РЕШЕНИЕ № 260157
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети декември през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Лилия Кирякова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
188/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от Л.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, П.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Н.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез адв. Б., и съищец „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, срещу
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет.
3, за осъждане на
ответника да заплати в полза на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 27 949.24 лева, представляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“ поради настъпил на *****г. застрахователен риск „смърт“ на
застрахования н. Б.А., покриваща остатъка от задължението му като
кредитополучател по Договор за кредит от *****г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, включващ главница, лихви и
разноски, на основание чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ.
Предявени са и
искове от Л.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, Б.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Н.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, всички чрез адв. Б., срещу „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 387.69 лева на всеки ищец (или общо
1 550.76 лева), представляващи разлика между застрахователната сума от 29 500 лева, дължима по групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ поради настъпил на *****г. застрахователен риск „смърт“ на
застрахования н. Б.А., и остатъка от кредита от 27 949.24 лева,
включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на настъпване на
застрахователното събитие, на основание чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищците
са наследници по закон на н. Б.А., починал на *****г., като първата ищца Л.А. е
негова съпруга, а останалите трима – негови деца. Твърди се, че Н. А. е сключил Договор за кредит за текущо потребление с „Банка
ДСК“ ЕАД на *****г. за сумата от 29 500 лева, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояването му. Излага се, че предпоставка за
ползване на лихвената отстъпка към договора съгласно действащите към него
момент промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ била
кредитополучателят да даде съгласие за застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“ за застрахователна сума от 29 500 лева със
застраховател „Групама Животозастраховане“ ЕАД и застраховащ „Банка ДСК“ ЕАД.
За целта Н. А. предоставил писмено съгласие за включването му в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка. Началната дата на
застраховката е видно от сертификата *****г., а
срокът ѝ
е равен на срока на кредита – 06.03.2027 г. Съгласно застрахователната полица, при
настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател,
застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума: 1. на
застраховащия – сума в размер на остатъка от кредита, включващ главница,
натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на застрахования, но не
повече от застрахователната сума; 2. на законните наследници на застрахования –
по равно, сума в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредита, включващ главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта
на застрахования. Считано до датата на смъртта, кредитът е погасяван
редовно и в срок, като са заплатени общо 3 126.82 лева. Остатъкът от
главницата към датата на смъртта е 27 949.24 лева. След подадено заявление
от наследниците до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,
същите са получили отказ с мотиви, че починалият е страдал от артериална
хипертония още от 2014 г., което обстоятелство е съзнателно
премълчано от него с декларация, в която е посочил, че не боледува от значими
заболявания, като сърдечно-съдови, вкл. артериосклероза. Ищците поддържат, че починалият
не е страдал от…………. Едва към момента на смъртта е
установено, че причина за смъртта е ……, до който се е стигнало вследствие
на ……….. Сочи се, че предвид отказа на застрахователя да заплати обезщетение и
поради търсените вноски от страна на банката от всички наследници, съпругата на
починалия Л.А. и едното му дете Т.А. сключват споразумение с банката от
08.11.2018 г., с което е извършено заместване в дълг по договора за кредит и е
удължен срока за издължаване на заема. Излага се, че банката не е предприела
никакви действия за защита на правата си като бенефициент по сключената
застраховка. Молят за уважаване на иска за осъждане на ответника в полза на
банката за заплащане на застрахователно обезщетение, което се равнява на
остатъчната стойност на кредита, считано към датата на смъртта, на основание
чл. 383 вр. чл. 448, ал. 1 от КЗ, евентуално излагат интерес от завеждане на
същия иск на основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 448, ал. 1 от КЗ. Отделно от това
предявяват иск за осъждане на ответника за заплащане на ищците на сумата,
представляваща разлика между застрахователната сума от 29 500 лв. и
размера на застрахователното обезщетение 27 949.24 лв. (остатък от
кредита) по равно спрямо всеки ищец. Претендират разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като твърди, че са
недопустими, евентуално неоснователни. Недопустимостта се аргументира с
разпоредбата на чл. 456 от КЗ, изискваща освен качеството наследник, така и
плащане на задължението на наследодателя, което в случая не се твърди. Излага
се, че по претенцията на ищците е образувана щета № 40080133/19.01.2018 г. Не
се спори, че на *****г. кредитополучателят Н. А. е включен в групата на
застрахованите лица по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.
Отказа да се изплати застрахователната сума се обосновава с чл. 12.4 от ОУ на груповата
застраховка – съзнателно неточно обявено или премълчано здравословно състояние
от Н. А., в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Излагат се подробни
съображения. Твърди се, че липсват и доказателства за установяване на размера на
претенциите. Навеждат се доводи, че ищците не са материалноправно легитимирани
да претендират плащане на остатъка от кредита, тъй като това право принадлежи
само на банката-застраховащ. Излагат се съображения и за недължимост на
законната лихва, но такава не се претендира. Моли се за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
С разпоредбата на чл. 382, ал.
3 in fine от КЗ изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази
разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на
застрахования кредитополучател - длъжника при настъпване на застрахователно
събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Макар кредитополучателят
или неговите наследници, които не са страна по застрахователния договор, да не са материалноправно
легитимирани да искат заплащане в тяхна полза на уговореното застрахователно
обезщетение от застрахователя
при настъпило застрахователно събитие
(смърт или трайнo намалена работоспособност на длъжника), те се суброгират
в правата на застрахования само за сумата, която надвишава остатъчния размер на кредита и то ако е уговорена в застрахователния договор по-висока застрахователна сума съгласно изричния текст на чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ.
Нормата на чл. 456 от КЗ
урежда хипотезата на пряк иск при вече извършено плащане от длъжника/наследниците му към кредитора, докато специалните норми на чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ
уреждат правото на длъжника, респ. неговите наследници и съдлъжници, да предявят
непряк иск в случай на бездействие на кредитора.
Или
обобщено, договорите, които обезпечават „финансовия
риск“ от неплатежоспособност
на кредитополучател със застраховане на неимуществено благо са уредени като
различни застрахователни сделки в чл. 382 и в чл. 383 от КЗ в зависимост от
това коя от страните по кредитното правоотношение е застраховащ.
Ищците
не твърдят, че техният наследодател – длъжникът (като уговарящ) е сключил
застраховка със застрахователя (като обещател) в полза на
кредитора (бенефициер), за да може да се прилагат общите правила на
договаряне в полза на трето лице – чл. 22 от ЗЗД. Напротив,
искът изрично е основан на включването на кредитополучателя в застраховка,
договорена от самата банка в нейн интерес, но върху чуждо неимуществено
благо – чл. 443, ал. 1 от КЗ. Това изключва квалифицирането на
претенцията на ищците като пряк иск на уговарящ за реално
изпълнение в полза на трето лице бенефициер. Претенцията на ищците е
предявена като сурогационен иск за защита на чуждо право, което изцяло
съответства на специалната уредба на този вид застраховане в хипотезите (1) по чл.
382, ал. 1 и 3 от КЗ и (2) по чл. 456, ал. 1 КЗ. Въвеждането й в
закона през 2016 г. цели да облекчи упражняването на защитата на застрахования
кредитополучател (евентуално наследниците му) при настъпване на застрахователно
събитие, като разграничава хипотезите на пряка и непряка претенция.
Право да получи застрахователна сума само до размер на остатъка от задължението
на кредитополучателя по договора за кредит има самата
банка (застраховала се срещу риска от неизпълнение, причинено от
застрахователното събитие), а застрахованото лице – длъжникът (евентуално
наследниците му) могат да търсят само разликата над този остатък до пълен
размер на уговорената застрахователна сума,
ако е фиксирана при договарянето като по-висока стойност. Затова и
претенциите за плащанията към застрахователя се уреждат като пряк иск на
застрахования/наследниците му само за такава горница, а за
типичното застрахователно плащане е предвиден косвен иск в полза на
застраховащия се кредитор – банката. В последния случай съдът задължително следва да
конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена
застраховката – чл. 26, ал. 4 от ГПК (което е и направено).
Новата уредба по действащия КЗ облекчава
застрахования кредитополучател – ползвател на услугата по груповата
застраховка, като гарантира легитимацията му по косвения иск за присъждане на
остатъка от дължимото плащане и го освобождава от доказване на собственото му
качество на кредитор на застраховащия като обща предпоставка по чл. 134 от ЗЗД.
Пряк иск обаче това лице, респ. неговите наследници ще имат
само ако търсят горницата в своя полза (чл.
382, ал. 1, изр. 3 от КЗ)
или продължат да заплащат вноски по
кредита, въпреки настъпилото застрахователно събитие, и
така се суброгират в правата на удовлетворения застраховащ кредитор (чл.
456, ал. 1 от КЗ).
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Производството
е допустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 от ГПК, с доклада по делото съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че на *****г.
кредитополучателят Н. А. е включен в групата на застрахованите лица по групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, като е дал писмено съгласие за
включване в групата на застрахованите лица по смисъла на чл. 382, ал. 2 вр. чл.
443, ал. 1 от КЗ и му е издаден Сертификат № за обезпечаване на задълженията му по Договор за кредит от *****г., сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД.
По силата на договор за кредит за текущо
потребление от *****г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила
на н. Б.А. кредит в размер на 29 500 лева, със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му, при променлива
годишна възнаградителна лихва в размер на 7.35 %, формирана от стойността на
6-месечен SOFIBOR от 0.326 % и фиксирана преференциална
надбавка от 7.024 % при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“,
описани в Приложение № 2 към договора. Видно от
посочените промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“,
представляващи неразделна част от договора, банката предоставя отстъпка в
размер на 0.3 % от лихвения процент по договора при условие, че
кредитополучателят закупи групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“, предлагана от „Групама Животозастраховане“ ЕАД.
Видно от
издадения Сертификат № от *****г., издадено от „Банка ДСК“
ЕАД,
като застраховащ и като агент на застрахователя „Групама Животозастраховане“
ЕАД по сключена групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ се
застрахова живота, здравето и телесната цялост на застрахования н. Б.А. при
застрахователна сума от 29 500 лева за периода от *****г. до изтичане на
срока на кредита – 06.03.2027 г. Съгласно т. 1 от застрахователната
полица, при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования
кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна
сума: 1.1. на застраховащия – застрахователно плащане в размер до остатъка по
кредита, включващ главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта
на застрахования, но не повече от застрахователната сума; 2.2. на законните
наследници на застрахования – по равно, застрахователно плащане в размер на
разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ
главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на застрахования.
От приетото по
делото „Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от *****г., Н. А., като кандидат
за застраховане, заявява желанието си да бъде включен в същата, като декларира
в частта за здравословното си състояние, че: не е боледувал през последните 5
години и в момента не боледува от хронично заболяване, в момента не провежда
медицинско/медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или
увреждане (т. 1), както и че не е боледувал и в момента не боледува от следните
значими заболявания (т. 2): ………….. и т. н. Понятието „заболяване“ е дефинирано,
като съвкупност от клинични прояви, представляващи болестно състояние, които са
диагностицирани в лицензирано лечебно заведение и регистрирани в официален
медицински документ; понятието „значимо заболяване“ са заболяванията, изрично
вписани в т. 2 на декларацията. Изрично е посочено, че декларацията е пълна,
изчерпателна и вярна и декларатора се съгласява информацията да служи при
оценка на риска по застраховката. В декларацията-съгласие е отразено, че на
декларатора Н. А. е известно, че застрахователят „Групама Животозастраховане“
ЕАД не носи отговорност по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ако
съзнателно е обявил неточно или е премълчал някое обстоятелство.
По делото са
приети и Общите условия за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
получени от кредитополучателя Н. А. на *****г. (л. 48 от делото), което обстоятелство
същият е декларирал и в декларацията - съгласие (л. 37 от делото). Видно от т.
11 от ОУ на цитираната застраховка, застрахователят се освобождава от
задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е
обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена
връзка с настъпване на покрития риск. Съгласно т. 12.4 от ОУ, отговорността на
застрахователя не включва смърт или трайна неработоспособност, когато те са в
причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от
застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство. Според т.
27 от ОУ е посочено, че застрахователната сума за всеки застрахован
кредитополучател по всеки негов кредит е равна на размера на кредита към датата
на включване в групата на застрахованите лица (датата на издаване и подписване
на Сертификата) и не се изменя през периода на индивидуалното застрахователно
покритие.
Кредитополучателят
е починал на *****г., видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № г., издадено
от Община П. Наследници по закон на починалия са Л.И.А. (съпруга), П.Н.И. (дъщеря), Б.Н.А. (дъщеря) и Т.Н.А. (син) - ищците
по делото.
В Съобщение за
смърт на МБАЛ - П АД, като причина за смъртта на Н. А. е отразена , а като
съпътстващо състояние, способстващо за настъпване на смъртта е определена,
посочена като заболяване, довело до смъртта - т. 11 от съобщението.
От изслушаното
по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, прието от съда за
пълно, обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се
установява, че кредитът по процесния договор от *****г. е усвоен от
кредитополучателят А. на същата дата - *****г. чрез превод в размер на
29 500 лева. Към датата на смъртта на Н. А. - *****г., размерът на
остатъчната стойност на кредита е 27 949.24 лева - главница и
10 655.11 лева - договорна лихва. Посочени са и сумите за погасителни
вноски след датата на смъртта.
От изслушаното
по делото заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза, изготвено от
вещото лице д-р П.М. (съдебен лекар), оспорено от ищците (без съищеца) само по
отношение на отговора по въпрос 5 („Диагностицирано ли е някога лицето Н. А.),
се установи следното:
Наследодателят
на ищците Н. А. е постъпил в Неврологично отделение на МБАЛ - П АД на г.,
починал на *****г. Причината за смъртта на Н. А. е ………………………………….
Вещото лице
сочи, че след установяване на това състояние, колкото е по-високо кръвното,
толкова по-бързо се достига до хипертрофия и дилатация.
От изслушаното
по делото заключение по повторната съдебномедицинска експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.А. (кардиолог), неоспорена от страните, се установи следното:
Според Европейските препоръки за поведение при артериална хипертония (АХ),
валидни към 2017 г., това заболяване е налично при стойности на артериално
налягане (АН), равни на или по-високи от 140/90 мм Hg стълб,
установени при няколкократно измерване, проведено в лекарския кабинет (офисно
АН) при спазване на определени правила. При едно посещение в лекарския кабинет
се правят поне три измервания, като АН се отчита като средна стойност от
последните две измервания. В последните препоръки се приема, че и домашното
измерване на АН, направено от самия пациент или от негови близки, е достоверно
изследване, като приеманите стойности за АХ са с по 5 мм Hg стълб по-ниски
от тези на офисното АН, т. е. равни или по-високи от 135/85 HGg стълб.
АХ се степенува по
следния начин:
І степен
хипертония при систолно АН 140-159 и/или при диастолно АН 90-99.
ІІ степен
хипертония при систолно АН 160-179 и/или при диастолно 100-109.
ІІІ степен
хипертония при систолно АН над/равно на 180 и/или при диастолно над/равно на
110.
В случая са
установени данни за поставена диагноза ………………………………..
Правни
изводи:
Предявени
са кумулативно съединени искове по чл.
382, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ и по чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ.
Според чл. 382, ал. 1, изр. 1 и 2 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между
застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора
до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница,
лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В
случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран
размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от
главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор,
заедно с непросрочените лихви.
Според чл. 382, ал. 3 от КЗ, в случай на смърт на длъжник - застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1,
кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на
обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите
съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото
да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
В
производството по иска с правно основание по чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ върху ищците
лежи доказателствената тежест да установят: валидно застрахователно
правоотношение по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обезпечаваща задълженията
на кредитополучателя по валиден договор за кредит; качеството на
наследници на кредитополучателя; настъпване на застрахователния риск в срока на действие на
застрахователния договор; бездействие на кредитора по договора за кредит относно изплащане от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор.
Ответникът от своя страна установява възраженията
си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си, вкл. за наличие на предпоставки, даващи основание
правомерно да откаже плащане на застрахователната сума поради невярно
деклариране и/или укриване на обстоятелства относно здравословното състояние на
застрахованото лице, наличие на предварително съществувало заболяване и т. н.
Не е спорно по
делото, че застрахователният риск „смърт“ на застрахованото лице Н. А. е настъпил
на *****г., т. е. в срока на действие на валидно застрахователно правоотношение
с ответника по делото по сключена групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“, обезпечаваща
задълженията на кредитополучателя А. по валиден договор за кредит, сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД на *****г.
Спорно по делото
е основателността на възражението на ответника да откаже плащане на
застрахователната сума на наследниците на починалия поради невярно деклариране и или укриване на обстоятелства
относно здравословното състояние на застрахованото лице предвид наличие на предварително
съществувало заболяване, на основание чл. 12.4 от ОУ на груповата застраховка,
при спазване на процедурата, предвидена в чл. 362 от КЗ.
С нормата на чл. 362 от КЗ, в унисон с уредбата по КЗ (отм.), е разписано задължението за
застраховащия, неговия пълномощник или неговия застрахователен брокер, респ. застрахования (както е в случая) да обявят точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са им известни и са от значение за риска. За
съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят
изрично и писмено е поставил въпрос.
В декларацията,
част от даденото „Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от *****г., Н. А. изрично
е декларирал по поставените въпроси, че не е боледувал през последните 5 години
и в момента не боледува от хронично заболяване, както и че не е боледувал и в
момента не боледува от …………………… Изрично е отразено обстоятелството,
че декларацията е пълна, изчерпателна и вярна и деклараторът се
съгласява информацията да служи при оценка на риска по застраховката, като същият е
бил наясно, че при премълчаване или неточно обявяване на някое от декларираните
обстоятелства, застрахователят „Групама Животозастраховане“ ЕАД не носи
отговорност по сключената застраховка в случай на настъпване на
застрахователния риск.
Съгласно т. 12.4
от Общите условия за процесната застраховка, задължителни за застрахованото
лице на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, застрахователят не отговаря в
случай на настъпване на застрахователен риск смърт или трайна
неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка със съзнателно
неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно
състояние обстоятелство. Разпоредбата от ОУ се припокрива
по съдържание с нормата на чл.
363, ал. 4, изр. 1 КЗ, според която в случаите по ал. 1 (при неточно/премълчало обстоятелство,
при наличието на което застрахователят не би сключил договора) или ал. 3 (при
неточно/премълчало обстоятелство, при наличието на което
застрахователят би сключил договора, но при други условия) застрахователното
събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Съдът приема, че причина за смъртта на застрахования Н. А.
е ……………….. Безспорно се установи, че е налице причинна връзка между
заболяването и настъпилата смърт (обстоятелство, което не е оспорено от ищците
по делото - същите оспорват заключението по първата СМЕ само по т. 5).
С оглед отговора по втората СМЕ, по делото категорично се
установи, че Н. А. е страдал от сърдечносъдово заболяване много преди да сключи
договора за кредит, респ. да даде съгласие за включване в застраховката на *****г.,
а именно същият е бил диагностициран с това заболяване още през 2010 г. два
пъти - на 25.02.2010 г. след преглед от личния лекар (с поставена диагноза) и на
18.03.2010 г. (с диагноза). Впоследствие на 17.09.2014 г., след преглед, му е
поставена диагноза Аргумент в подкрепа на извода, че заболяването у Н. А. - е
съществувало в значителен период преди сключването на договора за застраховка,
респ. на декларирането на обстоятелствата в съгласието за включване в групата
на застрахованите лица е установената при приемането му в болницата през 2017
г. ……., което сочи на дълготрайност на заболяването.
При това условие
следва да се направи извода, че застрахователното
събитие е настъпило във връзка с премълчаното
обстоятелство, т. е. премълчаното
обстоятелство (заболяването ) безспорно е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие „смърт“, поради което застрахователят
правилно е отказал плащане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че деклараторът
Н. А. е следвало да отбележи, че страда от, че това е щяло да доведе до друг по-неизгоден
лихвен процент по кредита, а не промоционалният, евентуално да предоговори
други условия по застрахователния договор.
С оглед на гореизложеното, двата предявени иска по чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ и по чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ се
явяват неоснователни - вторият, обусловен от неоснователността на първия, тъй
като няма дължима застрахователна сума, че да остане остатък.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски в
размер на 470 лева, от които 400 лева - депозит за СМЕ и 70 лева депозит за
ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът определя същото в размер на 200 лева за двата обективно кумулативно съединени искове
(по 100 лева за всеки), на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26а от Наредба за
правната помощ. Или,
ищците (но не и съищецът) следва да платят разделно общо сумата от 670 лева -
разноски за първа инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
Л.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, всички
чрез адв. Б., и съищец „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, за осъждане на ответника да заплати в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 27 949.24 лева (двайсет и седем хиляди деветстотин
четиресет и девет лева и 24 стотинки), представляваща застрахователна сума по групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ поради настъпил на *****г.
застрахователен риск „смърт“ на застрахования н. Б.А., покриваща остатъка от
задължението му като кредитополучател по Договор за кредит от *****г., сключен
между него и „Банка ДСК“ ЕАД, включващ главница, лихви и разноски, на основание чл. 382,
ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
Л.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, всички
чрез адв. Б., срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, за заплащане на сумата от по 387.69 лева (триста осемдесет и седем лева и 69 стотинки) на всеки
ищец, представляващи разлика между застрахователната сума от 29 500 лева, дължима по групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ поради настъпил на *****г. застрахователен риск „смърт“ на
застрахования н. Б.А., и остатъка от кредита от 27 949.24 лева,
включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на настъпване на
застрахователното събитие, на основание чл. 382, ал. 1, изр. 3 от КЗ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Н.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“,
бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева, от които 400 лева - депозит за
СМЕ, 70 лева депозит за ССчЕ и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, на
осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: