№ 485
гр. Пазарджик, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.407 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалва се разпореждане. на Пазарджишки районен съд №4298 от
11.04.2018г. постановено по гр.д.№1655/2017г. по описа на същия съд, за
издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ №841 от 12.04.2018г., В ЧАСТТА С
КОЯТО дружеството „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК-********* от с.Щърково,
обл. Пазарджик, ул.“Втора“ №3, представлявано от управителя В. И. С., е
осъдено да заплати на И. Г. Л., ЕГН-**********, с постоянен адрес
гр.Пазарджик,ул.“Г.С.Р.“ №14 СУМАТА от 772лв. /седемстотин седемдесет
и два лева/ сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на
същия съд.
Частният жалбоподател „Еко Агро Дар“ ООД, твърди, че в
разпореждането е посочено, да се издаде ИЛ за присъдените разноски за
двете инстанции, като не било посочено кои са тези две инстанции.
Поддържа, че Пазарджишкият окръжен съд по в.гр.д.№46/2018г. само е
потвърдил решението по гр.д.№1655/2017г. на РС-Пазарджик и няма
присъдени разноски за въззивната инстанция или че се дължат разноски само
за първата инстанция. Поддържа още, че в ИЛ отново е посочено вземане от
772лв-разноски в заповедното производство /държавна такса и адв.
възнаграждение/, за което вече бил издаден ИЛ №597/24.02.2017г. по ч.гр.д.
1
№597/2017г. на РС-Пазарджик, по който като изпълнително основание е
образувано ИД №2017 ********** на ЧСИ №883-Г.С.. Твърди се още, че гр.д.
№ 1655/2017г. на РС-Пазарджик е производство по чл.422 от ГПК във връзка
с оспорване на вземането по издадена ЗНИ /заповед за незабавно изпълнение/
и ИЛ /изпълнителен лист/ №597/ от 24.02.2017г. 2017г. на РС-Пазарджик по
ч.гр.д.№597/2017г. на същия съд. Твърди, че по този начин РС-Пазарджик е
издал разпореждане и ИЛ, съдържащ диспозитив за повторно осъждане за
разноски по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик. Поддържа жалбоподателят,
че разпореждане №4298 от 11.04.2018г. в частта за издаване на ИЛ за 772лв-
разноски по ч.гр.д.№597/2017г.на РС-Пазарджик е неправилно и
необосновано, и че ИЛ ако несъответства на разпореждането /разноски за
двете инстанции/ следва да се обезсили в тази част, доколкото заповедното
производство /ч.гр.д.№597/2017г./ и общото исково производство не се
намират в отношение на инстанционност. Допълва, че производството по
чл.422 от ГПК е особено производство, като част от изпълнителния процес и
има установителен характер, като в него могат да се присъждат разноски в
исковото производство и установяват разноските в заповедното
производство, за които вече има издаден изпълнителен лист по реда на чл.417
т.9 от ГПК. Поддържа, че в случая по отношение на инстанционност са гр.д.
№1655/2017г. на РС-Пазарджик и в.гр.д.№46/2018г. на ОС-Пазарджик, а не
заповедното и исковото производство пред РС-Пазарджик. Предвид
изложеното жалбоподателят моли да се отмени разпореждане №4298 от
11.04.2018г. по гр.д.№1655/2017г. на РС-Пазарджик в частта за издаване на
изпълнителен лист №841 от 12.04.2018г. за сумата от 772лв-сторени разноски
от И. Л. по ч.гр.д.№597/2017г. от РС-Пазарджик или при условията на
евентуалност да се обезсили ИЛ №841 от 12.04.2018г. за сумата 772лв-
сторени разноски от И. Л. по ч.гр.д. №597/2017г. на РС-Пазарджик с
присъждане на деловодните разноски в полза на частния жалбоподател.
Няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора
страна И. Г. Л. в срока по чл.276 ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По инициирано пред Пазарджишки районен съд заповедно
производство /ч.гр.д.№597/2017г./ по реда на чл.417 от ГПК, в полза на
2
заявителя И. Г. Л., с ЕГН-********** от гр.Пазарджик е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
, с №377 от 24.02.2017г., с която длъжникът „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление в с.Щърково, обл.Пазарджик,
със законен представител В. И. С., е осъден да заплати в полза на И. Г. Л.
представляван от адвокат И. П., сумата от 14500лв ведно със законната лихва,
считано от 17.02.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото, от които 290лв-държавна такса и 482лв -адвокатско възнаграждение,
като вземането произтича от задължение по запис на заповед, издаден на
10.01.2016г. на стойност 14500 с падеж 15.06.2016г. На същата дата е издаден
от заповедния съд по реда на чл.418 ал.1 от ГПК и изпълнителен лист №597
за вземането така е конкретизирано в заповедта за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. Двата документа-заповедта за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителния лист по чл.418 от ГПК, са получени от заявителя в
заповедното производство на дата 02.03.2017г. Въз основа на тези два
документа постановени в заповедното производство, от кредитора И. Г. Л. и
против „ЕКО АГРО ДАР“ ООД е инициирано изпълнително производство
пред ЧСИ Г.С., рег. №885, район на действие ОС-Пазарджик / ИД
№20178850400086/, като до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с приложени заповедта по чл.417 от ГПК и ИЛ по чл.418 от ГПК.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в
срока по чл.414 от ГПК в заповедното производство е депозирано
възражение от длъжника „ЕКО АГРО ДАР“ ООД, с вх.№6895 от
30.03.2017г., с което дружеството заявява, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид така постъпилото
възражение и по указание на заповедния съд, заявителят И. Г. Л. е предявил
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу
дружеството длъжник предмет на издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по цитираното заповедно производство и
произнасяне на исковия съд по разноските направени в заповедното и в
исковото производства.
С решение на Пазарджишки районен съд №1006 от 04.12.2017г. по гр.д.
№1655/2017г. исковата претенция е уважена изцяло като е прието за
установено по отношение на ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, ЕИК-
*********, че същият дължи на ищеца И. Г. Л. сумата от 14500лв ведно със
3
законната лихва, считано от 17.02.2017г. до изплащане на вземането, за която
по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик е издадена ЗНИ №377 от 24.02.2017г.
на стойност 14500лв с падеж 15.06.2016г. Със същото решение исковият съд е
осъдил ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, да заплати на ищеца И. Г. Л.
сумата от 772лв-сторени от ищеца разноски в исковото производство /гр.д.
№1655/2017г./, както и сумата от 772лв сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.
№597/2017г. по описа на РС-Пазарджик.
По подадена въззивна жалба срещу решението на РС-Пазарджик от
ответника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, е образувано в.гр.д.№46/2018г. по описа
на ОС-Пазарджик, като с решение №128 от 30.03.2018г. Окръжният съд е
потвърдил изцяло решение №1006 от 04.12.2017г. постановено по гр.д.
№1655/ 2017г. по описа на РС-Пазарджик. Въззивният съд не е присъждал
разноски за въззивната инстанция. Срещу въззивното решение от ответното
дружество е подадена касационна жалба с вх.№3942 от 27.04.2018г. която е
върната на подателя поради недопустимост на касационното обжалване с
разпореждане №742 от 19.06.2018г.на ОС-Пазарджик, потвърдено с
окончателно определение № 349 от 29.07.2022г. на ВКС на РБ ,ТК, I отд.
постановено по ч.т.д.№ 3121/ 2018г. по описа на същия съд. Освен
присъдените разноски с решението на първата инстанция, за други разноски
няма направени искания от страните съответно няма произнасяне и
присъждането им със съдебен акт.
С молба вх.№7613 от 05.04.2018г. подадена от ищеца Л. чрез
пълномощника си адв.П. до първоинстанционния съд, е поискано съдът да му
се издаде заверен препис от съдебното решение и изпълнителен лист за
присъдените суми-разноски по делото. Молбата е подадена след като
въззивната инстанция е приела, че постановения от последната въззивен
съдебен акт потвърждаващ решението на първата инстанция РС-Пазарджик ,
е окончателен и не подлежи на обжалване.
Върху молбата е поставена резолюция от 11.04.2018г. от съдията-
докладчик, да се издаде заверен препис от влязлото в сила решение, както и
изпълнителен лист за присъдените разноски на двете инстанции.
Върху постановеното съдебно решение /№1006 от 04.12.2017г. / и след
диспозитива му, служебно е направена отметка за издаден на 12.04.2018г.
изпълнителен лист №841 в полза на И. Л. за сумите 772лв плюс още 772лв.
4
Листът /ИЛ/е получен на 14.04.2018г. от пълномощника му адв.П. срещу
подпис.
Издаденият препис от влязлото в сила съдебно решение и
изпълнителния лист №841 от 12.04.2018г. за двете суми-772лв разноски по
гр.д.№1655/2017г. /исковото производство/ и още 772лв разноски по ч.гр.д.
№597/2017г. /заповедното производство/ са приложени от взискателя Л. към
висящото изпълнително дело №20178850400086 по описа на ЧСИ
Самарджиев, като съдържанието им относно разноските е възпроизведено в
уведомление на ЧСИ до длъжника №5667 от 23.05.2018г. връчено на
11.06.2018г., като частната жалба срещу разпореждането за издаване на ИЛ е
подадена от длъжника “ЕКО АГРО ДАР“ ООД, на 13.06.2018г. и е заведена с
вх.№14212.
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество и
основателна.
Следва да се приеме, че в същност претенцията на дружеството
длъжник, частен жалбоподател в процеса, е за отмяна на разпореждането за
издаване от исковия съд на ИЛ и на самия ИЛ за всички разноски присъдени
на заявителя Л. в заповедното производство, а именно за сумата от 772 лв
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, доколкото възраженията в
частната жалба касаят по принцип незаконосъобразност на разпореждането за
повторното издаване на ИЛ за същите суми след приключване на исковото
производство и за обезсилване на ИЛ в тази му част, издаден въз основа на
това разпореждане, след като вече за същите е бил издаден ИЛ въз основа на
ЗНИ в приключилото по-рано заповедното производство и образувано
изпълнително производство.
Обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е
валидно и допустимо.
Постановено е да бъде издаден ИЛ след приключило исково
производство по чл.422 от ГПК като съществуването на вземането за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедното
производство е установено с влязло в сила решение. С влязлото в сила
решение, исковият съд е присъдил разноските направени в заповедното и в
исковото производства, като липсва направена корекция на размера на
разноските в заповедното производство, така както са записани в ЗНИ и в ИЛ
5
издадени от заповедния съд по ч.гр.д.№597/2017г. на РС-Пазарджик.
Съгласно постановките в т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.
2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС , присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета
на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последица
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя
правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността
за разноските по издаване на заповедта за изпълнение; че с решението си по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. Доколкото производството по установителния иск
представлява продължение на заповедното производство и след като в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за
присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то съдът, разглеждащ
установителния иск, е длъжен да се произнесе по него, както е сторено в
приключилия настоящ исков процес.
В мотивната част по т.12 от ТР е указано още, че изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 , и е образувано
исково производство по реда на чл.415 ал.1 , респективно по чл. 422 от ГПК.
С оглед на това, с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Настоящата въззивна
инстанция намира, че в тази връзка следва да се допълни, че отпадането на
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение е условна и тя
зависи от окончателния изход на спора по чл.415, респективно в хипотеза по
чл.422 от ГПК, като при положение, че предявеният от кредитора -заявител в
заповедното производство по чл.417 от ГПК установителен иск в пълен
размер за вземането с разноските, така както за него е издадена ЗНИ и ИЛ, то
изпълнението продължава, и съдебният изпълнител извършва следващите
6
изпълнителни действия въз основа на вече издадените в заповедното
производство ЗНИ и ИЛ, включително и по отношение на присъдените в
заповедното производство разноски, като нов ИЛ от исковия съд за
разноските в заповедното производство не се издава, доколкото вземането за
разноски е съдебно потвърдено по исков ред, и е валидирана изпълнителната
сила на вече издадения ИЛ и ЗНИ в параметрите и обема така както са
заложени в заповедното производство. В този случай принудително
изпълнение продължава, то не е прекратено защото издаденият изпълнителен
лист по чл.418 от ГПК не е обезсилен за да се налага да бъде образувано
наново и с ново изпълнително основание и ИЛ. Издаването на нов ИЛ е
ненужно, тъй като вече има надлежно издаден такъв в заповедното
производство.
Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск,
изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство,
което касае хипотезите при които отговорността за разноски и размерът на
разноските е променен или редуциран с оглед изхода на спора в исковото
производство, като за така настъпилата промяна следва да се издаде вече нов
ИЛ на основание постановеното и влязло в сила съдебно решение в исковото
производство за вече променения размер на разноските в заповедното
производство, който не съответства на първоначално издадения в
заповедното производство ИЛ, за да е налице яснота и безспорност досежно
окончателния размер на разноските в заповедното производство, които се
дължат на съответната страна с оглед окончателния изход на делото.
В съдебната практика-решение №141 от 06.11.2014г. по т.д.№2706
/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено след приетото и цитирано
Тълкувателно решение е възприета тезата, че с решението по установителния
иск по чл.422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената
заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато
съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и
вземането подлежи на изпълнение. Изпълнителният лист се издава на
основание чл.404, т.1, пр.3 ГПК, ако заповедта е по чл.410 ГПК, респективно
изпълнителните действия продължават; ако заповедта е по чл.417 ГПК, без да
7
се издава нов изпълнителен лист. Ако с решението искът бъде отхвърлен, то
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не влиза в сила и въз основа на нея не
се издава изпълнителен лист, а ако заповедта е издадена по реда на чл.417
ГПК изпълнението се прекратява съгласно чл.422, ал.3 ГПК, без да е
необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителния лист – т.13 на ТР № 4/13г. на ОСГТК.
В актуално към днешна дата определение № 60509 от 22.06.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1075/2021 г., IV г. о., ГК, е застъпена тезата, развита и в
цитираното решение на ВКС, че законосъобразното развитие на
производството по чл.419 от ГПК, а именно – че отмяната на разпореждането
за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ал.1 от ГПК няма за последица
обезсилване заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист и че при
такова законосъобразно развитие, ВКС е приел и че при уважаване на
установителния иск по чл.422 от ГПК изпълнителните действия продължават,
ако заповедта за изпълнение е по чл.417 от ГПК, без да се издава нов
изпълнителен лист.
В определение № 453 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2102/2013 г.,
II т. о., ТК, съдът приема, че целта на иска по чл.422 от ГПК при подадено от
длъжника възражение, е да се установи със сила на пресъдено нещо
вземането, за което е издадена заповедта, тъй като подаденото възражение е
пречка за влизането й в сила, което обосновава правния интерес за
предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на издадената
заповед. Заявителят по чл.417 от ГПК има изпълнителен лист за вземането си
срещу длъжника и в зависимост от изхода на исковия процес изпълнението
ще бъде прекратено или принудителното изпълнение ще продължи, тоест в
случая изпълнителният процес съществува, не е прекратяван на някое от
основанията предвидени в закона и не се налага да бъде започван отначало,
като изпълнителните действия продължават, ако заповедта е по чл.417 ГПК, и
без за това да е необходимо да се издава нов изпълнителен лист.
В случая с обжалваното разпореждане Пазарджишкият районен съд е
постановил незаконосъобразно издаване на повторен изпълнителен лист за
вземането за разноски на кредитора направени в заповедното производство,
поради което в тази част разпореждането следва да бъде отменено и
обезсилен издадения изпълнителен лист за сумата от 772лв разноски за
8
кредитора направени в заповедното производство.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на Пазарджишки районен съд №4298 от
11.04.2018г. постановено по гр.д.№1655/2017г. по описа на същия съд, за
издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ №841 от 12.04.2018г., В ЧАСТТА С
КОЯТО „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление с.Щърково, обл.Пазарджик, ул.“Втора“ №3, представлявано от
управителя В. И. С., е осъдено да заплати на И. Г. Л., ЕГН-**********, с
постоянен адрес гр.Пазарджик, ул.“Г.С.Р.“ №14, СУМАТА от 772лв.
/седемстотин седемдесет и два лева/ сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.
№597/2017г. по описа на същия съд.
ОБЕЗСИЛВА издадения от Пазарджишки районен въз основа на
разпореждане на №4298 от 11.04.2018г. постановено по гр.д.№1655/2017г.
по описа на същия съд, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ /ИЛ/ №841 от 12.04.2018г.,
В ЧАСТТА С КОЯТО „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - с.Щърково, обл.Пазарджик, ул.“Втора“ №3,
представлявано от управителя В. И. С., е осъдено да заплати на И. Г. Л., ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр.Пазарджик, ул.“Г.С.Р.“ №14, СУМАТА от
772лв. /седемстотин седемдесет и два лева/ сторени от ищеца разноски по
ч.гр.д.№597/2017г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9