О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 15.03.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на
петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7 по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове от Д.В.С. срещу АРОАНИА МЕРИТАЙМ КО С.А. /AROANIA MERITIME СО S.A./,
дружество регистрирано в гр. Монровия,
Република Либерия, с търговски адрес: гр. Атина, Република Гърция за заплащане
на сумата в общ размер от 47 775 щатски долари, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода 03.04.2017г.-31.12.2017г., произтичащо
от трудов договор от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава върху всяко неизплатено брутно трудово
възнаграждение за посочения период в размер на законната лихва, възлизащо общо
на 1433.49 щатски долара, считано от падежа на всяко възнаграждение до
01.01.2018г..
С разпореждане № 375/03.01.2018 г. на ВРС производството по
делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за
отстраняване на нередовностите в депозираната от него искова молба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Едно от дадените указания е да
представи доказателства за правосубектността на ответното дружество съобразно
съответното национално право, включително и данни за лицата, които го
представляват. Указано е и, че при неизпълнение в цялост и в срок на указанията
производството по делото ще бъде прекратено.
В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила
уточняваща молба от ищеца от 15.01.2018 г., чрез процесуалния му представител –
адв. Раев, в която посочва, че ответникът АРОАНИА МЕРИТАЙМ КО С.А. е компания,
учредена съгласно законите на Република Либерия на 30.12.2011 г. Към молбата е
приложена декларация за данните по международния кодекс за управление на безопасността,
в която твърди, че са посочени всички данни относно ответната фирма –
регистрация, юридически и търговски адрес, лице представляващо фирмата и други.
Представена е официална справка от ДП „Пристанищна инфраструктура“, СП Дирекция
„Ръководство на корабния трафик – Черно море“, в която е посочено че м/к
„АМСЕЛ“ се намира на кей в корабостроителен завод „Булярд Корабостроителна
индустрия“ АД – Варна, където е влязъл на 13.05.2017 г. Видно от тази справка,
корабопритежател на м/к „АMSEL“ са следните три дружества: AMSEL
SHIPPING CO, AMSEL NAVIGATION CO LTD. C/O AROANIA MARITIME SA, с адрес: Athens
Tower, Bldg. A, 1st Floor, 2-4 Mesogeion Avenue, 11527, Athens –
Greece.
С молба от
22.02.2018г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане за приемане
като ответници на AMSEL
SHIPING CO. и AMSEL NAVIGATION CO LTD.”, на осн. чл. 213 ГПК.
При повторно извършената служебна проверка по реда на чл.
129, ал. 1 ГПК съдът е констатирал, че депозираната искова молба продължава да
не отговаря на изискванията за редовност. С разпореждане № 7828/23.02.2018 г.
производството по делото е оставено без движение, с указание до ищеца да представи
доказателства за правосубектността на ответното дружество АРОАНИЯ МЕРИТАЙМ КО
съобразно съответното национално право, включително и данни за лицата, които го
представляват; да уточни искането си, направено в молба от 22.02.2018г. за
приемане на нови ответници, вкл. да индивидуализира новите ответници АМСТЕЛ
ШИПИНГ КО и АМЕСТЕЛ НАВИГАШЪН КО, чрез посочване на държавата, в която всяко
едно от дружествата е регистрирано, адрес за призоваване и представляващ, както
и доказателства за правосубекността им без да се препраща към представени
писмени документи; да изложи твърдения обосноваващи наличието на правен интерес
от прибавянето на нови ответници, вкл. и твърдения на какво основание АМСТЕЛ
ШИПИНГ КО и АМЕСТЕЛ НАВИГАШЪН КО отговарят за заплащане на възнаграждение за
положен труд по трудов договор, сключен съобразно твърденията между ищеца и
АРОАНИЯ МЕРИТАЙМ КО, с оглед преценка за допустимостта на производството,
съответно за редовността на последващи извършени процесуални действия – напр.
дали евентуално депозирания от ответника писмен отговор е подаден от лице с
представителна власт. Указани са и последиците от неизпълнение на дадените
указания, а именно – прекратяване на производството по делото, на основание чл.
129, ал. 3 ГПК.
В указаният срок не е постъпила молба, с която нередовностите да са
отстранени.
В случая именно ищецът
е този, който следва да насочи иска си към субект на правото, който
действително съществува и който не е прекратен. Самият процесуален представител
– адв. Христо Раев посочва, че ответното дружество е регистрирано в Република
Либерия на 30.12.2011г. В производството обаче не са представени каквито и да е
доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че към настоящия момент това
дружество продължава да съществува, че е годен субект на правото, съответно, че
може да бъде процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск. Не са
изпълнени и указанията по отношение на посочените ответници АМСТЕЛ ШИПИНГ КО и
АМЕСТЕЛ НАВИГАШЪН КО. Доколкото посочените ответници са чуждестранни юридически
лица, съдът е възпрепятстван да направи служебна проверка за тяхната
правосубектност. Именно задължение на ищеца е да представи надлежни
доказателства за актуалното състояние на ответните дружества, с оглед
предоставяне на възможност на съда да направи преценка за допустимостта на
производството, съответно за преценка редовността на последващи извършени
процесуални действия – напр. дали евентуално депозирания от ответника писмен
отговор е подаден от лице с представителна власт.
Предвид всичко
гореизложено досежно липсата на представени надлежни доказателства за
процесуалната легитимация на ответните дружества, съдът приема, че производството
по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
За този си извод съдът
взе предвид обстоятелствата, че два пъти производството по делото е оставяно
без движение, с ясни и конкретни указания до ищеца да представи доказателства
за правосубектността на ответното дружество съобразно съответното национално
право, в което същото е регистрирано, както и да посочи ясно лицата, които го
представляват, вкл. да индивидуализира посочените с молба от 22.02.2018г.
ответници, както и да изложи обстоятелства, от които произтичат задълженията им
за плащане на претендираните суми.
Единствените
представени доказателства в тази връзка са декларация за данните само на АРОАНИА
МЕРИТАЙМ КО по
международния кодекс за управление на безопасността с дата 28.03.2017 г. /с
давност повече от 9 месеца преди депозиране на настоящата искова молба/, с
превод на български език. Тази декларация обаче не е подписана, не е ясно кой е
декларирал описаните в нея данни, изхожда от Република Кипър, която не е държавата
по регистрация на ответното дружество, доколкото сам ищецът посочва, че същото
е регистрирано в Либерия.
Представената справка
от ДП „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ от 09.01.2018 г. единствено удостоверява
обстоятелството, че към настоящия момент кораб „AMSEL“ се намира в пристанище Варна на
кей в корабостроителен завод „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД – Варна,
където е влязъл на 13.05.2017 г. Същата обаче не установява обстоятелства
относно процесуалната легитимация на ответника, доколкото ДП „ПРИСТАНИЩНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ не е орган, който може да удостоверява такива обстоятелства. В
посоченото предприятие са подадени данни, че корабопритежател на м/к „АMSEL“ са три дружества, посочен е и
адрес, като не е ясно дали това е адресът на ответното дружество /още повече,
че този адрес е различен от посочения от ищеца адрес в исковата молба, тоест не
е ясно на кой адрес следва да бъдат връчвани съобщения на ответника/.
По изложените
съображения съдът приема, че тези доказателства – декларацията от 28.03.2017г. и
справката от ДП „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не са годни такива, които по
категоричен начин да установят, че ответникът АРОАНИА
МЕРИТАЙМ КО е годен
субект на правото, съответно, че може да бъде процесуално легитимиран да
отговаря по предявените от ищеца искове. Липсват доказателства и по отношение
на сочените като ответници АМСТЕЛ ШИПИНГ КО и АМЕСТЕЛ НАВИГАШЪН КО.
Ищецът е този, който
следва да насочи иска си към субект на правото, който действително съществува и
който не е прекратен, съответно да представи доказателства за това с оглед
преценката на съда за допустимост на производството, съответно за преценка
редовността на последващи извършени процесуални действия – изпращане на препис
от исковата молба, получаването му от лице, което има право да го получи,
съответно дали подадения отговор на исковата молба изхожда от представител на
ответника и т. н.
Следва да се отбележи, че именно на основание чл. 10 ГПК –
принципът за установяване на истината, съдът два пъти е указал на ищеца, че
следва да установи факт, който е от значение за решаване на делото – да
представи надлежни актуални доказателства за процесуалната правосубектност на
ответните дружества и на представляващите ги лица. За съда не съществува
задължение по служебен път снабдява делото с такива данни.
Разпоредбите на чл.127 и 128 ГПК изрично посочват минималните изисквания за
редовност на исковата молба и приложенията, които следва да се представят с
нея. Т.е. към момента на предявяване на иска страната следва да е привела или
поне да има готовност да приведе своевременно исковата си молба в съответствие
със законовите разпоредби. Доколкото молбата е била нередовна, съдът е дал в
съответствие с чл.129 ГПК указание на страната, като е предоставял два пъти
възможности за изпълнението им. В предоставения срок страната очевидно не е
успяла да организира процесуалното си поведение до степен, че да изпълни
съдебните указания и приведе исковата си молба в съответствие с изисквания на
чл.127 ГПК. Активността на страната е дейност, която изцяло зависи от нейната
воля и желание за привеждане на исковата молба в изрядност.
Към настоящия момент предоставеният срок за изпълнение е изтекъл. По арг.
от чл. 63, ал. 1 ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван
служебно. Същевременно, преди изтичането на указания срок, ищецът не е сезирал
съда с искане за продължаването му поради наличие на уважителни причини по
смисъла на цитираната норма. Ето защо съдът намира, че поведението на ищеца,
изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на молбата,
проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на
учреденото въз основа на нея производство, поради което същото подлежи на
прекратяване. Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия,
извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от
съда. Предвид така констатираната нередовност на молбата, с която е сезиран и
редовно проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, соченото неизпълнение на
съдебните указания за привеждането й в съответствие с изискванията на
процесуалния закон съставлява основание за прекратяване на производството по
делото по смисъла на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7/2018г. по описа на ВРС, XXXIX - ти състав, на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от
ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: