Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е протест
от СРП срещу присъда постановена на 18.05. 2018 год по НОХД № 14079/17
год. на СРС, НО,112 състав. С присъдата подс.И.С.Т. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и във вр.
с чл.55,ал.1,т.2,б."б" от НК му е наложено наказание пробация за срок от
шест месеца с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител. Оправдан е по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.144,ал.З от НК, както и за това по чл.216,ал.1 от НК.
В протеста са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че съдът не е имал основания за
приложението на чл.55 от НК и наложената санкция не би постигнала целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. По отношение на частта, с която подс.Т. е
оправдан по посочените по-горе обвинения се излагат подробни доводи за
съставомерност на деянията. Формулирани са искания за изменение на присъдата в
осъдителната й част с налагане на наказание при условията на чл.54 от НК и за
отмяна на същата в оправдателната й част и признаване на подсъдимия за виновен.
Срещу присъдата е постъпила жалба и от
защитникът на подсъдимия, с която изразява недоволството си от осъждането на
последния за престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и се прави искане
за отмяната й като неправилна и оправдаване на подсъдимия и по това обвинение.
В съдебно заседание прокурорът
изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.
Твърди, че подсъдимия правилно е бил осъден за извършено престъпление по
чл.325, ал.2 от НК и му е наложено справедливо наказание. Изразява становище,
че в оправдателната й част присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди
изцяло.
Частния обвинител твърди, че
подсъдимия е постъпил много некоректно и наказателното производство следва да
му е „обица на ухото“.
Защитникът
счита присъдата в осъдителната й част за незаконосъобразна. Твърди, че
постъпката на подсъдимия не може да се определи като особено дръзка. Наред с
това, позовавайки се на заключението на експертите, които са приели, че в деня
на деянието Т. е имал паническо разстройство, защитникът твърди, че подсъдимият
е действал под силно раздразнение, предизвикано от самия пострадал. В случая не
можело да се търси умисъл в действията му, по особено груб и дързък начин да
наруши обществения ред. Изразения от подсъдимия гняв не надхвърлял обичайно
поведение, като самия пострадал многократно в хода на производството,
включително и пред въззивната инстанция е посочил, че е оскърбен и засегнат от
поведението на подсъдимия, но не и в степен, която да ги характеризира като
особено дръзки. Моли за отмяна на присъдата в осъдителната й част или
преквалифициране на деянието по ал.1 на чл.325 от НК и прилагането на чл.78а от НК.
Подсъдимият поддържа изцяло тезата
на защитника.
ПРОТЕСТА
Е ОСНОВАТЕЛЕН. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. И.С.Т. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Същият и св.Р. Г. живеели на съпружески начала. През
месец март 2016 г. във връзка с проблемна бременност на св.Г., психическото
състояние на подс.Т. се влошило и той започнал да получава „паник атаки“ или
паническо разстройство, характеризиращо се с нервност и раздразнителност.
Поради тази причина на 12.09.2016 г. подсъдимият бил хоспитализиран в ЦПЗ
„Проф. д-р И. ***, където бил подложен на стационарна медикаментозна терапия.
Към 15.09.2016 г. свидетелката
Г. била бременна и на посочената дата трябвало да посети клиниката „Марковс“, находяща се в
гр. София, на ул. „******, за биохимичен скрининг на плода. За тази цел на
15.09.2016 г. в ранните сутрешни часове Р. Г., подсъдимият И.Т. и свидетелкатаБ.Д.-
майка на подсъдимия, потеглили за гр. София с л.а. „Дачия Логан“ с peг. № А *****. Автомобила управлявала св. Д.. Около
10-10:30 часа те пристигнали в гр. София на адреса на клиниката. Св. Д. не
намерила в близост до медицинското
заведение свободни места и решила да паркира автомобила пред № 21 на ул. „Алеко
Константинов“, препречвайки изхода на гараж. Тъй като тя съзнавала, че със
спирането си по този начин може да създаде затруднения на собственика на
гаража, записала телефонния номер на сина си на един лист и го сложила на
таблото на автомобила, след което отишла да се разхожда. Подс.Т. и св.Р. Г.
влезли в клиниката. Гаража, чийто изход бил препречен от автомобила на Д., бил
ползван от св.Г.К.Г.. Около 10:30ч., последния излязъл от дома си, находящ се в
гр.София, на ул. „Алеко Константинов“ № 21, ет. 5, ап. 5 и отишъл при
автомобила си — марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ********. Той установил, че пред неговия автомобил има паркиран друг
който го възпрепятствал да потегли. От другата страна на улицата имало фризьорски
салон, в който работела свидетелката С. А. и св. Г. я попитал дали знае кой е
паркирал така. А. отговорила, че са пациенти от клиниката, и че е видяла от
колата да слизат мъж и две жени, от които едната бременна. Св.Г. забелязал
оставеното листче с телефонен номер на таблото на автомобила и позвънил на него.
Никой не отговорил и св. Г. направил още два безуспешни опита да се свърже с
някого на оставения телефонен номер. Същият решил да ритне с крак предната и задната десни
гуми на автомобила „Дачия“, тъй като се надявал да се включи алармата му и
някой да дойде да го премести. В този момент Г. забелязал, че към него се
насочва подсъдимия Т., намиращ се на
около 20 м. разстояние. Приближавайки автомобила на майка си, подсъдимия счел,
че предният му десен калник е огънат и тъй като видял Г. да рита автомобила обвинил
директно последния за настъпването на тези щети. Подсъдимият започнал да
повтаря на Г. едни и същи думи „що ми счупи колата, що ми счупи колата“.
Св.Г. предложил на подс.Т. ако има някакви претенции за причинени вреди да
се обади на КАТ, за да дойдат полицейски служители да установят дали има вреди.
Тогава подсъдимия бръкнал в чантата си, която носел през рамо, извадил от там
собствения си пистолет и го насочил към Г. като го опрял в главата му и казал,
че ще го гръмне“.
През цялото време действията на подс. Т. били наблюдавани от св.С. Г. А.,
която била на работното си място — фризьорския салон на ул. ***********.
След като заплашил Г., подс.Т. ударил с пистолета задното дясно стъкло на
автомобила „Рено Меган“ и то се счупило. След това взел камък и го хвърлил по
посока на автомобила, при което ударил заден десен калник на автомобила на Г.,
който се деформирал. След хвърлянето на камъка, подс.И.Т. изтръгнал от ръката
на св.Г. мобилния му телефон марка „Сони Експерия А4 Аква“ и го ударил в
земята, при което телефонът се счупил. Св.Г.Г. тръгнал към фризьорския салон на св. А.,
за да я помоли да се обади на телефонен номер 112 и да съобщи за случилото се.
В този момент бил ударен от подсъдимия Т. с ръка в областта на лявата буза, при
което очилата му паднали на земята и той започнал да ги търси.
Междувременно подс.Т. се обадил на майка си и казал, че „един е ударил
колата“. След като майка му и и
приятелката му, която излязла от прегледа в клиниката, отишли при него, тримата
се качили в автомобила „Дачия Логан“ с per. № А ***** и потеглили за град Бургас. Свидетелите Д. и Г. възприели
емоционалното състояние на подсъдимия Т. като силно разстроено, същият повтарял
„тоя счупи колата, тоя счупи колата“. Няколко минути след като тримата тръгнали
за Бургас, на мястото се отзовал полицейски екип от 05 РУ СДВР, които извършили
оглед на местопроизшествие.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на
производството доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите Г.Г.,Б.Д., Р. Г., С. А., обясненията на подсъдимия (частично); заключенията
на назначените в хода на досъдебното производство съдебна оценителна експертиза
и съдебна психиатрична и психологична експертиза на пострадалия Г., както и
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебна психиатрична
и психологична експертиза на подсъдимия; от писмените доказателствени средства — протоколи от
извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на лице, ведно с
фотоалбумите към тях, протоколът за оглед на местопроизшествие, протокол за
оглед на веществени доказателства; писмени доказателства - медицинската документация,
гаранционна карта (л. 17-18 ДП), копие на удостоверение за газово оръжие на
подсъдимия (л. 76 ДП), справка за съдимост на подсъдимия Т., както и от
останалите писмени доказателства,
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд необосновано е
приел, че подс.Т. е НЕВИНЕН в това, на 15.09.2016 г., около 10:30 часа в
гр. София, на ул. „**************, да се е заканил на Г.К.Г. с убийство и това заканване да би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК.
В хода на
производството е безспорно установено, че подс. И.Т. е
опрял пистолет в главата на пострадалия Г. и му е казал „ще те гръмна“.
Районният съд е направил тази констатация, приемайки, че е налице единият от
елементите от обективната страна на деянието. Същевременно е счел, че „не е
налице вторият от елементите на деянието, а именно заканата да би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му.“. Този извод е необоснован,
формулиран е в разрез със събраните доказателства и е довел до постановяването
на незаконосъобразна присъда. Съдът е счел, че след като самият Г.Г. заявява,
че не е взел на сериозно отправената закана, тъй като никога не би се стреснал
от подобна постъпка, деянието на подсъдимия е несъставомерно. Основателно в
протеста се твърди, че за съставомерността на деянието се изисква естеството на
заканването да е такова, че да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. При оценката на поведението на подсъдимия в случая, а и по
принцип за този вид престъпни посегателства, е ирелевантно дали заканването
действително е възбудило основателен страх за осъществяването му. Подсъдимият е
заредил и опрял пистолет в жизнено важна част от тялото на пострадалия-главата
му. Тези действия са били съпроводени с вербално изразяване на закана за
отнемане на живота му. Подс.Т. е обективирал тези действия на закана с убийство
по начин, че св.Г. не само е могъл да ги възприеме, но и ги е възприел. По
естеството си същите действия са напълно годни да възбудят основателен страх за
осъществяването на заканата, каквато по същността си представляват. Изводът на
съда, че „щом като в случая самият
свидетел Г. заявява, че изобщо не се е страхувал от казаните му думи от Т. и не
се е опасявал основателно, че може да го застреля, то не може да се приеме, че
и престъплението е осъществено“ е необоснован и формулиран в разрез със
събраните по делото доказателства. Всъщност, св.Г. е заявил пред съда „Аз
нямаше какво да се плаша-той или ще ме гръмне или няма да ме гръмне……не съм
изпитал страх за живота си…..разчитах на неговото здравомислие, че за 50-100
лева да се застреля човек е върха на глупостта“. Въззивният съд приема, че по своя
характер действията на подс. И.Т. са изразявали недвусмислена закана насочена към живота на Г.Г.
и са извършени по начин, даващ основание, както на пострадалия, така и на
околните, да възприемат заплахата като действителна. Тези действия са били годни да предизвикат опасения, че
заканата може да се осъществи. В тази насока са и показанията на св. С. А., които
първоинстанционния съд напълно е пренебрегнал. Същата е заявила, че се е уплашила и помислила, че
обвиняемият може да застреля Г.Г.. Това сочи, че действията на подс. Т., освен, че са
представлявали категорична закана с убийство, обективно са били годни да
възбудят основателен страх за осъществяване на тази закана. За съставомерността
на деянието не е необходимо пострадалият да е изпитал реален страх за живота си,
а и изявленията на св.Г. обективирани почти две години след деянието не следва
да се отъждествяват с действителното му психическо състояние към момента на
извършването му. Демонстрираното от него хладнокръвие не е било толкова
категорично, колкото изявленията му пред съда, чене се уплашил, показателен за
което е факта, че е предприел действия да търси съдействие на полицията. Именно
в този момент, поведението на подсъдимия е продължило да ескалира със счупване
на телефона и нанасяне на удар по главата на пострадалия, в резултат на който
последния е бил принуден да търси очилата си. При това, тези действия са били
извършени в момент, в който св.Г. е правил опит да стигне до фризьорския салон
за да поиска от св.А. да се обади за помощ. Позовавайки се на съдебна практика,
която е цитирал превратно, районния съд се е досетил, че правно релевантно за съставомерностга на деянието по чл. 144,
ал. 3 от НК е не дали заплашеният действително се е обезпокоил за това, че ще
бъде застрелян, а дали заканването обективно изобщо е в състояние ла възбуди
основателно опасение за осъществяването му. Въпреки това, в разрез с тази
констатация е приел, че заканването, изразило се в опиране на пистолет в главата
на пострадалия и вербално изразяване на намерение за отнемане на живота му, изобщо
не е в състояние да възбуди основателно опасение за осъществяването му, защото Г.
е заявил, че не се е уплашил. Въззивният съд приема, че заканата е била
недвусмислена и обективно годна да предизвика основателен страх у пострадалия
за осъществяването й. Именно начинът на
осъществяване сочи, че заканата е могла да предизвика такъв страх у св.Г.. За
извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на
заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи, а е достатъчно естеството на заканването да е такова, че то да би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Действията на
подсъдимия и отправените реплики са били от естество обективно да предизвикат
основателен страх за осъществяването им у пострадалия, поради което деянието по
чл. 144, ал. 3 от НК, описано в обвинителния акт, е съставомерно от обективна
страна.
Неоснователни са
оплакванията в жалбата на подсъдимия, както и изложените в съдебно заседание
твърдения на защитника, че деянието не е съставомерно от субективна страна. В
хода на съдебното следствие е назначена СППЕ, заключението по която е било
прието в съдебно заседание. Експертите са извършили личен преглед на подсъдимия
и и въз основа на доказателствата по делото, включително документацията относно
психическото здраве на подсъдимия Т. са дали отговор на поставените задачи.
Правилна е преценката на районния съд, че заключението е мотивирано, като не са
събрани никакви доказателства, от които може да се направи извод за
недостоверност на отговорите на това заключение. От него е видно, че
подсъдимият не страда от психично заболяване, а от „паническо разстройство“,
което не е ограничавало към 15.09.2016г. способността му да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертите са
категорични, че подс.Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, могъл е да
контролира поведението си и въпреки наличието на паническо разстройство не може
да се говори за патологичен афект. Именно въз основа на това заключение и
съобразявайки всички събрани в хода на производството доказателства, въззивният
съд приема, че подс.Т. е действал с пряк умисъл. От интелектуална страна той е
съзнавал, че опирайки пистолет в главата на св.Г. и изразявайки вербално
твърдението „ще те гръмна“, отправя недвусмислена закана за убийство. Все на плоскостта
на интелектуалния момент на умисълът подсъдимия е разбирал, че св.Г.
непосредствено възприема тази закана, която с оглед използваните средства е
била годна да възбуди основателен страх от осъществяването й. От волева страна
е искал точно това-да обективира не каква да е закана, а такава за отнемане
живота на св.Г., тази закана да достигне до последния и в резултат на нея той
да изпита негативни субективни преживявания. С оглед на това съдът приема, че
подс.Т. е разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
С действията си подс. И.Т.
е осъществил състава и на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
тъй като на 15.09.2016 г. около 10:30 часа в гр. София, на ул. „*********, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото — извадил газов
пистолет, заредил го и го опрял в главата на Г.К.Г., след което го напсувал и
го заплашил, че ще го гръмне, след това с дръжката на пистолета ударил и счупил
задно дясно стъкло на багажника на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с per. Х° ******** (собственост на Г.К.Г.), с камък ударил
заден десен калник на автомобила и така го деформирал, изтръгнал мобилния
телефон марка „Сони Експерия М4 Аква“, с ИМЕЙ X» 356579074006522, от ръката на Г.
и го ударил в земята, вследствие на което телефонът бил повреден, като деянието
по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Неоснователно е
твърдението на защитника, че тази проява на подсъдимия не е особено дръзка.
Безспорно установено е с показанията на св.Г. и св.А., че при обективиране на
част от описаните действия подсъдимия е използвал пистолет. Поведението му е
реализирано на обществено място — на улица в гр. София, в светлата част на
денонощието. Подс.Т. е бил напълно безразличен към мнението на околните
граждани, тъй като макар да е съзнавал незначителността на причините за
конфликта със св. Г., си е позволил да насочи оръжие срещу него като е изразил
явно неуважение както към личността му, така и по отношение на обществените
порядки, организиращи и регулиращи спокойното ежедневие на гражданите. Установен
в хода на производството очевидец на случилото се е св. С. А., но времето и
мястото на извършване на престъплението са позволявали действията на подсъдимия
да бъдат възприети от неограничен кръг
лица. Правилна е констатацията на районния съд, че деянието се отличава с
особена дързост и защото е съпроводено с чупене на вещи по явно демонстративен
начин, с намерението подсъдимия така да засвидетелства явно неглижиране на
обществените отношения уреждащи неприкосновеността на собствеността на
гражданите. Не може да се приеме, че процесното деяние представлява
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, с оглед на което искането на защитника за
преквалифицирането му в такова е неоснователно.
Неправилна е оценката на
първоинстанционния съд относно субективното отношение на подсъдимия при
извършване на това престъпление. От субективна страна подс.Т. е съзнавал, че извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Във волево отношение той не е целял пряко да бъде нарушен грубо общественият ред и спокойствие, за
да бъде скандализирано обществото. В случая грубото
засягане на обществения ред и спокойствие е косвен резултат от поведзението му и въззивният съд приема, че, престъплението е
осъществено при евентуален умисъл
. Конфликта между подсъдимия и св.Г. е възникнал по личен
мотив, който не е несъвместим с наличието на хулигански мотиви за поведението
на първия. В случая от психологическа гледна
точка е налице съчетание между личния и хулиганските мотиви, което се намира в основата
на извършване на хулиганството при евентуален умисъл като форма на вината. Действията на подс.Т. са били
насочени срещу личността и имуществото на св.Г., когото е целял да уязви, но при постигане на тази цел като косвен резултат те са засегнали реда и общественото
спокойствие, ставайки достояние и на други хора и предизвиквайки тяхното
възмущение. Поради това въззивният съд приема, че извдаждането и
зареждането на публично място на газов пистолет, опирането му в
главата на св.Г., отправянето на вербални закани за убийство, счупването на
стъклото на автомобила и хвърлянето на камък по калника му, счупването на
мобилния телефон на свидетеля, ритане на последния и удрянето му в главата, като
средство за разрешаване на случайно възникнал конфликт, съставляват непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, извършването на които неминуемо формира представи за това в
съзнанието на подсъдимия. Последния е предвиждал и този
общественоопасен характер на поведението си, както и общественоопасния характер
на последиците от него, които не е целял пряко, но се е съгласявал с
настъпването им.
Подс.Т. е осъществил от
обективна страна и състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. На 15.09.2016 г. в гр. София противозаконно повредил
чужди движими вещи собственост на Г.К.Г.—
на обща стойност 480,00 лева - мобилен телефон марка „Сони Експерия М4 Аква“, с
Имей № 356579074006522, и лек автомобил
„Рено“ модел „Меган“, с per. № ********, като счупил задно дясно стъкло на
багажника и деформирал заден десен
калник. Първоинстанционният
съд е формулирал правилния извод, че подсъдимият е повредил
противозаконно, тези вещи, в разрез с установения ред, като е засегнал правото
на собственост върху тях на св. Г.. Безспорно е, както, че именно подсъдимия ги
е повредил, така и че не е имал правомощие да въздейства върху тях по този
начин. Необосновано съдът е приел, че
случаят е маловажен, тъй като с оглед на установените фактически обстоятелства
не може да се приеме, че извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Всъщност, за съда определяща е
била единствено „ ниската стойност на вещите, предмет на престъплението“, за да приеме
незначителност на настъпилия вредоносен резултат. Вярно е, че стойността на причинените имуществени
вреди е по-малка от размера на две минимални работни заплати за страната към
момента на деянието, но тя не е единствения определящ фактор при преценка
маловажността или не на случая. На процесната дата подсъдимия е извършил три
престъпления, накърнявайки различни обществени отношения предмет на защита-такива
свързани с личността, с реда и общественото спокойствие и със собствеността.
При това той е действал демонстрирайки пълно незачитане личността на св.Г.,
правото му на собственост и пренебрегвайки обществените порядки. Поведението му
е ескалирало в хода на конфликта и то не поради действия на самия пострадал.
Подс.Т. се опитва да се прикрие зад констатираното психическо разстройство,
което по преценка на този съдебен състав не стои в основата на извършените
престъпления. Наред с констатациите на експертите обсъдени по-горе следва да се
има предвид и установеното с показанията на св.Г.. Последния е категоричен, че
когато се приближил до него подс.Т. е бил спокоен. Предприетите от последния
действия изобщо не попадат сред проявните форми на описаната от експертите
Агорафобия
и по същността си не представляват израз на „паническо разстройство“. При такова
разстройство се демонстрира точно обратното на проявеното от подсъдимия поведение-чувство
на страх, избягване на ситуации, пристъпи на паника. Изваждането, зареждането и
опирането на пистолет в главата на Г., демострираното буйство чрез чупене на
стъклото на автомобила, деформирането на калника с камък, нанасянето на удар на
пострадалия и чупенето на телефона му, са криминални действия необусловени от
здравословното състояние на подсъдимия. Този комплекс от действия разкрива
завишена степен на обществена опасност на конкретните деяния и не позволява да
се приеме, че по отношение на едно от тях престъплението-това квалифицирано по
чл.216, ал.1 от НК се разкрива незначителност на вредните последици.
Поведението на подсъдимия се отличава с дързост и
демонстративност, и това не дава основание за
оценка на престъплението като "маловажен случай" по смисъла на чл.
216, ал. 4 от НК. Стойността на повреденото имущество е
480 лв., размер който надвишава минималната работна заплата от 420 лева към момента на деянието. Както бе посочено не стойността не е единственото определящото обстоятелство, а нормата на чл. 93, т. 9 от НК е обща и не
свързва конкретно деяние със определена стойност, а сочи на липса или незначителност на вредните последици. В случая последиците не се
определят само и единствено от ниската стойност на автомобилното стъкло и повредения калник, както и от стойността на телефона. Повредата е съществена до такава степен, че без нейното отстраняване
основната вещ не е годна да изпълнява своето предназначение, с оглед
изискванията на ЗДвП. Тези повреди са създали значителни затруднения на пострадалия, тъй като освен закупуването на нови
части, за възстановяване на автомобила следва да се ангажира и труд, за
полагането на който са необходими и специални знания и умения. Наред с това, св.Г. е бил лишен и от телефона си, който фактически е станал
негоден за употреба и е бил възпрепятстван да осъществи дейностите, с които се
е занимавал преди да стане жертва на престъпното посегателство от страна на
подсъдимия. Това са обстоятелства, които не определят
вредните последици като незначителни. Преценката по този въпрос се
извършва на плоскостта на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. Затова, маловажността на един
случай следва да се преценява с оглед критериите, посочени в чл. 93, т. 9 от НК, като значение има не само ниската оценка на щетата, но преди всичко и
другите вредни последици от деянието, както и обстоятелствата, характеризиращи
деянието и дееца. В случая следва да се отчете, че деянието е извършено през светлата част на
денонощието на обществено място. Механизма на осъществяването му-с използване
на пистолет и хвърлянето на камък, както и насилственото отнемане на телефона
от ръката на пострадалия, манифестира дързост и
упоритост и обосновава сериозност на настъпилите вредни последици. Всички тези обстоятелства, както и
категорично изразеното незачитане личността на собственика на вещите-св.Г., в
чиято глава е бил опрян пистолет и му нанесен удар не могат да позволят извод, че случаят представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други типични, обикновени случаи на
престъпления от този вид. Напротив, деянието е било извършено в светлата част на денонощието, на обществено място и при обстановка, която е създала предпоставки да се
предизвика силна тревожност и значителна уплаха у лицата които са го възприели, което е видно от показанията на св.А.,
подала сигнала на телефон 112. Това дава
основание да се приеме, че се касае
за деяния, отличаващи се с по- висока степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновени случаи на престъпления от този вид.
С оглед на това въззивният съд намира, че правилно прокуратурата е обвинила подсъдимия в
извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а районният съд е допуснал нарушение на материалния закон квалифицирайки деянието по чл. 216, ал. 4 от НК, за което по изложените в мотивите съображения
принципно подсъдимия неможе да бъде осъден в това наказателно производство. Въпреки,
че към момента на деянието подс.Т. не е осъждан същият е действал с престъпна упоритост извършвайки в съвкупност три престъпления. Наред с това, видно от приложената криминалистична
справка по отношение на него има образувано следствено дело за престъпление по
чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.26 от НК.
От субективна страна
това престъпление е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал от
интелектуална страна, че въздействайки по описания начин върху вещите-собственост
на св.Г. ги поврежда. Пряко е целял от волева страна настъпването на този
резултат. Разбирал е общественоопасния характер на деянието и последиците му.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че протеста е основателен. Незаконосъобразно
наказателната отговорност на подсъдимия не е била ангажирана за извършените
престъпления по чл.144, ал.3 от НК и по
чл.216, ал.1 от НК. Авторството на деянията в лицето на подсъдимия е установено
по категоричен начин. Същият е разпознат от св.Г. и св.А., а и сам не отрича,
че е бил на местопрестъплението. В тази насока са и показанията св.Д. и св.Г..
С оглед на това въззивният
съд приема, че присъдата в оправдателната й част следва да бъде отменена, като вместо
нея се постанови нова и на подс.Т. се наложат съответни наказания. При
определяне вида и размера на наказанията
съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита завишената степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от факта, че престъпленията са извършени в
съвкупност, засягайки различни родови обекти на защита и са придружени с
физическо посегателство срещу св.Г..
Въз основа на тези обстоятелства съдът
определи за подсъдимия на основание чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл.54 от НСК
наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.216, ал.1 от НК
и чл.54 от НК определи за подсъдимия наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът намира за основателно и оплакването
в протеста за явна несправедливост на наложеното наказание за извършеното
престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК. При установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел че подс. Т. е извършил престъплението
по чл. 325,ал.2, вр. ал.1 от НК, но неправилно му е определил наказание при
условията на чл. 55 от НК - „Пробация“, състояща се в двете задължителни мерки
по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т.2 от НК, всяка с продължителност 6 месеца. В хода на
производството не са установени нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосновават прилагането на чл. 55 от НК.Районният съд е
счел, че чистото съдебно минало, семейните ангажименти и трудовата заетост,
както и младата му възраст представляват многобройни смекчаващи обстоятелства.
Към момента на деянието подсъдимия е бил на 28 години, което не може да се
определи като „млада възраст“. С Директива
(ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година
относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в
рамките на наказателнoто производствo, държавите членки се насърчават да предвидят, че лица
над 24 години не могат да се смятат за млади пълнолетни лица. „Семейните ангажименти“ в
случая не могат да се отчетата като смекчаващо обстоятелство, тъй като
престъпленията не са извършени от подсъдимия за обезпечаване на такива
ангажименти, а факта, че към момента има малолетно дете не може да бъде отнесен
към вида и размера на наложеното наказание, а евентуално следва да бъде
съобразяван при преценка начина за
неговото изтърпяване.
Въззивният съд приема, че необосновано
районният такъв е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство „особеното
емоционално състояние, в което е бил подсъдимият по време на извършване на
деянието“. Както бе посочено по-горе поведението му не е било обусловено от паническо разстройство, тъй като проявните
форми на такова са напълно различни. С оглед на това изложеното от съда „ като
отключването на такъв тип паник атака не зависи от волята на подсъдимия, а
става спонтанно с промяна в поведението на лицето“, няма никакво отношение към
индивидуализирането на наказанието. Здравословното състояние на подсъдимия
изобщо не може да бъде прието като смекчаващо обстоятелство, още по-малко като
изключително, тъй като в случая то не е повлияло по никакъв начин за извършване
на престъплението. Твърдението на експертите, че поведението на подсъдимия е било
улеснено от изпитаните от него негативни емоции при създалата се
ситуация е превратно прието от районния съд, за „ възникнало паническото
разстройство не зависещо от волята на подсъдимия“. Поради това, определяйки
наказание ПРОБАЦИЯ при условията на чл. 55 от НК, вместо да определи наказание
при условията на чл. 54 от НК в размер предвиден в санкционната част на нормата
на чл. 325, ал.2 от НК, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Отмерено по този начин наказанието не е
съобразено с релевантните по делото факти и не би могло да изпълни целите регламентирани в чл. 36 НК.
С оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта, с която подсъдимия И.С.Т.
е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.54 от НК
му се определи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така определените наказания
следва на основание чл.23, ал.1 от НК да бъдат групирани, като на подсъдимия се
наложи най-тежкото от тях ЕДНА ГОДИНА И
ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Това наказание би постигнало в
пълна степен визираните в чл.36 от НК цели. С него би се въздействало
превъзпитателно върху подс.Т. към спазване на законите и предупредително за
бъдещото му поведение. Подсъдимият е обективирал ескалиращо с оглед интензитета
на агресия поведение, без да е имал сериозно основание за това. Установено е,
че още с паркирането на автомобила са създадени предпоставки за възникване на
конфликт, тъй като това действие е било удобно за подсъдимия и майка му, но
същевременно е представлявало нарушение. Подсъдимият не само не се е отзовал на
позвъняванията на св.Г., но и с показанията на последния е установено, че се е
намирал на около 20-30 метра от автомобила и не е реагирал. Арогантността на
действията му бе обсъдена по-горе, но като част от цялото му поведение налага
извод, че по отношение на него следва да се наложи наказание което би въздействало в максимална степен
превъзпитателно и същевременно предупредително спрямо останалите членове на
обществото. За постигане в пълна степен на визираните в чл.36 от НК цели, при наличието на всички формални
предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът намира, че изпълнението на
определеното общо наказание следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. По този начин ще се окаже възпиращо за подсъдимия въздействие, през
изпитателния срок да не върши други престъпления. Това би допринесло той да не
формира престъпни навици, като за последното не е необходимо ефективно
изтърпяване на наказанието. Същевременно, наказанието ще способства за
поправянето и превъзпитанието му, чрез отстраняването на възгледите и
ценностните критерии които са в основата
на извършените от него престъпления и формирането в съзнанието му на нови
такива, съответни на обществените изисквания за спазване на законовите
предписания.
Наред с
това, наложеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото, с което ще се осъществи и генералната
превенция като негова цел. Наказанието в отмерения размер по преценка на съда е
адекватно на обществената опасност на подсъдимия и извършените от него
престъпления и напълно достатъчно за постигане на визираните в наказателния
закон цели.
В
останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.