№ 140
гр. Благоевград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20211200900190 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на С. С. А., с ЕГН **********
против „ЗД „Б.И.”, АД, предявен като частичен за заплащане на сумата от 26
000 лв. от общия размер от 40 000лв. на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 1 639,39 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение,
които вреди са й причинени при станалото ПТП на 24.01.2021 г. в гр.
Благоевград при кръстовището на бул. „В.Л.“ и ул. „К.“, ведно със законната
лихва върху сумите за обезщетения, считано от 24.08.2021 г. до
окончателното им плащане предявен на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 и чл. 52 ЗЗД.
Ищцата сочи, че на 21.01.2021 г. на кръстовището на бул. „В.Л. и ул.
„К.“ при пресичане на пътното платно на сигнализирана пешеходна пътека
тип „зебра“, преди да напусне същата била ударена от движещ се л.
автомобил м. „М.“, с рег. № ****, управляван от Р. В. Ч.. В резултат на
инцидента се установило, че има счупване на големия външен израстък на
дясна подбедрица ; претърпяла е операция на дясна колянна става, при която
костните фрагменти са били фиксирани с плака-титании. Причинени й са
силни физически болки и страдания, дискомфорт и затруднения в
ежедневието. Живее сама с сина си, който работи и няма възможност да е
постоянно с нея., като е разчитала на ежедневната подкрепа на нейна
приятелка. От инцидента и в момента е в депресия. След периода на легло е
последвал такъв на трудно придвижване с две патерици, после с една, с
бастун и така до есента. И в момента има болки в десния крак, изтръпване;
няма стабилна стойка и си помага при движение с бастунче. Има сърцебиене,
чувства постоянно безпокойство, страда от безсъние, раздразнителна е,
1
затваря се в себе си, събужда се с главоболие; поради стреса от инцидента
получила косопад. Приема антидепресанти. За лечението - операция,
медиК.ти, болничен престой, потребителски такси и лекарства претендира
сумата от 1 639,39 лв. На молбата й до дружеството за изплащане на
застрахователно обезщетение, последното е отказало с мотив да представи
влязъл в сила съдебен акт – присъда, решение, споразумение по наказателно
дело т.е. акт, установяващ вина на дееца. Представя писмена защита.
Постъпил е отговор от „ЗД „Б.И.“ , АД. С него се изразява становище за
неоснователност на исковете. Оспорва механизма на ПТП, настъпването на
инцидента на пешеходна пътека, като твърди, че вина за ПТП-то има ищцата,
която е възприела движещият се лек автомобил, но е проявила небрежност
предприемайки пресичане на платното, когато се е намирала в опасната му
зона за спиране, като неоправдано се е надявала, че ще премине пред
автомобила. Водачът, въпреки много ниската скорост, с която се е движел не
е могъл своевременно да възприеме пресичащата пешеходка поради
ограничение във видимостта му към нея. Оспорва вредата; оспорва КП в
частта обстоятелства и причини за ПТП, тъй като съставителят му не е
възприел лично фактите, поради което невярно е отразено, че ищцата е
пресичала на пешеходна пътека.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция; като предявяването пред съда на претенцията за плащане в случая
е допустимо поради установяване на предпоставката, визирана от чл. 498, ал.
3 от КЗ - отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника
застрахователното дружество, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 24.01.2021 г. на кръстовището на бул. „В.Л. и ул. „К.“ ищцата С. А. е
блъсната от лек автомобил м. „М.“, с рег. № ****, управляван от Р. В. Ч..
Ответникът не оспорва, че автомобилът към момента на ПТП-то е имал
2
застраховка гражданска отговорност при него. За произшествието е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-55/24.01.2021
г., в който е посочено, че водачът Ч. при управление по бул. „В.Л.“ на лек
автомобил М. с рег. № **** на кръстовището с улица „К.“ на сигнализирана
пешеходна пътека, блъска пресичащата от дясно наляво и внезапно
променяща посоката си на движение пешеходка А.. Съставен е и протокол за
оглед на местопроизшествието от полицейски орган.
Разпитан е като свидетел В. Караджов, който е бил на място, но не е бил
очевидец на самия удар, който се е обадил на тел. 112 и който е помогнал при
преместването на жената от мястото, на което е паднала до безопасно място
на тревните площи. Свидетелят е видял мястото на спрялата кола – „М.а“
след удара и пред него падналата жена. Посочва, че колата е била спряла
след пешеходната пътека, задните й гуми са били извън пешеходната пътека,
но задната част колата е била над пешеходната пътека съотв. жената е била
паднала пред и леко вляво на колата, пред лявата й част. Той е разбрал от
очевидци на инцидента, че жената е пресичала на пешеходната пътека и като
е стигнала до разделителната линия, някъде по средата на платното се е
върнала обратно и тогава е ударена.
Същият свидетел сочи, че жената е изпитвала непоносима болка, не е
знаела какво става; десният й крак е бил подут и изкривен в неестествена
форма, но не е имало кръв; свидетелят от очевидец на инцидента е разбрал,
че при падането си е ударила главата; сочи още, че жената е охкала.
Съдът дава вяра на показанията на св. Караджов, а не на свидетелят Ч.,
водача на автомобила, който е блъснал жената, поради заинтересоваността
му, в частта от показанията на водача, в които те се разминават със
свидетелските показания на св. Караджов по отношение на обстоятелствата за
състоянието на жената. Св. Чингаров за разлика от св. Караджов, сочи, че
жената не е паднала, въпреки че впоследствие сочи, че е станала и сама е
отишла и е седнала на пейката; обяснява, че е бил спрял на пешеходната
пътека и при потеглянето си като се е върнала пострадалата тя се е ударила
/облегнала/ в калника на колата.
Експертът- инженер от СКАТМЕ, въз основа на събраните
доказателства, сочи следния механизъм на произшествието, който предвид
специалните знания, които притежава, съдът приема за осъществен:
Пешеходката А. е предприела пресичане на пешеходната пътека с бърз ход
съобразно възрастта си, куцукайки и подпирайки се на бастун. Когато тя се е
намирала върху пешеходната пътека и около мислената среда на лентата на
едното платно, л.а. Марцедес се е намирал на около 68,90 м. от мястото на
удара, в позиция, от която водачът е имал техническа възможност да
възприеме А.. А. е продължила да пресича с около 4,5 км/ч /с бърз ход/, а
водачът е продължил да управлява в същата посока. След като А. е пресякла
едната лента е предприела внезапна промяна в посоката си на пресичане,
като се е обърнала на 180 градуса. Обръщането е направено с гръб към
предната страна на автомобила като с бърз ход е започнала да се връща
обратно към мястото, от което е предприела пресичането. Към момента на
3
обръщането й, предната броня на автомобила вече се е намирал по дължина
от мястото на удара на около 39,60 метра, и се е движил със скорост около
58,5 кв./ч. Водачът инстинктивно е отклонил автомобила в посока наляво като
едновременно е предприел и намаляване на скоростта. След отклоняване на
автомобила наляво на около 16,70 м преди мястото на удара спирачките се
задействат и блокират, а автомобилът започва да намалява скоростта си. В
същото това време пострадалата е продължила да пресича с бърз ход по
пешеходната пътека без да спира и да променя скоростта на движение. В
момента когато скоростта на лекият автомобил е достигнала стойност от 32,5
км/ч. с предната броня непосредствено отляво лекият автомобил удря
пешеходката в подбедрицата на десен крак. ОТ контакта с тялото
автомобилът изминава 7,35-7,40 м. до спирането, като от значителната
инерционна сила той се завърта незначително и застава в положението, в
което е намерен от разследващия полицай. Експертът сочи, че в момента на
удара А. е била в движение, обърната с дясната си страна към лекия
автомобил. Вещото лице е посочил механизма въз основа на показанията на
св. Караджов и констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на
местопроизшествието ведно с придружаващия го фотоалбум.
Според експерта удар на пешеходката с потегляне от място, така
както е описан от водача Ч., е технически невъзможен.
Категорично сочи, че за водачът на лекия автомобил е
съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП-то със
спиране чрез своевремено задействане на спирачната уредба с максимално
спирачно закъснение от разстоянието за виждане и при управление със
скорост под 50 км/ч спрямо разстоянието до удара /към момента на обръщане
в посоката за пресичане/.
Категорично заявява, че и за пешеходката след внезапната промяна в
посоката, от техническа гледна точка също е съществувала възможност за
предотвратяване на ПТП-то със спиране на място и оценка на обстановката
преди да предприеме пресичане в обратна посока.
Установено е, че ударът е настъпил между предната броня на лекия
автомобил и дясната подбедрица на пострадалата. Разяснява се от експертите,
че от силния натиск на предната броня върху крака е настъпило чупенето на
тибията, а впоследствие от постъпателното движение на автомобила бронята
е избутала крайника, което довежда до загубата на странична устойчивост на
тялото на пострадалата. Тялото й е паднало върху предния капак на
автомобила, като е последвал контакт и на дясната ръка и горната част на
тялото, последван от съвместно преместване на пострадалата и автомобила
като е последвало и падане пред предната лява част на автомобила.
В резултат на инцидента се установило, че има счупване на големия
външен израстък на дясна подбедрица като й е поставена диагноза „фрактура
кондили латералис тибие декстра МКБ S 82 10“. Настанена е в МБАЛ „Пулс“,
Благоевград и на 25.1.21 г. е претърпяла операция на дясна колянна става, при
която костните фрагменти са били фиксирани с плака-титании. Причинени й
са силни физически болки и страдания, дискомфорт и затруднения в
4
ежедневието.
По делото са представени медицински документи въз основа на които и
личен преглед вещото лице – медик от комплексната експертиза сочи, че
установеното счупване на външния кондил на дясната подбедрица отговаря
да е получено като контактно увреждане от механизма на „блъскане на
пешеходец от движещ се лек автомобил“. По този механизъм при
първоначалния удар се получават т.н. контактни увреждания - в случая се е
получило счупването, а впоследствие и от падането на пострадалата върху
терена, от което могат да се получат различни по-леки наранявания по
крайниците, изпъкналите части на тялото и др., каквито в настоящия случай
не са описани, но вещото лице сочи че охлузвания от падането върху
асфалта макар и да не са описани несъмнено е имало
Сочи експерта, че счупването е причинило на С. А. трайно
затруднение на движенията на крайника за около 5-6 месеца. Разяснява в с.з.,
че счупването е съпроводено със сравнително голям интензитен на болка при
счупването и един продължителен период на обездвижване. През тези 5-6
месеца на обездвижване вещото лице сочи, че пострадалата е могла да ходи,
но с помощни средства – патерици и впоследствие и бастун, като само
първите около 45-50 дни е била напълно обездвижена.
По отношение на премахването на металната остеосинтеза сочи, че не е
задължително и е възможно синтезния материал да остане на мястото на
поставяне, като преценката за премахването му се прави от лекуващия лекар.
Според експерта след периода от 6 месеца основната функция на крака на
пострадалата – ходенето е била възстановена.
По отношение отока на десния долен крайник, тъй като не е ограничен
около и под мястото на счупване, медикът от комплексната експертиза сочи,
че не установява пряка причинно следствена връзка между счупването и
заболяване на кръвоносните съдове на десния долен крайник, за която
причинно следствена връзка са необходими допълнителни изследвания от
съдов специалист.
Ето защо е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза,
изготвена от специалист по обща и съдова хирургия, вещото лице, по която
сочи, че причината за образуване на тромби или съсиреци в кръвоносната
система на пострадалия крайник е имобилизацията, която е била необходима
за лечения на счупването. Констатирал е, че има частично запушване във
феморо-поплиеталния сегмент в дясно, което запушване в момента не
застрашава живота и няма опасност от развитие на БТЕ. Вещото лице сочи,
че запушването може да се обясни оплакванията на пациентката от
напрежение и оттичане на десния долен крайник. Сочи, че вените на
увредения крак не са били увредени непосредствено от травмата при ПТП-то,
но впоследствие при направената имобилизация/обездвижване с цел лечение
на счупването на крака е създало възможност за засягане на вените на
крайника. Следователно от заключението на вещото лице, според съда се
установява и причинно следствената връзка от инцидента с настъпилото
частично запушване във феморо-поплиеталния сегмент в дясно.
5
От психологическата експертиза е видно, че към момента е налице
намалено темпо на психичната дейност на ищцата, съпроводено със занижен
емоционален фон, резултат от което е песимистично отношение към света,
себе си и обкръжаващите я. При А. експерта е констатирал задълбочаване и
хронифициране на невротичните симптоми, както и че към момента
травматичното състояние не е преработено от пострадалата и то е част от
жизнения опит на личността й, като ефектите от него са по-скоро негативни,
свързани със затруднения в социалната адаптация и личностното
функциониране.
От св. К. Михайлова, която се познава с ищцата от 40 години и си
общуват като преди инцидента са ходили заедно по планината, на екскурзии
сочи, че А. тогава е била енергична, пъргава, винаги напред в групата, когато
са ходили по планината, засаждала си е градинка докато след инцидента е
била зашеметена, с болки в главата, които са продължили дълго време; много
време не е могла да се възстанови; първоначално не си е спомняла добре
случая; дълго време не е могла да пази равновесие; имала е нужда от помощ
след изизане от болницата. Свидетелката сочи, че й е помагала всеки ден-
като й е готвила, чистила, къпела. След месец, след като кракът й е заздравял -
се наложило рехабилитация. След третия месец, сочи свидетелката - А. е
взела псхически да се поуспокоява; ходила е на раздвижване, на санаториум;
имала е нужда от психолог. Към момента има болки при промяна на времето;
налага се по-често да си почива, сънува кошмари; сама не пресича, а чака да
се съберат хора,за да се пресече.
Представя се фактура № **********/29.1.2021 г., изд. от МБАЛ, Пулс
АД, ведно с придружващи я 3 бр. фискални бонове и квитанции; фактура №
10000016353/31.1021 г., изд. от СБР Здраве ЕАД и придружаващи я 2 бр.
Фискални бонове, и други фискални бонове /без фактури/, от които се
установява, че А. е заплатила описаните в първата фактура стоки -
заключващ спонгиозен винт 3,5 мм/титаний/, кортикален винт 4,5/титании/ и
плаки /титании/ 4,5 заключваща плака – на обща стойност 1320 лв.;
посочените услуги във втората фактура – потребителска такса, застраховка
на стойност 121,10 лв., както и че е закупила лекарства за 20,34 лв. и за 46,
15 лв., гипс за 70 лв. и патерици за 37 лв. като е платила и за потребителска
такса 34,80 или общо сумата по лечението възлиза на 1639,29 лв. Причинно
следствената връзка по отношение на тези разходи се установява от датите на
които се сочат, че са направени разходите, които са непосредствено след
датата на инцидента, от характера на стоките и услугите, при съобразяване, че
първата фактура е издадена и от болничното заведение където е постъпила
пострадалата след инцидента.
Между страните по делото е водена кореспонденция по повод искането
на ищцата застрахователят да й плати причинените й неимуществени и
имуществени вреди, за което са представени доказателства, от които е видно,
че на 24.8.2021 г. застрахователя е изпратил уведомление до ищцата, с което е
отказал да удовлетвори претенциите й, с мотив че следва да представи влязъл
в сила съдебен акт – присъда, решение, споразумение по наказателно дело т.е.
акт, установяващ вина на дееца.
6
От така приетите за установени факти съдът счита, че се доказва
фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 КЗ -
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитите - по отношение поведението
на водача на лекия автомобил. Налице е негово поведение, изразяващо се в
късно възприемане на пресичащия пешеходец при обективна възможност за
това, логично следствие от което е последвалия контакт с пешеходеца, в
което се състои противоправността на самото деяние и от което се съди за
виновността му за станалото ПТП-то, при което са причинени вредите на
ищцата. Причинната връзка между деянието и вредите се установява от
заключението на изслушаната комплексна експертиза досежно механизма на
инцидента и същността на травмите от уврежданията и останалите две
експертизи, касещи здравословното състояние на ищцата.
Според чл 477, ал. 1 КЗ Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, при когото е застрахована гр. отговорност на
автомобила, участвал в ПТП-то - за причинените на ищцата вреди.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му
положение и др. От значение при преценката за справедлив размер на
обезщетението са и всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
7
от развитие на самото общество в конкретната държава.
В този контект съдът съобрази, че уврежданията са причинени на
лице на възраст 67 години; при пресичане на пешеходна пътека от удар на лек
автомобил, водачът на който я е възприел своевременно, но не е спрял на
пешеходната пътека до преминаването й ; че ударът е настъпил между
предната броня на лекия автомобил и дясната подбедрица на пострадалата,
вследствие на което е настъпило чупенето на тибията, което е съпроводено
със сравнително голям интензитет на болка, от последвалото падане пред
автомобила заради което неизбежно пострадалата е имала по тялото и по-леки
наранявания и охлузвания; претърпяла е операция на дясна колянна става,
при която костните фрагменти са били фиксирани с плака-титании;
причинените й силни физически болки и страдания, дискомфорт и
затруднения в ежедневието; съотв. причиненото й от счупването трайно
затруднение на движенията на крайника за около 5-6 месеца, през който
период тя е могла да ходи, но с помощни средства – патерици и впоследствие
и бастун, както и че първите около 45-50 дни е била обездвижена
напълно.Съдът отчете и че след 6 месеца основната функция на крака–
ходенето е възстановена; че обездвижването е довело до образуване на
тромби или съсиреци в кръвоносната система на пострадалия крайник т.е. до
частично запушване във феморо-поплиеталния сегмент в дясно, което обаче
запушване в момента не застрашава живота и няма опасност от развитие на
БТЕ; че към момента е налице намалено темпо на психичната дейност на
ищцата, съпроводено със занижен емоционален фон, резултат от което е
песимистично отношение към света, себе си и обкръжаващите я;
задълбочаване и хронифициране на невротичните симптоми, както и че към
момента травматичното състояние не е преработено от пострадалата А.
последица от което е затруднения в социалната адаптация и личностното
функциониране; че преди инцидента е била енергична, пъргава, засаждала си
е градинка, докато след инцидента дълго време не е могла да пази равновесие;
имала е нужда от помощ че към момента има болки при промяна на времето;
налага се по-често да си почива, сънува кошмари; сама не пресича, а чака да
се съберат хора,за да се пресече.
Ето защо отчитайки всичко това съдът намира, че размер от 26 000
лв. напълно и адекватно възмездяват всички претърпяни от ищцата
неимуществени вреди предвид и обществените представи за справедливост
при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяния /удар на
пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека/.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени
имуществени вреди в размер на 1639,29 лв., изразяващи се в направени
разходи за лечение на получените при ПТП-то увреждания, съдът съобрази
установената причинно следствена връзка между тези разходи и получените
от ищцата травматични увреждания при ПТП-то, поради което иска за
заплащането им се явява също основателен .
От размерите им не следва да се приспадне за принос на потърпевшата
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като според съда направеното
8
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване от страна на ищцата е
несъстоятелно. За съпричиняването законът не изисква вина, а от значение е
единствено дали поведението на потърпевшия обективно е допринесло за
настъпване на деликта или за неговия вредоносен резултат. При установяне на
принос изрично с т. 7 на Постановление № 17 от 18. XI. 1963 г., Пленум на
ВС, е постановено, че обезщетението за вреди се намалява. Според Решение
№ 301 от 21.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2503/2017 г., II т. о., ТК, от значение
при преценката за съпричиняване е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия с вредоносния резултат т.е. дали поведението му
е причина или е допринесло върху действията на причинителя на вредата.
Преценката се дължи след съпоставяне поведението на всички участници в
съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки един участник
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Такъв „принос” от ищцата по време на инцидента, споре съда не се
установява.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, изрично разписва, че При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДв.П,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. В случая водачът
на лекия автомобил е превишил разрешената скорост от 50 км./ч., като не е
изпълнил и задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП При приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Водачът е
имал задължение да следи за поведението на пресичащите на пешеходната
пътека пешеходци,към които като уязвими участници в движението изрично
в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДВ.П е посочено че е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив. Такава предпазливост и внимание водачът не е проявил, след
като не е изчакал пресичането на пешеходката на обозначеното за целта
място.
Анотирана съдебна практика Ето защо извода на вещото лице от
експертизата за възможността за пострадалата да предотврати ПТП-то като
се огледа и прецени дали ще може да мине предвид приближаващия
автомобил , не обосновава основателност на възражението на застрахователя
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване.
Поради изложеното исковете за основателни в предявените размери.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищцата е предявила
претенциите си пред ответника като с исковата молба е поискала присъждане
на законната лихва за вредите си от датата на отказа на застрахователното
дружество на 24.8.2021г., от когато предвид принципа на диспозитивното
9
начало съдът присъжда законна лихва.
Ответникът ще следва да заплати държавна такса от 1 105, 57
лв./65,57 лв. по иска за имуществени вреди и 1040 лв.- по иска за
неимуществени вреди/ по сметка на БлОС, съобразно уважения размер на
исковете, както и разноските за вещи лица платени от бюджета на съда, в
размер на 1988 лв. /950 лв. за КСАМЕ, 513 лв. за съдебно психологична. е 513
за изготвената от д-р В. П./
Ответникът ще следва да заплати и адвокатско възнаграждение на
адвоката на ищцата – адв. Р. Иванчева, упълномощена на основание чл. 38, ал.
2, т. 1 от ЗАдв. в общ размер от 1654, 54 лв., от който 1 310 лв. по иска за
неимуществ. вреди и 344, 54 лв. по иска за имущ. вреди, размерите на които
са определени по т. 4 и съотв. по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/9.7.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действала към датата на подписване на пълномощното.
Водим от изложеното и на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Б.И.”, АД с ЕИК **** да заплати на С. С. А., с ЕГН
********** сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на предявения като
частичен иск от общия размер от 40 000лв., както и да й заплати сумата от
1 639,29 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за
лечение, които вреди са й причинени при станалото ПТП на 24.01.2021 г. в
гр. Благоевград при кръстовището на бул. „В.Л.“ и ул. „К.“, ведно със
законната лихва върху сумите за обезщетения, считано от 24.08.2021 г. до
окончателното им изплащане
Осъжда ЗД „Б.И.”, АД с ЕИК **** да заплати по сметка на БлОС
държавна такса в размер на 1 105, 57 лв. и за вещи лица в размер на 1 988 лв.
Осъжда ЗД „Б.И.”, АД с ЕИК **** да заплати на адв. Р. Иванчева
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. в размер на 1654, 54
лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10