове, като
неоснователни и недоказани, както и за присъждане на разноските по делото,
съгласно представена молба с характер на списък по чл. 80 от ГПК. В писмени
бележки развива съображения в подкрепа на заявената позиция.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
От Удостоверение за
наследници № 9/16.04.2003 г., издадено от Кметство – с. Хлевене, се установява,
че М. М. М. е починал на 28.12.2001 г. и оставил за свои наследници ищците С.А.М.
– съпруга и А.М.М. – дъщеря.
Не се спори, че
преди смъртта си М. М., записван още и с имена М.М. М. /декларация за
идентичност на имената му – л. 23 от делото/, е притежавал по силата на договор
за продажба дворно
място в *********по плана на *********– видно от Нотариален акт № 94, том II,
дело № 764/1986 г. на Районен съд-Ловеч. Впоследствие дворното място било
застроено с жилищна сграда /удостоверение от 23.04.2003 г. на Община Ловеч – л.
22/.
След смъртта на наследодателя си М. М.
М., ищците се снабдили с констативен Нотариален акт № 33/07.05.2003 г., т. ІІІ,
рег.№ 3140, дело № 234/2003 г. на Нотариус с рег. № 138, с район на действие РС
- Ловеч, с който са признати за съсобственици въз основа на наследство по закон
върху посочения по-горе недвижим имот, представляващ поземлен имот в *********с
площ около 1 340 кв. метра, с пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24 кв.м,
при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, при права: 3/4
идеални части за С.М. и 1/4 идеална част за А.М..
С договор за продажба от 15.05.2003
г., оформен с Нотариален акт № 77, том III, рег. № 3438, дело № 262/2003 г. на
Нотариус с рег.№ 138, ищците продА. гореописания недвижим имот на ответницата Р.А.М.,
за сумата 2200.00 лева, като в акта е удостоверено, че са получили сумата
напълно от купувача. В нотариалния акт е посочено също, че данъчната оценка на
имота е в размер на 2229.80 лева, съгласно удостоверение от 30.04.2003 г. на
ТДД-Ловеч.
Представено е и Удостоверение за
данъчна оценка на имота от 13.05.2003 г., от което е видно, че към тази дата
същият е с данъчна оценка в размер на 2833.30 лева.
Не се спори, че след продажбата на
имота, консумираната в него ел. енергия продължила да се заплаща по партида на
името на наследодателя на ищците /видно от 4 бр. разписки на „ИзиПей“ от 2010
г. – л. 83-86 от делото/.
Не се спори също, че преди смъртта
си, наследодателят на ищците М. М. М. имал парично задължение към лицето С. М.ов.
Това се установява и от приложения по делото заверен препис от влязло в сила
съдебно решение № 511/04.11.2003 г. по гр.дело № 292/2003 г. на Ловешкия
районен съд, с което вече след смъртта на М. М., неговите законни наследници –
ищците С. и А. М.и са осъдени да заплатят на С. М.ов М.ов сумата 6500.00 лева,
произтичащи от договор за заем от 06.07.2001 г., ведно със законната лихва от
27.03.2003 г. до окончателното изплащане, както и сумата 660.00 лева – разноски
по делото.
За събиране на посоченото парично
вземане е било образувано и изп.дело № 332/2007 г. на СИС при РС-Ловеч – видно
от приложената призовка за доброволно изпълнение до ищцата А.М. /л. 46/. Впоследствие,
на 23.12.2009 г., кредиторът С. М.ов подписал разписка, че е получил от С.М.
сумата 5000.00 лева.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Р.М. обясни, че както преди продажбата през 2003 г., така и
след това и до сега, е била в близки приятелски отношения с ищцата С.М., но
отрича да е знаела за отношенията на последната със С. М.ов, както и да е
давала съвети на С. за прехвърляне на имота й. Заяви, че е живяла в процесния
имот от октомври до декември 2016 г., когато лично ищцата С. и съжителят й И.
казА., че ще тръгват за Испания и я помолили да отиде в къщата, като й дА.
ключове, а като се върнА. тя все още била там.
На свой ред ищцата С.М., на въпроси
по чл. 176 от ГПК, обясни, че през септември 2015 г. е отишла за два месеца в
Испания на гости при дъщеря си – другата ищца, която е там още от 2010 година. Преди
2015 г., С.М. твърди, че не е ходила в Испания. Именно в периода на престоя й в
Испания, като по-късно при нея отишъл и съжителят й И. К., ответницата Р.М. ги
е помолила да живее в процесния имот в с. Хлевене, тъй като не била в добри
отношения със съпруга си. Когато се върнА. от Испания през м. декември 2015 г.,
Р. живеела в къщата и останала три месеца, а след това я изгонили, тъй като
създавала дразги между тях. Ищцата С.М. заяви още, че с И. К. са заедно от 2011
година и са заживели в процесния имот. След това през 2012 г. заминА. в с.
Български извор за около година, но там нямало работа и се върнА. в *********през
2013 година.
По делото са допуснати и гласни
доказателства за установяване на обстоятелства относно владението на процесния
имот, намерението на ищцата към имота и знанието на ответницата за това, както
и отношенията между двете.
Свидетелката А.на М. /67 г./ е от *********и
познава ищцата С. от преди 30 години, когато последната се е омъжила за М. М.,
като първо двамата живеели в къща на майката на М., а после си купили нова къща
– по думите на свидетелката „…тази къща, която й взеха“. Не е чувала да е имало
спорове за тази къща и знае, че откакто е построена, преди около 30 години, в
нея са живеели М. със семейството му, като след смъртта му ищцата е продължила
да живее там, а впоследствие дъщеря им А. е отишла в Испания. Свидетелката
знае, че С. и съпругът й М. дължА. пари на негов братовчед С.. Знае също, че С.
и ответницата Р.М., тогава кмет на селото, били близки приятелки и постигнА.
уговорка С. да прехвърли къщата на Р., за да се избегне принудително изпълнение
върху нея заради дълга към С., а когато С. се издължи на него и има пари и за
ново прехвърляне, Р. ще й прехвърли къщата обратно. Тези факти св. М. заяви, че
ги знае както лично от Р., така и от С., които не пазели тайна, че продажбата е
„фиктивна“ и това „цялото село го знае“. Свидетелката има впечатление, че до
продажбата и след нея ищцата С. е продължила да живее в къщата и никой не я е
гонил. Ходила е и при дъщеря си в Испания два пъти, живяла за малко със
съжителя си И. в с. Български извор, а след това двамата заживели в процесната
къща в *********до момента, когато преди няколко месеца къщата била продадена.
Свидетелят И. К. заяви, че от 2011
година живее на съпружески начала с ищцата С.М. ***. За малко живели и в
родното му село Български извор, но юли-август на 2011 г. се върнА. да живеят в
къщата на ищцата в с. Хлевене. Ответницата Р. идвала при тях да пият кафе и му
е разказвала, че е посъветвала С. да й прехвърли къщата, за да не я загуби
заради дълг към друго лице, а след това ще й я върне. През 2015 г. С. заминала
при дъщеря си в Испания, а св. К. следвало да отиде при тях по-късно. Тогава
ответницата Р. го помолила да се обади на С. и да я пита да й разреши да живее
в къщата, при което С. разрешила и той оставил ключове. Свидетелят сподели
впечатленията си от поведението на Р. по отношение на сделката с имота: „…Р. ни
успокояваше, че няма да направи нищо, да не се притесняваме…“; „…знаеше, че
къщата си е на С.…“; „…Р.М. ми каза, че не е купила къщата, че е фиктивно…“; „…Р.
искаше да ходим при Нотариус и сме ходили заедно, но мъжа на Р. не искаше да
дойде, прехвърлянето щеше да бъде да си платим цената на Нотариуса за
сделката…“. Според свидетеля, С. също си знаела, че къщата е нейна и се
отнасяла като към нейна къща, радвала се на ремонтите, които той започнал да
прави след като се върнА. от Български извор – септична яма, водопровод,
ограда, тоалетна. Свидетелят заяви също, че през м. юни 2016 г., двамата със С.
са напуснА. къщата и отишли на квартира, тъй като третият ответник М.М. им
показал нотариален акт, че къщата е прехвърлена на него и им определил срок да
я освободят.
Свидетелката Поля Иванова заяви, че
има дворно място в с. Хлевене, в съседство с процесния имот и познава С. от
1998-1999 г., която заедно с дъщеря си живеела в спорната къща. След смъртта на
съпруга на С., свидетелката не знае С. да е живяла на друго място, но знае, че
е ходила при дъщеря си в Испания през 2015 г. Знае също, че през 2016 г.
процесната къща е продадена, като през месец юни е даден срок на С. от купувача
да я освободи, след което тя и съжителят й се установили на квартира.
Свидетелката заяви, че се е изненадала от тази продажба, тъй като знаела, че
къщата е строена от С. и съпруга й навремето, а С. се отнасяла с къщата като със
своя, почиствала я. Свидетелката е виждала Р.М. да ходи в къщата на С.. Заяви,
че С. не й е споделяла за първата сделка, но след продажбата през 2016 г.
споделила, че много пъти е искала да си възстанови къщата, но съпругът на Р. не
бил съгласен.
Свидетелят К. А. заяви, че е първи
братовчед на починА.я съпруг на С. *** откакто се е родил. След смъртта на М.
през 2001 г., съпругата му С. и дъщеря им живеели в процесната къща в с.
Хлевене. Известно време били и в с. Пелово, но се върнА.. След това заминА. за
Испания, но С. се върнала. Живяла със съжителя си И. и в с. Български извор, като
свидетелят не може да уточни период. След това пак ходила в Испания и се
върнала. Свидетелят знаел от С., че през 2003 г. си е продала къщата на Р.
заради стари дългове към нея и съпруга й С.. Не знае да е имала съдебни спорове
и конфликти със С. М.ов, негов брат. Често е виждал С. и Р. заедно и според него
са били в добри отношения, а през последните две години /2015-2016 г./, знае,
че Р. живеела в къщата заедно със С. и И.. Свидетелят заяви, че последно е влизал
в къщата през 2016 г. и според него не са правени никакви подобрения по нея
след смъртта на съпруга на С..
Според заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза, пазарната цена на процесния имот
към момента на продажбата му през 2003 г. е била 4900.00 лева, а според
заключението на повторната експертиза пазарната му цена към този момент е била
5800.00 лева. И двете експертизи са дА. заключения, че за последно преди
изповядване на сделката през 2003 г., е била актуА.зирана данъчната оценка на
имота на 13.05.2003 г. и стойността е била 2833.30 лева.
От представения Нотариален акт за
покупко-продажба № 67/13.04.2016 г., том II, рег.№ 1565, дело № 167/2016 г. на
Нотариус Цветослав Лазаров, рег.№ 138 на НК, се установява, че процесният имот
е продаден от ответниците Р.М. и С.М. на третия ответник М.Е.М. за сумата
8000.00 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че е сезиран с няколко обективно съединени иска, както
следва: иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.05.2003 г., обективиран в Нотариален акт № 77, том III, рег.№ 3438, дело № 262/2003 г. на
Нотариус рег.№ 138 на НК, с район на действие РС-Ловеч, на основание чл. 26 ал.
1, предл. второ от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, алтернативно, за
прогласяване нищожност на същия договор, на основание чл. 26 ал. 1, предл.
трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави /допуснато изменение в
правната квА.фикация на този иск – с.з. от 21.04.2017 г./. При условие на
евентуалност, в случай на отхвърляне на горните искове, е предявен и иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС, за
установяване право на собственост въз основа на давностно владение върху недвижимия
имот, предмет на горната сделка, а в случай на уважаване на някой от
евентуалните искове, е предявен и ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу
третия ответник за предаване собствеността и владението върху същия недвижим
имот.
По иска с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за
нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2003 г.,
поради заобикаляне на закона:
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.
1, предл. второ от ЗЗД, нищожни са договорите, които заобикалят закона.
Ищците обосновават това основание за
нищожност, с твърдението, че договорът е сключен при заобикаляне на чл. 209 от ЗЗД, чл. 452 ал. 2 и чл. 453 т. 1 от ГПК. Следва да се отбележи, че при съглашение
между страни по сделка, с което да се постигнат последиците по чл. 152 от ЗЗД
или по чл. 209 от ЗЗД, сделката е нищожна поради противоречие със закона, а не
поради неговото заобикаляне.
Според чл. 209 от ЗЗД, продажбата с
уговорка за изкупуване е недействителна. Това е вид продажба, която поначало
служи като средство за прикриване на договор за залог под формата на продажба,
като заемодателят не желае учредяването на залог, а се сключва договор за
продажба относно вещта, която всъщност му се залага, с право на продавача
/заемател и залогодател/ да си я откупи в уговорен срок, т.е. да си върне
собствеността върху вещта, но ако не упражни до изтичане на уговорения срок
правото си на изкупуване, купувачът /заемодател/, дотогава само собственик под
прекратително условие, става окончателно собственик на продадената му
/заложената му/ вещ, въпреки забраната на чл. 152 от ЗЗД. Видно от нотариалния
акт, с който е сключена процесната сделка, уговорка относно изкупуване не е
отразена. Разпитаните по искане на ищците свидетели, макар и да говореха, че
процесният имот е продаден „фиктивно“ и след време ще бъде „върнат“ обратно на
ищците, нямат преки впечатления от отношенията между ищците и ответницата Р.М.,
тъй като не са присъствА. на техни разговори и уговорки, а знаят и пресъздават това,
което им е разказвано от страните и предимно от ищцата С.М.. Следователно, по
делото няма доказателства, от които да се установи страните да са изразили воля
сделката продажба от 15.05.2003 г. да е сключена под прекратителното условие
станА.ят собственик на имота купувач да престане да бъде такъв, ако продавачът
в определен срок му върне покупната цена, поради което и няма основание да се
приеме, че тя е сключена при заобикаляне на закона. Освен това, следва да се
отбележи, че при заобикалянето на закона е нА.це законова забрана за постигане
с определена сделка на конкретен правен резултат, а страните искат да постигнат
този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но
която води до забранения резултат, като в случая не се установява нА.чие на
една цел у страните по продажбата, която е забранена от закона, но която те да
постигнат по незабранен от закона начин. В този смисъл, по никакъв начин не се
доказаха и твърденията на ищците процесната сделка да е сключена при
заобикаляне на посочените от тях разпоредби на чл. 452 ал. 2 и чл. 453 т. 1 от
действА.я към момента на сделката ГПК, касаещи производство по открито
наследство, а в случай, че се позовават на същите разпоредби от сега действащия
ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, очевидно е, че той не е действал към момента на
сделката.
С оглед на изложеното, искът за нищожност на процесния договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 15.05.2003 г., поради
заобикаляне на закона, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за
нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2003 г.,
поради накърняване на добрите нрави:
Добрите нрави са
критерии и норми на поведение, които са установени в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Накърняването на добрите нрави означава такова отрицателно
въздействие върху установените морални норми, което е в остро противоречие с
тях, скандА.зира обществото и се възприема негативно от него.
В
случая ищците обосновават твърдяното противоречие на сделката с добрите нрави, с това, че към
момента на сключването й през 2003 година пазарната стойност на процесния имот
била около 40 000.00 лева, а неговата продажба за сумата 2 200.00
лева, съгласно посоченото в нот. акт № 77, том III, рег. № 3438, дело №
262/2003 г., обуславяла явно неравностойното различие в насрещните престации.
От неоспореното заключение на
повторната съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
професионално изготвено, се установи, че пазарната цена на процесния имот към
момента на продажбата му през 2003 г. е била 5800.00 лева, а данъчната му
оценка преди изповядване на сделката за последно е била актуА.зирана на
13.05.2003 г. и стойността е била 2833.30 лева.
По
въпроса за нищожност на договор за продажба, сключен между страните, поради
противоречие с добрите нрави предвид неравностойност на насрещните престации, е
дадено разрешение в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, І ГО, което
настоящата инстанция съобразява. В това решение е прието, че понятието „добри
нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката, но неравностойността следва да е такава, че практически да е сведена
до липса на престация.
В случая откритото по
искане на ищците производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК по оспорване истинността
на съдържанието на процесния договор за покупко-продажба, в частта, имаща
характер на разписка за продажната цена, с твърдението, че реално не е
осъществено плащане, остана недоказано. От съдържанието на договора, оформен с нот. акт № 77, том III, рег. №
3438, дело № 262/2003 г. на Нотариус Цветослав Лазаров, е видно, че имотът е
продаден за сумата 2200.00 лева, която сума продавачите са заявили, че са
получили напълно от купувача. Така удостовереният факт на плащане на продажната
цена не беше опроверган по никакъв начин от събраните по делото доказателства,
поради което следва да се приеме, че уговорената продажна цена от 2200.00 лева
е била заплатена от купувача Р.М. на ищците.
Отклонението от
пазарната стойност, определена от вещото лице по повторната експертиза в размер
на 5800.00 лева, и заплащането на цена на имота по данъчна оценка, макар и
малко под нейния размер към момента на сделката /2833.30 лева/ не налага
извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение
на „добрите нрави” и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26
ал. 1 от ЗЗД. НА.це е ответна парична престация, която макар да се отклонява от
обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна. Достатъчно е продажната цена да е съизмерима с данъчната
оценка, за да няма нееквивалентност на насрещните престации.
С оглед на изложеното и
този иск за нищожност на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.05.2003 г., поради накърняване на добрите нрави, при неравностойност на
насрещните престации, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен, съответно и производството по чл. 193 ал. 1 от ГПК по оспорване
истинността на съдържанието на същия договор, в частта, имаща характер на
разписка за продажната цена, с твърдението, че реално не е осъществено плащане,
следва да бъде отхвърлено, като недоказано.
По евентуалния иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 79 от ЗС, за установяване право на собственост въз основа на давностно
владение върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба от
15.05.2003 г.
За да се уважи този
иск, на основание изтекла придобивна давност, следва да са нА.це установените
от закона предпоставки на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.
79 ал. 1 от Закона за собствеността,
правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се предобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо
претендиращият несобственик да е упражнявал в период не по-малък от 10 години
фактическа власт върху този имот /corpus/, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение,
което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем
единствено и само за себе си. Фактическата власт може да се упражнява не само
лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът
трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице
да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
В случая от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че въпреки извършената
от ищците продажба на процесния имот на 15.05.2003 г., те са продължили да се
считат за собственици на имота и явно и несъмнено са демонстрирА. намерението
си да го своят спрямо купувача – ответницата Р.М., която не се е
противопоставяла на това. Извод в тази насока на първо място е обстоятелството,
че ищците са продължили да живеят в имота от момента на продажбата му през 2003
г. В подкрепа на този факт са показанията на свидетелите М. и Иванова, които
съдът съобразява като безпротиворечиви и основани на преки впечатления, че С.М.
след смъртта на съпруга
си М. през 2001 г. е продължила да живее в процесната къща и да я счита за своя
до момента когато през 2016 г., й бил даден срок да я освободи поради
извършената продажба на третия ответник. Фактът, че през определени периоди от
време С.М. е ходила на гости при дъщеря си в Испания не означава, че тя не може
да осъществява владение с намерение за своене, тъй като се установи, че винаги
се е връщала в имота. Представеното от ответниците удостоверение рег.№
295р-5026/25.04.2017 г. на ОД на МВР-Ловеч, Сектор „Български документи за
самоличности“, относно задгранично пътуване на ищцата С.М. с посочена дата на
излизане от РБ – 19.07.2012 г. и дата на влизане – 08.12.2015 г., не може да
обоснове извод, че за целия период ищцата непрекъснато се е намирала в чужбина,
тъй като след 01.01.2007 г., когато РБ е станала член на ЕС, данните за
пътуванията на българските граждани в АИФ „Граничен контрол“ са непълни, поради
което съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, че когато С. е ходила
в Испания, това е било за кратък период от време /в т.см. показанията на св. М.:
„…С. ходи при А. в Испания, стоя малко, незнам дА. има година…“, „… след като
се върна първия път от Испания, когато ходи при дъщеря си, пак ходи за
месец…“/. Същото се отнася и за периода когато през 2011 г. ищцата С.М. е
живяла заедно със св. К. няколко месеца в с. Български извор. Освен това, по
делото не се установи през периодите на пребиваване на ищцата на друго място,
купувачът Р.М. да е живяла в имота или по друг начин да е показвала някакво
намерение да го свои. Фактът, че ответницата не
е демонстрирала намерение да свои имота за себе си, следва и от това, че през
2015 година е поискала разрешение от ищцата С.М. чрез съжителя й св. И. К., да
живее в него и едва след даденото й от ищцата разрешение и предоставен ключ, е
живяла в имота за около три месеца, след което по искане на ищцата, го е освободила
без да се противопостави на това. В този смисъл са показанията на св. К., които
съдът преценява с оглед на всички други данни по делото предвид възможната му
заинтересованост от изхода на делото като лице, което се намира във фактическо
съжителство с ищцата С.М., и ги намира за достоверни, тъй като се подкрепят от
обясненията на самата ответница Р.М., която потвърди, че около три месеца е
живяла в имота /според нея 2016 г., а не 2015 г./, но след дадени й ключове от
ищцата.
При всички тези
данни въз основа на събраните по делото доказателства, може да се направи
обобщения извод, че още от 2001 г., а и непосредствено след процесната сделка
от 15.05.2003 г., фактическата власт върху имота се е осъществявала единствено
от ищците и тъй като имотът е наследствен, ищцата С.М. е имала качеството на
владелец на своята идеална част от имота и държател на частта на другия
сънаследник – дъщеря й – втората ищца А.М., за която се установи,
че след 2010 година се е установила в Испания. Съдът приема за
установени и другите елементи на владението: а именно, същото е било постоянно
– от 2001 година до момента, когато през
2016 година на С.М. е бил даден срок да освободи имота поради извършената
продажба на третия ответник. Владението е било и непрекъснато, като не се
установи някой да е отнемал на ищците фактическата власт върху имота до 2016 г.
– нито ответниците Р.М. и С.М., нито някое друго лице. Безспорно нА.це са и
останА.те елементи на владението – същото е било несъмнено, явно и спокойно,
тъй като ищцата е демонстрирала, че владее имота за себе си и дъщеря си, което
стана ясно от показанията на разпитаните свидетели. Съдът приема за установено
и субективното намерение на ищците да своят имота, като въведената презумпция в
чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго, не беше оборена с ангажираните доказателства от страна на
ответниците.
Следователно, по
безспорен начин се установи първата предпоставка от придобивния способ –
владение на имота, по отношение на което са нА.це всички изискуеми признаци –
обективни и субективен. Вторият елемент на придобивната давност е изтичането на
определен период от време, през който се упражнява владението. В случая, тъй
като процесният имот е бил продаден от ищците на 15.05.2003 г., не се касае за
добросъвестно владение по смисъла на чл. 70 от ЗС, поради което необходимият
период от време, в който ищците следва да се владели имота е 10 години. По делото
безспорно се установи, че непосредствено след продажбата на 15.05.2003 г.
ищците са продължили да упражняват владение върху имота, което е продължило до
2016 г., т.е. изминал е период от време много по-дълъг от изискуемия от закона
10-годишен срок.
С оглед на
изложеното, предявеният от ищците С. и А. М.и против ответниците Р.М. и С.М. установителен
иск за собственост върху процесния имот на основание изтекла 10-годишна
придобивна давност, се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу третия
ответник М.Е.М.:
Искът по чл. 108 от ЗС винаги
предполага кумулативното нА.чие на три предпоставки: 1/ че ищецът е собственик
на вещта, предмет на иска; 2/ че вещта се намира във владение или държане на
ответника и 3/ че ответникът владее или държи вещта без основание.
От изложените по-горе обстоятелства
във връзка с установителния иск за собственост и направения извод за неговата
основателност, съдът намира, че първите две предпоставки на ревандикационния
иск са нА.це.
Както се установи, процесният имот е
придобит от ищците на основание 10-годишна придобивна давност, която е изтекла
още през 2013 година. При това положение втората сделка – покупко-продажба от
13.04.2016 г. не е произвела вещноправно действие и приобретателят по нея –
третият ответник М.Е.М. не е станал собственик на прехвърления
недвижим имот, тъй като към момента на тази сделка ответниците Р.М. и С.М. не
са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят права, които нямат.
Следователно нА.це е и третата предпоставка на ревандикационния иск –
ответникът М.М. владее процесния имот без основание, поради което следва да го
върне в патримониума на ищците.
С оглед на изложеното, искът на С. и А. М.и
против М.Е.М. по чл. 108 от ЗС, е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
При този изход на процеса, ищците имат право да им
бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
а от своя страна, ответниците имат право да им бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Съгласно представения списък и
приложените платежни документи, ищците са направили следните разноски по
делото: 317.00 лева – държавна такса за предявените искове, 10.00 лева – такса
за удостоверения, 230.00 лева /а не 250.00 лева, както е посочено в списъка/ –
депозит за експертизи и 450.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
разноски: 1007.00 лева. При съобразяване
уважения брой искове, тримата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците разноски по делото общо в размер на сумата 335.67 лева.
Предвид отхвърлянето на два от исковете, следва да се
отхвърли и искането на ищцата С.М. по чл. 38 ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, за присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката, оказал й безплатна правна
помощ.
От своя страна, ответниците Р.М. и С.М. са направили
разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на сумата 650.00 лева по
приложени два броя договори за правна защита и съдействие от 11.11.2016 г. и
23.11.2016 г. Никой от ответниците не е правил разноски за експертиза, поради
което в тази част бланкетният им списък на разноски, озаглавен „молба“, не
следва да се взема предвид. При съобразяване отхвърления
брой искове, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Р.М. и С.М.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 433.34 лева.
Третият ответник М.Е.М. няма данни да
е направил разноски по делото, а дори и да беше направил, такива не му се
полагат предвид уважения изцяло иск срещу него.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, срещу Р.А.М., ЕГН **********, и С.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
обективно съединени искове при условията на алтернативност, както следва: иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл.
второ от ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради заобикаляне на закона, на
договор за покупко-продажба от 15.05.2003 г., обективиран в Нотариален акт №
77, том III, рег.№ 3438, дело № 262/2003 г. на Нотариус рег.№ 138 на НК, с район на
действие РС-Ловеч, на следния недвижим имот: поземлен имот в с. Хлевене, община
Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) квадратни метра,
съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24
(осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на
поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, както и иск с правно основание чл. 26 ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на същия договор, поради
накърняване на добрите нрави при неравностойност на
насрещните престации, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
откритото производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК по
оспорване истинността на съдържанието на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 15.05.2003 г., в частта, имаща характер на
разписка за продажната цена, с твърдението, че реално не е осъществено плащане,
като недоказано.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗС, по отношение на Р.А.М., ЕГН **********,
и С.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***,
са собственици по давностно владение на горепосочения недвижим имот: поземлен
имот в с. Хлевене, община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и
четиридесет ) квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и
две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24 (осемдесет и пет цяло двадесет и
четири стотни) кв.м., при граници на поземления имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138.
ОСЪЖДА
М.Е.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 108 от ЗС, да предаде на С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, владението на собствения им недвижим имот,
а именно: поземлен имот
в с. Хлевене, община Ловеч, с площ около 1 340 (хиляда триста и четиридесет )
квадратни метра, съставляващ имот пл.№ 262 (двеста шестдесет и две) (*********а с гараж, със застроена площ 85,24
(осемдесет и пет цяло двадесет и четири стотни) кв.м., при граници на поземления
имот: улица, имот VIII-149, имот ХIII-139, имот VI-138, който поземлен имот е идентичен с
имота, предмет на договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт №
67/13.04.2016 г., том II, рег.№ 1565, дело № 167/2016 г. на Нотариус
Цветослав Лазаров, рег.№ 138 на НК, с район на действие РС-Ловеч, вписан в
Службата по вписванията – гр. Ловеч с вх.рег.№ 2195/13.04.2016 г., Акт № 2, том
5, дело № 847.
ОСЪЖДА Р.А.М., ЕГН **********,
С.М.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, и М.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, сумата 335.67
лв. /триста тридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски по делото, съобразно уважения брой искове.
ОТХВЪРЛЯ искането на
С.А.М. по чл. 38 ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, за присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката, оказал й безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН
**********, двете с адрес: ***, да заплатят на Р.А.М., ЕГН **********, и С.М.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата 433.34 лв. /четиристотин тридесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърления брой искове.
На основание чл. 115 ал. 2
от ЗС, дава на ищците шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
отбелязване на същото в Службата по вписванията - гр. Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: