№ 75
гр. Кнежа , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 49,
ал.1 от СК.
Образувано е по искова молба на П. Щ. АЗ. против С. А. с която се иска
от съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения
помежду им граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
В молбата се твърди, че ищцата и ответникът са съпрузи, сключили са
граждански брак на **.**.**** год., от който брак имат две навършили
пълнолетие деца. Твърди се, че съпрузите не живеят заедно от 14 години и
всеки има свой самостоятелен живот. С оглед на това ищцата счита, че за нея
е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, като изразява
желание след развода да носи предбрачното си фамилно име – Ст..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Ищцата – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично.
Поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни доказателства. В
1
хода по същество, моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати
сключения граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината, както
и да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име – Ст.. Не
претендира деловодни разноски.
Ответникът – редовно призован, се явява в о.с.з. Не е депозирал писмен
отговор на молбата и не взема становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение
за граждански брак (дубликат), издадено на 28.11.1996 год. от Кметство с.
Бр., че с Акт № 10 от дата **.**.**** год. страните са сключили валиден
граждански брак в с. Бр., което определя допустимостта на иска, активната и
пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс
/СК/ – иск за развод.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни
доказателства. По искане на ищцата е допуснат до разпит един свидетел – Ц.
С. Д.. От разпита на свидетеля, чийто показания съдът кредитира с доверие, се
установява, че съпрузите са разделени от около 15 години, като през това
време не са поддържали контакти и понастоящем не поддържат такива.
Ответникът е в чужбина. Св. Димитрова е категорична, че съществуването на
брака е само формално и не може да продължава занапред.
По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили
граждански брак на **.**.**** год. в с. Бр.. От брака си имат родени две деца,
2
които са навършили 18-годишна възраст. От около 15 (петнадесет) години
съпрузите не живеят заедно. Не са поддържали контакти помежду си.
Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно
решение, в условията на фактическа раздяла.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото, намира, че
отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание.
Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение
между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява
вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност,
уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата явно липсва желание
за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да
съжителстват заедно.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка.
Безспорно напускането на семейното жилище, дезинтересоваността към
брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха
разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е
дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието
на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради
което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.
Предвид изложените съображения, съдът прие, че предявеният иск
следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно
вината за това.
3
По отношение на фамилното име на ищцата след развода:
Ищцата при сключване на гражданския брак е приела фамилното име на
своя съпруг, а именно А.. Предвид изразеното от нея желание да носи
предбрачното си фамилно име – Ст., съдът намира, че след развода същата
следва да носи фамилното име Ст..
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК
съдебно-деловодните разноски до момента следва да бъдат оставени в тежест
на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за
настоящото производството в размер на 50 лв.
Видно от приложената към делото разписка за плащане към бюджета, на
12.04.2021 год. при завеждане на ИМ е платена по сметка на РС – Кнежа
сумата от 25 лв. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по приходната
сметка на съда окончателната държавна такса в размер на 50 лв. или по 25 лв.
всеки от тях.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.1 от СК сключеният на
**.**.**** година с АКТ № 10, съставен в с. Бр., граждански брак между С.
А., роден на **.**.**** год. в гр. Ск., гражданин на Република Северна
Македония и П. Щ. АЗ., родена на **.**.**** год. в с. Бр., с българско
гражданство, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, без да се произнася относно вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака П. Щ. АЗ., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име – Ст..
Разноските остават за сметка на страните така, както са направени.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК П. Щ. АЗ., ЕГН **********, с адрес: с. Бр.,
ул. „В. Л.“ № * и С. А., персонален регистрационен номер 2209970450142, с
адрес: Република Северна Македония, гр. Ск., кв. „Ш.“, ул. „П. Л.“ № ***, да
заплатят по приходната сметка на РС – Кнежа окончателна държавна такса в
размер на 50 лв. (петдесет лева) или по 25 (двадесет и пет) лв. всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5