ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 17.02.2021г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в закрито заседание на 17.02.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №1351 по описа за 2019г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от В.Д.Г. *** срещу Н.Д.П., Н.Д.П. и Д.Д.П.,***. По делото е постановено решение по чл.344, ал.1 ГПК, с което е допусната делбата на недвижимите имоти при съответните квоти за съделителите. Във втора фаза на делбата страните са постигнали извънсъдебна спогодба и са направили отказ от иска за делба. Съдът с Определение №260023/05.01.2021г. е прекратил производството по делото поради отказ от иска.
Постъпила е молба от страна на В.Д.Г., с която се иска изменение на определението в частта за разноските. Съдът е изпратил препис от молбата на другата страна за становище. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от другата страна, с която се изразява становище за неоснователност на молбата.
По отношение искането за изменение на решението в частта за разноските, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК “В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.” Макар разпоредбата да касае решение, съдът намира, че същата следва да се прилага субсидиарно и по отношение на всички актове, с които приключва делото, какъвто е настоящия случай. Съгласно чл.81 ГПК съдът има задължение да се произнесе за разноските с всеки акт, с който приключва делото. Поради тази причина, макар делото да е приключило с определение, съдът е следвало да се произнесе по въпроса за разноските, а няма пречка да го направи по реда на чл.248 ГПК. В случая определението, което се претендира да бъде допълнено, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 19.01.2021г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда на 26.01.2021г. Предвид изложеното съдът намира, че подадената молба е в срока по чл.248, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Съдът намира, че с молбата са направени по същество две искания – от една страна искане за допълване на определението, като бъде определена държавна такса по реда на чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и от друга страна – искане за разпределяне на разноските за държавна такса съобразно дяловете на съделителите, съответно за присъждане на разноските за държавна такса на ищеца.
Съдът намира първото искане за основателно. Действително следва да бъде определена държавна такса при прекратяване на делото по реда на чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът следва да определи държавна такса в размер на 100,00лв.
По делата за делба първоначално не се внася държавна такса. Тя се определя при приключване на делото съобразно разпоредбите на чл.8 и чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая обаче ищецът е внесъл предварително, при завеждане на делото, държавна такса в размер на 232,94лв. Тъй като същата надхвърля дължимата за производството държавна такса, сумата над 100,00лв. подлежи на връщане на ищеца при направено съответно искане.
Тъй като ищецът е внесъл цялата дължима за производството държавна такса, съдът не следва да осъжда другите страни да внасят такава.
По искането на ищеца за присъждане на разноски – другите страни да му заплатят съответната част от държавната такса съобразно дяловете им, на основание чл.355 ГПК, съдът намира това искане за недопустимо, тъй като ищецът не е представил списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. По делото са проведени множество открити съдебни заседания, само по втората фаза на делбата те са пет на брой, като на всяко от тях ищецът е можел да представи списък на разноските по делото. Такъв списък на разноските ищецът е можел да представи и с молбата за прекратяване на делото, което обаче той не е сторил. Поради тази причина и на основание чл.80, изр.последно ГПК ищецът не може да иска изменение на определението в частта му за разноските. Молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното и на основание чл.248 ГПК, чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.80 ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПЪЛВА диспозитива на Определение №260023/05.01.2021г., както следва:
„ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 100,00лв. (сто лева), която е внесена от ищеца.“
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Д.Г. за изменение на
определението в частта за разноските чрез присъждане на разноски на ищеца В.Д.Г.
по реда на чл.355 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: