РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти
с-в, в открито заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1316
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата И.И. *** твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2013г. са й причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. „Мерцедес
250 ТД“ С.Б.Г.. Ищцата е седяла в друг л.а. „Пежо 206“ заедно с приятелите си
на паркинга до кметството на с.Чепинци. При управление с висока скорост л.а. „Мерцедес“
не е успял да вземе завоя и се блъснал в л.а. „Пежо 206“, който от своя страна
бил притиснат в стоманенобетонен пръстен с диаметър 1,10м. В резултат на
описаното ПТП ищцата е получила мозъчно
сътресение , разкъсно-контузна рана на главата, на която са били направени 36
шева. Ищцата получила силно главоболие, ретроградна амнезия, сетивни
нарушения-изтръпвания, безчувственост, свръхчувствителност в областта на
травмата. Търпяла насмешки от съучениците си заради обръснатата глава. Била подтисната,
неконтактна и тъжна. Носела шапка по време на училищните занимания и търпяла
забележки от учителите. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника, валидна към датата на ПТП, което ангажира
отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 60 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният й представител претендира
за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
иска по основание и размер. Оспорва твърдените травми, тяхната тежест и
продължително. Оспорва твърдените проблеми със зрението, както и необходимостта
ищцата да ходи година с бръсната глава. Намира
размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в
страната. Прави възражение за изтекла
давност по отношение на частта от мораторната лихва претендирана върху главница
20 000лв., с което е увеличена претенцията по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ в
с.з. на 28.11.2017г. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение от 9.06.2014г. по НАХД №
2646/14г. на СРС С.Б.Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
16.03.2013г. около 21,50ч. в с.Чепинци,
по ул.“Стара планина“ с посока на движение от околовръстен път към разклон за
с.Негован, в района на площада пред кметството на с.Чепинци, при управление на
МПС л.а. „Мерцедес 250ТД“ с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.20 ал.2 и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице: на пътничката от л.а. „Пежо 206“ с рег.№ *******Е.Е.С.и на
пътника в л.а. „Мерцедес 250 ТД“ С.В.С.– престъпление по чл.343 ал.3 пр.3 б.А
пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.3 б.А, пр.2 вр. с чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342
ал.1 пр.3 от НК. В мотивите на решението
е посочено, че ищцата се е намирала в л.а. „Пежо 206“ като е седяла на предната
седалка до шофьора, и в резултат на ПТП на ищцата е била причинена лека телесна
повреда. Поради това и причиненото й увреждане не е съставомерно по см. на НК. В
констативния протокол от ПТП от 16.03.2013г., съставен от дежурен ПТП при СДВР
ПП са посочени пет пострадали от това ПТП - водача на л.а.“Мерцедес“ С.Г.,
водача на л.а. „Пежо“ С.Н., ищцата И.И., пътник в л.а. „Пежо“, Е.С., също
потник в л.а.“Пежо“ и Стоян Станчев, пътник в л.а.“Мерцедес“.
Св.С.Н., приятел на ищцата, си
спомня, че заедно с ищцата и неговата братовчедкаЕ.седели в колата му и чакали
приятел на Е.. Били спрели на 1-2м. от тротоара. Спомня си, че се чул силен шум
и докато се обърне всичко се случило много бързо. След като се свестил от удара
видял И.свлечена между жабката на автомобила и седалката. Била в безсъзнание за
около 3-4 минути. След като се свестила била напълно неадекватна. Повтаряла
само „мамо“. Заедно с братовчедка муЕ.двете били откарани от Бърза помощ.
Назначената
по делото САТЕ установява следния механизъм на ПТП: на 16.03.2013г. около
21,50ч. в с.Чепинци по ул.Стара Планина в посока от ул.Училищна към
ул.Лесновъдска се е движел л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ********, управляван от С.Б.Г. със
скорост около 100км/ч. Преди площада на кметството той е преминал през остър
ляв завой и за да го преодолее е използвал похвата „сечене на завоя“, за да
увеличи радиуса на траекторията си и по този начин е навлязъл в лявата пътна
лента. Малко преди площада на около 19м.
водачът е задействал спирачките и по неизвестни причини е насочил автомобила си
надясно. В резултат, е ударил с предния
си ляв ъгъл лявата страна на паркирания л.а. „Пежо 206“ . Ударът е бил
приплъзващ и завъртайки се по часовниковите стрелки л.а. „Мерцедес“ е ударил с
лявата си страна лявата страна на л.а. „Пежо“ и го е отхвърлил в посока на движението
си до бетонния пръстен, където се е ударил с предната си част. Л.а. „Мерцедес“ е продължил напред и завъртайки се, се е
спрял на десния тротоар, завъртян на 180 градуса. Причината за настъпването на
ПТП е в действията на водача на л.а.“Мерцедес“, който се е движел с висока
скорост 100 км/ч в населено място и е действал с органите на управление
неадекватно, поради което е загубил контрол над управлението на автомобила си.
Назначената
и изслушана по делото комплексна съдебна медицинска експертиза установява, че
при процесното ПТП ищцата е получила открита черепно-мозъчна травма - мозъчно
сътресение и свръх голяма разкъсно-контузна /скалпова/ рана в челно теменната
област вдясно; контузия на двете колена. При проведеното болнично лечение са
извършени необходимите изследвания, проведена е хирургична обработка на раната.
В първите 7-10 дни ищцата е търпяла интензивни болки и страдания и умерени до
20 дни и продължаващи в лека степен до момента. Непосредствено след инцидента
ищцата е била изпаднала в безсъзнание за срок от няколко минути. Ищцата все още
няма спомен за времето преди травмата, за самата травма и за времето след нея.
Налице са сетивни нарушения в травмираната област на главата с хиперпатен
оттенък, също така лесна уморяемост и сънливост. Вещите лица са установили, че
в окосмената дясна челно-теменна област на главата се вижда белег от зараснала
рана с неправилна линейно-дъговидна форма и дължина 16-17см. Областта около
белега е силно болезнена при опипване и продължава и сега. За вещото лице
неврохирург тази болезненост е трудно обяснима. Според него при нараняването са
увредени сетивни нервни окончания, които при възстановителния процес са
включени в ръбцообразуването, с възможно развитие на единични или множество
неврони, които стоят в основата на болевия синдром. В резултат на ЧПТ ищцата е
претърпяла физически и социални ограничения в рамките на 30-40 дни. При
извършената хирургическа обработка на раната на главата задължително се
извършва хирургична дезинфекция на оперативното поле, което включва и обръсване
на прилежащата коса – на разстояние до 2-3см. от ръбовете на раната. Цялата
коса е била подстригана впоследствие в домашни условия – по хигиенни и
естетически съображения. Изписаните очила по повод късогледство не са в
резултат на ПТП. При извършения на 17.11.2017г. личен преглед вещите лица са
установили, че ищцата се намира в добро общо състояние, ясно съзнание,
адекватна, критична, ориентирана. В дясната челно-теменна област на главата в
окосмената част се вижда белег от зараснала рана с неправилна форма и дължина
16-17 см. Областта около белега е силно болезнена при опипване. Според вещото
лице неврохирург ако ищцата не потърси специализирана помощ за лечение на
болката, тя ще остане и в бъдеще, дори може и да се увеличи. Ищцата не може да
спи на дясната си страна, спи само на гръб или само наляво. В случай, че
рефлекторно се обръща надясно, получава болката и се събужда. Според вещото
лице неврохирург това води до нарушение на съня. А един непълноценен сън води
до уморяемост. От друга страна недоброто доспиване води до повишена обща
чувствителност, а това усилва усещането за болка.
Св.М.М.си
спомня, че е видяла ищцата в болницата с превързана глава, с дренаж, блуждаеща,
не помнела нищо, задавала едни и същи въпроси. Прекъснала училище за известно
време. За нея се грижела майка й. Ходела на училище с обръсната глава в
продължение на една година, докато
зарасне белега и се възстанови напълно. Подигравали й се в училище за
обръснатата глава. Не искала да излиза навън след училище, защото не искала да
я виждат с обръсната глава. Носела шапки и забрадки. Оплаквала се, че страда от
главоболие. И досега ищцата не си спомня катастрофата. Според свидетеля ищцата
има проблеми с очите, лесно се изморявала, усещала силна умора в областта на
очите, имала чувствителност в областта на главата, където е била раната.
Автомобилът
Мерцедес С-200 е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 22113000692686
покриваща 27.02.2013г.- 26.02.2014г., вкл. и датата на ПТП – 16.03.2013г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила
решение по чл.78а от НК / което им последиците на присъда/ от 09.06.2014г. на
Софийски районен съд, съдът приема, че водачът на л.а. „Мерцедес“ С.Б.Г. е
виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е
участвала ищцата. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма
на вината - непредпазливост. Участието на ищцата в ПТП е установено от
протокола за ПТП на СДВР, който не е оспорен от страните. Решението на
наказателния съд не установява увредата за ищцата и пряката причинно-следствена
връзка между деянието на водача на л.а. „Мерцедес“ и настъпилите за ищцата
телесни увреждания. Това обаче се установява от събраните други доказателства. Въз
основа на изслушаната комплексна съдебна медицинска експертиза съдът приема, че
е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите
травматични увреждания на ищцата. Същите са й причинили болки и страдания.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,
вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и
вредата. В резултат на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и
страдания от получената травма, от лечението и нейния възстановителен период, и
последиците от травмата, които са необратими.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС
причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност на автомобила за процесния ден 07.11.2014г. Последният е основание
за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО
на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера
на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания от получената травма, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за състоянието на ищцата – получената травма на главата не подлежи на пълно излекуване, като болката ще продължи да съпътства ищцата и в бъдеще, създава й неудобства при къпане, при сън, при докосване, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 60 000лв. Ищцата е била на 14 години към датата на ПТП. Търпяла е интензивни болки, които въпреки че за нуждите на наказателното производство са квалифицирани като лека телесна повреда, са й причинили много телесни болки и морални страдания. Освен физическата болка предимно в областта на главата, която и сега продължава и няма ясна прогноза дали може да бъде някога излекувана, освен затрудненията при къпане, недоспиванията и свързаните в това лесна уморяемост и нервност, които търпи вече четири години и няма ясна прогноза за подобрение, ищцата е изпитвала за един сравнително значим период от една година неудобството и срама да бъде с обръсната глава, вкл. и в училище, да носи шапки, за да прикрие това състояние, да търпи присмешки или забележки и то във възраст, когато девойките са особено чувствителни и раними. Това събитие и свързаните с него последици безспорно са указали значение в нейното психофизическо развитие. Животът й е променен необратимо.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетение от 40 000лв., ведно с лихвата за забава от деня на
увреждането. В съдебно заседание на 28.11.2017г. претенцията е увеличена с 20 000лв., като
ведно с нея се претендира и лихва за забава от деня на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение от 40 000лв. се дължи от деня на увреждането - 16.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумата. Досежно останалите 20 000лв. лихвата за
забава се дължи от 28.11.2014г., тъй като за периода до 16.03.2013г. лихвата е
погасена по давност, каквото възражение ответникът изрично е направил.
По разноските.
И двете страни представят списък с
разноски.
Ищцата
претендира разноски – 2400лв. за платена държавна такса и 510лв. разноски за
експертизи. Нейният процесуален представител претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 300лв. за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват изцяло направените от нея разноски. На
процесуалния представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 2330лв. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото на
ответната страна не се следват разноски.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД,
ЕИК ******** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на И.И.И.,
ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 от ЗЗД сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 16.03.2013г. неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З.К.„Л.И.”
АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 22113000692686,
период на покритие от 27.02.2013г. до 26.02.2014г., водач С.Б.Г., ЕГН **********,
и на основание чл.86 от ЗЗД лихвата за забава върху главницата както следва:
върху сумата от 40 000лв. се дължи лихва за забава от 16.03.2013г. до
окончателното й изплащане, върху сумата 20 000лв. се дължи лихва за забава
от 28.11.2014г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86 от ЗЗД върху сумата 20 000лв. за
периода 16.03.2013г. – 27.11.2014г.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ******** със
седалище *** и адрес на управление *** да заплати на И.И.И., ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2910лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД
да заплати на адв.А. В. Ч., САК, с адрес ***, на основание чл.83 ал.2 от Закона
за адвокатурата сумата от 2330 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: