Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14084
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Т.Т.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу А.В.П., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2 320 лева/две хиляди триста и
двадесет лева/, представляваща неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение по договор от 06.04.2017г., за отпускане на парични средства във
връзка с обучение и подготовка за лицето за работа в чужбина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че между „Т.Т.” ООД и А.В.П.
на 06.02.2017г. е сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа
в чужбина, а на 06.04.2017г. договор за отпускане на парични средства във
връзка с обучението и подготовка за работа в чужбина. По силата на договора за
отпускане на парични средства, ищцовото дружество предоставило
на ответника сумата от 2320 лева на
четири равни месечни вноски, за покриване на разходите на лицето в периода на
обучението му, предхождащ отпътуването му за работа в Германия. Твърди се, че
срещу така отпуснатата сума, ответникът се задължил след приключване на
обучението да отпътува за Германия, където да работи за осигурения от
дружеството работодател, не по-малко от една година. Сочи, че в чл. 3 от
договора за отпускане на парични средства, страните са постигнали съгласие, че
при неизпълнение от страна на ответника на задълженията по чл.2 договора,
същият следва да възстанови получената по договора сума. Твърди се, че
дружеството е организирало обучение по немски език на ответника. След завършване на курса, ответникът започнал
работа при работодател в Германия, но не е изпълнил задължението си да работи
там в определения от страните 1- годишен срок, а самоволно напуснал. С това си поведение
ответникът нарушил чл.2, т.3 от договора за предоставяне на парични средства,
поради което се счита, че същият дължи размера на получената по договора сума. Предвид неизпълнение на поетите от
ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство
по образуваното ч.гр.д. №6908/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявения иск.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр.
чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С
оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които
възлизат на сумата от 46.40 лева -
довнесена държавна такса и 150 лева заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
в отношенията между ищеца „Т.Т.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, от една страна и А.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, от друга, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника в размер на 2 320
лева/две хиляди триста и двадесет лева/, представляващи неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение по договор от 06.04.2017г., за отпускане
на парични средства във връзка с обучение и подготовка за лицето за работа в
чужбина, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 196.40 лева /сто деветдесет и шест лева и 0.40 ст./, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.6908/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 196.40 лева /сто деветдесет и шест лева и 0.40 ст./, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: