С присъда от 28.02.2019г. на СРС, НО, 13-ти
състав по НОХД 10580/2017г. подсъдимият К.Н.Ц., ЕГН: **********,***, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, работи като шофьор, живущ ***,
е признат ЗА НЕВИНЕН в това, че на 22.07.2009 г. около 06:30 часа в гр. София,
бул. „********, от склад на ЕТ „Д.- Д.П.Б.“, чрез използване на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Волво“, per. № ********, е отнел чужди движими
вещи - 2 бр. ламинирано ПДЧ с размери 2500/1800/18 мм, вид F8985M, оранж, на
стойност 137,25 лева; 2 бр. ламинирано ПДЧ с размери 2500/1800/18 мм, вид
U1560M, лимон, на стойност 137,25 лева; 2 бр. ламинирано ПДЧ с размери
2500/1800/18 мм, вид U1694M, теракота, на стойност 137,25 лева; 2 бр.
ламинирано ПДЧ с размери 2500/1800/18 мм, вид R4120M, дъб млечен, на стойност
137,25 лева, 2 бр. ламинирано ПДЧ с размери 2500/1800/18 мм, вид R4908M, вишна,
на стойност 137,25 лева; 2 бр. ламинирано ПДЧ с размери 2500/1800/18 мм, вид
R4925, вишна академи, на стойност 137,25 лева, или всички вещи на обща стойност
823,50 лева, от владението на Д.П.Б., собственост на ЕТ „Д.- Д.П.Б.“, без
неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като кражбата е
извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение
- подсъдимият К.Н.Ц., бил назначен със заплата, постоянно в ЕТ „Д.- Д.П.Б.“ на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“ с трудов договор от 21.07.2008 г., която
работа била свързана с пазене и управление на чуждо имущество - това на ЕТ „Д.-
Д.П.Б.“, като в това му качество е имал достъп до склада на ЕТ, поради което на
основание чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Срещу така
постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, в
който се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Аргументира
се, че обвинението е доказано, като не следва обясненията на подсъдимия да се
кредитират в цялост. След запознаване с мотивите и в допълнение към протеста се
сочи, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите, видели
видеозаписа, съответно на тези лица, които са възприели изявления на
подсъдимия, че той е отнел ПДЧ плоскостите и е изразил готовност да ги заплати.
Отправя се искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
На насрещните
страни е връчен препис от протеста и допълнението, като в постъпило възражение
от адв. И.В. се сочи, че същият е необоснован и неоснователен. Счита изводите
на първоинстанционния съд за правилни. Намира, че приобщеният запис от
видеокамери не е събран по реда на НПК. Твърди, че извършената ревизия от ЕТ „Д.-
Д.П.Б.“ за незаконосъобразна и в противоречие на закона за счетоводството.
Отправя искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение подържа депозирания
протест, с които се иска отмяна на постановената оправдателна присъда и
постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
изложените съображения. Подържа, че протокола за доброволно предаване макар и
да не е изготвен по реда на НПК е насочен към попълване на доказателствената
съвкупност. Счита, че показанията на свидетелите възприели видеозаписа са непротиворечиви
и последователни и следва да бъдат кредитирани. Отправеното искане е подсъдимия
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата от своя
страна пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, като правилна и законосъобразна.
Подържа, че протокола за установени липси не е изготвен по правилата на Закона
за счетоводството. На следващо място се твърди, че свидетелят Б. в съдебното
заседание пред въззивния съд не може да потвърди, дали това е диска, който е
предаден на полицейски служители
преди образуване на досъдебното производство. Сочи, че записите са най-
малко два, поради което не можело да се установи дали са идентични. Позовава се
на изготвената техническа експертиза относно липсата на възможност за
идентифициране на лицата и моторното превозно средство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Н.Ц.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно
образование, работи, женен, с едно дете - на 3 години /към времето на
извършената за нуждите на съдебното производство проверка на самоличността на
подсъдимия/, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К.Ц.
започнал работа считано от 22.07.2008г. въз основана сключен трудов договор от 21.07.2008г. при ’’Д.-Д.П.Б.”ЕТ,
ЕИК********, на длъжност ’’шофьор товарен автомобил”. При подписването на
трудовия договор на Ц. била предоставена за запознаване и длъжностна
характеристика за длъжността ’’шофьор”, утвърдена от св.Д. Б., по силата на
която основното му задължение било ”да осъществява превоз на стоки и хора,
където се осъществява дейността на предприятието”, а основните отговорности,
които носел, били ”за правилната експлоатация на повереното му моторно превозно
средство и своевременна доставка на поверените му товари и удобно пътуване на
хората в автомобила”, както ”за причинени повреди на обществено и лично
имущество на граждани и юридически лица или на повереното му моторно превозно
средство и на товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна
експлоатация на моторното превозно средство”.
Търговецът,
чиято основна дейност била мебелно производство, фактически ръководена от св.П.Б.
- баща на Д. Б., стопанисвал обект, в т.ч. складова база, на територията на
гр.София, с адрес: бул.”Генерал ********, както и разполагал с един товарен
автомобил - марка”VOLVО”, ДКН ********, именно управляването на който било
възложено на подсъдимия Ц.. Последният имал задължение да доставя с поверения
му товарен автомобил за базата на търговеца, ПДЧ плоскости /плочи/ от дървесни
частици за мебелно производство от ”ПИПРА”АД, гр.Червен бряг, с изпълнителен
директор - св.П.Б..
С оглед
местоположението на базата (в централната част на столицата), Ц. следвало да
доставя плоскостите в часовия интервал от 22:00часа до 06:00часа, на практика в
извънработно за обекта време, когато там нямало служители, като респ. на подсъдимия
бил предоставен ключ и код на сигнално-охранителната система, използвана за
заключване на складовата база, а когато служителите, работещи в базата,
конкретно свидетелите Г.Г.и Ц.В., идвали на работа – преглеждали и преброявали
докараните преди това от Ц. изделия в т.нар. “складова програма” на
инсталираната в базата компютърна конфигурация.
От пролетта на
2009г. в базата, в процеса на работа и обслужването на клиенти, започнали да се
констатират липси от количествата плоскости, които би следвало да били налични
и тъй като съмненията били насочени към „хората, които работели в склада“, св.П.Б.
реализирал намерението си да постави постоянно видеонаблюдение в обекта, за
което всички били известени, в т.ч. със залепени на входа на базата стикери, но
без знание от страна на работещите за точното разположение на камерите.
На 22.07.2009г.,
свидетелят П.Б. и подсъдимият К.Ц. имали уговорка, последният като докара рано
сутринта стока от гр.Червен бряг и я разтовари, да го изчака в складовата база,
за да отидат заедно да сменят гумите на товарен автомобил, марка ”ВОЛВО” с ДКН ********,
след което
Ц. *** с ненатоварен автомобил. В съответствие с уговореното, в ранните сутрешни
часове, за времето от 03:30часа до 06:00часа на 22.07.2009г., подсъдимият Ц.,
управлявайки товарния автомобил „Волво“, придружаван от св.Д. Д., с прякор
’’Магурата”, пристигнал в складовата база, както обичайно и безпрепятствено
”сам си отворил портала” с предоставения му ключ и код за достъп до сигнално –
охранителната система и разтоварил превозваната стока. След което от базата взел, като
натоварил с фактическата помощ на св.Д., във вече празния камион, общо
дванадесет плоскости от дървесни частици, конкретно два броя ламинирано ПДЧ
F8985M Оранж, два броя ламинирано ПДЧ U1560M Лимон, два броя ламинирано ПДЧ
U1694M Теракота, два броя ламинирано ПДЧ R4120M Дъб млечен, два броя ламинирано
ПДЧ R4908M Вишна и два броя ламинирано ПДЧ R4925M Вишна академи. Всичко това се
случило за около един час и преди пристигането в обекта на св.П.Б., който така
и не разбрал, че камионът не бил ненатоварен, нещо повече, придружил Ц. до
мястото за смяна на гумите, платил услугата, след което се върнал към
складовата база с личния си автомобил, а подсъдимият, придружен от св.Д.,
направо потеглил с камиона обратно от гр.София за гр.Червен бряг, където
пристигнал малко преди обяд, около 11:45часа на 22.07.2009г., при регистрирани
от тахографското устройство, монтирано в автомобила, на тахографския лист,
неколкократни спирания по пътя /две от тях за по десет минути, едно за седем
минути и едно за пет минути/. Още в същия ден, при връщането си в складовата база,
св.П.Б. решил да прегледа направения от системата за видеонаблюдение запис, на
практика обхващащ времевия интервал от края на работния ден на 21.07.2009г. до
момента на прегледа, при което имал възможността да възприеме товаренето от
подсъдимия, с помощта на непознато за него лице - св.Д., на плоскости от базата
в камиона, като възможност да види записа,
св .Б. предоставил още в този момент и на свидетелите Г.Г.и Ц.В., съотв. била
направена проверка и съпоставка на фактически наличните ПДЧ плоскости в базата,
като били установени липсите на конкретно посочените по-горе видове и бройки
плоскости, за което бил оформен протокол. Въз основа на констатираното
свидетелят П.Б. сигнализира органите на полицията, като подал молба до
началника на 06 РУ-СДВР, и предоставил на оптичен носител записа от монтираното
в обекта видеонаблюдение, по което сам преди това имал възможността да разбере
какво се е случило. На 23.07.2009г. при следващото му идване с камиона до
складовата база на „Д.-Д.П.Б.“ЕТ, подсъдимият Ц. бил задържан от органите на
полицията по реда на ЗМР.
Досъдебното
производство било образувано с постановление от 24.07.2009г. на прокурор при
СРП. В хода и за нуждите на което чрез съдебно-стокова експертиза била установена
стойността на отнетите вещи- 12 броя
ламинирано ПДЧ (плоскостно дървени частици), всяко с размери 2500 x 1800 x 18
мм.- 4.575м2, като всеки два броя плоскости били оценени на стойност 137,25лв.,
с обща стойност 823,50 лева, които не били намерени, нито върнати на ощетеното
лице. Подсъдимият Ц. в последвал
разговор със св. П.Б., проведен на територията на ”ПИПРА”АД, гр.Червен бряг, в
т.ч. в присъствието на св. Т.Т.– търговски пълномощник в ”ПИПРА”АД и св.Д.Д.– счетоводител
в „Д.-Д.П.Б.”ЕТ и в ”ПИПРА”АД, при която му била предоставена и възможност да
види записа от видеокамерите, както на и баща му Н.Я., признал стореното.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява: частично от обясненията на подсъдимия К.Ц.
и показанията на свидетелите П.Д.Б. (включително в частта, приобщена по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); Д. И. Д. (включително дадените
пред друг съдебен състав, както и в частта, приобщена по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Т.И.Т.(включително дадените пред друг съдебен
състав), Г.С.Г., Ц.Д.В.(включително дадените пред друг съдебен състав), Д.К.Д.(включително
дадените пред друг съдебен състав), Д.П.Б.; писмените, приобщени по реда на чл.
283 от НПК – протоколи за установени липси на материални запаси (стоки) от
06.07.2009 г. и от 22.07.2009 г.( находящи се на лист. 8 и 11 от ДП); трудов
договор от 21.07.2008 г.(на лист 9-10 от ДП) и длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор“; протокол за установени липси на материални запаси (стоки)
от 22.07.2009 г.; разписка от 24.07.2009 г.; протокол за доброволно предаване
от 21.12.2009 г. (представен от свидетеля П.Б. в съдебното заседание на
26.02.2019г. пред първостепенния съд); копие на тахографска шайба; справка за
регистрация на товарен автомобил „Волво ФЛ6“ и за промяна на регистрацията(лист
122-125 с.ф. НОХД 14963/11г.); трудов договор и трудова характеристика на
подсъдимия (лист 182 с.ф.
по НОХД 14963/11г.); договор за изменение и допълнение на договор за наем от
09.05.2002 г.; справка за съдимост № 51/06.02.2018 г., издадена от Бюро
съдимост при РС – Червен бряг (лист); способи на доказване – съдебно-техническа
експертиза(на лист 65-70 от ДП); съдебно-стокова експертиза(лист 35-37 от ДП);
съдебно-техническа експертиза от 09.09.2015 г. (на
лист 162-163 от с.ф. по НОХД 14963/11г.);
В посочените
доказателствени материали не са налице съществени противоречия досежно
релевантните обстоятелства по делото. Същите еднопосочно, последователно,
взаимноподкрепящо и взаимнодопълващо се разкриват по един убедителен начин
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло ги
кредитира и базира върху тях фактическите си изводи по делото.
Изложената от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка е приета в почти съответен вид и от първостепенния съд, като
основният аргумент за оправдаване на подсъдимия К.Н.Ц. е продиктуван от изложените от защитата доводи и възприети от съда, че
протоколът за доброволно предаване от 23.07.2009г. и предадения с него CD- диск
не са приобщени по предвидения в НПК ред. По тази причина първоинстанционния
съд е изключил от доказателствената съвкупност и изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза. Настоящия състав извърши проверката си по
този основен въпрос, касаещ годността на следствените действия по приобщаването
и идентифициране на оптичния носител - диск, преди проверката си по същество,
доколкото наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би
компрометирало изводите на съда по фактите и съответно от правна страна.
Поначало
за същността на протокола за доброволно предаване са формирани две позиции-
според първата се отстоява, че той е своеобразна разписка, в която се отразява
едно фактическо действие, а не действие по разследване. Той не възпроизвежда
способ на доказване, при който се посяга върху основни конституционни права на
лицата, когато вече се изисква съдебна намеса. /В този смисъл е и Решение № 220 от 25.05.2015 г. по н. д. № 395
/ 2015 г. на ВКС, 2-ро НО/ Според втората- че е писмено доказателствено
средство, отразяващо действие по разследване, в какъвто смисъл са подчинява на
правилата на изготвяне в съгласие с нормите на чл.127 и сл. от НПК.
Защитаването на всяка от двете тези се основава на аргументи, които не са
лишени от процесуален резон. Същината на осъществяваното поведение обаче, което
диктува изготвянето на протокол за доброволно предаване, се корени от една
страна в това, че някое лице предава на орган по разследването определена
строго индивидуализирана вещ /както указва чл.109 НПК/, която е свързана с
престъпно деяние. Но това става по начин, несъвместим с упражняване на форма на
държавна принуда-за разлика от претърсването и изземването например, при които
поради упражняването на тази принуда законът предвижда строга форма на
изготвяне с присъствие на поемни лица и съответна санкция на независим от
обвинителната власт арбитър-съд. Последното е обяснимо, доколкото се посяга на
права на индивидите, охарактеризирани като неприкосновена лична сфера.
От друга страна,
протоколите за доброволно предаване „не възпроизвеждат доказателства, а само им
дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
/вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото”- решение № 204 от
28.05.10 г., постановено от ВКС, 2 н.о.по к.н.д.129/10 г. Оттук насетне
отношението на материалния факт към престъпното поведение подлежи на доказване
с всякакъв допустим доказателствен материал- било то чрез писмени
доказателствени средства като протокол за оглед, било то чрез веществени
доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и други- както
е прието в цитираното решение на ВКС. А дори и да липсва подобно развитие на
процеса веществените доказателства могат да бъдат установявани с всякакви
доказателствени средства и способи-например разпит на свидетели, следствен
експеримент, експертиза и т.н.
Остава да се утвърди обстоятелството, че индивидуализацията на приобщеното
веществено доказателство чрез протокола за доброволно предаване трябва да бъде
несъмнена.
В светлината на
заявеното в генерален план, конкретиката по настоящото дело установява, че
свидетелят П.Б./ управител на ЕТ“ Д.– Д.П.Б./ сам е взел решение да предаде
оптичния носител съдържащ записи от охранителните камери на склада на
полицейския служител - инспектор С.С.. Няма пречка предметите, които са
свързани с престъплението да могат да бъдат приложени по делото и да станат
част от доказателствения материал чрез предаване от лицата, които осъществяват
над тях фактическа власт. В случая, свидетелят П.Б. е изразили воля за
предаване на вещественото доказателство - CD, поради което не е било необходимо
извършването на обиск или действие по
разследването, за да бъде приобщено. Ето защо приобщаването на вещественото
доказателство посредством протокол за доброволно предаване не представлява
нарушение на процесуалните правила, нито пък заобикаляне на закона.
Лишено от
основание е и твърдението, че протокола за доброволно предаване следва да се
изключи от доказателствената съвкупност, тъй като бил съставен от полицейски
служител преди да има образувано ДП. Както вече беше посочено протокола за
доброволно предаване е своеобразна разписка - удостоверяваща факта на предаване
на описаните в него вещи и когато е съставен преди да е образувано досъдебното
производство, като по правната се природа е писмено доказателство, което
подлежи на проверка с всички допустими процесуални способи. Освен това от наличната
доказателствена маса, обсъдена във нейната взаимовръзка, прави възможно на
първо място проследяване движението на оптичния носител като веществено
доказателство в хода на целия процес, и на второ- установяване идентичността на
предадения от св. П.Б. с протокол за доброволно предаване на 23.07.2009г. диск,
с този който е бил обект на изследван от съдебно техническата експертиза
обективирана в протокол № 478/Е-2011/09.06.2011г. Описанието на обекта -
диск марка
„VERBATIM DVD + R 4.7 GB, предмет на изследването съответства на този посочен в
протокола за доброволно предаване. След изготвяне на експертизата същия този
обект е запечатан от вещите лица с картон серия А 0119213 и приложен към нея. Липсват
каквито и да са данни върху вещественото доказателство да е осъществена някаква
интервенция. В този смисъл въпреки
пренебрегване на правилата на чл.110 НПК за описване, оглед, фотографиране и
прилагане на веществени доказателства, приобщаването на процесния оптичен
носител - CD като веществено доказателство е установено на основа посочената
по-горе доказателствена верига и става автономен носител на информация. Нещо
повече, действия като оглед и фотографиране са предприети от вещите лица по
изготвили видео- техническата експертиза в хода на разследването.
Въз основа на
изложеното не може да бъде споделено и становището, че техническата експертиза
е изготвена въз основа на ВД, което не е приобщено по надлежния ред.
Вещественото доказателство- диск марка „VERBATIM DVD + R 4.7 GB” е надлежно приобщено към водената предварителна
полицейска проверка чрез протокол за доброволно предаване от 23.07.2009г. /л.13
от ДП/ в 6-то РУ- СДВР. Обстоятелството, че последният е съдържал записи от системата
за видеонаблюдение в склад на фирма „ЕТ Д.- Д.П.Б.“ се установява не само експертното
заключение на вещите лица, но и от свидетелските показания на св. П.Б., Т. Т., Г.Г.и
Ц.В.. Действително свидетелят П.Б. в хода на въззивното съдебно следствие, при
предявяване на диска находящ се на лист 72 от ДП, сочи, че не може да потвърди
дали именно това е диска, които е предал на полицейските служители. Това
обстоятелство не разколебава изводите на съда, тъй като от предаване на диска с
протокола за доброволно предаване е изминал значителен период от време – над
десет години, още повече свидетелят с категоричност заявява, че е предал такъв
диск за нуждите на наказателното производство и че подписа на протокола за
доброволно предаване е негов. Няма спор,
че записите на този диск не са направени по реда на НПК и за целите на
наказателното производство. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем
и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за
изхода му факти (в този смисъл вж. р. № 170/19. 07. 2013 година на ВКС, III НО,
р. № 185/10.04.2012 година на ВКС, III НО и др.). В конкретния случай, записите
са направени от поставена на обществено място охранителна камера, предоставени са
за целите на наказателното производство и са надлежно приобщени към
доказателствените материали.
Предвид
гореизложеното и доколкото съдебно-техническата експертиза е категорична, че
върху видео записите няма никакви следи от манипулация, то се явяват неотносими
въпросите поставяни от защитата, за
наличието на два видеозаписа и за идентичността на същите. Само за
изчерпателност следва да се посочи, че от показанията на свидетеля П.Б. се
установи, че видеофайловете са записани от DVR-система директно на диска, които
е бил предаден с протокола за доброволно предаване, а не за наличието на два
файла, както твърди защитата. От значение за законосъобразността на
приобщаването към делото на въпросното ВД е, че то е предадено доброволно и в
този смисъл за изземването не е била необходима съдебна санкция, както и че
върху създадените видео файлове няма никакви следи от манипулация- тоест същите
са годен източник на автентична информация за престъпното деяние.
След като беше
изяснен въпросът за годността на протокола за доброволно предаване и приобщения
чрез него оптичен носител, следва да бъде обсъдена доказателствената стойност на съдебно техническата експертиза, чиито
предмет на изследване е въпросния диск с видеофайлове от инкриминираната дата. Вещите
лица са описали подробно хронологията по отварянето на вратите на складовото
помещение, по вкарване в помещението товарения автомобил „Волво“, както и
действията на двете лица/вероятно от мъж пол/ по разтоварването и след това
товареното на ПВЧ плоскости, като същите са онагледени с откопирани кадри. Действително
в заключението на съдебно - техническата експертиза се посочва, че поради
ниската резолюцията, отдалечеността на
камерата и ниското ниво на осветеност лицева идентификация на двете лица,
респективно на извършителя на деянието е невъзможно. Това обстоятелство обаче не изключва възможността за разпознаване на лицата по
други признаци-телосложение, стойка, походка облекло, особено от лица които ги
познават от отпреди. Именно с оглед външните характеристики и поведение,
подсъдимият е разпознат от свидетелите П.Б., Т. Т., Г.Г.и Ц.В.. Изрично
свидетелят П.Б. в показанията си пред първостепенния съд посочва, че разпознал
подсъдимия Ц. по физическите му белези „телосложение, ръст, физиология“. Свидетелите са категорични, че на кадрите от видеозаписите
на охранителните камери разпознават, като извършител на деянието назначеният на
длъжност „шофьор“ във фирмата - К.Ц.. В случая най-силната гаранция за
достоверността на разпознаването е, че
то е извършено не от случайни лица, а от лица които добре са познавали
подсъдимия и в този смисъл са били наясно с характерни детайли и особености на
неговия външен вид, които биха убягнали на случайния наблюдател. Само за яснота следва
да се посочи, че макар да се говори за разпознаване, в случая не става въпрос
за способа за събиране на доказателства по смисъла на чл. 169-172 НПК. Касае е
се за особен вид свидетелски показания, в които свидетелите идентифицират лице,
което са видели на показан им видеозапис и в чиято самоличност нямат съмнение.
Този способ за извличане на доказателствено релевантни факти е изрично прието
за годен и в практиката на ВКС. /В този смисъл е Решение № 384 от 22.12.2014 г. по н. д. №
1103/2014 г./
По изложените
съображения за съда не са налице основания да не кредитира твърденията на св. Б.,Т.,
Г. и В., че лицето което се вижда да влиза в склада е именно подсъдимият Ц.. Още повече, че и
четиримата свидетелите съобщават, за това че подсъдимият К.Ц. е имал ключ и
персонален код за достъп за алармената система, като управителя П.Б. е
получавал съобщение за всяко влизане в склада с обозначаване на кода за достъп
на съответно лице. По отношение на
обстоятелството, че на инкриминирания ден и час подсъдимият се намирал в склада
на фирмата, от където са отнети плоскостите ПДЧ не е спорен, същият се
потвърждава и от обясненията на същия.
Показанията на
тази група свидетели са напълно еднопосочни, последователни и безпротиворечиви
както по между си така и с останалия доказателствен материал. Свидетелите детайлно
описват и действията на подсъдимия по разтоварване на превозваните от него
плоскости и товаренето отново на други ПДЧ плоскости – предмет на
инкриминираното деяние по абсолютно същия начин както това е извършено и от
вещите лица изследвали видеозаписа в изготвената по делото СТЕ. Същите споделят
и своите възприятия относно неправомерното товаренето на ПДЧ плоскости, като
добросъвестно посочват, че от излъчените черно - бели кадри не може да се
посочи конкретни им цвят и модела. Липсващите плоскости са били установени след
извършена инвентаризация още на инкриминирания с обвинителния акт ден,
посредством която същите са индивидуализирани по вид, размер, брой и цвят. По отношение на констатираните липси
съобщават както посочените свидетели, така и свидетелката Д..Д, главен
счетоводител в ЕТ“ Д.Д. Б.“. Последната е участвала в извършената
инвентаризация заедно със свидетелите Ц.В. и Г.Г., видно от приложения на л. 11
от ДП протокол. От изложените от свидетелите сведения се установява и за
направено от подсъдимия Ц. признание за кражбата пред св. П.Б. и св.Т. Т., като
е пожелал да остане на работа и да върне сумата на която възлизат отнетите ПДЧ плоскости.
Настоящия състав след внимателна преценка на показанията на свидетелите с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и съпоставянето
им с останалия събран по делото доказателствен материал не намира основание да
счита нито един от посочените свидетели изначално дискредитиран или
заинтересован от изхода на делото.
Настоящия състав
намира за необходимо да посочи, че
доказателствената годност на показанията на П.Б., Т. Т. в частта, с която се
пресъздават извършеното пред тях
извънсъдебно признание на подсъдимия за неговата вина и неговото предложение
доброволно да възстанови откраднатото. За доказателствената стойност на тези
свидетелски показания на настоящия състав е служебно известно наличието на
противоречива съдебна практика на ВКС. В една група решения се приема, че тези
свидетелски показания заобикалят реда за приобщаване на обясненията на
подсъдимия, поради което са негодно доказателствено средство. Така Решение №
290/04.01.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г.,
Решение № 303/30.01.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение,
наказателно дело № 1159/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 257/ 25 януари 2017 г., Наказателна
Колегия, трето наказателно отделение, по докладваното от съдия Ш. КНД №1076 по
описа за 2016 г, Решение № 346 от
15.10.2015 г. по н. д. № 935 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № 123/2003 г., III н.
о. на ВКС.
В друга група решения се приема, че тези
свидетелски показания по правната си същност представляват производни
доказателства, като за тях важи забраната за подмяна на първичните
доказателства с производни. В този смисъл производните доказателства имат
доказателствена стойност само доколкото се използват като средство за
разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги
заменят при недостъпност на първичните фактически данни. Така Решение № 31/21
март 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1305/2016
год. Решение № 113 от 23.06.2015 г. по
н. д. № 93 / 2015 г. на ВКС, 2-ро НО, Решение № 65 от 10.04.2014 г. по н. д. №
47/2014 г. на Върховен касационен съд.
Според трета
група решения тези показания могат да се ценят единствено като източник на
косвени доказателствени факти. За да могат да обусловят несъмнен извод относно
авторството на деянието, те трябва да бъдат подкрепени или с преки
доказателства, или с достатъчно на брой други косвени доказателства. Единствено
върху тях не е допустимо да се постанови осъдителна присъда. Свидетелските
показания, възпроизвеждащи извънпроцено самопризнание следва да се разглеждат
като доказателствено средство, което възпроизвежда и закрепва в процеса един
косвен доказателствен факт- а именно, че подсъдимият е признал преди началото
на процеса своята вина пред дадено трето лице. От факта, че дадено лице е
признало вината си преди началото на процеса, не може само по себе си да се
заключи, че лицето в действителност е виновно, но това представлява една индиция,
която следва да се цени в съвкупност с всички останали доказателства по делото.
В този изричен смисъл са : Решение № 69 от 03 май 2017 година, по к.д №
191/2017г. на ВКС; Решение № 173 от 31 януари 2017 г., к. д. № 616 /2016 г. І
НО, ВКС; Решение № 247 от 12.12.2016 г.
по к. д. № 895/ 2016 г. II-ро НО, ВКС ; Решение № 268 от 21 декември 2016
г. по к. д. № 1000 /2016г. , І НО,ВКС;
Решение № 474 от 29.02.2016 г. по н. д. № 1377/2015 г. на ВКС, 1-во НО; Решение
323/ 9.2.2016г. по н. д. № 169/2015 г.; Решение № 314 от 06 януари 2016 г. по
н. д. № 1026/2015г.,III-то НО,ВКС; Решение № 45 от 3.02.2010 г. по н. д. №
712/2009 г., III-то НО, ВКС ; Решение №
90 от 25.02.2010 г. по н.д. № 565/2009 г. на ВКС; Решение № 273 от 22.06.2009
г. по НОХД № 280/2009 г., І НО; Решение
№ 362 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 696/2014 г., I н. о., НК; Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н.
д. № 506/2005 г., II –ро НО. Според решенията от последната група, за да бъдат
годно доказателствено средство показанията възпроизвеждащи самопризнание, освен
че следва да се подкрепят от други преки или косвени доказателства, те следва
да възпроизвеждат оперативни мероприятия /беседи, разговори/, проведени преди
образуване на наказателното производство или пък да са дадени пред лица, които
не са ангажирани с провеждането на наказателния процес. След образуване на наказателното
производство следва да се извършват действия по реда на НПК /разпити,
привличане като обвиняем/, а не оперативни мероприятия. Обратното би означавало
злоупотреба с нормите на НПК и недопустимо постановяване на осъдителна присъда.
Така Решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 712/2009 г., III н. о., НК,
докладчик П. П.
Настоящият
състав споделя практиката обективирана в третата група решения, доколкото
същата в най-пълна мяра държи сметка за баланса между интересите на обществото
за справедлив и ефективен наказателен процес, гарантиращ разкриване на
престъпните прояви и недопускащ деецът да остане ненаказан поради прекалена
формалност на процедурата и интереса на подсъдимия за гарантиране в максимална
степен на правото му на защита и на правото му на справедлив процес по смисъла
на ЕКЗПЧОС. Предвид изложеното настоящия състав приема, че показанията на св. П.Б.
и св. Т.Т.възпроизвеждат в процеса един косвен доказателствен факт- направеното
от подсъдимия извънсъдебно признание пред тях. Този факт е само една индиция,
само един елемент от изброената верига от косвени доказателства, водеща до
несъмнения извод, че именно подсъдимият е автор на деянието.
Съдът подложи на
задълбочен анализ и показанията на свидетелят Д. Иванов Д. с прякор „Магурата“,
който е лицето придружило подсъдимия К.Ц. на инкриминираната дата до склада на
фирмата в град София. В дадените от свидетеля показания пред първостепенния
съд, последния съобщава, че с оглед изминалия период от време не помни
подробности по случая. Предвид това съдът е прочел показанията му дадени пред
друг състав на първостепенния съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Видно
от показанията му дадени при предходното разглеждане на делото свидетелят има
по -ясни спомени относно времето мястото и развоя на събитията. След прочитане
на показанията му свидетелят заявява, че действително е помогнал на подсъдимия Ц.
да разтовари плоскости от камиона. В показанията си при предходното разглеждане
на делото също заявява,че подсъдимият е разполагал с ключ и парола, за да
отвори складовото помещение, където са разтоварени плоскостите- ПДЧ. Последното
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля П.Б.. Поради
противоречия в показанията на свидетеля са прочетени и тези дадени от него в
хода на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, къде последния е посочил, че е придружил подсъдимия да склада на фирмата в
гр. София, където подсъдимият К.Ц. е натоварил ПДЧ плоскости. На свидетеля е
предявен и протокола за разпит от ДП /стр. 47/, като свидетеля потвърждава, че
четирите подписа срещу свидетел са
положени от него. Настоящия състав при оценка
на показанията на свидетеля съобрази изминалия значителен период от
време от инкриминираната дата до проведения разпит при второто разглеждане на
делото пред първостепенния съд, поради което прие, че показанията на свидетеля
дадени в хода на досъдебното производство и тези при първото разглеждане на
делото пред СРС за най- пълни и отговарящи на обективната действително,
доколкото са депозирани от свидетеля Д. в значително по- близък до инкриминирания момент. След предявяване на
протокола за разпит от досъдебното производство свидетелят Д. единствено заявява, че не може да си спомни, той самият
да е помагал на подсъдимия да товари плоскости ПДЧ в камиона, а не че Ц. не е
извършил тези действия. Реакцията на свидетеля Д. е продиктувана от желанието
му да отграничи собствената си съпричастност към действията на подсъдимия,
което е напълно логично и житейски
обяснимо. В обобщение може да се заключи, че показанията на свидетеля Д. са
достоверен източник на информация досежно обстоятелството, че на
инкриминираната дата свидетелят е придружил подсъдимия Ц. до складовото база на
фирма „ЕТ Д.– Д.П.Б.“***, където последният, след като е разтоварил
превозването с управлявания от него товарен автомобил ПДЧ плоскости е и
натоварил такива плоскости, с които е отпътувал обратно към гр. Червен бряг. Изложените
от свидетеля обстоятелства, последователно в проведените разпити в хода на
наказателното производство не са изолирани, а се подкрепят напълно и от
показанията на свидетелите П.Б., Т.Т.и Г.Г., Ц.В., както и от изготвената в
хода на досъдебното производство видео- техническа експертиза, поради което
настоящият състав ги постави в основата на своите фактически и правни изводи.
По отношение на обясненията на К.Ц.,
съдът съобрази трайно установеното
в съдебна практика положението,
че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа- като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва
след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. Предвид изложените принципни положения съдът
намира, че обясненията на подсъдимия Ц. относно изпълняваните от него функции
като шофьор на товарен автомобил „Волво“ с рег № ********, както и това, че е
пътувал вечер/в тъмната част на денонощието/ и пристигнал в склада на фирмата в
град София сутринта около 07:00 часа, придружаван от свидетеля Д. Д., както и
досежно разтоварването на превозваните от него ПВЧ плоскости на инкриминираната
дата се подкрепят от останали доказателствен материал, в това число и от
показанията на свидетеля Д.. В унисон и с показанията на свидетеля П.Б.,
подсъдимият споделя за уговорка с последния за смяна на гумите на товарния автомобил
на инкриминираната дата. Както от обясненията на подсъдимия така и в
показанията на свидетеля Б. се установява, че последния само е заплатил са
смяната на гумите, след което си е тръгнал. Въпреки, че тази среща се е
осъществила непосредствено след инкриминираното деяние, съдът следва да
отбележи, че свидетелят П.Б. не е имал обективна възможност да установи, дали в
товарния автомобил неправомерно са били натоварени ПДЧ плоскости, доколкото
товарната част на камиона е покрита с брезент. Настоящият състав не кредитира
обясненията на подсъдимия Ц. само в частта, в която твърди, че не е товарил
неправомерно/без съответното разрешение/ ПДЧ плоскости и че това, което е
товарил са били изрезки, доколкото не намират опора в останалия събран по
делото доказателствен материал, а разглежда същите като израз на неговата
защитната позиция.
По делото е
разпитан в качеството си на свидетел и собственика на търговеца, чиято
собственост са и отнетите ПДЧ плоскостите - свидетелят Д. Б.. От показанията на
последния се установява, че подсъдимият Ц. работил във фирмата на длъжност
„шофьор“ и е управлявал товарен автомобил „Волво“. В останалата част свидетелят
излага не свой лични възприятия, а само описва факти и обстоятелства станали му
известни от неговия баща П.Б., чиито показания са подробно обсъдени и
анализирани. Поради което настоящия състав не намира за необходимо да обсъжда
детайлно показанията на свидетеля, доколкото същите не са от доказателствено значение за
релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства.
Съдът кредитира
и изготвената в хода на досъдебно производство съдебно - стокова експертиза,
тъй като същата е изготвена от компетентно вещо лице, същото е отговорило
обективно и пълно на поставените му задачи, които са и в кръга на неговите
компетенции. Вещото лице е посочило, че установените с протокол от 22.07.2009г.
/приложен на л. 11 от ДП/ липси на 12 броя ламинирано ПДЧ(плоскостно дървени
частици) всяко с размери 2500 x 1800 x 18 мм.- 4.575м2 са на обща стойност 823, 50 лева. Всички
ПДЧ плоскости са индвидуализирани по вид, модел, цвят и размер в представения
по делото протокол от извършената инвентаризационна проверка и приложен по
делото като писмено доказателство, което е било и предмет на изследване от
далото експертното заключение вещо лице Спас Желязков.
Тук е мястото да
се посочи, че несъстоятелно се явява възражението на защитата, че предмета на
престъплението не е установен, тъй като инвентаризацията и протокола за констатираните липса не са извършени по
законоустановения ред. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за
счетоводството „Инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки
отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет.
Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на
управление на предприятието. От това следва, че инвентаризацията се извършва по
утвърдени вътрешни правила на управителния орган на конкретното предприятие.
Съставянето на протоколи, в това чисто и протокол за компенсации на липси с
излишъци не в противоречие на установения в закона ред, както твърди защитата.
В конкретния случай инвентаризацията се провеждала по разпореждане на управителя на едноличния
търговец св. П.Б. и е назначена комисия, която е съставила и протокола за
констатирани липси (лист 11 от ДП). Нещо повече, в състава на комисията е бил включен и
главния счетоводител на едноличния търговец – св. Д., която е лице запознато с
изискванията за извършване на инвентаризацията, тъй като същата притежава
съответните знания и компетентност в областта на счетоводството.
Настоящия състав
кредитира и изготвената и приобщена в хода на съдебното следствие пред
първостепенния съд съдебно техническа експертиза от 09.09.2015г. изясняваща
съдържанието на тахогравския лист, които е бил поставен към инкриминирания
период в товарния автомобил „Волво“ с рег. № ********, управляван от подсъдимия
К.Ц.. От заключението на вещото лице се установяват неколкократни спирания при
движението на автомобила до пристигането му на 22.07.2009г. в 11:45часа в гр.
Червен бряг.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и
т.6, вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 1, б „б“, пр. 2 от НК са налице.
Установява се, че
на 22.07.2009 г. в гр. София подсъдимия К.Ц. в качеството си на длъжностно лице
„шофьор товарен автомобил“, имайки достъп до склада е отнел чрез предоставения
му товарен автомобил „Волво“ с ДКН ******** чужди движими вещи – 12 броя ПДЧ
плоскости - всички вещи на обща стойност
823,50 лева от владението на Д. Бояджие като собственик на ЕТ „Д.Д.П.Б., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна
страна изпълнително деяние на подсъдимия
К. Ц.се е изразило в прекъсване на фактическата и разпоредителна власт на
собственика на инкриминираните вещи- 12 броя ПДЧ плоскости на обща стойност в
размер 823,50 лева, като е установил своя собствена фактическа власт, с което
деянието се явява довършено. Промяната
във фактическата власт върху инкриминираните
вещи е извършена без съгласието на собственика на вещите- ЕТ „Д.Д.П.Б.“.
Безсъмнено вещите предмет на настоящата кражба имат материална стойност,
установена от назначената съдебно -стокова експертиза.
В конкретиката
на изложените фактически обстоятелства се установява също, че непосредствено
осъществявайки акта на отнемането на инкриминираните вещи, а и предвид
естеството на същите- 12бр. ПДЧ плоскости, подсъдимият Ц. ги е натоварил на
управлявания от него товарен автомобил, марка „Волво“ с рег № ********, с които
е имал възможност да напусне и безпрепятствено да се отдалечи от
местопрестъплението и по този начин да установи трайна фактическа власт върху
предмета на престъплението. С тези действия подсъдимият безспорно е реализирал
квалифицирания състав на престъплението па чл. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК,
съобразено и със съдебната практика и възприетото в ППВС 6/1971г. становище, че същият е налице,
когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите, а също и
когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно средство, но го е
използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да
установи трайна фактическа власт върху него.
Налице е и
квалифицирания признак по смисъла на чл. 195, ал.1, т. 6 от НК, доколкото К.Ц.
е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „Б” от НК.
Същият посредством Трудов договор сключен на 21.07.2008 г. е бил назначен
считано от 22.07.2008г. на длъжност
„шофьор товарен автомобил” в ЕТ “Д.Д.П.Б.”
и безспорно в длъжностната му характеристика е влизало задължението за пазене
на имуществото на работодателя. В
качеството си на шофьор в дружеството собственост на св. Д. Б., подсъдимият е
имал задължението да се грижи, управлява и пази поверено имущество /товарен
автомобил „Волво“ с рег № ********- съгласно направеното изменение на
обвинението/, както и на превозваните и поверените му с оглед осъществяваната
от него дейност по транспорт – ПДЧ
плоскоти. Нещо повече, конкретно това негово качество е спомогнало за
реализиране на процесното посегателство, доколкото именно и единствено заради
заеманата длъжност К.Ц. е имал парола за охранителната система на обекта-
складовата база в гр. София, бул. „*********и
е разполагал с ключ от входната врата на склада – две обстоятелства, без
наличието на които извършването на вмененото му деяние би било обективно
невъзможно или изключително затруднено. Именно качеството на длъжностно лице на
подсъдимия към 22.07.2009 г. е улеснило реализирането на кражбата, т.е. същият
явно и недвусмислено се е ползвал от предоставения му ключ и код за
охранителната система на обекта, за да проникне вътре, като поради това
несъмнено е налице едно категорично възползване от заеманото служебно положение
за достигане на целения противоправен резултат, в какъвто смисъл е и съдебната
практика - Постановление № 6 от 26.04.1971 г. на Пленума на ВС /изм. с
Постановление № 7 от 06.07.1987 г./.
Следва да бъде отбелязано, че
разграничителният критерий между кражбата от длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение - чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, и
длъжностното присвояване по чл. 201 - 205 НК, се състои в това в чия фактическа
власт се намира имуществото, предмет на престъплението. /В този смисъл Решение
№ 255 от 18.V.1978 г. по н. д. № 221/78 г., I н. о./ Действията на подсъдимия К.Ц., който както
беше посочено притежава длъжностното качество се субсумират като квлафицирана
кражба по т. 6 на чл. 195 от НК именно с
оглед обстоятелството, че инкриминираните вещи не са му били конкретно
поверени. В противен случай нямаше да е налице признак от обективната страна на
престъплението – с действията си дееца да прекъснал фактическата власт на
досегашния собственик и да е установил своя, доколкото такава фактическа власт
изначално би се упражнявала от дееца. В конкретния случай Ц. е притежавал
фактическа власт върху повереното му чуждо имущество – товарен автомобил и
превозвания от него товар, но не е упражнявал такава по отношение на намиращите
се в склада други ПДЧ плоскости, които са предмет на настоящата кражба.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия Ц. с пряк умисъл и намерение противозаконно да присвои
инкриминираните вещи. За наличието на признаците от субективна страна се съди от
фактическите действия на дееца, които в конкретния случай са били насочени именно
към прекъсване на осъществяваната от досегашния собственик и владелец на
вещите– Д. Б. и установяване на своя, чрез използването на моторно превозно
средство. Подсъдимият Ц. е съзнавал, че въпросните ПДЧ плоскости не му
принадлежат и че същите имат определена материална стойност и че последния ги
отнема от досегашния им собственик без негово съгласие. Освен това Ц. е
съзнавал в конкретния случай, че действията му са били улеснени с изпълнявана от
него длъжност като „шофьор товарен автомобил“ с оглед предоставените ни му ключ
от склада на търговеца и код за достъп
на алармената система.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализацията на наказанието на първо място съдът взе предвид, че за
извършеното от подсъдимия К. Ц.престъплението по 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т.6,
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 93, т. 1, б „б“, пр. 2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от една до
десет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55 НК
под минимума на предвиденото в
санкционната норма, а именно 6 месеца лишаване от свобода, по следните
съображения:
Настоящия
съдебен състав отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия Ц. единствено
обстоятелството, че деянието му е реализирано при наличието на две
квалифицирани обстоятелства. В противовес, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете неголямата стойност на предмета на престъплението, липсата на предходна
съдимост на подсъдимия Ц., липсата на данни за каквито и да било предходни
противообществени прояви и семейното му положение, като баща на малолетно дете
на 3 години, за което следва да полага грижи. Налице са и положителни
характеристични данни за личността на подсъдимия по местоживеене и по последна
месторабота, видно от справки, изготвени от полицейски инспектор при РУП -
Червен бряг и от управителя на ”Д.”ООД. Съдът отчете и изтеклия значителен
период от време над десет години от извършване на деянието до реализиране на
отговорността, за което не може да бъде държан отговорен самият подсъдим. Сама
по себе си продължителността на производството съобразно критериите на чл. 6 от
ЕКПЧ и практиката по неговото приложение на Европейския съд за правата на
човека, когато се явява неразумната следва да доведе до осигуряването на
компенсаторно средство за подсъдимия за това, като да бъде намален размера на определено
му наказание.
С оглед
гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че
смекчаващите обстоятелства не само са многобройни, но и по значение значително
преобладават над констатираните отегчаващи, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко, с оглед конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Това налага приложението на
чл. 55 НК и определяне на наказанието под предвидения в закона специален
минимум, както вече се посочи в размер на шест
месеца „лишаване от свобода“.
При съпоставката
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав съобрази
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
Предвид гореизложеното,
съдът определи наказанието подсъдимия К. Ц.на при условията на чл. 55, ал.
1,т.1 от НК. Настоящия съдебен състав
намира, че така определеното наказание 6 месеца ЛОС ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на престъплението и на подсъдимия.
Доколкото по
делото се установява, че подсъдимият Ц. към момента на извършване на деянието
не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление и наложеното
наказание е до 3 години лишаване от свобода, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК и за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо така наложеното наказание от шест месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. В конкретния случай
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенции биха се постигнали и без откъсване на
подсъдимия от обществото, като на същия следва да се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на
обществото. Съдът намира че поправянето на подсъдимия извън затворническата
среда би било постижимо, поради което изтърпяването на така определеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Този срок ще способства да се реализира
най-пълноценно предупредителният потенциал на условното осъждане и да
препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.
189, ал.3 от НК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в
размер на сумата от 203,50 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски Районен съд, както и сумата от 5 лева, държавна такса за издаването
на изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.
301, ал.1, т. 11 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. СД
диск приобщен по делото с протокол за доброволно предаване от 23.07.20009г. и
приложен на л. 72 от ДП следва да остане
по делото до неговото унищожаване.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.