Р Е Ш Е Н И Е
№ 2190/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1946 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Й.Х.К. *** срещу
решение № 79 от 06.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 113 по описа на Районен
съд Карлово за 2022 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0281-000495 от 13.05.2021 г.
на началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на основание чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП на Й.Х.К., ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при грубо нарушение
на закона и неправилна преценка на доказателствата, поради което се иска
неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че нарушението е
установено по безспорен начин, че при издаване на АУАН и наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дадено е ясно описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване,
установен е нарушителят. Районният съд е обсъдил подробно и е изложил мотиви по
възражението на жалбоподателя, че автомобилът е бил управляван от майката на жалбоподателката,
като е изложил нарочни мотиви защо не кредитира нейните свидетелски показания и
показанията на св. Мъдрова, приятелка на жалбоподателката, както и защо
кредитира показанията на останалите двама свидетели. Според районния съд
органите на МВР са положили усилия за откриване на нарушителя, като са му
изпратили покана за съставяне на АУАН, получена лично от жалбоподателката,
която се е явила, попълнила е декларация, в която категорично е заявява, че
самата тя е управлявала процесния автомобил, съответно районният съд е направил
извод, че правилно органите на МВР са пристъпили към съставяне на АУАН. Според
районния съд при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, деянието е
квалифицирано правилно и правилно е приложена относимата санкционна норма, както
и правилно са определени видът и размерът на наказанието.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в ясни и подробни
мотиви, включително за времето и мястото на извършване на нарушението и за
липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За
яснота на касатора следва да бъде подчертано, че само съществените нарушения на
административнопроизводствените правила водят до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, каквито в случая не са констатирани нито
при съставяне на АУАН, нито при издаване на наказателното постановление.
Процесното нарушение
е установено и заснето с АТСС и доколкото в случая за извършеното нарушение е
предвидено освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява
МПС, правилно наказващият орган не е издал електронен фиш, а наказателно
постановление. Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че в АУАН и в
наказателното постановление в достатъчна степен ясно и конкретно е описано
нарушението и обстоятелствата, свързани с неговото установяване и извършване,
че не са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Не отговаря на
съдържанието на АУАН и наказателното постановление твърдението на жалбоподателя
за липса на яснота относно доказателствата, установяващи извършеното нарушение.
Всички писмени доказателства, касаещи установяването и заснемането на
нарушението, са приложени към делото и са обсъдени от районния съд, а по
отношение на свидетелските показания настоящата инстанция напълно споделя
изводите на районния съд, че показанията на св. Недялка К. и св. Мъдрова не са
обективни с оглед близките родствени и приятелски отношения между свидетелките
и жалбоподателката, обслужват изцяло защитната теза на жалбоподателка и не
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което
правилно районният съд не ги е кредитирал. Т.е., противно на направеното от
касатора възражение, при постановяване на обжалваното решение районният съд не
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото
правилно е даден превес на доказателствената сила на официалните писмени
документи пред свидетелските показания на близки на жалбоподателката, чрез
които свидетелски показания жалбоподателката не е успяла да обори материалната
доказателствена сила на официалните документи. Тези свидетелски показания
противоречат също на попълнената и подписана от самата жалбоподателка
декларация по чл.188 ЗДвП.
В този смисъл
жалбоподателката не е успяла да докаже и своята защитна теза, че не е
управлявала автомобила в момента на заснемането на нарушението. Следователно
правилен и обоснован е изводът на районния съд, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 79
от 06.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 113 по описа на Районен съд Карлово
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.