№ 54
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503156 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, седми състав, в
публичното заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: АСЯ СЪБЕВА
Членове: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
при секретаря Невена Богомилова като разгледа докладваното от съдията
Коледжикова гр.дело № 3156 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2640 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 10610/2017 г. на Софийски
градски съд ДЗИ “Общо застраховане ” ЕАД, София е осъдено на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да заплати на К. И. М. от гр.*** сумата 25000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило
на 28.04.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
1
17.08.2017 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 100000 лева.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част до 80000 лева с
оплакване за непълно репариране на вредите поради определяне на занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се неправилност на
решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на
уврежданията, с лечебния и възстановителния процес, с продължителността и
интензитета на търпените болки, с непълното възстановяване на ищцата, с
отражението върху психическото й състояние и с икономическата конюнктура.
Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се сочи неправилно
приложение на критериите за справедливост при определяне конкретната сума на
обезщетението за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на допълнително обезщетение в размер 55000
лева.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е само относно справедливия размер, който да
обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. В частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение в размер на 25000 лева, решението е
влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание
за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
Спорен е въпросът за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди. Фактическата обстановка, от значение
за определяне размера на вредите, е изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на анализ на събраните доказателства, и се възприема от настоящата
инстанция при условията на чл.272 от ГПК. Тя не се и оспорва от страните,
поради което липсва основание за ревизирането й.
2
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетелката В. М.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –счупване
на лявата раменна кост в горния й край;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период
– общо 10 дни болнично лечение за двукратно оперативно лечение – първата
операция е в деня на ПТП с наместване и фиксиране на раменната кост с
използване на вътрешна фиксация; втората операция е поради лошо зарастване на
фрактурата - на 31.07.2017 г., премахнат е поставеният при първата операция
остеосинтезен материал, счупените фрагменти отново са наместени и е поставена
плака с винтове за стабилизиране на фрактурата, извършена е костна автопластика
на костен дефект. Общ възстановителен период – седем месеца, лечебен период 5
месеца домашно-амбулаторно лечение;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – през първите два
месеца от ПТП и 30 дни по време на рехабилитацията - болки с по-голям
интензитет; болки с периодичен характер в областта на счупването при
натоварване и промяна на времето;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 46 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ в
продължение на един месец; през първите пет месеца не можела да ползва лявата
си ръка; първоначален шок и паника (остра стресова реакция); неотработени
психически негативни преживявания; състояние на хроничен стрес поради
неизвестност за хода на възстановителния процес предвид настъпилите
усложнения и евентуално необходимостта от смяна на ставата;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – налице са данни травматичните увреждания да са свързани с
негативни последици за здравето. Счупването е зараснало само в долната 1/3 част
поради нарушено кръвоснабдяване в областта на анатомичната шийка и
изкълчването на ставата. В областта на главата на костта са констатирани две
остеопоротични петна, които към датата на приемане на заключението 05.07.2018
3
г. са навеждали на съмнение относно изхода на лечението и необходимост от
смяна на ставата с изкуствена. Намален е обемът на движение на лявата раменна
става при абдукция (отвеждане настрани) – с 15°. Останал е оперативен белег по
предната страна на лявото рамо;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 45 000 лв. би обезщетила ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани
доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет
над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение
би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. Пред въззивната инстанция
не са представени доказателства за негативно развитие на оздравителния процес,
като съдебното дирене пред тази инстанция е приключило почти две години и
половина след заключението. Предвид изминалия период и при липса на
твърдения и на доказателства за противното, следва да се направи извод за пълно
зарастване на костта и възстановяване психическото състояние на ищцата, което е
било обусловено от неизвестността относно възстановяването на ръката. След
приспадане на платеното извънсъдебно обезщетение от 20000 лева, ответникът
следва да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 25000 лева.
Поради пълно съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция ищцата следва да
заплати на ответника разноските за юрисконсулт в размер на 200 лева съобразно
представен списък и липса на възражение срещу него от въззивницата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2640 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 10610/2017
г. на Софийски градски съд .
4
ОСЪЖДА К. И. М. да заплати на ДЗИ “Общо застраховане ” ЕАД, София
разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5